№ 43983
гр. София, 29.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110147909 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Депозирана е молба с вх. № 340716/25.10.2024г. от ищеца В. Т. И., чрез
пълномощника му адв. Н. С. от АК-Варна, с която изрично признава, че след завеждане на
иска е получил плащане от ответника търсената сума като обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ
в размер на 1429,32 лв. и обезщетението за забава върху същото в размер на 302,23 лв.,
дължимо за периода от датата на възникване на забавата – 01.03.2023 г. до датата на
плащането – 02.10.2024 г.. Поради отпадналия интерес от продължаване на исковото
производство, ищеца е заявил също оттегляне на предявените по делото искове срещу
ответника „МИК БАЛКАНТОН“ АД, предвид предприетото плащане на претендираната
сума, след завеждане на исковата молба, като иска прекратяване на производството по
делото, като съдът се произнесе и по дължимостта на сторените от ищеца съдебни разноски,
доколкото ответника е дал повод за водене на делото, като не е предприел погасяване на
задълженията си.
Тъй като оттеглянето на иска е предприето преди първото съдебно заседание, не се
изисква съгласие от ответното дружество.
Видно от молбата, с която е сезиран понастоящем съда, ищеца, чрез пълномощника
си ясно е изразил воля за оттегляне на исковата претенция, като оттеглянето е предприето от
надлежно упълномощен представител на ищеца, вкл. с правата по чл.34, ал.3 от ГПК.
След оттеглянето на исковата молба, съдът е десезиран от последващи процесуални
действия по движението на делото, като дължи единствено прекратяване на производството.
Във връзка с искането за присъждане на сторените от ищеца разноски, съдът намира
следното:
Доколкото ищецът е заявил оттегляне на исковата си претенция, поради предприето
1
от ответника плащане на задълженията в хода на висящ процес, съдът намира, че е налице
хипотеза за възлагане на сторените от ищеца разноски в тежест на ответника, по арг. от
противното основание на разп. на чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като ответника, въпреки
плащането, с поведението си е станал повод за образуване на делото. Това е така, тъй като
воденото между страните предходно исково производство във връзка с прекратяването на
трудовото правоотношение помежду им е приключило в полза на ищеца, с влязло в сила
решение от 01.11.2023 г., но до образуването на настоящото производство /на 12.08.2024 г./
ответника не е предприел действия по доброволно плащане на дължимото се на ищеца
обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ.
Ответникът е знаел, че с влизането на решение № 16782/17.10.2023 г. в сила, е
станало изискуемо и дължимото от него обезщетение на работника по чл.221, ал.1 от КТ,
при прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие, на осн.
чл.327, ал.1, т.2 от КТ, но въпреки това не е потърсил съдействие от ищеца за доброволното
му плащане /като поиска да му посочи банкова сметка или друг начин за плащане/, а е
предприел такива действия едва в настоящото производство, след получаване на ИМ.
С бездействието си в периода от 01.11.2023 г. до 12.08.2024 г., ответникът безспорно е
дал повод на ищеца за водене на настоящото производство, поради което и не може да се
позовава на разп. на чл.78, ал.2 от ГПК и да иска освобождаването си от отговорност за
разноски, въпреки предприетото погасяване на претенциите в срока за отговор на ИМ.
Ищецът е сезирал съда с искане за присъждане на разноските по делото още с
исковата молба /депозирана в съда на 12.08.2024 г./, поради което и на същия се следват
такива, след като съдът установи, че ответника е дал повод за завеждане на делото.
Претендират се разноски единствено за заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение,
като са представени доказателства за договорен и платен в брой адвокатски хонорар от 470
лв. /съгласно приетия по делото Договор за правна защита и съдействие от 07.08.2023 г., на
л.301 от делото/.
С отговора на ИМ, ответника е възразил срещу дължимостта на сторените от ищеца
разноски, като е заявил становище, че същите следва да останат за негова сметка, като се
осъди да заплати и сторените от ответника такива. В условията на евентуалност, ответника е
заявил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК като намира платеното от ищеца адвокатско
възнаграждение за прекомерно високо по размер и моли за неговото намаляване по преценка
на съда.
Съдът намира за основателно така заявеното възражение на ответника, по чл.78, ал.5
от ГПК, като отчита липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и
извършените до момента процесуални действия от страните. Следва да се държи сметка за
факта, че производството не се разви във всичките си фази, а приключва още на фазата след
размяна на книжата, като по делото не са провеждани открити съдебни заседания, нито са
извършвани други процесуални действия от процесуалния представител на ищеца, извън
заявеното с молбата от 25.10.2024 г., оттегляне на исковете.
2
С оглед изложеното, съдът счита, че заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение от 470 лв., се явява прекомерно и несъразмерно на извършените от адвоката
процесуални действия по защита интереса на ищеца, поради което и същото следва да бъде
намалено. За справедливо и кореспондиращо с реално осъществените действия по защита
правата и интересите на ищеца, съдът намира адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв.
Тъй като ищеца е освободен от заплащане на такси и разноски в производството, с
оглед характера на делото, по арг. от разп. на чл.78, ал.6 от ГПК, дължимата за
производството държавна такса ще следва също да се възложи в тежест на ответника.
Мотивиран от горното, на осн. чл.232, ал.1 от ГПК и чл.81 от ГПК вр. с чл.78, ал.1, 2,
5 и 6 от ГПК, Софийския Районен съд, 164-и състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 47909/2024г. по описа на СРС, 164-и
състав, поради оттегляне на исковете от страна на ищеца.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 и по арг. на противното осн. от ал.2 на чл.78 и чл.78
ал.5 от ГПК, „МИК БАЛКАНТОН“ АД, с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на В. Т. И., с
ЕГН ********** сумата от 300,00 лв., представляваща сторените от ищеца съдебни
разноски в производството за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.6 от ГПК „МИК БАЛКАНТОН“ АД, с ЕИК *********
да заплати по сметка на Софийски районен съд, сумата от 68,06 лв., представляваща
дължима държавна такса, определена върху размера на предявените искове.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3