Р Е Ш Е Н И Е
08.10.2018 г.
Номер 199 2 0 1 8 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският административен съд
на осемнадесети септември 2 0 1 8 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Ирена Симеонова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело № 159 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 257 от АПК.
Образувано е по жалба от М.Б.С. ***, чрез пълномощника си адв. З., против бездействие на ОС „Земеделие“ гр. Кюстендил, обективирано в отказ с изх. № ПО04-275/12.02.2018 г. за приключване на процедура по възстановяване правото на собственост на земеделска земя – нива от 1 дка в м. „Витло“, пета категория, находяща се в землището на с. Драговищица, община Кюстендил. Сочат се твърдения, че е налице бездействие от страна на ОС „Земеделие“ гр. Кюстендил да представи мотивирано искане до кмета на общината, във връзка със завършването на реституционната процедура в случаите по § 27 ал. 2 от ПРЗ на ЗИДЗСПЗЗ. Моли, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да извърши конкретно действие, а именно да предостави мотивирано искане до Кмета на Община Кюстендил в хипотезата на § 27 ал. 2 т. 1от ПЗР на ЗСПЗЗ, с което да сезира компетентния ОбС – Кюстендил да се произнесе по искане за предоставяне на земеделска земя, съгласно направеното искане от жалбоподателката и издаденото признавателно решение за възстановяване правото на собственост на земеделска земя в размер на 1 дка в м. „Витло“ с. Драговищица. Претендират се и направените разноски в размер на заплатената ДТ.
Ответната страна - редовно призована, не изразява становище по жалбата в о.с.з. В писмо вх. № 1898/18.04.2018 г., счита жалбата за неоснователна и излага съображения по съществото на спора.
Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал.1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна, поради което ще я уважи. Съображенията за това са следните:
Производството пред административния орган е започнало със заявление вх. № ПО04-1525/15.06.2015 г./ да изпълни задължението си вменено в чл. 45ж ал. 1 от ППЗСПЗЗ, като внесе мотивирано искане до Кмета на Община Кюстендил, във връзка с чл. 27 ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Въпреки това, до настоящия момент ответният орган не е представил мотивирано искане до кмета на общината, въпреки влязлото в сила Решение № 436/27.03.2015 г. постановено по адм. дело № 826/2014 г. на АС – Благоевград, по отношение на наследниците на Драган Андонов Петрунов, /вкл. жалбоподателката/, с което е определено право на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделска земя, описана в решението. Към него са приложени писмени доказателства, подробно описани в същото. В административната преписка предоставена от ответника се съдържа отговор - становище на Началника на ОСЗ Кюстендил с вх. № 1898/18.04.2018 г., в който същият уведомява съда, че имотите, върху които попада заснетия имот в местността „Витло“, землището на с. Драговищица, не са общински имоти по смисъла на чл. 19 ал. 1 от ЗСПЗЗ, а са частна собственост на трети лица, поради което в случая чл. 45ж от ППЗСПЗЗ е неприложим.
Прието е и заключение по допуснатата съдебно – техническа експертиза, изготвена от в.л. инж. Л.В., която съдът приема за компетентно изготвена и ще я кредитира като такава. В него се сочи, че „към момента на признаване на собствеността през 1992 г. до постановяване на признавателното решение от АС – Благоевград е имало свободна площ, която е могла да бъде възстановена на С., ка то се установява, че такава е била площта на ПИ 047016 в размер на 1.336 дка. Това се вижда от приложено на лист 52 от делото списък на земите – общинска собственост на основание чл. 19 ал. 1 от ЗСПЗЗ и пълната история на имот № 047016 към 12.06.2018 г. /лист 45 от делото/“.
Жалбата е редовна и допустима.
