№ 3967
гр. Варна, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20233110101306 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от ЗК Л.И. АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *********, чрез
юрисконсулт К. З. срещу И. А., гражданин на Р.Ф., ЛНЧ **********, адрес:
*********, осъдителни искове с правно основание чл. 500, ал.2 КЗ за
осъждане на ответника да заплати следните суми, представляващи регресно
вземане на застрахователя – изплатено обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“, обективирана в полица № BG/22/117003323421,
със срок на валидност 19.12.2017г.-19.12.2018г., вследствие на ПТП,
настъпило на 13.05.2018 год., по вина на ответника, като водач на автомобил
„Волво В50", peг. № ********* и разноски по щета:
1650.71 лв., представляващи изплатено застрахователно обезщетение
за щети, причинени на лек автомобил „Рено премиум", peг. № *********,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда
до деня на окончателното изплащане на сумата;
20.00 лв., представляващи разноски по ликвидация на щета № 0003-
5060-18-302414, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда до деня на окончателното изплащане на сумата.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от
провеждане на осъдителните искове, навеждайки следните фактически
твърдения: на 13.05.2018 год., около 03:10 ч., в к.к. Златни пясъци до хотел
Адмирал е настъпило ПТП. Ответникът като водач на автомобил „Волво
В50", peг. № *********, виновно предизвикал пътен инцидент с паркиран
мотокар, който се изнесъл напред и увредил лек автомобил Рено премиум,
1
peг. № *********. За настъпилото произшествие е съставен Протокол за ПТП
№ 1662134/13.05.2018 год., в който са отразени местопроизшествието,
вредите и механизмът за настъпването им. В протокола е отразено, че
ответникът е управлявал МПС след употреба на алкохол над допустимите
норми и му е съставен АУАН № 134332/13.05.2018г. Между собственика на
увредения автомобил и ищеца е сключен договор за застраховка
BG/22/117003323421, със срок на валидност 19.12.2017г.-19.12.2018г. При
ищеца е заведена щета № 0003-5060-18-302414, като след оценка е
определено и изплатено обезщетение за имуществени вреди в размер на
1650.71 лева. Дружеството е извършило и ликвидационни разноски в размер
на 20 лева. С плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата в лицето
на ответника до размера на изплатеното обезщетение. Последният,
вследствие на проявеното виновно поведение следва да възстанови
извършените от ищеца разходи. Моли за постановяване на положително
решение по предявения иск.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, обективиращ признание на исковете по
основание и размер. Сочи, че не е бил уведомен, поради което не е дал повод
за завеждане на делото. Прави искане за възлагане на разноските в тежест на
ищеца, на основание чл.78, ал.2 ГПК.
В о.с.з. ищецът, с писмена молба, чрез процесуален представител прави
искане за постановяване на решение при признание на иска и за присъждане
на разноски. Възразява срещу доводите за приложението на чл.78, ал.2 ГПК.
СЪДЪТ, като взе предвид, заявеното от ответника признание на
исковете и искането на ищеца, намира, че са налице предпоставките на чл.
237, ал. 1 ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на
признанието на иска, на основание чл. 237, ал. 2 ГПК.
По разноските:
Възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от
кумулативното наличие на установените в закона две изисквания - с
поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е
признал иска. Преценката за това, дали тези изисквания са изпълнени, е
винаги конкретна с оглед фактите по делото и проверката се извършва от
съда разглеждащ спора по същество, като за възлагането на разноските в
тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а това на ответника. Това
разрешение е дадено в Решение № 185 от 29.05.2014 година на ВКС по гр.д.
№. 5196/2013 година на ІV - то Г.О. В случая може да се приеме, че са налице
и двете предпоставки. Ответникът е признал претенциите, като е налице и
предпоставката, че с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане
на делото. Настоящият състав изцяло възприема становището, обективирано
в Определение № 646/07.11.2017 год. на ВКС, ТК, ч.т.д. №2565/2017г., с
което са дава отговор на поставения въпрос, че е налице първата
2
предпоставката по чл.78 ал.2 ГПК - ответникът с поведението си да не е дал
повод за завеждане на делото, в случаите, когато искът по КЗ е предявен без
застрахователят да е уведомил делинквента за извършеното плащане на
застрахователното обезщетение. Този отговор произтича от
непротиворечивата практика на ВКС, че вземането на застрахователя по
регресния иск против делинквента става изискуемо с поканата за изпълнение.
С оглед отговора на поставения въпрос и като се има предвид, че ответникът
е признал иска, следва да се приеме, че в случая е приложима разпоредбата на
чл.78 ал.2 ГПК относно присъждането на разноските. Не могат да бъдат
споделени доводите на ищеца, че ответникът е дал повод за завеждане на
иска. Приложените към молба вх. № 88069/23.11.2023г. покани за доброволно
изпълнение не са достигнали до ответника, тъй като не е бил открит на адреса
– гр. Варна, ул. Средна гора, бл.4, ап.5. Същевременно, от данните по делото
/л.27 и л.55/ се установява, че адресът на ответника е в с**********. По тези
мотиви в тежест на ответника не следва да се възлагат сторените от ищеца
разноски. Разноските следва да се възложат в тежест на ищеца. По делото са
представени доказателства за действително извършени разноски от ответника
– 500 лева възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 500, ал.2 КЗ И. А., гражданин на Р.Ф.,
ЛНЧ **********, адрес: с********** ДА ЗАПЛАТИ на ЗК Л.И. АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ********* следните суми,
представляващи регресно вземане на застрахователя – изплатено обезщетение
по застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в полица №
BG/22/117003323421, със срок на валидност 19.12.2017г.-19.12.2018г.,
вследствие на ПТП, настъпило на 13.05.2018 год., по вина на ответника, като
водач на автомобил „Волво В50", peг. № ********* и разноски по щета:
1650.71 лв., представляващи изплатено застрахователно обезщетение
за щети, причинени на лек автомобил „Рено премиум", peг. № *********,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда
до деня на окончателното изплащане на сумата;
20.00 лв., представляващи разноски по ликвидация на щета № 0003-
5060-18-302414, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда до деня на окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗК Л.И. АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ********* ДА ЗАПЛАТИ на И. А., гражданин на Р.Ф., ЛНЧ
**********, адрес: с********** сумата от 500 лева, представляваща
реализирани от ответника съдебно деловодни разноски при настоящото
разглеждане на спора, изразяващи се в заплатено възнаграждение за защита и
3
съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4