№ 29314
гр. София, 09.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110151964 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Н. Г. Н., с която са
предявени отрицателни установителни искове срещу „Софийска вода“ АД с
правно основание чл.439, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не
дължи на ответника поради изтекла погасителна давност сумата от 982,56
лева, представляваща стойност на потребена вода за периода от 19.07.2014г. до
19.02.2016г. и сумата от 78,65 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 19.08.2014г. до 19.02.2016г., за които вземания е издаден
изпълнителен лист от 27.06.2016г. по ч.гр.д. № 18363/2016г. по описа на СРС,
141-ви състав.
С Определение от 06.01.2025г. съдът е насрочил делото за разглеждане в
открито съдебно заседание, като е изискал от ЧСИ С., рег. *, да представи
заверено от нея копие от изпълнително дело № 20168630402475 и
изпълнително дело № 20248630401369.
В проведеното на 27.02.2025г. открито съдебно заседание съдът е приел
постъпилите копия от горепосочените изпълнителни дела.
От представеното копие от изпълнително дело № 20168630402475 по
описа ЧСИ С., рег. *, се установява, че същото е образувано въз основа на
подадена от „Софийска вода“ АД на 09.08.2016г. молба и приложен към нея
изпълнителен лист от 27.06.2016г., издаден срещу Н. Г. Н. за следните суми:
982,56 лева -потребена вода за периода от 19.07.2014г. до 19.02.2016г., 78,65
лева- мораторна лихва за периода от 19.08.2014г. до 19.02.2016г. и 325 лева-
разноски. С Постановление от 05.07.2023г. изпълнителното дело е прекратено
на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като с Приемо-предавателен протокол от
1
02.02.2024г. изпълнителният лист е предаден на взискателя.
Видно от приложеното копие от изпълнително дело № 20248630401369
по описа ЧСИ С., рег. *, същото е образувано по молба на „Софийска вода“
АД от 05.04.2024г., въз основа на горепосочения изпълнителен лист от
27.06.2016г. Изготвена е сметка, от която се установява, че към 12.02.2024г.
дългът на Н. Г. Н. към дружеството се състои от следните вземания: главница
в размер на 982,56 лева, законна лихва в размер на 833,77 лева за периода от
01.04.2016г.-12.04.2024г., неолихвяеми вземания в размер на 78,65 лева,
разноски по гражданско дело- 325 лева или общо 2 219,98 лева. Приложена е
и справка /л.61 от изпълнителното дело/, видно от която на взискателя са
преведени следните суми: 190,43 лева на 15.10.2024г., 912,74 лева на
18.09.2024г., 846,50 лева на 19.08.2024г. и 507,37 лева на 18.07.2024г., като на
21.10.2024г. му е изпратено съобщение, с което същият е уведомен, че
изпълнението е приключено на основание чл.433, ал.2 ГПК- поради
изпълнение на задълженията и събиране на разноските.
С протоколно определение от 27.02.2025г. съдът е указал на ищеца Н. Г.
Н. да обоснове правния си интерес от предявяване на отрицателни
установителни искове за недължимост на вземанията по изпълнителния лист
от 27.06.2016г. предвид обстоятелството, че от представеното копие на
изпълнително дело №20248630401369 се установява, че същите са погасени.
На 12.03.2025г. е постъпила молба от ищеца, в която е посочил, че към
датата на предявяване на исковата молба сумите все още не са били удържани,
съответно за него е съществувал правен интерес да предяви исковете. В
условията на евентуалност е изложил твърдения за неоснователно обогатяване
на дружеството.
С разпореждане от 15.03.2025г. съдът е указал на ищеца Н. Г. Н. да заяви
дали прави процесуално искане във връзка с твърденията си за наличие на
неоснователно обогатяване.
В изпълнение на указанията на 27.03.2025г. е постъпила молба от ищеца,
в която същият е посочил, че прави „процесуално искане за наличие на
неоснователно обогатяване“ от страна на „Софийска вода“ АД, изразяващо се
в удържани суми по изпълнителното дело.
С разпореждане от 07.04.2025г. съдът му е предоставил последна
възможност да посочи дали отправя искане за изменение на иска по реда на
2
чл.214, ал.1, изр. последно ГПК, в който случай да формулира съответен
петитум.
На 23.04.2025г. е постъпила нова молба от ищеца, с която същият е
отправил искане за изменение на иска на основание чл.214, ал.1, изр. последно
ГПК за преминаване от установителен към отрицателен иск, като е
формулирал петитум, съгласно който претендира „Софийска вода“ АД да бъде
осъдена да му заплати сумата от 1 061,21 лева, включваща главница в размер
на 982,56 лева и лихви в размер на 78,65 лева, с които дружеството
неоснователно се е обогатило на основание чл.59 3ЗД.
Препис от молбата от 23.04.2025г. е изпратен на насрещната страна за
становище, като в рамките на предоставения от съда срок такова не е
постъпило.
Съдът, като съобрази изложеното по-горе, намира следното:
Съгласно чл.214, ал.1 ГПК в първото заседание за разглеждане на делото
ищецът може да измени основанието на своя иск или без да изменя
основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в
първата инстанция ищецът може да премине от установителен иск към
осъдителен и обратно. От посоченото следва, че едновременно изменение на
петитума и на основанието на иска, по който вече е даден ход, е недопустимо,
тъй като по своето същество това действие представлява предявяване на нов
иск, различен от този, с който е сезиран съда с подадената искова молба.
В случая с депозираната на 23.04.2025г. молба ищецът е отправил искане
за изменение на предявените от него искове чрез преминаване от отрицателни
установителни искове за недължимост на суми по издаден срещу него
изпълнителен лист поради погасяването им по давност в осъдителен иск за
връщането им от взискателя поради неоснователното му обогатяване с тях. По
своето естество това искане обхваща както изменение на основанието на
исковете /от недължимост на вземанията, предмет на изпълнителния лист,
поради погасяването им по давност към погасяване на същите поради
извършено без основание плащане/, така и на самото искане /от признаване за
установено, че ищецът на дължи плащане на вземанията до осъждане на
ответника да плати неоснователно получените от него суми/, поради което
съобразно изложеното по-горе същото се явява недопустимо и следва да бъде
оставено без уважение.
3
Същевременно в подадената на 12.03.2025г. молба ищецът сам
потвърждава, че процесните вземания са събрани в рамките на
изпълнителното производство. Съгласно чл.235, ал.3 ГПК съдът следва да
вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, когато те са от
значение за спорното право, поради което извършеното погасяване на
вземанията по издадения на 27.06.2016г. изпълнителен лист следва да бъде
отчетено от съда. Доколкото искът по чл.439 ГПК е средство за защита на
длъжника срещу материалната незаконосъобразност на принудителното
изпълнение, то прекратяването на изпълнителното производство на основание
чл.433, ал.2 ГПК- поради изпълнение на задълженията и събиране на
разноските, води до отпадане на интереса на длъжника от неговото
поддържане. Това е така, тъй като след приключване на изпълнителното
производство защитата на длъжника може да бъде ефективно осъществена
чрез връщане на полученото от взискателя, но не и в рамките на
производството по чл.439 ГПК. Доколкото правният интерес съставлява
абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за
която съдът следи служебно по време на цялото производство, то след
неговото отпадане същият се явява недопустим и образуваното въз основа на
него производство следва да бъде прекратено.
По изложените съображения поисканото изменение на исковете следва да
бъде оставено без уважение, а производството по първоначално предявените
искове с правно основание чл.439, ал.1 ГПК следва да бъде прекратено като
недопустимо.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение по реда на чл.214
ГПК на предявените от Н. Г. Н. срещу „Софийска вода“ АД искове чрез
преминаване от отрицателни установителни искове с правно основание
чл.439, ал.1 ГПК към осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.130 ГПК производството по гр.д.
№51964/24г. по описа на СРС, I Г.О., 25 състав, като недопустимо.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5