Според чл. 257 ал. 1 от АПК бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Фактическият състав на чл. 257 ал. 1 от АПК включва наличие на задължение на административния орган, произтичащо пряко от нормативен акт, да извърши конкретни фактически действия при проявлението на определен юридически факт и съответно бездействието на административния орган – неизвършването на тези действия. Бездействието е липса на фактическа изява на действие, което следва да се извърши по силата на нормативен акт. Защитата срещу неоснователни бездействия от страна на административен орган е уредена в две хипотези. Предмет на осъдителния иск по чл. 256 и чл. 257 от АПК е правото на лице или организация на конкретни фактически действия от административен орган, за които органът е задължен пряко от закона. Не са фактически по смисъла на тези разпоредби действията, които се състоят в изявления /удостоверителни или волеизявления/. Отказът да се извърши изявление е или административен акт или отказ за административнопроизводствено действие, затова защитата срещу него е посредством оспорване на административните актове или по реда на чл. 197 и сл. от АПК, а осъдителен иск по чл. 257 от АПК в този случай е недопустим. Хипотезата на „бездействието“ по смисъла на визираната норма изисква наличието на административен орган, на който в това му качество да е вменено задължение, произтичащо пряко /директно/ от нормативен акт да извърши определено фактическо, не и правно действие, което да не е изпълнено, т.е. да не е опосредено от властническо волеизявление. Това бездействие настъпва само в случаите, когато при настъпването на юридическия факт предвиден в правната норма, административният орган вместо да изпълни правомощието си бездейства.
Съгласно § 27 ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /ДВ, бр. 62/2010 г./, неприключилите производства по обезщетяване със земеделски земи от ОПФ се приключват по досегашния ред. В съответствие с ал. 2 на същия текст общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на едно от условията: 1. Установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. Изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. Обезщетяване на собствениците, чиято собственост на може да бъде възстановена.
Съгласно чл. 45ж ал. 1 от ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27 ал. 2 т.1, т. 2 и т. 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, към което прилага за имотите решение по чл. 18ж ал. 1 или съдебно решение, скица – проект, издадена от ОСЗ или от СГКК. Въз основа на искането кметът на общината внася преписката в общинския съвет, който се произнася на първото си заседание след постъпването на искането с решение за предоставяне в изпълнение на задължението си по ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ.
В случая, ОСЗ – Кюстендил не е изпълнила фактическо действие – да представи мотивирано искане, въз основа на което ОС – Кюстендил да се произнесе с решение за предоставяне на имота в изпълнение на задължението си по § 27 ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /ДВ, бр. 62/2010 г./. В случая, ирелевантно се явява изложеното в писменото становище на ОСЗ – Кюстендил, че новозаснетия имот в м. „Витло“ попада в имоти частна собственост, които не са общински имоти по смисъла на чл. 19 от ЗСПЗЗ. Това е въпрос от компетентността на Общински съвет – Кюстендил и касаят по същество решението за предоставяне на имот в изпълнение на задължението си по § 27 ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По аргумент от чл. 45ж ал. 2 от ППЗСПЗЗ, Общинският съвет е този, който след постъпване на искането по ал. 1 се произнася с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по § 27 ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. ОСЗ – Кюстендил следва да изпълни фактическото действие – представяне на мотивирано искане, като преценката дали са налице имоти за предоставяне в изпълнение на задължението си по § 27 ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ не е на ОС „Земеделие“ – Кюстендил, а на ОС – Кюстендил, който взема решение за това по чл. 45ж ал. 2 от ППЗСПЗЗ.
При липса на данни по делото, ответникът да е представил мотивирано искане до ОС - Кюстендил, т.е. към настоящия момент същият не е изпълнил произтичащо пряко от нормативен акт задължение, което представлява бездействие по смисъла на чл. 257 ал. 1от АПК, то същият следва да бъде задължен да го изпълни. Предвид на това Началникът на ОСЗ - Кюстендил следва да бъде осъден да предприеме в 14 – дневен срок от влизане в сила на решението, действия по довършване на процедурата по неприключило производство по обезщетяване със земеделски земи от общинския поземлен фонд, за имот подробно описан по - горе.
Воден от горното и на основание чл. 257 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Началникът на Общинска служба „Земеделие“ - Кюстендил да предприеме действие по заявление на М.Б.С. ***“, за довършване на процедурата по неприключило производство по обезщетяване със земеделски земи от общинския фонд, съгласно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА ОСЗ - Кюстендил да заплати на М Б.С. ***, сумата от 10 /десет/ лева, представляващи съдебни разноски по внесената ДТ.
ОПРЕДЕЛЯ 14 /четиринадесет/ дневен срок от влизане на решението в сила, в който да се извърши дължимото фактическо действие, съгласно дадените указания от съда, изложени в мотивите на решението.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото по реда на чл. 138 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: