ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13.11.2019 година , град Пазарджик
Пазарджишкият
Районен съд, ХІІ-ти граждански състав
На тринадесети ноември, две хиляди и
деветнадесета година
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
Като разгледа докладваното
от Районен съдия ГЕОРГИЕВ
Гражданско дело №1628 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е молба с правно основание чл.248 от ГПК от
„Коловаг“АД, със седалище и адрес
на управление – гр. Септември, обл. Пазарджик /ответник в настоящото
производство/ , с която моли
постановеното по делото Решение №1219 от
13.04.2019г. да бъде изменено в частта
му за разноските, направени в производството, като се посочва, че съдът
неправилно не е редуцирал претендираните от
ищцовата страна разноски за заплатено адвокатско възнаграждение поради
прекомерност. Сочи се, че в конкретният случай адвокатското възнаграждение
следвало да се намали до минимално определения размер в чл.7,ал.2,т.2 от
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Отделно от това, по делото липсвали годни доказателства за
платената сума на адвоката, претендирана като разноски от ищеца, тъй като не
бил представен документ за плащането й.
В определения от съда срок, ищцовата страна е депозирала писмен
отговор –становище, като се считат
изложените в жалбата твърдения от страна на молителката за правно необосновани
и неоснователни. Посочва се, че
доколкото ответникът не е представил списък с разноски по делото, молбата му по
чл.248 от ГПК се явявала недопустима. Претендираното адвокатско възнаграждение
било изплатено изцяло в брой, като този факт бил отразен в договора за правна
помощ, който бил приложен по делото. В този случай договорът имал характера на
разписка за заплатеното адвокатско възнаграждение, като в тази насока се цитира
практика на ВКС. Твърди се, че размерът на заплатеното адвокатско
възнаграждение не е необосновано висок, същият съответства на броя на
проведените съд. заседания и извършените съдопроизводствени действия.
Подадената молба е допустима, като
подадена от активно легитимирано лице и в срока по чл.248, ал.1 от ГПК.
Съгласно действащият процесуален закон, не е
предвидено самостоятелно обжалване на постановеното Решение , като на
разположение на страната е предоставен реда по чл. 248 от ГПК да иска изменение
на съдебният акт в частта на разноските от съда, който го е постановил.
Процесуалният ред за изменение на
съдебният акт в частта за разноските е
регламентиран в разпоредбата на чл. 248 от ГПК, съгласно която, в срока за
обжалване, а ако актът е необжалваем – в едномесечен срок от постановяването
му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното
решение в частта му за разноските. Следователно, законодателят е предвидил в случаите, когато
страната не е доволна от съдебният акт в
частта за разноските, възможността
същата да подаде молба до съда, който е постановил решението, с искане да го измени, а не да обжалва решението пред по-горния по степен съд, поради което
така направеното от ответника искане се явява допустимо.
Неправилно е становището на
ищеца, съгласно което, доколкото ответникът не е представил списък с разноски
по делото, молбата му по чл.248 от ГПК се явявала недопустима. Ищцовата страна неправилно приема, че молбата на „Коловаг“АД за изменение на постановеното по делото решение в
частта, касаеща присъждането на разноски, е недопустима. С тази молба
ответникът иска изменение на решението в частта относно присъдените в полза на
ищеца разноски за адвокатско възнаграждение. Както по-горе бе посочено, молбата
е подадена в срока по чл. 248, ал.1 от ГПК. Ето защо, същата е
допустима като подадена в срок от надлежно лице и следва да бъде разгледана от
съда по същество. В настоящият случай ТР
№ 6/2013 г. по т.д № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС в мотивите, сочещи за
недопустима молбата по чл. 248 ГПК за изменение на решението за
разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, не намира приложение. Въпреки
липсата на списък по чл.80 ГПК, който да е бил представен от страна на
ответника по делото, съдът дължи
произнасяне по същество на направеното искане за изменение на решението в
частта за разноските, присъдени на насрещната страна.
