РЕШЕНИЕ
№ 15932
гр. *******, 24.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело
№ 20241110170489 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
В Софийски районен съд е постъпила искова молба, подадена от А. А. Б., чрез
адв. Е. К., с която срещу „П.М.“ ЕООД е предявен осъдителен иск с правно основание
чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 20 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – срам пред бизнес партньорите му,
психически стрес, затваряне в себе си, унижение на личното достойнство и честта му,
шок, емоционално напрежение, усложняване на здравословното състояние, трайно
присъстващо в него чувство на дълбока покруса и обида, отлив на контрагенти,
причинени му чрез разгласяване на неистински, позорни обстоятелства, направени
достояние на широк кръг от хора чрез електронната медия, собственост на ответника -
сайта „*******“ от статия със заглавие „*******“ на ******* опитва да *******“ ,
ведно със законната лихва от датата на увреждането до датата на окончателното
плащане.
Ищецът твърди, че на ******* г. на електронния сайт на електронната медия
„*******“, собственост на ответника е била публикувана статия със заглавие:
„*******“ на ******* опитва да *******“, като не е бил посочен автор на материала.
В същата се съдържало следното твърдение: „*******" - уведомлението за *******а
всъщност е внесено от Н.А., който се появява в управителния съвет на ******* заедно
с ******* А. Б.. По-нататък било написано, че ищецът е завършил ******* по
международни отношения, като било вметнато, че това е школата на ******* и
*******, както и че е собственик на големи ******* компании. Със същата се
създавало внушение за нереален, клеветнически и опозоряващ образ на ищеца, като
същият се представял като човек със съмнителен морален облик, *******, лице,
организиращо *******, целящ да причини ******* на *******. Отрича да е член на
*******, да е организатор на ******* срещу ******* между ******* и *******, като
намира тези твърдения за клевета. Не отговаряло на истината и твърдението, че е
1
собственик на ******* компании – имал едно дружество, занимаващо се с *******
продукти. Статията била така написана, че да създаде у читателите внушение, че
ищецът участва в неприемливи от гледище на общоприетите законови и морални
норми мероприятия, предизвикващи отрицателна оценка на обществото. Българските
и европейски партньори на ищеца били шокирани от публикацията, задавали въпроси
и изисквали отговори. Всичко това предизвикало у него сериозен стрес и силно
емоционално напрежение. Засегнати били честта и достойнството му, поставени под
съмнение моралните му ценности, с оглед което и ответникът следвало да понесе
отговорността за претърпените неимуществени вреди, с оглед което и предявява иск за
обезщетение за сумата 20 000 лева.
Ответникът, чрез адв. С. К., е депозирал в срок отговор, с който оспорва иска
като неоснователен. Оспорва твърденията на ищеца статията да съдържа
клеветнически твърдения или да му се приписва извършване на престъпление.
Публикацията не съдържала позорни обстоятелства, липсвал осъществен състав на
обида или клевета. Поддържа *******те продукти, произвеждани от управляваното от
ищеца в ******* дружество, за които се говори в исковата молба, също да са *******
такива, видно и от публично достъпната информация за фирма ГК “*******“. В
статията не се твърдяло лицето А. Б. да е организатор на *******, изрично било
посочено кое е лицето, вносител на уведомлението за *******а. Не счита да е обидно
или позорящо да се участва в ******* или да се организира *******. Статията се
позовавала на публикации на друга медия „*******“, която се ползвала с доверие и
която била публикувала две статии през м. *******г. по темата, както е било
поместено в писмо/обръщение на ******* „******* *******“, цитирано и в статията.
Оспорва статията да съдържа и такива внушения. Липсвала намеса в личната сфера и
живот на лицето. Оспорва публикацията да представя ищеца като *******. Счита, че
не е налице противоправно поведение на ответника или на друго лице при
публикуване на цитираната от ищеца статия. Липсвала и причинно-следствена връзка
между статията и твърдените от ищеца за понесени от него негативни усещания и
вреди. Позовава се на свободата на словото и печата, правото на изразяване и
разпространяване на мнение и на информация като основните права и свободи на
българските граждани, установени в чл. 39, чл. 40 и чл. 41 КРБ. Моли за отхвърляне
на иска и претендира разноските за производството да бъдат присъдени със съдебното
решение по същество на спора.
Софийски районен съд въз основа на съвкупната преценка на събраните в
хода на производството доказателства и във връзка с доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно между страните е съдържанието на процесната публикация със
заглавие: "*******" на ******* опитва да *******“, публикувано от електронна медия,
собственост на ответника, на ******* г., както следва: „******* "******* *******"
съобщава за абсурден опит на ******* ******* в България да привлекат *******
граждани на ******* "*******" в *******. "******* *******" определят подготвяното
събитие пред Президентството като "хибридна акция", която осъждат "с отвращение и
възмущение". *******ът е обявен за 20 ******* г., като организаторите планирали да
"прикрият с ******* знамена и лозунги от типа на “Не на *******”, “*******” и дори
“******* ******* и ******* з*******”. "******* ******* и *******, но и да *******,
създавайки *******, че анти*******те инициативи се подкрепят от част от *******и
******* общество в страната ни", се казва в позицията на "******* *******".
"Подобни акции от ******* *******в България с цел насаждане на внушения, че
******* са готови *******но *******, трябва да бъдат спряни незабавно. В случай че
сред организаторите или участниците в *******бъдат намерени ******* *******, те са
изключително и само инкорпорирани *******", се казва в становището, с което
2
*******те организации в България се разграничават от *******а. *******, която е
председател на "******* *******", призовава българските институции да се
самосезират и да разследват дейността на *******те сили в България на фона на
поредното им активно мероприятие. Писмото е изпратено до председателя на
Народното събрание **************, президента **************, премиера
**************и вицепремиера ******* *******, както и до председателя на
*********************. *******" - уведомлението за *******а всъщност е внесено от
Н.А., който се появява в управителния съвет на ******* заедно с ******* А. Б..
Медията установява, че Б. е завършил ******* по международни отношения (школата
за *********************кадри на ******* и *******) и собственик на големи
******* компании в *******. Опити за заблуждаване на хора от *******общност в
България и привикването им на ******* *******и са започнали още в началото на
*******. Информацията за това е стигнала и до организацията на ******* във
*******, които са били потърсени от собственик на *******, говорещ "*******".
Мъжът искал да му съдействат за организиране на ************** пред *******и
предлагал превоз на хора от *******до ******* на "*******" за *******. Слоганите на
събитието трябвало да бъдат "******* *******", "*******" и "*******" - същите
опорни точки, които се разпространяват както от *******, така и от близките до
******* говорители в България от началото на **************в *******.“.
Не се спори също така, че статията, публикувана на сайта на ответника, цитира
дословно и в цялост писмото на *******организация „******* *******“, съдържаща
обръщение на общността, отправено до Председателя на Народно събрание на
Република България, Президента на Република България, Министър-председателя, до
Вицепремиера и Министър на външните работи, до Председателя на Държавна
агенция „Национална сигурност“ със следното съдържание: *******“
Страните не спорят още и по обстоятелството, че процесната статия е
публикувана на интернет сайта *******/, собственост на ответника, на ******* г. в
17::35 ч.
По делото като доказателство е представена медицинска документация от МЦ в
*******, съгласно която на ******* г. ищецът се е явил за преглед при лекар, като му е
била поставена диагноза“ остра реакция на стрес, тревожно разстройство, безсъние.
Описани са и следните хронични състояния: бъбречни заболявания, хипертонична
болест, изхемична болест, сърдечна недостатъчност и др. Предписано е лечение и на
ищеца са дадени препоръки за консултация с психотерапевт или психиатър.
Не се спори също така и това се установява от представените документи, че
ищецът притежава диплома по специалността „Международни икономически
отношения“ с присъдена квалификация икономист по международни валутни и
кредитни отношения, издадена от ******* за международни отношения при *******
на *******.
Между страните на следващо място не е спорно, а и за това са приети
доказателства в производството, че ищецът участва в управлението на дружество с
предмет на дейност разработване и дистрибуция на ******* ******* продукти.
Във връзка с възраженията на ответника, че не следва да носи отговорност за
процесната публикация по делото като доказателства са приети публикации на сайта
„*******“ от ******* г. 18:13 ч. и от ******* г., 14:53 ч със следните заглавия и
съдържание:
1.“******* опитва да ******* в България за ''*******'' *******“:
„************** се опитват да зарибяват хора от *******.
******* *******.
3
"*******.“.
2.“*******" с автор В.Й.:
„*******“.
Пред настоящата инстанция са събрани гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетелите А. Б. и Й. К..
Въз основа на показанията на свидетеля Б., съдът приема, че ищецът е
възрастен човек, който от 2009 г. насетне инвестирал средства в различни проекти на
територията на България. Описва го като човек с голямо сърце, с добро отношение
към България, коректен съдружник и работодател. Имал съдружници и партньори
както в България, така и в чужбина. През месец ******* г. ищецът се обадил на
свидетеля по повод няколко публикации в български медии, в които набеждавали
ищеца в неистини – че спонсорира *******и срещу военните действия, че е ******* и
участва в управителния съвет на *******, който набира наемници за ******* в
*******. Той бил в шок от написаното, а в последствие и от това, че негови
съдружници и партньори искали от него обяснения във връзка с изнесеното в тези
публикации. Една от статиите, които свидетелят прочел, била в списание „*******“, а
след това в електронно списание „*******“, след което имало и в други медии. В една
от тях пишело, че ищецът е спонсор на *******и срещу военните действия, че е член
на управителния съвет на някакъв *******, който набира наемници за ******* в
*******. След тези публикации ищецът попаднал в болница, тъй като прочетеното му
повлияло зле и той не можел да проумее как за него може да се пишат неистини.
Партньорите му изисквали обяснения по повод написаното. След това започнал да се
притеснява как ще се върне в България, тъй като започнала проверка *******, където
били извикали негови съдружници. Притеснявал се, че може да бъде арестуван на
летището от българските власти. Тези събития се отразили и на отношенията му в
семейството, създало се напрежение и притеснения, че ищецът може да не успее да
издържи това, на което бил подложен. На свидетеля е известно, че ищецът имал
хронични здравословни проблеми със сърцето и бъбреците. Според свидетеля и
съдружниците на ищеца вече нямало живот в него и бил променен след тези
публикации, а преди това бил много енергичен, участвал във всичко, касаещо
проектите, по които работел.
В показанията си свидетелят К., редактор в медията на ответника, определя
процесната публикация от ******* г. като сравнително кратък информационен
материал, който се позовава на два източника, приети от медията за достоверни и
ползващи се с добро име - две авторски статии на журналисти от сайта „*******“ и
апел на *******то на *******те общности в България „******* *******“, който е
подписан и изпратен на 1*******, който бил прикачен в самата статия. Свидетелят е
пояснила пред съда, че „*******“ са направили поредица от свои авторски материали
на водещи журналисти, един от тях бил главният редактор В. Й., в които проследявали
техни източници във ******* по темата за подготвян *******, който по някакъв начин
според тези източници може да подмени позицията на ******* общност по повод
******* в ******* като обществено значима тема вкл. за България. Редакторският
екип на медията на ответника се запознали с информацията в тези два източника и
подготвили материал, който съкратено обобщавал позициите, застъпени от същите
източници. Материалът е бил публикуван в рубриката „******“, като кратък материал
по информационния поток от деня. По отношение на цитираната медия „*******“ и
конкретно журналистите, автори на двете статии, свидетелят е посочила, че се ползват
с голямо доверие и признание в журналистическите среди. По отношение на
*******то „******* *******“ е посочила, че е обществено признато за представител
на ******* общност в България и се ползва като достоверен официален източник,
4
който се приема като говорител на ******* общност в България. Във връзка с
конкретната статия не е бил поискано упражняване на правото на отговор или
опровержение от страна на ищеца или негов представител. От показанията на
свидетеля К. става ясно, че името на ищеца е било посочено в статията на В. Й. от
******* г., т.е. използвана е била информация, за която е прието, че екипът на
„*******“ вече са проверили.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, като взе предвид
основанията на предявения иск и възраженията на ответника, по приложението
на правото съдът намира следното:
С оглед съдържащите се в исковата молба фактически основания на предявения
иск и формулураният петитум, съдът приема, че е сезиран с претенция с правно
основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД .
Отговорността по чл. 49 33Д е особен вид отговорност за чужди противоправни
и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, е необходимо в
съответствие с разпоредбите на чл. 154 ГПК ищецът да установи наличието на
следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен
фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с
необходимите елементи (деяние – в случая публикуване на процесните статии със
съответното съдържание, вреда – неимуществена, причинна връзка между деянието и
вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или
по повод извършването на възложената му работа – чрез действие/бездействие, което
пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила
или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с нея (арг. ППВС № 9/1966 г.). Вината се
предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е да обори при
условията на обратно доказване /пълно и главно/ презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си – че се е позовал на по-рано
публикувана статия, че изложените в статията твърдения отговарят на истината, респ.
наличието на други обстоятелства, изключващи отговорността му.
В настоящия случай ищецът твърди, че за него от процесната статия са
възникнали неимуществени вреди, поради това, че в тази публикация е бил посочен
като член на управителния съвет на ******* заедно с лице, което е внесло
уведомлението за *******, който ще се провежда на територията на гр. ******* цел
представители на ******* общност да покажат позиция, че искат да бъде ******* с
******* дори на цената на ******* за страната им. По-нататък ищецът сочи, че в
статията е било написано, че ищецът е завършил ******* по международни
отношения, като било вметнато, че това е школата на ******* и *******, както и че е
собственик на големи ******* компании. Поддържа, че с тази публикация му е
създаден нереален, клеветнически и опозоряващ го образ, представен бил като човек
със съмнителен морален облик, *******, лице, организиращо *******, целящ да
причини ******* на *******.
Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Публикувалият журналистическа статия носи отговорност по чл. 49 ЗЗД като
възложител на друго лице на работата по съставяне на печатни материали, за вредите,
причинени при изпълнението на тази работа. Необходимо е също така да се докаже, че
натовареният с тази работа чрез противоправно деяние е увредил ищеца, като му е
причинил неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
5
следствена връзка с противоправното поведение на лицето.
Съгласно разпоредбите на чл. 39, ал. 2, чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 от
Конституцията на РБ, както и съгласно чл. 10, § 2 от Европейската конвенция за
правата на човека свободата на словото не е абсолютна. Тя се разпростира до предели,
преминаването на които засяга други конституционно защитени ценности каквито са
личното достойнство, репутацията и неприкосновеността на личната сфера на
гражданите. В случаите, при които чрез произведение са разпространени обидни и
клеветнически твърдения или други данни с негативен подтекст, издателят на
печатното произведение носи отговорност за причинените вреди на основание чл. 49
ЗЗД, тъй като е възложител на работата на лицата, определящи характера и
съдържанието на публикуваните материали. (в този смисъл Решение № 264 от
21.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2161/2013 г., III г. о., ГК).
Съдебната практика е създала критерии, по които може да се определи дали
изявленията, направени в публичното пространство, са в рамките на
законосъобразното упражняване на свободата на словото. Преценява се дали
изявленията могат да бъдат квалифицирани като обида и клевета; дали те съдържат
неверни твърдения и внушения и дали само предават мнението на лицето, което прави
изявленията. Когато се претендира обезщетение за неимуществени вреди от изявление,
нарушаващо чл. 39, ал. 2 от Конституцията, гражданският съд съобразява съответно
практиката на наказателния съд за съставите на обидата и клеветата по чл. 146 и чл.
147 НК, при отчитане на спецификите на гражданската отговорност по чл. 45 и чл. 49
ЗЗД. Според практиката по наказателни дела правото на мнение е защитено само в
пределите, в които държавата не е имала право да го ограничи чрез наказателно
преследване - решение № 293 от 24.07.2007 г. на ВКС по н. д. № 988/2006 г., I н. о.
Обидата, както е изяснено в правната теория и съдебната практика, е
противоправно деяние. Такава е налице, ако се каже или извърши нещо унизително за
честта или достойнството на другиго в негово присъствие (чл. 146, ал. 1 НК).
