Решение по дело №3909/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

15.04.2019 г., гр.София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ-Г въззивен състав, в закрито заседание на петнадесети април  през 2019  година,  в следния   състав:   

                                                  

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

     ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ  НАЙДЕНОВА

                мл.с. АНЕТА ИЛЧЕВА

  

като  разгледа докладваното  от съдия НАЙДЕНОВА ч.гр.дело № 3909 по описа  за 2019  година,  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.435-438 от ГПК, образувано по постъпила в СГС чрез частен съдебен изпълнител/ЧСИ/ М.Д.с рег. № 787 на КЧСИ жалба вх.№ 00208/25.02.2019 г. от Г. фонд-София чрез пълнономощник юрк.К.Я., срещу постановление от 20.02.2019 г. на ЧСИ Д.за отказ да намали размера на адвокатското възнаграждение в полза на взискателя по изпълнението по изп.д.№ 20197870400027, и срещу определената пропорционална такса по т.26 от ТТР.

Жалбата е допустима, надлежно админстрирана е от съдебния изпълнител.

С жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното постановление, тъй като приетите от ЧСИ разноски по изпълнението за адвокатска защита били несъобразени с факта, че освен молбата за образуване на изпълнителното дело, и налагане на посочения в нея запор, няма други извършвани други изпълнтителни действия, като вземането е платено въз основа на запора, и длъжникът не е създал пречки за това като ЮЛ с публична дейност, чиято банкова сметка ***.  Отделно от това намира, с оглед липсата на фактическа правна сложност на спора, че възнаграждение над 200лв. не е оправдано, при което адв.възнаграждение в полза на взискателя следва да се намали до 200лв. Моли да се отмени обжалваното постановление, да се намали адв.възнаграждение на 200 лв. и съответно на основание чл.435, ал.2, т.7 от ГПК да се намали и пропорционалната такса по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ.Прави искане и за заплащане от насрещната страна на разноските по настоящето обжалване за юрисконсултско възнаграждение.

С писмен отговор взискателят по изпълнението П.В.И.не е постъпил.

В мотивите си по чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ М.Д.счита жалбата на длъжника за неоснователна, по същите мотиви, като изложените в обжалваното постановление, а по отношение на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ сочи, че същата не се определя и върху адв.възнаграждение на пълномощника на взискателя, а само върху сумите по изп.лист.

СГС, като разгледа жалбата, становището на взискателя, мотивите на ЧСИ Д.се запозна с приложеното копие от изп.дело № 20197870400027 на ЧСИ М.Д.с рег. № 787 на КЧСИ на КЧСИ с район на действие Софийски градски съд, намира следното :

Изпълнителното производство е било образувано пред ЧСИ на 11.02.2019 г. по молба на взискателя П.В.И.чрез пълномощник адв.А.М.от САК, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 12.12.2018 г. по гр.д.№ 14121/2017 г. по описа на СГС, за осъждане на Г. фонд-София да заплати на взискателя парични суми-главница 11 000 лв., ана пълномощника й адвМ.-538,21лв. адв.възнаграждение. С молбата е посочен изпълнителен способ запор върху банкови сметки на длъжника, като е представено пълномощно и договор за правна защита-оказана безплатно за изпълнението на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. Взискателят е внесъл 66 лв. обикновени такси съгласно сметка по чл.79 от ЗЧСИ.

На длъжника е връчена на 13.02.2019 г. покана за доброволно изпълнение, като в нея са вписани освен сумите по изп.лист, , също и дължимите от дължника суми за изпълнителни разноски 716 лв. и такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ 1197,94 лв.

С възражение вх. № 00169 от 15.02.2019 г., подадена в 1-седмичен срок от съобщението, дължникът Г. фонд-София прави до съдебният изпълнител възражение за прекомерност на определените разноски за адв.възнаграждение от 716 лв. като възразява, че адвокатското възнаграждение следва да се намали до 200лв. според липсата на фактическа пиравна сложност на делото и и съгласно чл.10, т.2 от Наредба № 1/2004 г., както и да  се намали пропорционално и сумата по т.26 от ТТРЗЧСИ.

С обжалваното постановление от 20.02.2019 г. на ЧСИ Д.е отказал да намалил адвокатското възнаграждение, като е приел, че то е определено правилно съобразно чл.10, т.1 и т.2, вр. чл.7, ал.2, от Наредба № 1/2004г. в размер на 1/ 2 от адв.възнаграждение и още 200лв., или на 650лв., а останалите 66 лв. били авансовите такси по т.1,т.5 и т.9 от ТТР, които са платени авансово от взискателя и остават в тежест на длъжника.  

Междувременно въз основа на наложения запор върху банкови сметки на дължника в „Уникредит Булбанк“ АД, по сметката на ЧСИ са постъпили сумите, описани и в поканата за доброволно изпълнение, вкл. и за разноските по изпълнението, така : 11 000лв.-главница по изп.лист, 1460,56 лв. зак.лихва, 538,21лв. за адв.възнагр. на адв.М.-дотук сумите по изп.лист, и още 1197,94 лв. по ТТР пропор.такса, и 716 лв.

Разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения  (Наредбата)  предвижда възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. Съгласно чл. 10, т. 2, вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредбата, се дължи възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело при предприемане на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, т. е. дължимостта на възнаграждението е предпоставено от осъществяване на процесуално съдействие и защита изразяващи се в извършване на действия по изпълнителното дело, различни от подаване на молба за образуване на изпълнителното производство. Видно от данните по делото, такива действия не са предприемани, освен подаване на молбата за образуване на изп.дело с изискуемото съдържание по чл.426, ал.2 от ГПК (вкл. посочване на изпълн.способ, иначе би била нередовна), налице е плащане на задължението, при това в срока за доброволно изпълнение, макар и въз основа на запора,  предвид което не са налице предпоставките предвидени в разпоредбата на чл.10, т.2 от Наредбата, за кумулиране на възнагражденията. При това положение, пълномощникът на взискателят има право на адвокатско възнаграждение съгласно чл.38, ал.1, т.1 от ЗАдв. само за образуване на изпълнителното дело по чл.10, ал.1, т.1 от Наредбата в размер на 200 лева, но не и за осъществяване на процесуално представителство, на защита и съдействие по изпълнителното дело с предмет друго действие, извън това по чл.10, т.1 от Наредбата.

При този извод относно размера на адв.възнаграждение, основателна се явява и искането по жалбата за намаляване на определената от ЧСИ пропорционална такса по т. 26 от  ТТР към ЗЧСИ, като следва да се счита, че ЧСИ е отказал да намали същата с отказа да намали изпълнителните разноски. Съгласно т. 26, б. "в. " от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ за изпълнение на парично задължение се събира пропорционална такса върху събраната сума, която ако е от 10000 лв. до 50000 лв. е 820 лв. + 6 % за горницата над 1000 лв. Ето защо и дължимата такса по т. 26 от ТТР за събраната в изпълнението сума, която е общо 13 198,77 лв./ 11 000 + 538,21+1460,56+200/ без авансовите разноски 66 лв. /които се изключват съгласно т.4 от забележката към т.26, вр.т.29, б.“а“ от ТТР/, е 820 лв. + 191,93 лв./ 6% върху 3198,77 лв./ , възлиза на 1011,93 лв. Начислената от частния съдебен изпълнител такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в повече (за горницата над 1011,93 лв. до 1197,94 лв.) е без основание, поради което в тази част жалбата се явява основателна.

В настоящето съдебно производство не следва да се присъждат разноски. В производството по разноските страните не си дължат разноски, тъй като в такова производство-относно дължимостта и размера на разноските, не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, и разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение ( в този смисъл и определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на IV г.о. ВКС, определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на IV г.о. ВКС).  Ето защо макар жалбата на длъжника да е осномвателна, същият няма право на разноски в това производство.

Воден от горното и на основание чл.437 от ГПК, СГС

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба вх.№ 00208/25.02.2019 г. на длъжника Г. ф.-София, чрез пълнономощник юрк.К.Я., отказа на ЧСИ Д.да намали размера на разноските в полза на взискателя, и таксата по т.26 от ТТР ЗЧСИ по изп.д.№ 20197870400027, ВМЕСТО КОЕТО  ПОСТАНОВЯВА :

НАМАЛЯВА размера на разноските за адвокатско възнаграждение за адв.А.М.от САК,  пълномощник на взискателя П.В.И.по горепосоченото изпълнително дело, от 650  лв. на 200лв.  както и НАМАЛЯВА пропорционалната такса по т. 26  от ТТРЗЧСИ от 1197,94 лв. на 1011,93 лв.  по същото горепосочено изпълнително дело.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя Г. ф.-София за разноски в настоящето производство по чл.81 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                            2.