Разгледана по същество съдът намира
постъпилата молба за частично основателна
по следните съображения:
С постановеното по гражданско дело №1628/2019г. по описа на съда за 2019 година Решение №1219 от 13.09.2019г., РС-Пазарджик
се е произнесъл със своя съдебен акт по
същество на спора, съществуващ между страните. С цитираното решение, съдът е
отхвърлил исковете на ищеца Б., тъй като е било установено, че претендираните
от ищеца суми са му били изплатени. Както е посочено и в самото съдебно
решение, независимо от изплащането на претендираните суми, ответникът дължи на
ищеца разноски, тъй като те са направени във връзка с неговото противоправно
поведение. Това е така, защото съгласно
разпоредбата на чл.78,ал.2 от ГПК, „ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждането на делото и ако признае иска, разноските са възлагат върху
ищеца“. В конкретният случай, по аргумент на противното, съдът приема,че ответникът с поведението си е
станал причина за завеждането на делото, тъй като към момента на образуването
му не е бил изпълнил задълженията си към ищеца, поради което следва ответникът
да понесе тежестта на строените от ищцата разноски. Ответникът е изпълнил
изцяло задълженията си към ищеца след образуването на гр.дело №1628/2019г. по
описа на РС-Пазарджик / видно от приложените по делото документи, ответникът е
превел процесните суми и е изплатил
напълно задълженията си към ищеца Б. на 24.04.2019г., а делото е било
образувано с постъпване на исковата молба в съда на 17.04.2019г./ Съгласно чл.
78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска, а съгласно ал. 2 от същата разпоредба ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае
иска, разноските се възлагат върху ищеца. В конкретния случай, съдът счита, че
ответното дружество дължи разноски, тъй като е станало причина за завеждане на
делото.
Неоснователно е възражението на
ответника за липсата на годни
доказателства за платената сума на адвоката, претендирана като разноски от
ищеца, тъй като не бил представен документ за плащането й. Съгласно т.1 от
Тълкувателно решение по тълкувателно дело №6 от 2012г. по описа на ОСГТК на
ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на
плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за
това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за
правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В конкретният случай, по
делото е представен договор за правна помощ и съдействие от 27.06.2019г., в
който е удостоверено, че адвокатското възнаграждение е изплатено изцяло и в брой, поради което и
съдът приема, че адвокатското възнаграждение реално е било изплатено, без да е необходимо да се
представят други доказателства от ищеца в тази насока.
Съдът намира, че са налице
основания за изменение на извода на
съда относно наличието на
предпоставките по чл. 78, ал.5 от ГПК за намаляване на претендираното от ищеца Б.
адвокатско възнаграждение в размер на 500.00лв. Делото не се отличава с голяма фактическа и
правна сложност, поради което претендирания адвокатски хонорар в размер на 500.00лв.
се явява прекомерен и надхвърля значително предвидения по наредбата такъв,
който съгласно чл.7,ал.2, т.2 от Наредбата №1 от 09.07.2004г. в конкретният случай е в размер на 314.00лв. Още с отговора на
исковата молба, ответникът е заявил плащането на дължимите суми за трудови
възнаграждения, предвид което делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, същото е приключило в рамките на проведени две открити съдебни
заседания.
Същевременно, съдът не споделя
становището и на процесуалния представител на ответника, съгласно което,
размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде намален до абсолютният
минимум, определен съгласно чл.7,ал.2,
т.2 от Наредбата №1 от 09.07.2004г. Съобразно действителната фактическа и
правна сложност на делото,броят на проведените съдебни заседания по делото и
извършените от процесуалния представител на ищеца процесуални и
съдопроизводствени действия, решението следва да бъде изменено в частта му
за разноските, като се намали размера на адвокатското възнаграждение, което
ответникът „Коловаг“АД, със седалище и
адрес на управление – гр. Септември, обл. Пазарджик следва да заплати на ищеца Н.К.Б.,
ЕГН-**********, с адрес-***, от 500.00 лева на 400.00 лева.
Воден от
горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ Решение №1219 от 13.09.2019 г., постановено по гр.д. №1628/2019 г. на РС-Пазарджик в
частта за разноските, като НАМАЛЯВА
размера на разноските за адвокатско възнаграждение, които „Коловаг“АД, ЕИК-*********, представлявано
от Е.С.Й.- изпълнителен директор, със седалище и адрес
на управление- гр. Септември, ул. „*********“
№*, обл.Пазарджик, е осъден ДА ЗАПЛАТИ на Н.К.Б., ЕГН-**********, с адрес-***, на сумата от 400.00 лв. / четиристотин лева/ , представляваща сторените от ищеца по делото съдебно –
деловодни разноски за процесуално представителство, вместо присъдените с Решение №1219 от 13.09.2019 г., постановено по гр.д. №1628/2019 г. на РС-Пазарджик, 500.00лв.
/петстотин лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на
обжалване Решение №1219 от
13.09.2019 г., постановено по
гр.д. №1628/2019 г. на РС-Пазарджик , по реда на чл.248,ал.3 от ГПК
На основание чл.7,ал.2 от ГПК
препис от определението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: