Решение по адм. дело №1368/2025 на Административен съд - Бургас

Производство е по реда на чл. 156-161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на "Унибетони" ООД, [ЕИК], с адрес за кореспонденция: гр. Бургас, [улица], Северна промишлена зона, Бетонов възел „Унибетони“, представлявано от управителя С. Г., против Ревизионен акт (РА) № Р-02000224004882-091-001/17.04.2025 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 55/09.07.2025 г. на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас (ДОДОП).

В жалбата се твърди, че оспореният ревизионен акт е незаконосъобразен, като издаден в противоречие с материалноправните разпоредби. Излагат се доводи, че дружеството-жалбоподател няма качеството на трето отговорно по реда на чл. 177 от ЗДДС лице, тъй като не са налице предпоставките за това. Иска се от съда да отмени ревизионния акт като неправилен и незаконосъобразен.

В съдебно заседание дружеството се представлява от адвокат М., който поддържа жалбата и изложените в нея доводи. Ангажира доказателства. Пледира жалбата да бъде уважена, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас, чрез процесуалия си представител юрисконсулт М., оспорва жалбата като неоснователна и пледира за отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 993,00 лева.

Административен съд - Бургас, като прецени твърденията на страните във връзка със събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

Ревизионното производство е започнало с издаване на заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-02000224004882-020-001/26.09.2024 г. (л. 228), издадена от Н. Ж. в качеството си на заместник на М. Х. М.-Б. - началник на сектор при ТД на НАП – Бургас. Със същата на основание чл. 112-113 от ДОПК е възложено извършването на ревизия на „Унибетони“ ООД, с предмет: отговорност по ДДС по доставки, извършени от „Вад Инвест“ ООД по конкретни фактури от 01.12.2018 г. до 31.08.2024 г. Заповедта е подписана с електронен подпис, като е връчена на ревизираното лице електронно на 08.10.2024 г. (л.231). Срокът на ревизията е тримесечен от датата на връчване на заповедта и е следвало да бъде осъществена от Н. З. К., на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията и П. М. М., главен инспектор по приходите. Заповедта е изменена със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-02000224004882-020-002/18.12.2024 г. (л.206), с която срокът за извършване на ревизията е определен до 07.03.2025 г.

По делото са приложени заповеди № РД-1384/20.12.2024 г. (л.27) и № РД-693/21.06.2024 г. (л.29) на директора на ТД на НАП-Бургас, издадени на основание чл. 11, ал. 3 от ЗНАП, вр. с чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, като същите вменяват правомощия на органа по издаване на заповеди за възлагане на ревизии, включително и определят реда за заместването, като този ред в случая е спазен.

За резултатите от данъчната ревизия е съставен ревизионен доклад (РД) Р-02000224004882-092-001/11.03.2025 г. (л. 106), издаден от органите по приходите при ТД на НАП-Бургас, овластени със ЗВР. Същият е връчен на 12.03.2025 г., по електронен път (л.117). РД е подписан с електронни подписи от неговите съставители. Срещу доклада "Унибетони" ООД не е подало възражение.

Ревизията приключила с издаване на РА № Р-02000224004882-091-001/17.04.2025 г. (л. 33), издаден от М. Х. М.-Б. на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и Н. З. К. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, компетентни на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК. С РА в тежест на "Унибетони" ООД са установени задължения по реда на чл. 177 от ЗДДС, за задълженията на „ВAД Инвест“ ООД за ДДС в общ размер на 41 778,87 лева, за данъчни периоди м. 04.2022 г., м.05.2022 г., м.06.2022 г., м.07.2022 г., м.08.2022 г., м.12.2022 г., м.01.2023 г., м.08.2023 г., м.09.2023 г., м.10.2023 г., м.11.2023 г., м.01.2023 г., м.01.2024 г. и м.02.2024 г., от които главница в размер на 34 637,71 лева и лихви за просрочие в размер на 7 141,16 лева. Актът е подписан с електронни подписи от издателите си и е връчен на ревизираното лице съгласно описа на 28.04.2025 г. (л.74). Връчването на РА не се оспорва от дружеството, като то недоволно от констатациите в РА, е оспорило същия на основание чл. 152 от ДОПК в рамките на законоустановения преклузивен срок (съгл. входящия индекс на жалбата – л. 31) с твърдения, че РА е незаконосъобразен.

