РЕШЕНИЕ
№ 246
гр. Велико Търново, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20214110101500 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания
на взискател по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Правното основание на предявените
искове е чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл 79 ал.1 от ЗЗД, чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че между трето за делото
лице - кредитодател ***** и ответникът е сключен договор за паричен заем №*****.,
съгласно който, на ответника е предоставен заем в размер на 1700 лв. Сочи се, че заемателят
се задължил в тридневен срок от подписване на договора за заем да представи едно от
следните обезпечения:1.две физически лицапоръчители, отговарящи на посочените в
исковата молба условия; 2. банкова гаранция с бенефициер-заемодателя; 3. одобрено от
заемодателя дружество-поръчител, което предоставя гаранционни сделки. Излагат се
твърдения, че на 17.10.2019г. между ответникът и „*****ЕООД в качеството поръчител е
сключен договор за предоставяне на поръчителство с „****а изпълнението на всички
задължения на заемателя, възникнали съгласно договора за заем, както и за всички
последици от неизпълнението му. Сочи се, че страните уговорили, че потребителят ще
дължи възнаграждение на поръчителя по сключената гаранционна сделка. Излагат се
твърдения, че предвид неизпълнение от страна на заемателя на задълженията по договора за
заем за връщане на заетата сума, заемодателят отправил искане до поръчителя за
1
изпълнение на целия дълг като солидарно отговорно лице. Сочи се, че поръчителят заплатил
на заемодателя цялата сума по договора за заем в общ размер 2033,68лв. и встъпил в правата
на удовлетворения кредитор. На следващо място се излагат твърдения, че на 02.03.2020г. е
сключен Рамков договор за покупко-продажба на вземания и Приложение №1 между „****
като цесионер и „*****като цедент, по силата на който вземането е прехвърлено на
цесионера, който бил упълномощен от цедента да уведоми длъжниците за извършената
цесия. Ищецът заявява, че с исковата молба представя уведомление до ответника за
извършена цесия, което да му бъде връчено с препис от исковата молба и счита ответникът
за надлежно уведомен за цесията, като се позовава на съдебна практика. На следващо място,
ищецът заявява, че съгласно сключения договор за заем страните по него са се договорили с
отпуснатата в заем сума от 1700лв. да се рефинансира текущият заем на ответника по
договор за паричен заем ****, като в случая договорът има характер на разписка. Сочи се, че
ответникът се задължил на върне заетата сума в общ размер 1984,50лв. заедно с договорна
лихва на 10 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 198,45лв. Излагат се твърдения,
че ответникът извършил плащания по договора в размер на 167 лв. Ищецът заявява, че към
настоящия момент ответникът дължи главница в размер на 1700лв., договорна лихва в
размер на 253,05лв., за периода 08.11.2019г.-04.08.2020г. и обезщетение за забава в размер
на 117,47лв., за периода 05.08.2020г.-19.02.2021г. Сочи се, че за вземанията си ищецът се е
снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 728/2021г. по описа на ВТРС, връчена на
длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Предвид на това моли съда да приеме за установено,
че ответникът му дължи по процесния договор за заем горепосочените суми за главница,
договорна и мораторна лихви, ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане. Претендира присъждане на
сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения
представител на ответника, назначен по реда на чл.47 ал.6 от ГПК, в който искът е оспорен
като неоснователен. Особеният представител твърди, че ответникът е погасил изцяло
задълженията си договора за кредит. На следващо място заявява, че дори и да се установи,
че ответникът не е погасил задълженията си, то счита иска за неоснователен по изложените
в отговора съображения. Заявява, че липсват доказателства, че на длъжника е връчено
уведомление за цесията. На следващо място твърди нищожност по чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД
поради противоречие с добрите нрави на клаузата за възнаградителна лихва в размер на
лихвения процент- 35% годишно. Заявява, че така уговорена лихвата надвишава тройния
размер на законната лихва. Излага и други съображения в тази насока. Твърди и
недействителност по чл.22 от ЗПК и нарушено императивно изискване на чл.11 ал.2 от ЗПК.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На 07.10.2019г. между "******" ООД в качеството заемодател и ответника АНДР.
Т. ВЛ. в качеството заемател е сключен договор за паричен заем №*****, по силата на
който заемодателят предоставя на заемателя сумата 1700лв. за срок от 10 месеца, която сума
2
заемателят се задължава да върне на заемодателя на 10 месечни погасителни вноски, с
падежи посочени в договора и размер на погасителната вноска 198,45лв. В чл.3 от договора
е посочено, че с подписването му страните се съгласяват да рефинансират текущия заем на
заемателя в разме на 535,40лв., а остатъка заемодателят изплаща на заемателя, като
договорът има силата на разписка за предадената, респ. получената заемна сума. В чл.3 т.6
от договора е посочен фиксиран годишен лихвен процент по заема-35%.