Унизителният характер на казаното следва да се преценява на основата на приетите в
обществото морални норми за нормално човешко общуване, като без значение е
обстоятелството дали казаното отговаря на действителността, дали направената от
дееца оценка е основателна. Обидата може да се осъществи, както устно, така и
писмено, като е необходимо обидните думи да се възприемат от пострадалия. Само по
себе си, обаче, мнението, ако не е неприлично, непристойно отнасяне срещу някого, не
осъществява престъпния състав на обидата. В този смисъл следва да бъде направено
разграничението между отрицателното мнение, което по същество представлява
критика на някого и обидата. За да е налице обида, следва да бъдат казани думи,
обективно годни да накърнят достойнството на пострадалия, които според
господстващия морал са неприлични, вулгарни и цинични. Следователно обидата е
лично унизяващо отнасяне към някого. Докато мнението представлява лично
становище, с което се изразява позиция или оценка на личности и събития.
Докато обидата представлява негативна оценка на дадено лице, клеветата се
свързва с факт, чието разгласяване води до засягане на честта и достойнство на
пострадалия, авторитета му и оценката на околните за него – решение № 347 от
25.09.2009 г. на ВКС по н. о. х. д. № 372/2009 г., I н. о. РазглА.ите при клеветата факти
и обстоятелства са неистински и позорни - решение № 80 от 9.03.1998 г. на ВКС по н.
д. № 766/1997 г., II н. о. В практиката на ВКС по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД се приема, че като
клевета, съответно като противоправно, следва да се квалифицира съзнателното
разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на
престъпление – решение № 253 от 29.01.2014 г. по гр. д. № 1251/2012 г. на ВКС, III-то
г. о. В същото решение се приема, че фактическите твърдения, за които се твърди, че
6
са клевета, могат да бъдат проверявани за вярност, като доказателствената тежест да
установи верността им е на ответника. Следователно – дори дадени фактически
твърдения и изявления да засягат личното достойнство на другиго, ако те са верни, не
възниква отговорност по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД. Както е прието в решение № 468 от
26.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1868/2008 г., IV г. о., по дефиниция клевета може да
има само при отнасяне на конкретни неверни и позорни факти към опредЕ. личност.
Начинът на поднасянето на фактите не може да е основание същите да се считат за
клеветнически, след като те са верни.
Настоящият състав намира, че при произнасяне относно отговорността на
журналист, съответно на редакция на електронна медия, съдът следва да направи
преценка и да съобрази предмета на спора в светлината на чл. 8 ЕКПЧ, според който
всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот и съответно на чл. 10
ЕКПЧ, който закрепя правото на всеки да има свобода на изразяване. ЕСПЧ е имал
повод да се произнесе по общото приложение на тези две разпоредби на Конвенцията,
като е счел, че неприкосновеността на личния живот съществува независимо от
твърденията за извършено нарушение или друга лоша слава ( Sciacca v Italy 2005-I; 43
EHRR 400). Съдът е приел, че държавата има позитивно задължение да зачита личния
живот, като го закриля от натрапчивите действия на трети лица, включително от
репортери, като преценка следва да се прави при всеки конкретен случай с оглед
баланса между чл. 8 и чл. 10 ЕКПЧ (White v Sweden 2006). Насоки са дадени от съда в
решението Von Hannover № 2 срещу Германия, като следва да се съобрази дали
публикацията има принос за дебат в обществен интерес, ролята и функцията на
лицето, за какво е репортажът, последиците от публикацията. В свои решения ЕСПЧ е
извел редица задължения и отговорности на журналистите при осъществяване на
професионалната им дейност. Освен да поднасят вярна и прецизна информация, те са
длъжни да проявяват още по-голяма бдителност и усърдие при проверка на точността
на информацията, когато изразяват сериозни твърдения, засягащи личността на
конкретен субект, обвинения срещу него в престъпление, засягане на репутацията на
частни лица, било те и публични личности, както е в конкркетния случай.
В случая не се твърди, а и не се установява процесната публикация да съдържа
обидни твърдения. По мнение на настоящия състав на съда, противно на соченото в
исковата молба, публикацията не съдържа и клеветнически твърдения по отношение
на личността на ищеца, доколкото изнесената информация, от една страна, не приписва
на ищеца извършване на престъпление, а от друга страна, не препратките към
личността на ищеца не могат да бъдат дефинирани като опозоряващи го, унизяващи го
или уличаващи го в извършването на действия, които са неприемливи от гледна точка
на обществения морал и представите за добро и лошо, правилно и неправилно,
битуващи в обществото.
Процесната публикация безспорно е на обществено значима тема, която вълнува
не само българското общество, а в международен план се е превърнала в широко
дискутиран въпрос включително и в медийното пространство. Тази тема следва да се
приеме, че е важна, политическа, интересува обществото и последното има право да
бъде информирано по нея, а за медиите, като изразител на свободата на словото,
проводник на разпространението на информация и стожер за независимостта и
разделението на властите, безспорно е налице не само право, но и задължение да дават
гласност на актуалните събития и да предоставят трибуна за обществен дебат и
критичен поглед при анализа на същите. Следователно и по тази тема, разгледана в
светлината на практиката на ЕСПЧ, следва да се приеме, че свободата на словото е
допустимо да бъде ограничавана само ако последната нарушава правно защитимите
свободи, каквито са правото на чест, на достойнство и на добро име.
7
Както се посочи и по-напред, доколкото публикацията не съдържа обидни
изрази по отношение личността на ищеца, следва да се даде отговор на въпроса защо
съдът приема, че не съдържа клеветнически твърдения, засягащи основни негови
права и свободи, респ. дали се касае за фалшива новина, за дезинформация и следва ли
ответникът да носи отговорност за същата.
За да се приеме, че са налице клеветническите твърдения, както беше
подчертано и по-горе в мотивите на съда, същите освен да са неверни, следва
обективно да са опозоряващи, унизяващи пострадалото лице, в случая ищеца. В
обсъжданата публикация такива твърдения не се съдържат. По делото е установено, че
първата част на статията съставлява препратки и цитати от обръщението на *******
******* „******* *******“, подписано от неговия председател, адресирано до
български органи и институции . Втората част на публикацията съдържа препратки
към материали на интернет медията „*******“, които са представени по делото.
Съобщава се, че съгласно извършена от тази медия проверка, уведомлението за
******* е внесено от лице с имена Н.А., който е член на управителния съвет на
*******, какъвто е и ищеца. Посочено е, че ищецът е ******* гражданин, който факт
не се оспорва, че е завършил ******* по международни отношения, което също е
установено по делото. В статията се сочи, че този университет е школата за
дипло*******чески кадри на ******* и *******, като това твърдение по същината си
съставлява мнение, което не подлежи на проверка за вярност, съгласно цитираната по-
напред съдебна практика, доколкото не е поднесено по обиден, циничен или
неприемлив начин, съответно не обуславя възникване на отговорност за същото за
ответника. На следващо място, в статията се сочи, че ищецът е собственик на големи
******* компании в *******. Установено е по делото, че ищецът е председател на
съвета на директорите на такава компания за ******* продукти за ******* *******, а
съгласно показанията на разпитания свидетел, доведен от ищеца, последният се
занимава и с хуманна, освен с ******* *******. Тези твърдения също така, независимо
дали са верни или не, нямат опозоряващ лицето, за което се отнасят характер,
следователно също не могат да доведат до възникване на деликтна отговорност за
ответното дружество. В последната част на статията читателите биват информирани,
че в хода на журналиситческо проучване, проведено от „*******“, с екипа на тази
медия е сподЕ. информация от ******* граждани, живеещи в гр. *******, относно
опити за организиране участието и превозването на представители на *******
общност у нас за участие в ******* в *******. Не може да се приеме, че тази част на
публикацията визира участие на ищеца, доколкото нито е споменато името му, нито се
твърди той да е финансирал подобни дейности.
В допълнение на горното и във връзка с възражението на ответника, че се е
позовал на конкретни източници на информация в публикацията си, съдът следва да
посочи, че съгласно утвърдената практика на ВКС по този въпрос (напр. решение №
253 от 29.01.2014 г. по гр. д. № 1251/2012 г., III ГО на ВКС), когато съдържанието на
статията съдържа фактически твърдения, които се квалифицират като клевета, и
публикацията е първа по ред, издателят носи отговорност, защото е следвало да
провери достоверността на информацията съобразно правилата на добрата
журналистическа практика. Когато става въпрос за статия, в която авторът/издателят
изрично се е позовал на публикувана по-рано статия от друг автор/издател, вторият
издател не може да носи отговорност за това, че се е доверил на добросъвестността на
първия. Липсва ли обаче такова позоваване, следва да се прилагат общите правила,
защото тогава авторът поднася информацията от свое име и поради това носи
отговорност, защото е следвало сам да провери достоверността й съобразно правилата
на добрата журналистическа практика преди публикуването. Въпросът дали във всеки
конкретен случай допълнително подлежи на установяване дали този който е
8
препубликувал статия се е доверил на добросъвестността на първия издател, не е
правен. Добросъвестността на първия издател при публикуване на статия следва от
изискването авторът, който поднася информацията от свое име, да провери
достоверността й преди публикуването, съобразно правилата на добрата
журналистическа практика и поради това той носи отговорност. Противното би
означавало информацията от всяка публикация да се приема за невярна до доказване
на противното и би засегнало правото на обществото да бъде информирано.
В случая ответникът се е позовал на проверка, извършена от друга интернет
медия, а именно „*******“ и е представил две публикации, прехождащи по време
процесната. Видно е от съдържанието на трите статии, че публикацията на ответника
не е авторска. В частта относно личността на ищеца, информацията е взаимствана от
статията с автор В. Й., публикувана на ******* г. в 14:53 ч., докато статията на
интернет сайта на ответника е била публикувана в 17:35 ч. Ето защо и макар съдът да
приема, че в процесния материал не се съдържат клеветнически изрази и твърдения,
по делото е доказано, че ответникът надлежно се е позовал на друг източник, на чието
журналиситческо проучване добросъвестно се е доверил, с оглед което и за „П.М.“
ЕООД не възниква отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД.
Във връзка с доводите на ищеца, че с конкретния журналистически материал се
създавало внушение, че ищецът е човек със съмнителен морален облик, *******, лице,
организиращо *******, целящ да причини ******* на *******, както и че по делото е
установено, ищецът по този начин да е възприел съдържанието на публикациите, в
което името му се споменава, съдът в настоящия си състав, не намира основание да
възприеме подобен прочит на процесната статия. Никъде в съдържанието на същата не
са изнесени твърдения ищецът да е ****** или *******, той да е организатор на
*******а или да цели да причини ******* на *******.
Макар по делото да са установени претърпени от ищеца неимуществени вреди
от факта, че името му е било споменато в публикации в различни интернет медии, и
тези вреди да са една от необходимите предпоставки за ангажиране на гражданската
отговорност за вреди на ответника, те не следва да бъдат подробно обсъждани,
доколкото съдът не констатира наличието на вредоносно поведение на лица, на които
ответникът да е възложил работа, която да е предизвикала същите. С оглед липсата на
установена противоправност, е безпредметно анализирането на ангажираните в тази
насока писмени и гласни доказателства.
Предявеният главен иск първоинстанционният съд намери за неоснователен,
предвид което и същият следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има
само ответникът. Същите са в размер на сумата 2640 лева с ДДС за заплатено по
банков път адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. А. Б., гражданин на **********роден на
********** г., със съдебен адрес: гр. *******, бул. „*******, срещу „П.М.“ ЕООД,
ЕИК *******, със съдебен адрес: гр. *******, ул. „*******, осъдителен иск с правно
9
основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата 20 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – срам пред бизнес партньорите му,
психически стрес, затваряне в себе си, унижение на личното достойнство и честта му,
шок, емоционално напрежение, усложняване на здравословното състояние, чувство на
дълбока покруса и обида, отлив на контрагенти, причинени му чрез разгласяване на
неистински, позорни обстоятелства, съдържащи се в статия със заглавие „*******“ на
******* опитва да *******“ от ******* г., публикувана от електронната медия
„*******“, собственост на ответника на интернет сайт с адрес: *******.
ОСЪЖДА А. А. Б., гражданин на **********роден на ********** г., със
съдебен адрес: гр. *******, бул. „*******, да заплати на „П.М.“ ЕООД, ЕИК *******,
със съдебен адрес: гр. *******, ул. „******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
2640 лева, представляваща сторени разноски в първоинстанционното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, подадена до Софийски
градски съд чрез Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните чрез процесуалните им представители.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10