С решение № 55/09.07.2025 г. (л. 31) директорът на ДОДОП-Бургас е потвърдил ревизионния акт. За да постанови решението си решаващият орган приел въз основа на установената в хода на ревизията фактическа обстановка, че са изпълнени кумулативно предвидените елементи на фактическия състав на чл. 177, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и отговорността на дружеството е ангажирана правомерно. Обсъдил е както установените факти и основанията за реализиране на тази отговорност, така и възраженията на жалбоподателя, като намерил същите за неоснователни. Решението е подписано със саморъчен подпис от директора на ДОДОП-Бургас. Връчено е по електронен път и видно от приложеното по делото удостоверение за връчването му (л. 10), е получено от жалбоподателя на 09.07.2025 г. Жалбата срещу него е подадена чрез органа на 18.07.2025 г. (л. 4), т. е. в законоустановения срок.

В хода на извършената ревизия е установено, че „Унибетони“ ООД е регистрирано в Търговския регистър на 05.05.2010 г. с адрес на управление: гр. Бургас, Северна промишлена зона, Бетонов възел Унибетони, представлявано от управителя С. Г. Г.. Съгласно актуалното състояние в Търговския регистър капиталът на дружеството е в размер на 200 000,00 лв., разпределен на 50 % по 100 000,00 лв. между съдружниците С. Г. Г. и С. В. Г.. Основната дейност на дружеството е производство и доставка на бетон с бетоновози до обекти на клиенти, за което притежава лиценз за превоз на товари на територията на България. „Унибетони” ООД е регистрирано по ЗДДС, считано от 05.07.2010 г.

Съгласно справка в Търговския регистър С. В. Г. е съдружник и управител във „Вад Инвест“ ООД, а считано от 07.04.2022 г. е съдружник с 50% дялово участие и в „Унибетони“ ООД. Предвид това органът приема, че „Унибетони“ ООД е свързано лице с „Вад Инвест“ ООД по смисъла на § 1, т. 3 от ДР от ДОПК. За ревизирания период дружеството е основен клиент на „Вад Инвест“ ООД, а от месец ноември 2022 г. е единствен клиент на „Вад Инвест“ ООД и като получател по облагаеми доставки за ревизираният период е упражнило право на данъчен кредит по 291 броя данъчни фактури, които са платени по банков път или чрез прихващане на вземания срещу задължения.

Ревизията установява, че „Вад Инвест“ ООД е регистрирано по ЗДДС на 28.03.2008 г. и дерегистрирано на 16.02.2025 г. по инициатива на орган по приходите, на основание чл. 176, ал 4 от ЗДДС, поради наличие на неплатени публични задължения, събирани от НАП, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения. Издадените от дружеството фактури към „Унибетони“ ООД са отразени в Дневниците за продажба за съответния данъчен период. Съгласно справка от ИС „Събиране“ на НАП се установява, че „Вад Инвест“ ООД има непогасени задължения към бюджета за ДДС по образувано изпълнително дело № *********/29.03.2017 г., подробно представени по периоди и задължения за ДДС в табличен вид от стр. 3 до стр. 9 от констативната част на РА. При извършена справка в информационната система на НАП – ПП СУП е установено, че към 31.12.2023 г. „Вад Инвест“ ООД има задължения към бюджета в общ размер на 201 567,47 лв., а към 31.12.2024 г. - 215 263,97 лв., които са обект на ИД № *********/29.03.2017 г.

Ревизиращият орган е установил също, че на 22.03.2024 г. „Унибетони“ ООД е поело ангажимент да погасява задълженията по ИД № *********/29.03.2017 г. на „Вад Инвест“ ООД, съгласно сключено споразумение с дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Бургас с вх. № [рег. номер]-000-0150078/22.03.2024 г. за погасяване на задълженията, като погасяването е следвало да бъде на месечни вноски, равняващи се на 10 % от задължението (л.198). Общо издължената от „Унибетони“ ООД сума за погасяване на публичните задължения на „Вад Инвест“ ООД по изпълнителното дело към датата на издаване на РА възлиза на 52 778,98 лв., но според органа, заложените в споразумението параметри за плащане на задълженията не са изпълнявани регулярно.

Въз основа на така установено, ревизията е приела, че за периода от м.април 2022 г., когато съдружник в „Унибетони“ ООД с 50% дялово участие става С. В. Г., който е съдружник и управител и на доставчика „Вад Инвест“ ООД, са изпълнени кумулативните предпоставки за ангажиране на отговорността по чл. 177, ал. 1 от ЗДДС на „Унибетони“ ООД, като получател по издадените от „Вад Инвест“ ООД фактури.

На следващо място, за да обоснове знанието на „Унибетони“ ООД, че данъкът няма да бъде внесен, съобразно изискването на чл. 177, ал. 2 от ЗДДС, органът приема, че не е възможно на „Унибетони“ ООД да не е било известно, че данъкът няма да бъде внесен от страна на „Вад Инвест“ ООД, доколкото на първо място двете дружества са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК. Органът се позовава и на обстоятелствата, че лошото финансово състояние на доставчика „Вад Инвест“ ООД да не може да покрива задълженията си, вкл. и за данъци, е било известно на представляващите и управляващи получателя по доставката „Унибетони“ ООД, като на 01.11.2022 г. е подписано споразумение между „Вад Инвест“ ООД и „Унибетони“ ООД, с което страните се споразумяват, че на база търговските взаимоотношения между двете дружества и издадените документи за доставка, ще бъдат направени разплащания към контрагенти и в полза на „Вад Инвест“ ООД от „Унибетони“ ООД, които разплащания идват да намалят задълженията на „Унибетони“ ООД към „ВАД Инвест“ ООД.

Според ответната страна, С. В. Г., в качеството му на управител на „Вад Инвест“ ООД, а впоследствие и съдружник в „Унибетони“ ООД /считано от 07.04.2022г./, е бил наясно с влошеното финансово състояние и невъзможността на доставчика да изпълнява данъчните си задължения, доколкото същият е одобрявал ГФО на „Вад Инвест“ ООД, подавал е справките-декларации по ЗДДС на дружеството с КЕП и е бил наясно с образуваното изпълнително дело № *********/ 29.03.2017 г. Сочи се, че условията, които предполагат знанието, са били налице към момента на сключване на сделките, т.е релевантният момент за установяване на знанието или задължението за него е към момента на издаването на фактурите. След приемането на С. В. Г. като съдружник в „Унибетони“ ООД и в качеството му на участващ в управлението на ревизираното дружество като член на управителния съвет, същият е бил наясно, че задълженията за ДДС по издадените фактури за извършени облагаеми доставки от „Вад Инвест“ ООД към „Унибетони“ ООД няма да бъдат разплатени към държавния бюджет.

Ревизията установява и се позовава и на други косвени доказателства за знание във връзка с тесните взаимовръзки между двете дружества – доставчик и клиент. Основната дейност на „Вад Инвест“ ООД до 2017 г. е производство на готови бетонови смеси. От 2017 г. тази дейност е поета от фирма „Унибетони“ ЕООД . След 2017 г. дейността на „Вад Инвест"ООД е покупко-продажби и доставка на инертни материали за производство на бетонови смеси. Основната си икономическа дейност дружеството е извършвало в наета част от производствена база с обща площ от 4500 кв.м., находяща се в гр. Бургас, Северна промишлена зона, Бетонов възел Унибетони, собственост на „Унибетони“ ООД, съгласно сключен договор за наем на недвижим имот от 01.07.2016 г. И към момента дружествата „Унибетони“ ООД и „ВАД Инвест“ ООД са регистрирани на един и същ адрес в гр.Бургас, Северна промишлена зона, Бетонов възел "Унибетони". Дружествата имат един и същ електронен адрес за кореспонденция с приходната администрация - [електронна поща]. Счетоводното обслужване и на двете дружества е осъществявано от едно и също лице Т. Г. К., която е назначена на 31.05.2016 г. по трудови правоотношения в „Унибетони“ ООД първоначално като фактурист и впоследствие /от 13.11.2017 г./, като счетоводител, във връзка с подписано допълнително споразумение и в същото време лицето е било назначено като счетоводител във „Вад Инвест“ ООД от 26.03.2018 г., като договорът е прекратен на 01.03.2024 г. След извършена справка в Търговския регистър е установено, че ГФО на „Унибетони“ ЕООД и „Вад Инвест“ ООД са съставяни именно от Т. Г. К..

По искане на дружеството - жалбоподател съдът допусна извършването на съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице С. А., която потвърждава, че съгласно преводно нареждане за плащане към бюджета и авизо местен превод, „Унибетони“ ООД е извършило плащания по сметка на НАП с посочено задължено лице „Вад Инвест“ ООД с общ размер на 15 031,76 лв. през периода м.10.2022 г. – м.03.2023 г. Сумите са разнесени по данъчно-осигурителните сметки на „Вад Инвест“ ООД за плащане на „Осигурителни вноски“ и „данъци и други приходи за централен бюджет“. Вещото лице заявява, че с извършените плащания от РЛ в полза на „Вад Инвест“ ООД са закрити задълженията на дружеството-жалбоподател към „ВАД Инвест“ ООД по фактури, издадени от последното дружество в качеството му на доставчик, съгласно справка за контировките по сметка 401. Сочи, че съгласно авизо преводно нареждане за извършени преводи „Унибетони“ ООД е извършило плащания към ТД на НАП за задължения на „Вад Инвест“ ООД по изпълнително дело /ИД/ в общ размер на 52 960,64 лв. Плащанията в размер на 52 960,64 лв. са започнали след изразена писмена готовност от страна на „ВАД ИНВЕСТ“ ООД за погасяване на задълженията, съгласно депозирано писмо в ТД на НАП с вх. № [рег. номер]-000-0150078/22.03.2024 г. с приложено платежно за извършено първо плащане с платец „Унибетони“ ООД. Съгласно представена от „Унибетони“ ООД Справка за контировките на сметка 262/3 /Дългосрочни вземания и предоставени заеми на нефинансови предприятия – аналитична партида Вад Инвест/ за период 01.03.2024 г. – 28.02.2025 г. описаните по-горе плащания са осчетоводени по дебита на посочената сметка в кореспонденция със сметка 503/4 /Разплащателна сметка в лева/ с общ оборот за посочения период 52 960,64 лв.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението, като на стр.3 от заключението е посочена фирмата „Вад инвест“ ООД, за което вещото лице уточнява, че не е техническа грешка. Заявява, че реално готовността за плащането е от страна на „Унибетони“ ООД, но на писмото пише „Вад Инвест“ ООД, поради което е посочила и това дружество. Това обстоятелство, според вещото лице, е без значение за спора, тъй като изразената готовност за плащане действително е от страна на „Унибетони“ ООД.

При така установената фактическа обстановка, съдът осъществявайки пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на РА, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, във връзка § 2 от ДОПК, намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законния срок, от ревизираното лице до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административното оспорване на РА.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

В настоящото производство съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

По изложените вече във фактическата част на решението съображения съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК орган по приходите, като доказателство в тази насока са заповед № РД-1384/20.12.2024 г. и № РД-693/21.06.2024 г. на директора на ТД на НАП-Бургас, с които са определени органите по приходите, които могат да издават заповеди за възлагане на ревизии. Спазена е формата по чл. 120, ал. 1 от ДОПК. Ревизионният акт е мотивиран с посочване на фактическите и правни основания за издаването му, като съдържа и разпоредителна част в табличен вид с посочени правно основание, период, вид и размер на данъчните задължения. Съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК, РД е неразделна част от РА и в този смисъл изложените в него мотиви се ползват и като мотиви на РА.

