Р Е Ш Е Н И Е№ 407
гр. Монтана, 11 септември 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 03.09.2019 г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря: ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ
РЕНИ ЦВЕТАНОВА, V състав, Адм.д. № 340 по описа за 2019 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр.
чл. 186 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на ЕТ „П*** – Т.П.“***, представлявано от Т.Н.П.
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
10444/15.05.2019 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново,
Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ /ГДФК/ в ЦУ
на НАП - запечатване на търговски обект -
заведение „Б*** закуска”, находящ се в
с. Б*** , стопанисван от ЕТ „П*** – Т.П.“ и
забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. „а" и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/.
В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е издадена в
нарушение на целта на закона и конкретно с целите по чл. 4, ал. 2 от АПК и
принципа за съразмерност по чл. 6
от АПК, според които административните органи упражняват правомощията си по
разумен начин, добросъвестно и справедливо, а административният акт и неговото
изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма стенен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. Заповедта за прилагане на
ПАМ е издадена на 15.05.2019 г., а е връчена на 01.07.2019 г. или почти два
месеца след установяване на нарушението. Счита, че след като законът допуска
предварително изпълнение на принудителната административна мярка по чл.186, ал. 1
от ЗДДС, каквато е процесната, то с оглед изпълнение на преустановителното й и превантивно действие,
тази същата следва да се приложи непосредствено след като е установено нарушението,
а не два месеца по-късно. Счита, че превантивното, респ. предупредително
действие се постига и чрез наложената с Наказателното постановление имуществена
санкция. Поради несвовременното връчване на издадената Заповед органът не
постига предвидената в закона цел, а с прилагането й се засягат права и законни
интереси на търговеца в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава, което е в нарушение на
принципа за съразмерност по чл.
6 от АПК.. Моли оспорената Заповед да бъде отменена.
Ответната страна чрез ст. юрк Н. оспорва жалбата и моли
Решението на ТД на НАП Велико Търново да бъде потвърдено. В писмена защита
изразява несъгласие с доводите на жалбоподателя и счита, че заповедта за
налагане на ПАМ отговаря на всички изисквания за законосъобразност - съдържа
всички реквизити, издадена е от компетентен орган, в предвидената от закона
форма, с посочени фактически и правни основания за издаването й и при
съответствие с целта на закона. Твърди, че при извършената проверка са
установени две нарушения - неиздаване на фискална касова бележка при извършената
контролна покупка и разлика в касовата наличност в размер на 59.70 лв. Счита,
че самото установяване на нарушението, касаещо реда за отчитане на продажбите в
търговския обект е достатъчно условие да се наложи ПАМ, която се прилага,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, съгласно чл. 186, ал.
1 от ЗДДС, както и че ограничаването на правата му не надхвърлят преследваната
от закона цел. Моли присъждане на направените от приходната администрация
разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., съгласно приложен
списък.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 13.05.2019 г. в 14:00 часа е извършена проверка от служители
на ЦУ на НАП, ГДФК, МГ – Велико Търново, на търговски обект, заведение „Б*** закуска",
находящ се в с. Б*** , общ. Берковица, местност П*** , стопанисван и
експлоатиран от ЕТ „П*** - Т.П." с ЕИК * . Проверяващият екип, преди
своята легитимация е извършил контролна покупка на готвени ястия от асортимента
на заведението на обща стойност 19.60 лв. Покупката е заплатена в брой с
банкнота от 20.00 лв. от Б*** З*** Т*** , за което плащане не му е издала
фискална касова бележка. След легитимация на инспекторите по приходи, същите
извършват съпоставка на разчетената касова наличност от ФУ с фактическата
наличност, при което установяват разлика в размер на 59.70 лв. Установяват, че
в търговския обект има регистрирано ФУ с марка Д*** DP-150,
регистрирано в НАП с № 4140597 на 30.03.2019 г., с идентификационен номер/ИН/
на ФУ DT745114
и ИН на фискалната памет /ФП/-02745114. Не е установен
инсталиран програмен продукт към ФУ и няма инсталиран ПОС терминал. Изваден е КЛЕН
от 13.05.2019 г., от където е видно, че няма маркирана продажба на стойност
19.60 лв. За установените факти и обстоятелства е съставен протокол за
извършена проверка сер. АА № 0292797 от 13.05.2019 г. на основание чл. 110, ал.
4, във връзка с чл. 50, ал. 1 от ДОПК.
С оспорената Заповед, въз основа на констатациите и с цел да се
предотврати и преустанови извършването на административни нарушения и вредните
последици от тях, е наложена принудителна административна мярка, както следва: запечатване на търговския обект,
стопанисван от оспорващия търговец и забрана за достъп до него за
срок от 14 дни. Съобразявайки характера на административната
принуда и засягането на обществените отношения свързани с отчетността е прието,
че е налице висока степен на обществена опасност, произтичаща от възможността
за многократно проявление на установеното нарушение във времето. Прието е
противоправно поведение от страна на търговеца накърняващо интереса на
държавния бюджет за законосъобразно отчитане на продажбите чрез фискалното
устройство в проверения търговски обект. Правилното и законосъобразно отчитане
на реализираните обороти, когато това е задължително е от съществено значение
за охраната на държавния интерес във финансова сфера, като извършеното
нарушение нанася пряка щета па държавния бюджет. В конкретния случай задълженото
лице е допуснало нарушение на данъчното законодателство, касаещо отчетността,
което води до неотчитане на приходи. Допълнителни съображения за налагане на
мярката е констатираното в хода на проверката и друго нарушение, а именно:
установената разлика в разчетната касова и фактическата наличност на паричните
средства, което е нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
липата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка с чл. 118,
ал. 4 от ЗДДС.
По делото са представени още Протоколът от извършената проверка
№ 0292797 от 13.05.2019 г., Опис на паричните средства в касата към момента на
започване на проверката, въпросен лист, Сметка за сумата от 19.60 лв., Служебен
бон от дневен отчет, справка КЛЕН за периода 13.05.2019 г., декларации от лица,
работещо по трудово/гражданско правоотношение, както и Заповед № ЗЦУ – ОПР – 16
от 17.05.2018 г. на Изпълнителния Директор на НАП, с която на Началниците на
отдели „Оперативни дейности” Велико Търново в ЦУ на НАП са определени да
издават Заповеди, с характер на оспорената.
С Разпореждане от 18.07.2019 г. съдът е разпределил доказателствената
тежест между страните.
При горната фактическа обстановка, която не се оспорва от
страните по делото, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване акт, от лице с
правен интерес от обжалване и в законоустановения срок. От доказателствата по
делото се установява, че Заповедта е връчена на 01.07.2019 г. /л. 4/, а жалбата
срещу нея е подадена на 12.07.2019 г., без да е използван административен ред
за обжалване, поради което се явява допустима за разглеждане по същество.
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС - Принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС - Всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените
от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги
съхранява до напускането на обекта.
Съгласно § 11 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин - Наредбата се издава на основание чл. 118, ал. 2 и 4
от ЗДДС и чл.
9, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата - Всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните
услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона
за пощенските услуги.
Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата - Независимо от
документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата
по чл. 3, ал. 1
- за всяко плащане, извън предвидените изключения. Съгласно третата алинея на
същата норма - фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при
извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на
плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Наредбата - Извън случаите на
продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ
чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени"
суми.
По отношение на компетентността, настоящият състав приема, че
оспорената Заповед е издадена от компетентен орган, съгласно Заповед № ЗЦУ –
ОПР – 16 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния Директор на НАП, с която са дадени
правомощия на Началниците на отдели „Оперативни дейности” Велико Търново в ЦУ
на НАП да издават Заповеди, с характер на оспорената.
Не се спори между страните, че Принудителната административна
мярка /ПАМ/ е наложена при условията на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от , за
нарушение на чл. 118, ал. 1, ал. 4 от ЗДДС, във вр. с чл. 25, ал. 1 и чл. 3,
ал. 1 от цитираната Наредба.
Безспорно е също така, че заведението,
за което е наложена процесната ПАМ е търговски обект, по смисъла на § 1, т. 41
от ДР на ЗДДС, а оспорващият е задължено лице по чл. 3, ал. 1 от Наредбата,
т.е. същото е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на
стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД.
