Р Е Ш
Е Н И Е
№ .....................
гр. Карлово, 04.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският районен съд първи наказателен състав,
на първи октомври
през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Маргарита
Тянчева
като разгледа докладваното от съдията
наказателно административен характер дело № 314 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № РД-04-ХІ-Б-60 от 29.04.2020 г. на Директора на РЗИ-
Пловдив, на Н.А.В., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание на
основание чл.209а ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/- глоба в размер на 300 лева,
за нарушение на чл.63 ал.1 от ЗЗ.
Недоволен от
наказателното постановление е останал жалбоподателят и чрез упълномощен
процесуален представител го обжалва, като с жалбата моли съда да отмени същото
като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва извършването на твърдяното с
наказателното постановление административно нарушение. Алтернативно счита
нарушението за маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Излага доводи и за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се
явява лично и с адв. Р.- упълномощен. Поддържа се жалбата. Иска се отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
Органът,
издал наказателното постановление, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт Г.- упълномощена, която счита атакуваното наказателно постановление
за правилно и законосъобразно, и пледира за оставянето му в сила.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства, счита, че жалбата е
подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
от съда е основателна, но не по посочените в нея мотиви.
След
като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на
разпитаните в качеството на свидетели И.Т. като актосъставител и А.М. като
свидетел по акта и очевидци на извършване на нарушението, както и приобщените
писмени доказателства- наказателно постановление № РД-04-ХІ-Б-60 от 29.04.2020 г.,
известие за доставянето му, АУАН бл. № 001290 от 22.04.2020 г., разписка за
получаването му, възражение срещу АУАН, съдът намери за установено следното:
На
22.04.2020 г. служителят на РЗИ- Пловдив св. Н. съвместно със служителят на РУ
на МВР- К. извършвали в гр. К. съвместна проверка във връзка със спазване на
противоепидемичните мерки, въведени със заповеди на Министъра на
здравеопазването. На ул. „****“ в града, пред магазин „И.“ проверяващите
установили жалбоподателя В., който нямал поставена на устата и носа си защитна
маска.
Във
връзка с установеното служителят на РЗИ- Пловдив Н. съставила процесния АУАН, с
който приела, че жалбоподателя В. е осъществил нарушение на разпоредбата на
чл.63 ал.1 от ЗЗ, тъй като на 22.04.2020 г., при извършена проверка на ул. „****“,
близо до №*, в гр. К., открито обществено място, съгласно т.9 от Заповед №
197/11.04.2020 г., с която е изменена и допълнена Заповед № РД-01-124 от
13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, лицето Н.В. не изпълнявал,
въведените със Заповед № 197/11.04.2020 г., противоепидемични мерки- не е
поставил защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа или устата.
Така съставения
АУАН бил подписан от В., който собственоръчно вписал в него възражение, че не е
виновен, забравил маската си в колата, която се намирала на 10 метра от мястото
на проверката.
Възражения
срещу констатациите в акта били направени и с последващо възражение, в което В.
посочил като причина да няма маска възрастта си- 74 г., поради която много
забравял; бил на 10 метра от колата си, когато го спрели за проверка, както и
че нямал възможност с пенсията си да заплати глобата.
На
29.04.2020 г. Директорът на РЗИ- Пловдив издал атакуваното наказателно
постановление, с което при идентично изложени с акта обстоятелства по
нарушението, дата и място на извършването му, правна квалификация и
индивидуализация на нарушителя, на Н.В. било наложено административно наказание
на основание чл.209а ал.1 от ЗЗ- глоба в размер на 300 лева, за нарушение на
чл.63 ал.1 от ЗЗ.
Наказателното
постановление било връчено на жалбоподателя на 18.05.2020 г., а жалбата срещу
него- депозирана на 20.05.2020 г.
Събраните
по делото гласни и писмени доказателства, съдът кредитира с доверие при
постановяване на решението, тъй като същите са последователни и пряко относими
към обстоятелствата от предмета на доказване по делото. Доказателствата
установяват категорично и безпротиворечиви направените с процесния АУАН
констатации, че на 22.04.2020 г. в гр. К., на открито обществено място,
жалбоподателят не е имал поставена защитна маска, покриваща устата и носа му, в
нарушение на т.9 от Заповед № 197/11.04.2020 г. на Министъра на
здравеопазването.
При
извършената служебна проверка за законосъобразност, съдът констатира, че в
процесния случай са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
относно задължителното съдържание на АУАН и наказателното постановление, визирани
в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН.
Налице е на
първо място несъответствие между обстоятелствата по нарушението и посочените за
нарушени законови разпоредби. Прието е, както в АУАН, така и в издаденото въз
основа на него наказателното постановление, че жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗЗ, съгласно която „При непосредствена опасност за живота и здравето на
гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл.61, ал.1, с
цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна
епидемична обстановка“. При изложените в АУАН и
наказателното постановление обстоятелства по нарушението обаче става ясно, че
процесното нарушение се състои в липсата на защитна маска на открито обществено
място, каквото задължение е вменено по силата на т.9 от Заповед №
197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването, с която е допълнена Заповед
№ РД-01-124 от 13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването. Така описаното
деяние в АУАН и наказателното постановление представлява нарушение на чл.63
ал.4 от ЗЗ, според която разпоредба „При обявена извънредна епидемична обстановка по
ал. 1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни
противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за
територията на страната или за отделна област“.
На следващо място, посочената в наказателното
постановление санкционна разпоредба на чл.209а ал.1 от ЗЗ, според която „Който
наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор
на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63 ал.4 или 7 и чл.63а, ал.1 или 2, освен ако деянието не
съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно
нарушение- от 1000 до 2000 лв.“ се явява неотносима спрямо деяние с правна
квалификация по чл.63 ал.1 от ЗЗ. Посочената санкционна разпоредба би била
адекватна на нарушение по чл.63 ал.4 от ЗЗ, каквато обаче правна квалификация
на деянието в процесния случай липсва изложена, както в АУАН, така и в
наказателното постановление.
Горепосочените неясноти и несъответствия в
елементите от задължителното съдържание, както на АУАН, така и на наказателното
постановление водят до извод за тяхната незаконосъобразност, тъй като пречат на
наказаното лице да осъществи в пълен обем правото си на защита, като разбере
какво е извършеното от него нарушение, за което следва да понесе
административна санкция.
По изложените по- горе мотиви съдът намира
атакуваното наказателно постановление за незаконосъобразно, поради което и
следва да бъде отменено.
Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № РД-04-ХІ-Б-60 от 29.04.2020 г. на Директора на РЗИ- Пловдив, на
Н.А.В., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание на основание
чл.209а ал.1 от ЗЗ- глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.63 ал.1 от
ЗЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване от страните в
14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