№ 6537
гр. София, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20241100507525 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 12.12.2022 г., гр.д. 74843/2019 г., СРС, 52 с-в се признава за
установено по предявените от „БНП П.П.Ф. С.А. Париж“, чрез „БНП П.П.Ф.
С.А.“, клон България /КЧТ/, срещу Т. Й. Т. иск с правно основание чл. 422, във
връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 240, ал.1 и ал. 2, във връзка с чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, че Т. Й. Т. дължи сумата от 4 394.77 лева, представляваща
неплатена главница по Договор за потребителски заем № PLUS-
1536909/05.10.2018 г.; иск с правно основание чл. 422, във връзка с чл.415,
ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 1 280.43 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.10.2018 г. до
05.11.2022 г. и иск с правно основание чл. 422, във връзка с чл. 415, ал. 1 от
ГПК, във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 394.17 лева за периода от
05.11.2018 г. до 11.09.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
заявлението - 25.09.2019 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
12.11.2019 г. по частно гражданско дело № 54121/2019 г. по описа на СРС, 52
1
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК
във връзка с чл. 240, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за разликата
над уважения размер от 4 394.77 лева до пълния предявен размер от 4 562.77
лева и иска по чл. 422, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за разликата над уважения размер от 394.17 лева до пълния
предявен размер от 394.48 лева, като ОСЪЖДА ответницата да заплати на
ищеца сумата 777.94 лева - разноски в исковото и заповедното производства.
Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва
въззивна жалба от ответницата по тях Т. Й. Т.. Счита за недоказано
предоставянето на кредита, т.к. заключението на вещото лице се основава
само на едностранно съставени документи от банката. Предсрочната
изискуемост не е надлежно обявена с достигане на волеизявлението до
кредитополучателя, поради което за него не възниква задължение за плащане
на кредитните вноски. Договорът за кредит е нищожен, като сключен при
неравноправни клаузи – минимализиран шрифт, а също ГПР и лихвен
процент, оскъпяващи кредита. Иска се отмяна на решението в тази част и
постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемият - ищецът „БНП П.П.Ф. С.А. Париж“, чрез „БНП П.П.Ф.
С.А.“, клон България КЧТ, чийто правоприемник е „Юробанк България“ АД,
оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
неправилно.
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 2 ЗЗД.
По силата на договор за потребителски паричен кредит № PLUS-
15365909 от 18.10.2017 г., „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, чийто правоприемник е
първоначалния ищцец дружество „БНП П.П.Ф. С.А. Париж“, чрез „БНП
П.П.Ф. С.А.“, клон България КЧТ, респ. правоприемника му „Юробанк
2
България“ АД, се задължава да предостави на ответницата Т. Й. Т. кредит от 5
000 лв. Уговорени са отделни задължения за 1 680 лв. - застрахователна
премия и 175 лв. - такса ангажимент. Според погасителния план, подлежащия
на изплащане дълг възлиза на общо 8 490 лв., на 60 анюитетни месечни
вноски от по 141.50 лв, дължими през периода 05.12.2017 г. – 05.09.2022 г.
Уговорени са възнаградителна лихва от 12.63 % и годишен процент на
разходите от 15.15 %.
Според съдебно-счетоводната експертиза, ответницата реално усвоява
отпуснат кредит от 4 825 лв., като са удържани суми за 1 680 лв. -
застрахователна премия и 175 лв. - такса ангажимент. До 05.10.2018 г. са
изплатени 10 вноски и се преустановява изплащането на 50-те останали.
Доказва се настъпване на последиците от предсрочна изискуемост на
целия кредит поради неплащане в срок на 51-ва и 52-ра вноски - чл. 5 от
договора. Съгласно разясненията на т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г., ОСГТК на
ВКС, във всички случаи волята на кредитора за позоваване на предсрочна
изискуемост трябва да бъде обявена по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ и
доведена до знанието на длъжника и съдлъжниците в момент, предхождащ
заявлението. Самото заявление не материализира волята на банката да
направи задължението предсрочно изискуемо. В случая, извършеното редовно
уведомяване на длъжника преди заповедното производство се установява с
връчената на 10.04.2019 г., чрез съпруг, обратна разписка с горното
уведомление.
Независимо от това, следва да се съобразят постановките на т. 1 от ТР №
8/02.04.2019 г., ОСГТК на ВКС, според които допустимо е предявеният по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по
договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен
само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. В случая, процесният
кредит е изцяло падежирал.
Сключеният между страните договор за кредит е потребителски по
смисъла на чл. 9 ЗПК.
Не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, а именно: условията
за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
3
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими Допуснато е нарушение на
чл.10, ал.1 ЗПК, според който договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за
всяка от страните по договора.
В случая, съществените елементи от съдържанието на договора за
погасителен план и годишен процент на разходите, не са достатъчно ясно
уговорени по смисъла на чл.10, ал.1 ЗПК.
Съдът преценява размерът на използвания шрифт като 11, т.е. договорът
не е сключен при спазване на изискуемата писмена форма за валидност при
различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Допуснато е нарушение на чл. 19, ал. 1 ЗПК, според който ГПР по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съгласно легалната дефиниция на т. 1, § 1 ДР на ЗПК „общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора, и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредит е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси. В решение на СЕС по дело С-686/2019 г. се
приема, че „общи разходи по кредита за потребителя“ обхваща всички
разходи, които потребителят е длъжен да заплати по договора за кредит и
които са известни на кредитора, включително комисионите, които
кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитора.
4
В тази връзка, погасителният план, инкорпориран в процесния договор,
не съдържа изчерпателна информация и подробно разграничение за вида и
размера на компонентите, включени във всяка една анюитетна вноска.
Клаузите на договора не внасят достатъчно яснота кои точно са елементите,
които формират годишния процент на разходите, включително доколко касаят
и възнаградителната лихва. Уговорените такса ангажимент и застрахователна
премия са предвидени като отделни задължения, вместо да бъдат включени
изрично в ГПР, поради което кредитът се оскъпява.
Формално определеният в договора размер на ГПР – 15,15 % не
надвишава пет пъти размера на законната лихва. При съотношение, обаче
между реално усвоения кредит от 4 825 лв., извършените удръжки и
подлежащата на връщане сума от 8 490 лв., вече е налице надвишаване с 50 %
на заетата сума, което води до нищожност на съответните клаузи съгласно чл.
19, ал. 5 ЗПК. Така уговореният размер на ГПР, но без посочените „скрити
възнаграждения“, които биха го оскъпили, представлява заобикаляне на чл.
19, ал. 4 ЗПК, регламентиращ императивното ограничение, че годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България, а именно 10
%, т.е. ГПР да не е по-висок от 50 %. Налице е и поставяне на потребителя,
като по-слаба страна по правоотношението, в неизгодна позиция, което
противоречи с принципа за добрите нрави.
Съобразно чл. 143 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, нищожна е като неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, освен ако клаузата е уговорена индивидуално. Презумпцията на
чл. 146, ал. 4 ЗЗП не е оборена. Не се доказва, потребителят при договарянето
да е разполагал с възможност да изрази становище и повлияе върху
съдържанието на договора и конкретните клаузи. Обсъдената клауза е
нищожна, като неравноправна поради противоречие със закона, неговото
заобикаляне и накърняване на добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД, изключване и
ограничаване правата на потребителя – чл. 20, ал. 1 ЗПК, имащи за цел и
резултат заобикаляне на закона – чл. 21, ал. 1 ЗПК и с оглед неспазено
5
изискуемо съдържание – чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал.1, т. 10 вр. 19, ал. 1 ЗПК.
Искът с правно основание чл. 26 , ал. 1, предл. 1, 2, 3 ЗЗД за прогласяване
нищожност на договора за потребителски кредит е основателен.
Спрямо изцяло падежиралия процесен кредит намира приложение чл. 23
ЗПК. Разпоредбата предвижда, че когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по него.
При съобразяване, че общият размер от погасените 10 вноски от по
141.50 лв., както и от предварително удържаните суми за 1 680 лв. -
застрахователна премия и 175 лв. - такса ангажимент, превишават размера на
реално усвоения кредит от 4 825 лв., исковете за главница, възнаградителна и
мораторна лихва следва да се отхвърлят.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК следва
да се отмени в обжалваната част и вместо него да се постанови друго, с което
исковете се отхвърлят.
Ответницата по исковете претендира, но не установява направени
разноски и пред двете съдебни инстанциипред, поради което такива не се
дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 12.12.2022 г., гр.д. 74843/2019 г., СРС, 52 с-в в
частта, с която се признава за установено по предявените от „БНП П.П.Ф. С.А.
Париж“, чрез „БНП П.П.Ф. С.А.“, клон България /КЧТ/ срещу Т. Й. Т. по иск с
правно основание чл. 422, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл.
240, ал.1 и ал. 2, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, че Т. Й. Т. дължи сумата от 4
394.77 лева, представляваща неплатена главница по Договор за потребителски
заем № PLUS-1536909/05.10.2018 г.; иск с правно основание чл. 422, във
връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 1 280.43
лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.10.2018 г. до
05.11.2022 г. и иск с правно основание чл. 422, във връзка с чл. 415, ал. 1 от
6
ГПК, във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 394.17 лева за периода от
05.11.2018 г. до 11.09.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
заявлението - 25.09.2019 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
12.11.2019 г. по частно гражданско дело № 54121/2019 г. по описа на СРС, 52
състав21.03.2024 г., гр.д. 28252/2023 г., СРС, 124 с-в, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БНП П.П.Ф. С.А. Париж“, чрез „БНП
П.П.Ф. С.А.“, клон България КЧТ, с правоприемник „Юробанк България“ АД,
със седалище: гр. София, район „Витоша“, ул. **** срещу Т. Й. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. **** искове с правно основание чл. 422,
във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, във връзка с чл.
240, ал.1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 2 ЗЗД за признаване за установено, че Т. Й. Т.
дължи сумата от 4 394.77 лева, представляваща неплатена главница по
Договор за потребителски заем № PLUS-1536909/05.10.2018 г.; иск с правно
основание чл. 422, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД
за сумата от 1 280.43 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода
от 05.10.2018 г. до 05.11.2022 г. и иск с правно основание чл. 422, във връзка с
чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 394.17 лева
за периода от 05.11.2018 г. до 11.09.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на заявлението - 25.09.2019 г. до изплащане на вземането, за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
12.11.2019 г. по частно гражданско дело № 54121/2019 г. по описа на СРС, 52
състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7