Страните не спорят по съществото на
извършеното нарушение. Единственият спор, който възниква е свързан със
съответствието на наложената ПАМ с целта, която преследва закона, предвид
връчването на Заповедта за нейното налагане близо два месеца след установяване
на нарушението, както и дали с това късно връчване се нарушават основни принципи
на АПК, респ. на лицето се засягат права и законни интереси в по-голяма степен
от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
За да е допустимо налагането на ПАМ, при условията на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ,
законодателят изисква да са установени следните законово предвидени
предпоставки: лицето да не е спазило или реда или начина за издаване на
съответния за доставка/продажба документ, съгласно установения ред, а
преценката за законосъобразност на наложената ПАМ е в пределите на цитираната
правна норма. Предпоставките за налагане на ПАМ – запечатване на обект, са изрично
предвидени и императивни, като законодателят не е предвидил други, които да
служат като законово основание за тяхната отмяна, поради което от значение са
общо предвидените в АПК основания за отмяна на издаден индивидуален
административен акт. Това означава, че при надлежно установяване, на която и да
е от предпоставките в чл. 186 от ЗДДС, за съответния административен орган е
налице основание да издаде оспорената Заповед и обратно – липсата на някоя от
тези законови предпоставки е основание за нейната отмяна.
Наложената ПАМ и нейната цел, както правилно е отбелязано и от
оспорващия търговец, е единствено превантивна по смисъла на чл. 22 от ЗАНН. Тази
цел по съществото си се свързва с възпитаването на качества в нарушителя за
спазване на законовите норми, в частност правилно отчитане на търговската
дейност, респ. недопускане на последващо отклонение от данъчното
законодателство. Тъй като към момента на постановяване на мярката
"запечатване на обект", търговецът не е преустановил дейността си, то
към този момент съществува реална и обективна възможност за извършване на
същото или друго нарушение или преследваната превантивна цел в случая е изпълнена.
В тази връзка, следва да се има предвид, че в закона няма изискване наложената
ПАМ да бъде изпълнена непосредствено след установяване на нарушението, поради
което обстоятелството, че същата се изпълнява около месец и половина след като това
нарушение е открито, не се отразява върху преследваната от нея цел. Това
по-късно изпълнение по никакъв начин не се отразява върху правата на нарушителя
или законни негови интереси, който нито сочи, нито представя доказателства за
вида и характера на евентуално засегнатите му права и интереси, нито обосновава
това евентуално засягане до колко е в по-голяма степен и надхвърля преследваната
с мярката конкретна цел. Настоящият състав приема, че естеството на мярката е такова,
че дори и изпълнена в по-късен момент от момента на констатиране на
нарушението, не се отразява върху нейната законово преследвана цел. От друга
страна изпълнението на ПАМ в рамките на 45 дни след констатиране на нарушението,
по никакъв начин не може да се приеме за закъснение, тъй като този период не е дотолкова
продължителен, че да води до обезсмисляне на наложената мярка.
В тази връзка настоящият състав не споделя и другото възражение
в жалбата, а именно, че с наложеното административно наказание, целта на закона
е изпълнена. Двете производства – това по налагане на ПАМ в смисъла на чл. 22
от ЗАНН и налагане на административно наказание в смисъла на чл. 27 от ЗАНН, са
отделни и независими едно от друго, всяко със своя самостоятелна цел и правни последици.
При извършената служебна проверка, с оглед обхвата на нормата на
чл. 168 от АПК, съдът намира, че обжалваният акт е издаден от компетентен
орган, в изискваната от закона форма, без да се констатират нарушения на
процесуалните правила при налагане на обезпечителната мярка и при правилно
приложение на материалния закон.
С оглед гореизложеното и при посочения изход на спора, на
основание чл. 143 от АПК на ЦУ на НАП гр. Велико Търново се дължи
юрисконсултско възнаграждение. Възмездяване на разноските в производствата е
принцип, който цели възстановяване разходите на ответната страна при
неоснователно образувано производство. По делото ответната страна надлежно е
представлявана от ст. юрк. Красимира Н., която представя списък с разноски в
размер на 200 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 186, ал. 4 от ЗДДС
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЕТ „П*** – Т.П.“***,
представлявано от Т.Н.П. против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 10444/15.05.2019 г. на Началник на отдел „Оперативни
дейности“ Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция
„Фискален контрол“ /ГДФК/ в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „ЕТ „П*** – Т.П.“*** да заплати на ЦУ на НАП гр. Велико Търново сумата от 200 /двеста/ лева юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14
дневен от неговото съобщаване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: