РЕШЕНИЕ
№ 12399
гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110101151 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ,
вр.чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД от „Дзи-О.з.“ АД срещу С.О. за заплащане на сумата
122,48 лева за главница, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по договор за
имуществена застраховка „Каско+“ за вреди по лек автомобил марка „Ф.“, модел
„П.”, с рег. № ***********, причинени при ПТП от 28.10.2022 г. в гр. София,
при движение по бул. „Б.ш.“, под ЖП тунел, до магазин „С.“, настъпили в
резултат от преминаване през необезопасена и несигнализирана неравност на
пътното платно, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането. Пояснява се, че сумата 122,48 лв.
представлява платено от застрахователя обезщетение -107,48 лв. и
ликвидационни разноски -15лв.
Ответникът оспорва иска по основание и размер със съображения, че не
се доказва валидно застрахователно правоотношение, тъй като според
приложената полица е уговорено разсрочено плащане на застрахователната сума
от четири вноски, за които не се установява плащане, а общите условия, че са
подписани от застрахования; претенцията е недоказана и оспорва наличието на
препятствие на пътя и механизма на настъпване на произшествието, причинна
връзка с посочените щети и същите да са настъпили от процесното ПТП,
доколко твърди, че могат да настъпят при удар в бордюр, паве или друг предмет,
на друга дата и място; застрахователното обезщетение е изплатени при липса на
представен протокол за ПТП, съгласно чл. 9 и сл. от ОУ; при изплащането му не
е отчетено овехтяването на гумата. Оспорва по съдържание представеното
уведомление за щета от застрахования. Навежда възражение за съпричиняване
по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и твърди, че водачът на увреденото МПС при движение
със съобразена скорост е можел да избегне препятствието и не се е съобразил с
пътната обстановка. Оспорва, че ликвидационните разноски като действително
1
причинени вреди. Поддържа, че е изпълнил задължението си по текуща
поддръжка и ремонт на пътя със сключения с „Д.Л.В.“ ЕООД Договор №*****-
ДГ55-359/31.05.2019 г. В тази връзка счита, че предвид датата на настъпване на
ПТП и на извършена месечна инспекция, няма в участъка неравности на пътното
платно.
Третото лице-помагач „Д.Л.В.“ ЕООД на страната на ответника посочва,
че пътната неравност попада в участък, който подлежи на поддържане от него.
Сочи, че веднага след получаване на съдебните книжа е заплатило на ответника
стойността на регресното вземане.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, прието е за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че пътят, на който се твърди да е настъпило
процесното ПТП, е общински път; ищецът е заплатил по щета
№*********/2022г. обезщетение за сумата 107,48 лв. за възстановяване на
уврежданията по лек автомобил марка „Ф.“, модел „П.”, с рег. № ***********,
по валиден договор за имуществена застраховка „Каско+“, и всички премии по
застрахователната полица са платени.
Разпитан св. Р. Х. – водач и собственик на застрахования автомобил по
време на ПТП, чийто показания съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК,
като преки и непосредствени на очевидец, потвърждава твърденията на ищеца.
При управление с автомобила е преминал през необозначена и необезопасена
дупка, като съобщава в детайли уврежданията, при което съдът възприема
показанията на свидетеля за добросъвестни, логични и последователни.
От писмените доказателства – застрахователна полица ведно с ОУ,
уведомление за щета, и от заключение на СТЕ, преценено по реда на чл. 202 от
ГПК, се изяснява, че към датата на застрахователното събитие уврежданията -
гума предна дясна, по лек автомобил марка „Ф.“, модел „П.”, с рег. №
***********, установени и от писмените и гласни доказателства, се намират в
пряка причинна връзка с механизма на настъпване на произшествието, а тяхната
стойност по средни пазарни цени е сумата 132,40 лв. Съдът не споделя доводите
на ответника, че несъставянето на протокол за ПТП от органите на МВР води до
недоказаност на претенцията. В конкретния случай се касае за парично вземане,
което произтича от извъндоговорно –деликтно основание, за чието установяване
са допустими всички доказателствени средства.
Ответникът застъпва тезата, че пътят е бил в изрядно състояние. Съдът,
като анализира и прецени съвкупно събраните писмени и гласни доказателства,
и заключение на СТЕ, приема, че представения констативен протокол към
договор от 31.05.2019 г. за поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа,
сключен с третото лице-помагач, от една страна не е убедително писмено
доказателство относно местоположението на ремонтираните участъци, а от
друга - не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, като
съставен от посочените по-горе участници в строителството, които са частно-
правни субекти и не са снабдени с официална удостоверителна компетентност. В
този смисъл може да бъде оборено удостовереното в него и това бе сторено в
хода на съдебното дирене от ищеца чрез събраните гласни доказателства.
Общинските пътища са публична общинска собственост, съгласно чл. 8,
ал. 3, вр. чл. 5, ал. 1, т. 2 от Закон за пътищата /ЗП/. Съгласно чл. 11 от Закона за
общинската собственост, имоти и вещи -общинска собственост, се управляват в
интерес на населението в общината, съобразно разпоредбите на закона и с
2
грижата на добър стопанин, а съгласно чл. 31 от ЗП, ремонтът и поддържането
на общинските пътища се осъществява от общините. Следователно С.О. като
собственик на пътя, има нормативно определеното задължение да организира
дейностите по поддържане уличното платно, незабавно да сигнализира в случай
на възникнало препятствие в неговия обхват и да го отстрани в най-кратък срок.
Но дори и да липсваха конкретни нормативни правила, поради общественото
предназначение на общинските улици общината следва да осъществява дейности
по тяхната поддръжка, като осигурява нормален достъп, проходимост и
предвижване на пешеходци по тях. Тъй като общината като юридическо лице
изпълнява своите задължения чрез възлагане на определена работа на
определени физически лица, те носят деликтна отговорност, в случай че не са
взели необходимите мерки за осигуряване на безопасността на движение по
общинските улици и пътища.
Съдът, като взе предвид изложеното, намира за доказано виновното
неизпълнение на нормативно установеното задължение на ответника, чрез
своите служители да осигурява безпрепятствено придвижване по общинските
пътища. Безспорно по делото е обстоятелството, че са причинени имуществени
вреди на лекия автомобил, застрахован при ищеца, от попадане в процесната
неравност на пътния участък, стопанисван от ответника, която не е отстранил
или сигнализирал като препятствие. Противопоставените от ответника
възражения останаха недоказани и неоснователни. Ето защо съдът приема, че е
установен фактическият състав по чл. 49 от ЗЗД. Ищецът е изпълнил
задължението си да репарира вредите чрез заплащане на застрахователно
обезщетение, с ликвидационните разноски, при което обезпечитално-
гаранционната отговорност на ответника следва да бъде ангажирана поради
неполагане на дължимата грижа. Исковата претенция се явява основателна в
предявения размер. Търсеното парично задължение е дължимо и изискуемо, и
като законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от
датата на подаване на искова молба-05.01.2024 г. до окончателното изплащане
на главницата.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да възстанови сторените от ищеца разноски за сумата общо 608,00 лв. за
платени държавна такса, възнаграждение на свидетел, вещо лице и адвокат.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., с Булстат:*********, със седалище и адрес на
управление: *********, да заплати на „ДЗИ–О.з.“ ЕАД, с ЕИК:**********, със
седалище и адрес на управление: ***********, на основание чл. 410, ал.1, т.2 от
КЗ, вр.чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, сумата 122,48 лева – главница, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по
застрахователна преписка, назована „щета №*********/2022“ по договор за
имуществена застраховка „Каско+“ със срок на покритие 18.12.2021-17.12.2022
г., за имуществени вреди по МПС марка „Ф.“, модел „П.”, с рег. № ***********,
от пътно-транспортно произшествие на 28.10.2022 г. в гр. София, при движение
по бул. „Б.ш.“, под ЖП тунел, до магазин „С.“, настъпили в резултат от
преминаване през необезопасена и несигнализирана неравност на пътното
платно, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 05.01.2024 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.О., с Булстат:*********, да заплати на „ДЗИ–О.з.“ ЕАД, с
ЕИК:**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 608,00 лева –
3
съдебни разноски.
Присъдените суми могат да бъдат платени от С.О. по банкова сметка на
„ДЗИ –О.з.“ ЕАД с №IBAN:*********, при ОББ АД.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Д.Л.В.“
ЕООД, с ЕИК:**********, на страната на С.О..
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4