При постановяването на ревизионния акт съдът не констатира съществени нарушения на процесуалните правила. Ревизията е извършена и приключила в предвидените в закона срокове. Всички данни и материали, приложени към преписката, са събрани по реда на ДОПК и не са нарушени правата на ревизираното дружеството в производството.

Относно материалната законосъобразност на акта, съдът съобрази следното:

Нормата на чл. 177 от ЗДДС представлява защитна клауза срещу злоупотреби с ДДС и включването й в глава ХХV от ЗДДС– "Правомощия на органите по приходите и предотвратяване на данъчни измами", цели предотвратяване на загубата на данъчни приходи от неизпълнението на задължението на доставчика да внесе начисления данък върху добавената стойност чрез натоварване и на други лица с това задължение.

Разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от ЗДДС регламентира особена солидарна отговорност на регистрирано лице - получател по облагаема доставка за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото първият е ползвал право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък.

Нормата на чл. 177, ал. 2 от ЗДДС сочи, че отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117- 120 от ДОПК.

С Тълкувателно решение № 4 от 10.05.2022 г. по тълкувателно дело № 2/2020 г. Общото събрание на съдиите на ВАС, I и II колегия е разяснило, че отговорността по чл. 177 от ЗДДС е определена като солидарна в чл. 205 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност. Тази норма предвижда, че в случаите, посочени в членове 193 - 200 и членове 202, 203 и 204, държавите членки могат да предвидят, че лице, различно от лицето - платец на ДДС, е солидарно отговорно за плащането на ДДС. В постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз по тълкуване на чл. 205 от Директива 2006/112 също се приема, че отговорността е солидарна. В решение от 20 май 2021 година по дело С-4/20, A., E.: EU: C: 2021: 397, Съдът приема, че чл. 205 от Директива 2006/112 по принцип разрешава на държавите членки да приемат за целите на ефективното събиране на ДДС- мерки, съгласно които лице, различно от обичайния платец на този данък в съответствие с членове 193- 200 и 202- 204 от тази директива, е солидарно отговорно за плащането на посочения данък (т. 29). В този смисъл са решение от 21 декември 2011 по дело С-499/10, V. O., E.: EU: C: 2011: 871, т. 19 и решение от 11.05.2006 г. по дело С-384/04, F. of T. I., E.: EU: C: 2006:309, т. 28 относно тълкуването на член 21, параграф 3 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота - обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (отм.), която разпоредба съответства на чл. 205 от Директива 2006/112. Съответствието на националната правна норма - чл. 177 ЗДДС с изискванията за прилагане на чл. 205 от Директива 2006/112 е установено в решението по дело С-4/20, A., E.: EU: C: 2021: 397, т. 40. Съгласно решение на СЕО по дело С -384/04, чл. 22, ал. 8 от Шеста директива (отм.), сега чл. 205 от Директива на Съвета 2006/112/ЕО, позволява законодателство, предвиждащо, че данъчно задължено лице, на което са доставени стоки или услуги, и което е знаело или е имало разумни причини да подозира, че част или целият ДДС, дължим във връзка с тази доставка или всяка предходна или бъдеща доставка, няма да бъде платен, е солидарно отговорно за неплатения данък. Като изключение от механизма на ДДС, съществена част от който е правото на приспадане на данъчен кредит, разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от ЗДДС следва да се тълкува стриктно. За да възникне отговорността по чл. 177 от ЗДДС е необходимо да са изпълнени едновременно следните условия: 1) осъществена е облагаема доставка, по която доставчикът е бил длъжен да внесе ДДС; 2) дължимият данък не е внесен; 3) получателят е ползвал право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък; 4) ползвал е право на приспадане на данъчен кредит по доставка с предмет същата стока или услуга; 5) получателят е знаел или е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен. Т. е., фактическият състав, пораждащ отговорността, включва обективни елементи – неизпълнение от доставчика на задължението да внесе начисления данък и упражнено право на приспадане на данъчен кредит от получателя, както и субективен елемент– знание у получателя за това, че данъкът няма да бъде внесен – чл. 177, ал. 2 от ЗДДС. Следователно фактическият състав на солидарната отговорност би бил осъществен, ако се установи изискуемата от закона кумулативност на обективните елементи по чл. 177, ал. 1, ал. 4 и ал. 6 от ЗДДС и на субективните елементи по чл. 177, ал. 2, пр. 1 от ЗДДС и чл. 177, ал. 2, пр. 2, вр. чл. 177, ал. 3 от ЗДДС. Всяка от предпоставките за ангажиране на отговорността следва да бъде установена при условията на пълно и главно доказване. При действието на чл. 170, ал. 1 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, процесуалната тежест да установи предпоставките на отговорността за злоупотреби, и в частност презумптивните предпоставки, е за приходната администрация. При действие на презумпцията за знание по ал. 3 на чл. 177 ЗДДС доказателствената тежест за оборването й се прехвърля върху ревизираното лице, но само когато, отново при условията на пълно и главно доказване, приходните органи установят наличието на условието по т. 1 от същия закон – дължимият данък не е ефективно внесен, от който и да е от доставчиците по веригата, и е налице поне една от алтернативно изискуемите предпоставки за действие на презумпцията по т. 2 на чл. 177, ал. 3 - облагаемата доставка да е привидна или да заобикаля закона или да е на цена, значително отличаваща се от пазарната. Доколкото за знанието следва да се изхожда от обективни критерии, то събраните в тази връзка доказателства като достатъчни и безпротиворечиви, следва да са годни да създадат сигурно убеждение за истинността на фактическо твърдение – знание. Релевантният момент за установяване на знанието или задължението за него е към момента на издаването на фактурите. Принципът, установен с чл. 177, ал. 6 от ЗДДС е, че отговорността тежи върху прекия получател по доставката, свързана с невнесения данък, но ако той не бъде събран от него, се носи субсидиарна отговорност от всеки следващ получател по реда на доставките. Прилагането на този институт е обусловено от изпълнение на предвидените в закона предпоставки на сложния фактически състав. Реализира се чрез издаване на ревизионен акт спрямо лицето, което е получател по облагаема доставка, като се установява отговорността на това лице за задълженията на негов конкретен доставчик. Това ревизионно производство не води до възникване на данъчни задължения за субекта, на когото е издаден ревизионният акт, а до привличане на отговорността му за чужди задължения, респективно ревизията не прави този данъчен субект титуляр на данъчно задължение, а длъжник за заплащането на чуждо такова.

В конкретния казус, съдът намира за установено по категоричен начин от доказателствата по делото следното:

Ревизираното дружество „Унибетони“ ООД е регистрирано по ЗДДС и същото е получател по облагаеми доставки по фактурите, подробно посочени в таблицата от стр. 10 до стр. 12 от констативната част на РА, издадени от „Вад Инвест“ ООД към „Унибетони“ ООД, по които е начислен ДДС, посочен на отделен ред, доставчикът е включил фактурите в дневника си за продажби през съответния данъчен период и те са формирали резултат ДДС за внасяне в СД по ЗДДС за този период.

Получателят по доставките „Унибетони“ ООД е упражнил право на данъчен кредит по посочените данъчни документи през месечните данъчни периоди от 01.04.2022 г. до 31.08.2022 г., от 01.12.2022 г. до 31.01.2023 г. и от 01.08.2023 г. до 28.02.2024 г., като е включил фактурите в дневника си за покупки през съответния данъчен период. Налице е невнесен данък по справки-декларации по ЗДДС за данъчните периоди от 01.04.2022 г. до 31.08.2022 г., от 01.12.2022 г. до 31.01.2023 г. и от 01.08.2023 г. до 28.02.2024 г. от доставчика „Вад Инвест“ ООД, като за данъчните периоди от 01.04.2022 г. до 31.12.2022 г. декларираните, но невнесени по СД по ЗДДС задължения за данък са установени и при извършената ревизия на доставчика, с издаването на РА № Р-02000223006053-091-001/31.05.2024 г. При тези обстоятелства, както приема и органа по приходите, ползваният от ревизираното дружество „Унибетони“ ООД данъчен кредит през данъчните периоди от 01.04.2022 г. до 31.08.2022 г., от 01.12.2022 г. до 31.01.2023 г. и от 01.08.2023 г. до 28.02.2024 г. по фактурите, предмет на спора /описани на стр. 10, 11 и 12 от констативната част на РА/ е свързан с дължимия и невнесен ДДС от „Вад Инвест“ ООД в размер на 34 637,71 лв. за посочените данъчни периоди.

При така установения по безспорен начин обективен елемент на отговорността по чл. 177 от ЗДДС, за да бъде приложена успешно тази отговорност, следва да е налице и субективният такъв. Субективният елемент на солидарната отговорност има две проявни форми, съгласно чл. 177, ал. 2 от ЗДДС – наличие на знание или задължение за такова знание, че дължимият ДДС няма да бъде внесен. Приходните органи са възприели първата хипотеза - наличието на знание, като са достигнали до този извод след съвкупната преценка на редица факти и обстоятелства, изложени по-горе. Възраженията в жалбата, с която е сезиран съда, биха били основателни, ако тези факти се преценяват изолирано един от друг. Ето защо съдът не споделя изтъкнатите в жалбата аргументи, че при ревизираното дружество не е налице „знание“, че дължимия данък няма да бъде внесен от доставчика. В съдебната практика се приема, че за обосноваване на наличие на „знание“ по смисъла на чл. 177, ал. 2 от ЗДДС е необходимо да бъдат установени обективни обстоятелства, които да сочат, че действителните отношение между търговците надхвърлят рамките на обичайните делови отношения между доставчик и получател на доставката. Такива безспорно са налице.

Установено е, че С. В. Г. е съдружник и в двете дружества, като той е и управител на „Вад Инвест“ ООД, т.е. налице е свързаност между „Унибетони“ ООД и „Вад Инвест“ ООД по смисъла на § 1, т. 3, б. „д“ от ДР на ДОПК. Обстоятелството, че едно и също физическо лице /С. В. Г. / е управител и съдружник на доставчика „Вад Инвест“ ООД, издал фактурите за доставка към „Унибетони“ ООД и е съдружник в „Унибетони“ ООД – получателят на доставките, сочи, че очевидно той разполага с цялата информация относно наличието на непогасени публични задължения и това лице разполага и има достъп до цялата информация относно дейността на дружествата, вкл. и относно факта на образуваното изпълнително дело. При извършените справки в информационната система на НАП и в Търговски регистър се установява, че подадените ГДД по чл. 92 от ЗКПО и годишните отчети за дейността за „Вад Инвест“ ООД са подписани именно от лицето С. В. Г., като същото лице в качеството си на съдружник е участвало в приемането на решение за публикуване на годишните отчети за дейността и на „Унибетони“ ООД. При така установеното съдът напълно споделя направения от органа извод, че лицето С. В. Г. като съдружник и в двете дружества /„Вад Инвест“ ООД и „Унибетони“ ООД/ и в качеството си и на управител на „Вад Инвест“ ООД е знаел какво е финансовото състояние на „Вад Инвест“ ООД, какви задължения има дружеството към бюджета, бил е наясно, че има образувано изпълнително дело № *********/29.03.2017 г. със задължения към бюджета към 31.12.2024 г. в общ размер на 215 263,97 лв., които не са обслужвани. Знаел е, че на дружеството е извършена ревизия и е издаден РА № Р-02000223006053-091-001/31.05.2024 г. с установени задължения, както и че след периода на ревизията дружеството е генерирало нови задължения по подадени декларации /СД по ЗДДС за м. 01., м. 08., м. 09., м. 10., м. 11., м. 12.2023 г., м. 01. и м. 02.2024 г./, които също не са внесени в бюджета – съответно задълженията за ДДС, произтичащи от издадените фактури за доставка също няма да бъдат внесени в републиканския бюджет. Обстоятелството, че като управител на „Унибетони“ ООД е вписано лицето С. Г. Г., не променя факта, че С. В. Г. като съдружник с 50 % дял в дружеството е наясно с търговските взаимоотношения между двете дружества и е заинтересован от тяхното финансово състояние. Горното обуславя извод за знание у получателя по спорните доставки за имущественото и финансово състояние на доставчика. Наличието на едно и също лице като собственик на дружествата получател и доставчик е факт, което налага извод за свързаност между доставчика и получателя по смисъла на § 1, т. 3, б. "д" от ДР на ДОПК. Така изложеното обосновава наличие на такива обективни факти, които обосновават знанието у получателя на доставките, че дължимия данък няма да бъде внесен от доставчика.

От доказателствата по делото се установява, че действителните отношенията между търговците надхвърлят рамките на обичайните делови отношения между доставчик и получател по доставка, поради което установените обстоятелства обосновават извод за наличие на хипотезата на чл. 177, ал. 2 предложение първо ЗДДС. Точка 33 от решението на СЕС по дело С-384/04, предвиждащо ангажиране на отговорността на данъчно задължено лице в случаи като процесния, съответства на чл. 21, ал. 3 от Шеста директива /чл. 205 от Директива 2006/112/, където е посочено, че търговците, вземащи всички предпазни мерки, които основателно биха могли да бъдат изисквани от тях за гарантиране на това, техните сделки да не образуват част от вериги, която включва сделка, опорочена с ДДС измама, трябва да могат да се позовават на законността на тези сделки без риск от солидарна отговорност за плащане на ДДС, дължимо от друго данъчнозадължено лице. В случая по отношение на ревизираното дружество не може да се приеме, че е взело всички мерки, за да избегне тази отговорност. В настоящия случай се касае за начислен, но невнесен ДДС. В този смисъл съдът кредитира съдебно-счетоводната експертиза дотолкова, доколкото същата проследява движението на средствата за погасяване, както на задълженията по ДДС, така и по принудителното изпълнение, но същата не променя по никакъв начин изводите на ревизиращия екип, с оглед предмета на спора.

Правилно с РА са начислени и лихви за забава. Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 10.05.2022 г. на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 2/2020 г. обхватът на солидарната отговорност по чл. 177 от ЗДДС включва и задълженията за лихви за забава върху дължимия и невнесен данък от друго лице.

По изложените мотиви, настоящата инстанция счита, че ревизионният акт и определените с него задължения за ревизирания период е законосъобразен и обоснован. Жалбата на дружеството като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъдят претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение, като същите се определят в еврова равностойност, с оглед обстоятелството, че съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България от 01.01.2026г. официалната валута в страната е евро. В тази връзка и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.) на ответната страна следва да се присъди сумата от 2041,59 евро, или левова равностойност 3993,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, при установен материален интерес от 41 778,87 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 160 от ДОПК, Административен съд - Бургас, дванадесети състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Унибетони“ ООД, [ЕИК], с адрес за кореспонденция: гр. Бургас, [улица], Северна промишлена зона, Бетонов възел „Унибетони“, представлявано от управителя С. Г., против Ревизионен акт № Р-02000224004882-091-001/17.04.2025 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 55/09.07.2025 г. на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас.

ОСЪЖДА „Унибетони“ ООД, [ЕИК] да заплати на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас при Централно управление на Националната агенция за приходите, сумата от 2041,59 евро /3 993,00 лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.