Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, .11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 -
ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети ноември през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря
Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2923/ 2021 година на ВРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от З. О. срещу Х.Х.
искове по чл. 59 ЗЗД, както следва:
1./ за заплащане на
сумата от 3 000 лв., претендирана като сума, с
която Х.Х. се е обогатил, вследствие задържането й
след като е била подарена в деня на сватбата на страните по делото на
16.08.2020г. на съпругата от нейни роднини;
2./ за заплащане на
сумата от 344 лв., претендирана като сума, с която Х.Х. се е обогатил, извършвайки залози за футболни мачове,
чрез банкови преводи от банковата сметка на З. О. без нейно знание и съгласие,
извършени на следните дати: 11.11.2020г.,
14.11.2020г., 17.11.2020г., 18.11.2020г. и 21.11.2020г.;
В исковата молба, ищецът З. О. твърди, че е
бил в брак с Х.Х., сключен на 16.08.2020г., който е
прекратен с развод с влязло в законна сила съдебно решение.
Твърди се, че на 16.08.2020г. сестрата на
ищеца и двете му лели – Есие З., Аче
Реджеб и Назифе Хусеин, са му подарили общо сумата от
3 000 лв. или от по 1 000 лв., която сума след настъпване на фактическата
раздяла е останала без основание във фактическата власт на ответника, поради
което се настоява за уважаване на заявената претенция.
Вторият от предявените искове почива на
твърдения, че на 11.11.2020г., 14.11.2020г.,
17.11.2020г., 18.11.2020г. и 21.11.2020г. без знанието и съгласието на З. О.,
ответникът е извършил преводи на паричните средства от банковата й карта,
принадлежащи на бившата съпруга, необходими за извършване на залози на футболни
мачове, в който случай също дължи връщането й.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Х.Х. оспорва предявените искове на вече бившата си съпруга.
Твърди, че на 24.12.2020г. З. О. е напуснала
семейното жилище, находящо се в с. ****, ведно с
подарените от роднините движими вещи и парични средства.
Сумата от 3 000 лв., е подарена на
младоженците от роднините на съпругата.
В деня на сватбата – 16.08.2020г., лелите на
съпруга А. К. и К.К. са подарили на своя роднина Х.Х. сумата от общо 4 000 лв. или от по 2 000 лв.
всеки един от тях, която сума е останала в държане на З. О., на които твърдения
се основава и насрещния иск.
Твърди се, че на посочените в исковата молба
дати, Х.Х. е извършил залози на футболни мачове със
собствени парични средства, придобити от полагане на труд, които са се намирали
в банковата сметка на бившата му съпруга, а фактически преводи са извършени от
него, но със знанието и съгласието й, изразено, чрез предоставяне на пина.
Своевременно в срока по чл. 131 ГПК,
ответникът Х.Х. е предявил срещу З.Х. иск с правно осн. чл. 59 ЗЗД за заплащане, както следва:
1./ на сумата от 4 000 лв., претендирана като сума, с която З. О. се е обогатила,
вследствие задържането й, след като е била подарена в деня на сватбата, състояла
се на 16.08.2020г. на съпруга от негови роднини;
В отговора на насрещната искова молба,
ответникът З. О. оспорва твърденията на които почива насрещния иск.
Твърди се, че сумата от 4 000 лв. е
била подарена и на двамата съпрузи и е останала в държане на бившия й съпруг,
поради което предявеният иск следва да се отхвърли.
Съдът, след преценка на събраните пред двете
инстанции доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз
основа на закона, намира за установено от фактическа и правна страна:
Безспорно е, че Х.Х.
и З. О. са сключили граждански брак на 16.08.2020г., който е прекратен с развод
с решение от 22.05.2021г., постановено по гр.д. № 415/2021г. по описа на
Районен съд – Варна, факт, служебно установен от съда.
По първоначалния и насрещния иск по чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 000 лв. и сумата от 4 000 лв.
В съдебно заседание, З. О. и Х.Х. излагат различни твърдения, от тези заявени в
първоначалната, насрещната исковата молба и уточняващите молби към тях, както
следва:
1./ З. О. признава, че в деня на сватбата –
16.08.2020г., роднините на съпруга са подарили и на двамата младоженци сумата
от 3 000 лв., с която сума вече бившите съпрузи са погасили задълженията
си по повод сватбата им, които твърдения не се оспорват от Х.Х..