Видно от Рамков договор за прехвърляне на вземания от 02.03.2020г. между ******, от
една страна като цедент и „******ООД, от друга страна като цесионер, е постигнато
съгласие за прехвърляне на вземания, които се индивидуализират в Приложение №1,
неразделна част от договора. Цедентът упълномощава цесионера да уведоми длъжниците,
вземанията от които са предмет на цесията, съгласно чл.99 ЗЗД. Приложено е пълномощно,
по силата на което ищцовото дружество, цесионер по договора за прехвърляне на вземания,
било упълномощено от цедента да извършва това уведомяване.
На 02.03.2021г. ищцовото дружество подало до Великотърновски районен съд
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника АНДР.
Т. ВЛ.. Въз основа на заявлението на “****” ООД, гр.София е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 08.03.2021г. по ч.г.гр.д.№728/2021г.
на Великотърновски районен съд против длъжника ответника АНДР. Т. ВЛ. за заплащане
на сумата 1700,00 лева – главница по неизплатено задължение по договор за паричен заем
№*****г., ведно със законната лихва върху нея считано от завеждане на заявлението в съда
– 02.03.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 253,05 лева – договорна лихва за периода
от 08.11.2019 г. до 04.08.2020 г. , сумата от 1219,95 лева – възнаграждение по гаранционна
сделка, сумата от 117,47 лева – мораторна лихва за периода от 05.08.2020 г. до 19.02.2021 г.,
сумата 65,81 лева – разноски за държавна такса, съразмерно с уважената част от заявените
вземания и сумата 49,32 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от заявените вземания.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и след
дадени на заявителя от съда указания, заявителят е предявил настоящите положителни
установителни искове.
Видно от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, по
договора е направено плащане от страна на заемателя на сумата 167лв., с което е погасено
част от договорна лихва и от възнаграждение по гаранционна сделка/поръчителство/.
Вещото лице е посочило, че общото задължение по договора за кредит е в размер на 1953,05
лв., в т.ч. главница в размер на 1700 лв., договорна лихва в размер на 253,05лв. Вещото лице
е посочило, че законната лихва за забава е в размер на 93,98лв.лв., за периода от
05.08.2020г.-19.02.2021г.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл 79 ал.1 от
3
ЗЗД, чл.86 ал.1 от ЗЗД са допустими - предявени са от лице - заявител, имащо правен
интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си
по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47
ал.5 от ГПК.
Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване
ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В случая, предмет на предявените искове са вземания, произтичащи от сключен
договор за паричен заем.
Безспорно по делото се установи, че между ******" АД и ответника е налице
твърдяното договорно отношение – договор за паричен заем, по силата на който посоченото
дружество е поело задължение да предостави на ответника потребителски заем в размер на
1700 лв. срещу задължение на ответника да върне заетата сума на 10 месечи погасителни
вноски, всяка в размер на 198,45лв., като първата е с падеж 08.11.2019г., а последната е с
падеж 04.08.2020г. По делото се установи, че със сумата предмет на договора страните по
него са се съгласили да се рефинансира текущ заем на заемателя, а остатъка се изплаща на
заемателя, което е видно от самия договор, в който е посочено, че същият има характер на
разписка относно предаването, респ.получаването на сумата по заема.
От събраните по делото доказателства се установява, че между ищцовото дружество
„*****” в качеството цесионер и „Файненшъл България“ ЕООД/което дружество е
поръчител по договора за кредит, изпълнил задълженията по него вместо длъжника/ в
качеството цедент е сключен на 02.03.2020г. рамков договор за прехвърляне на парични
задължения, които вземания се индивидуализират в Приложение № 1, неразделна част от
договора за цесия.
Първият спорен момент е относно породила ли е цесията действие спрямо ответника,
доколкото особеният представител на ответника прави с отговора възражение, че
ответникът не е надлежно уведомен за извършената цесия. Действително, по делото няма
данни ответникът лично да е получил преди образуване на настоящото производство
приложените към исковата молба уведомления, изходящи от цесионера АКПЗ. С
получаването обаче на уведомлението от назначения на ответника особен представител в
рамките на настоящото производство по предявените искове по чл.422 ал.1 от ГПК,
ответникът следва да се счита уведомен за цесията в хода на процеса. Това е факт настъпил
в рамките на производството, който е от значение за спорното право и поради това на
основание чл.235 ал.3 от ГПК следва да бъде съобразен при решаване на делото, в какъвто
смисъл е съдебната практика/ решение по реда на чл.290 от ГПК Решение №123 от
24.06.2009г на ВКС по т.д. 12/2009г,ІІт.о. ТК/. Обстоятелството, че не ответника лично, а
4
назначения му особен представител е получил уведомлението за цесията не променя извода
за надлежно уведомяване на ответника за извършената цесия. Това е така, тъй като никой не
може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, изразяващо се в случая в
нарушение на нормите на чл.94 ал.1 и чл.99 ал. от ЗГР, кото повеляват, че настоящ адрес е
адресът, на който лицето живее, респ. всяко лице е длъжно в срок от 30 дни да заяви
промяната в настоящия си адрес. Тези норми са създадени в публичен интерес, включително
осигуряване на обществена сигурност в гражданския и търговския оборот и след като
ответникът не е изпълнил разпореденото с тях, като е напуснал вписания в съответните
регистри адрес, то същият не следва да извлича позитиви от това обстоятелство. Освен това
разпоредбата на чл.47 ал.6 от ГПК, която предвижда участие на особен представител на
ответника в производството, е гаранция за защита на неговите права и компенсира личното
му участие процеса, именно чрез института на особения представител, който от своя страна,
по арг. на обратното на чл.29 ал.5 от ГПК може да извършва широк кръг от процесуални
действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно съобразно чл.34 ал.3 от
ГПК.Ето защо съдът приема, че особеният представител е надлежен адресат на всички
твърдения наведени от ищеца с исковата моба, включително и на уведомяването за
извършена цесия.
Сключеният договор за кредит притежава съществени елементи на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл.9 и сл. от ЗПК, по отношение на който
законодателят е предвидил в чл.10-чл.12 от ЗПК специфични изисквания относно реда на
сключване, формата и съдържанието му, нарушаванието на които води до неговата
недействителност. В конкретния случай особеният представител на ответника наведе
възражение, че процесния договор за кредит е недействителен поради неспазване на
императивните изисквания на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Съдът намира, че процесният договор
за потребителски кредит отговаря на изискванията на чл.10 и чл.11 от ЗПК. Съдът намира,
че не е налице нарушаване на посочената разпоредба на ЗПК, тъй като в процесния договор
е посочен ГПР и общата сума дължима от кредитополучателя, изчислена към момента на
сключването му. Отразени са и всички дължими плащания по договора/за главница, лихва/,
релевантни за изчисляване на ГПР, съобразно отразения в приложения №1 към ЗПК начин,
съгласно чл.19 ал.2 от ЗПК. Неоснователено е възражението за недействителност на
договора с твърдения, че не е посочено как се формира ГПР. Изискване на посочване в
договора за кредит на всички разходи, които се включват в ГПР, като условие за неговата
действителност ЗПК не поставя. Достатъчно е съгласно чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК цифрово
посочване на ГПР, а освен това вещото лице в заключението си е посочило, че формулата,
по която се изчислява ГПР съгласно приложение №1 към чл.19 ал.2 от ЗПК е приложена при
определяне на ГПР за конкретния договор за заем от 07.10.2019г. На следващо място
уговореният ГПР е в рамките на законоводопустимия размер/чл.19 ал.4 от ЗПК/,както е
посочено в договора-41,26% и не се явява неравноправна клауза. Уговореният лихвен
процент 35% също не е неравноправна клауза по смисъла на ЗЗП. Настоящият съдебен
състав намира, че посоченото в договора относно размера на договорното възнаграждение
не сочи на нищожност поради накърняване на добрите нрави. Процесният ДПК е сключен
5
на 04.10.2017г., т.е. при действието на новелата на чл.19 ал.4 от ЗПК /нова, ДВ, бр.35 от
2014г., в сила от 23.07.2014г./, съгласно която ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на МС на РБългария, като съгласно чл.19 ал.5 от ЗПК, клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал.4, се считат за нищожни. Съгласно Постановление
№426/18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения, в сила от 01.01.2015г., годишния размер на законната лихва за просрочени
парични задължения е определена в размер на ОЛП на БНБ в сила от 1 януари, съответно от
1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. ОЛП на БНБ към датата на
сключване на процесния ДПК е 0%, съответно законната лихва е в размер на 10 процентни
пункта и уговорените с ДПК фиксиран лихвен процент от 35,00% и ГПР от 41,26% са под
прага, визиран в чл.19 ал.4 от ЗПК, съответно клаузите от ДПК за определянето им не са
нищожни, поради противоречие на закона или на добрите нрави, поради което ответникът
дължи на ищеца заплащане и на уговорения ГЛП по договора за кредит.
Съдът намира, че не е налице и недействителност по чл.11 ал.1 т.11 и 12 от ЗПК, тъй
като в договора се съдържа погасителен план, в който е посочен броя месечни вноски, дата
на плащане и какво включва всяка погасителна вноска.
Ето защо съдът счита, че възражението на особения представител е неоснователно и
не е налице нарушение на разпоредба на ЗПК, което да води до недействителност на
договора за кредит по смисъла на чл.22 от ЗПК. Договорът е валиден и е породил
облигационни последици между страните. След като е получил заема, за кредитополучателя
е възникнало насрещно задължение за връщането му, на месечни вноски, съгласно
уговореното в договора, включващи главница и договорна лихва. Размерът на исковите
претенции се установява от съдебно-счетоводната експертиза, видно от която размерът на
дължимата главница възлиза на 1700 лв. Дължимата договорна лихва, съгласно експертизата
възлиза на 253,05лв., за периода 08.11.2019г.-04.08.2020г.
Съгласно разпоредбата на чл.8 от процесния договор за кредит, при забава в
плащането на някоя от погасителните вноски, заемателят дължи на заемодателя законната
лихва върху забавената сума, за всеки ден забава. Поради преустановяване плащането по
договора за кредит, ответникът дължи на ищеца и лихва за забава, която съгласно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза възлиза на сумата 93,98лв., за периода
05.08.2020г.-19.02.2021г., като до този размер искът за лихва за забава е основателен и
доказан, а за разликата над 93,98лв. до пълния претендиран размер 117,47лв. искът подлежи
на отхвърляне в тази част.
С оглед основателност на иска за главницата, върху установената за дължима
главница следва да се присъди законната лихва за забава, считано от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК /02.03.2021г./ до окончателното изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото производство
съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и
6
за разноските в заповедното производство. В конкретния случай разноските в заповедното
производство, включени в заповедта за изпълнение са 65,81лв., за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 49,32 лв. В исковото производство
направените от ищеца разноски са 126,59 лв. за държавна такса, 300лв. за възнаграждение за
особен представител, 180лв. за възнаграждение за вещо лице, като има заявена претенция за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350лв. По отношение претенцията на ищеца за
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство съдът следва при определяне на
размера на юрисконсултското възнаграждение да съобрази действаща към настоящия
момента редакция на разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК/изм. ДВ бр.8 от 2017г./, като с оглед
разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.25 ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът намира, че предвид на това, че производството не е с
голяма фактическа и правна сложност, следва да бъде определено юрисконсултско
възнаграждение за настоящото исково производство в размер от 150лв. При това положение
общият размер на разноските на ищеца за заповедното и исково производство възлиза на
871,72 лв., като на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата общо 861,83лв. за разноски в заповедното и в настоящото исково
производство, изчислени съразмерно на уважената част на исковите претенции.
Ответникът не е претендирал присъждане на разноски и съдът не дължи произнасяне
в тази насока.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че АНДР. Т. ВЛ.
с ЕГН **********, с настоящ адрес г******, ДЪЛЖИ на „А ЗА К НА П З” ЕАД, ЕИК
******, със седалище ****** сумата от 1700 лв. (хиляда и седемстотин лева) - главница по
договор за паричен заем ******., сумата 253,05лв./двеста петдесет и три лева и пет
стотинки/-договорна лихва, за периода 08.11.2019г.-04.08.2020г., сумата 93,98
лв./деветдесет и три лева и деветдесет и осем стотинки/-лихва за забава, за периода
05.08.2020г.-19.02.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението – 02.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №318 от 08.03.2021г. по частно
гр.дело 728/2021г по описа на ВТРС, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за установяване
дължимост на лихвата за забава, претендирана за периода 05.08.2020г.-19.02.2021г. само в
частта за разликата над 93,98 лв. до пълния претендиран размер от 117,47 лв., като
неоснователен и недоказан в тази част.
ОСЪЖДА АНДР. Т. ВЛ. с ЕГН ********** , с настоящ адрес **************, ДА
ЗАПЛАТИ на „А ЗА К НА П З” ЕАД, ЕИК ******, със седалище ******* сумата общо
7
861,83 лв./осемстотин шестдесет и един лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща
разноски за държавна такса, възнаграждение за особен представител, възнаграждение за
вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, направени в заповедното производство по
частно гр.дело ***** по описа на ВТРС и в настоящото исково производство, изчислени
съразмерно на уважената част на исковите претенции.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.****на
ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8