2./ Х.Х. признава,
че в деня на сватбата – 16.08.2020г., роднините на съпругата са подарили и на двамата
младоженци сумата от 4 000 лв.
Съобразявайки изявленията на страните по
делото, съставляващи признания на неизгодни за тях факти, съдът приема, че съпрузите
общо са получили от роднините си парични средства в размер на 7 000
лв., които са им били подарени в деня на сключвана на гражданския брак –
16.08.2020г.
Доколкото с подарените парични средства съпрузите
са погасили общи техни задължения във връзка със сватбата, то следва да
се приеме, че към момента на настъпване на фактическата раздяла и напускане на
семейното жилище от г-жа О. нито тя, нито Х.Х. са
задържали без основание парични средства.
Следователно, нито една от страните по
делото не се е обогатила без основание за сметка на другата, поради което
исковете по чл. 59 ЗЗД, следва да бъдат отхвърлени.
По иска по чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата
от 344 лв.
В съдебно заседание, ответникът Х.Х. признава, че на 11.11.2020г.,
14.11.2020г., 17.11.2020г., 18.11.2020г. и 21.11.2020г., е извършил залози на
футболни мачове в общ размер на 344 лв., използвайки дебитната карта на З. О.,
но поддържа, че средствата са били негови, а не на съпругата му, която ги е
взела и внесла по своя сметка от семейното им жилище.
Г-жа О. признава, че Х.Х.
е имал достъп до дебитната й карта и е знаел какъв е пинът й, но не е имал
разрешение да извършва залози /л. 80/. За извършените залози г-жа О. е узнала
след настъпване на фактическата раздяла помежду им, едва през месец януари
2021г. Произходът на паричните средства в дебитната й карта, е от трудови
възнаграждения, получени през месец март – май 2020г.
Съобразявайки това признание на неизгодни
факти, съдът приема, че достъпът на Х.Х. до дебитната
карта и пина към нея, е осигурен от З. О. с нейно знание и съгласие, което е
позволявало на съпруга да тегли парични средства и да извършва разплащания с
тях.
Не се установява, че ползването на паричните
средства от 344 лв., е надхвърлило обема на даденото от г-жа О. разрешение,
поради което предявеният иск по чл. 59 ЗЗД, следва да бъде отхвърлен.
По разноските
При този изход на спора всяка от страните
има право на разноски за отхвърлените искове.
Съобразно ангажираните доказателства, в
полза на Х.Х. следва да се присъдят разноски в размер
на 550 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
В полза на З. О. не се присъждат разноски за
адвокатско възнаграждение поради липса на доказателства за извършването на
такива.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от З.Р. О. ЕГН **********,*** срещу Х.К.Х., ЕГН **********,*** иск за заплащане
на сумата от 3 000 лв. /три хиляди
лева/, представляваща сума, с която Х.Х. се е
обогатил, вследствие задържането й след като е била подарена в деня на сватбата
на страните по делото на 16.08.2020г. на съпругата от нейни роднини, на осн. чл. 59 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от З.Р. О. ЕГН **********,***
срещу Х.К.Х., ЕГН **********,*** иск за заплащане на сумата от 344 лв. /триста четиридесет и четири лева/,
представляваща сума, с която Х.Х. се е обогатил,
извършвайки залози за футболни мачове, чрез банкови преводи от банковата сметка
на З. О. без нейно знание и съгласие, извършени на следните дати: 11.11.2020г., 14.11.2020г., 17.11.2020г., 18.11.2020г. и
21.11.2020г., на осн. чл. 59 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от Х.К.Х., ЕГН **********,*** срещу З.Р. О. ЕГН **********,*** иск за заплащане
на сумата от 4 000 лв. /четири
хиляди лева/, представляваща сума, с която З. О. се е обогатила, вследствие
задържането й, след като е била подарена в деня на сватбата, състояла се на
16.08.2020г. на съпруга от негови роднини, на осн.
чл. 59 ЗЗД.
ОСЪЖДА З.Р. О. ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на Х.К.Х., ЕГН **********,***
сумата от 550 лв. /петстотин и петдесет
лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от връчването на препис
от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: