№ 190
гр. Монтана, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20251630200483 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление №23-0996-002129/18.10.2023г. на
Началник сектор ПП при ОДМВР Монтана, на Р. Д. И. от гр.М. е наложено
административно наказание – глоба в размер на 1 000.00 ( хиляда) лева на
основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
административнонаказания, поради което обжалва същото в
законоустановения срок с молба да бъде отменено изцяло, като оспорва
процедурата по установяване на нарушението, по съставяне и връчване на
препис от АУАН, както и допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от
ЗАНН, досежно съдържанието на издаденото наказателно постановление и
моли да бъде отменено, поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в хода на административнонаказателното
производство. По същество, чрез процесуален представител, поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна не се явява и не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът,след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната
1
съвкупност,а така също във връзка с оплакванията в жалбата,приема следното:
Жалбата е процесуално допустима. Предвид задължителните указания
на касационната инстанция в определение №781/ 11.08.2025г. по КАНД №
250/2025г. на АС Монтана и допълнително изисканите от въззивния съд данни
от ХХХ, офис М., приложено писмо на л.66 от делото приема, че жалбата е
депозирана в законоустановения 14-дневен срок от получаване препис от акта
по чл.58д ЗАНН. Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателката Р. Д. И. на ХХ.ХХ.ХХХХг., около 05.50 часа, в гр.М.,
бул.Т.М., на неохраняем паркинг пред №57 реализирала ПТП. Същото било
констатирано от преминаващия по същото време полицейски патрул в състав,
свид.П. Р. А. и П. З. П., мл.автоконтрольори в сектор ПП ОДМВР Монтана.
Последните на място установили, че жалбоподателката управлява лек
автомобил ХХХХХ с испански регистрационни табели с № ХХХХХХХ. След
проведена беседа с водача извършили проба с техническо средство Алкотест
Дрегер за наличие на алкохол в кръвта, като уредът отчел 1,28 промила. Бил
издаден талон за медицинско изследване, като по-късно жалбоподателката
дала кръв за изследване. От назначената в хода на образуваното ДП съдебно-
химическа експертиза се установило, че в представената за изследване кръв,
взета на ХХ.ХХ.ХХХХг. в 07.30 часа от лицето Р. Д. И., е констатирано
наличие на етилов алкохол с концентрация 1,04 промила.
На основание постановление на РП Монтана от 06.10.2023г. за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 799/2023г., е издадено
и атакуваното наказателно постановление за виновно нарушение на чл.5, ал.3,
т.1 от ЗДвП.
По същество жалбоподателката поддържа за допуснати съществени
процесуални нарушения, относно констатиране на нарушението и неговото
санкциониране, както и нарушаване на разпоредбата на чл.57 ЗАНН, относно
съдържанието на оспореното наказателно постановление и минимално
изискуемите реквизити, които следва да съдържа.
В хода на съдебното следствие депозират показания свидетелите П. Р.
А., П. З. П. и Ц. М. Ц., първите двама полицейски служители, а последния
допуснат по молба на жалбоподателката.
Свидетелите П. Р. А. и П. З. П. реално са присъствували на мястото и
извършили проверката с техническото средство за употреба на алкохол и в
2
тази връзка техните впечатления са лични и непосредствени. Свидетелите
поддържат, че всичко се случило пред тях, като обясняват, че автомобила,
управляван от жалбоподателката бил на паркинга на бул.Т.М., в района на
казиното и читалището, потеглил на заден ход, минал през двете пътни ленти
и се ударил в дърво, реализирайки ПТП. Свидетелите заявяват, че на
жалбоподателката била извършена проверка за употреба на алкохол, тя
оспорила показанията на техническото средство, бил й издаден талон за
изследване и дала кръв за изследване. Поддържат, че били съставени три броя
АУАН – за ПТП, за употреба на алкохол и за това, че няма СУМПС и е
неправоспособен водач.
Показанията на разпитаните свидетели са точни и последователни,
същите описват подробно начина на извършване на проверката, твърденията
им взаимно се допълват и се подкрепят и от писмените доказателства.
Свидетелите са категорични, че нарушителката е управлява автомобила, като
потеглила на заден ход, не се е движила по инерция, а с нормална скорост.
Съдът дава вяра на техните показанията, тъй като същите предават личните си
впечатления от проверката, не са заинтересовани от изхода на делото и
техните твърдения не са изолирани от останалия, приобщен към делото
доказателствен материал. Полицейските служители са очевидци, те са
възприели лично поведението на жалбоподателката и нейните реакции,
същите не са страни в производството, не познават жалбоподателя и не се
намират в никакви отношения с нея, поради които причини съдът няма
основание да се съмнява в техните показания.
Относно показанията на свид.Ц. Ц., същата е била с жалбоподателката в
автомобила в момента на ПТП и след това при извършената проверка.
Нейните твърдения се покриват с обясненията на жалбоподателката и
изложеното от последната в жалбата, но са в пълно противоречие с останалите
събрани доказателства – писмени, в т.ч. констатациите по съставения АУАН,
талон за медицинско изследване, както и с гласните показания на свидетелите
А. и П..
Свид. Ц. разпитана твърди, че докато седяли в автомобила и чакали
такси, което преди това повикали, Р. била седнала на шофьорското място и се
пресегнала към „жабката“ на автомобила, за да си вземе портфейла. При това
движение неволно бутнала скоростния лост и тъй като паркинга имал лек
3
наклон, автомобила тръгнал назад по инерция и се ударил в бордюра от
другата страна на паркинга. Категорична е, че автомобила не е „пален“ и Р. не
е управлявала същия, а той е тръгнал по „инерция“.
С оглед съществени противоречия в показанията на Ц. с тези на свид.А.
е извършена очна ставка между двамата, при която А. твърди, че автомобила
тръгнал на заден ход с нормална скорост, не бил по инерция. Относно
заявеното от Ц. поддържа, че ако се изключи автомобила от скорост, по начина
по който е бил паркиран, в случай че има наклон на паркинга, ще тръгне
съвсем леко напред, а не назад. Свид.Ц. при очната ставка заявява, че се
изплашила при удара и не знаела как да реагира.
Показанията на Ц. съдът намира освен, че не кореспондират с
останалите доказателства, гласни и писмени, са и вътрешно противоречиви,
непоследователни и нелогични. Близкото й познанство с жалбоподателката
поражда съмнение в съдебния състав относно нейната обективност, налице е
явно желание у свидетелката да свидетелства в подкрепа защитната теза на
нарушителката, поради което съдът не кредитира нейните твърдения като
обективни и достоверни.
С оглед събраните писмени и гласни доказателства съдът намира, че по
безспорен и категоричен начин се установява, че жалбоподателката е
управлявала МПС, посочения лек автомобил, след употреба на алкохол,
установена по надлежния ред, а именно по реда на Наредба №1 от
19.07.2017г., след извършена съдебно-химическа експертиза при което
изследване е установена концентрация на алкохол в кръвта в размер на 1.04
промила.
Актът е съставен при спазване изискванията на ЗАНН.Не са допуснати
нарушения, като по безспорен начин е установено извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, поради което по
никакъв начин не са нарушени правата на последния. Препис от акта е връчен
срещу подпис на нарушителя, като е разяснена и възможността в 7-дневен
срок от връчването да направи допълнителни писмени възражения, което е
удостоверено с подписа й. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са постъпили
писмени възражения.
Направеното оспорване, че съставения АУАН е нечетлив и
4
нарушителката не е разбрала за какво е съставен, какво нарушение й е
вменено да е извършила и оттук за невъзможността за организира защитата
си, съдът намира за неоснователно.
На първо място оспорваното НП е издадено не въз основа на съставения
АУАН, а на основание постановление на РП Монтана от 06.10.2023г., за
прекратяване на наказателното производство, препис от което й е връчен.
По този начин не е лишена от възможността да оспори АУАН, както и да
организира своята защита, а подаването на жалба срещу акта по чл.58д ЗАНН
води на извод, че е разбрала какво административно обвинение й е повдигнато
и е организирала защитата си срещу него. Не е допуснато нарушение, още
повече съществено, което да е основание за отмяна на оспорения акт на
процесуално основание.
Издаденото наказателно постановление отговаря на изискванията на
ЗАНН и съдържа задължителните реквизити, посочени в разпоредбата на
чл.57 от същия закон.Издадено е от компетентен орган – Началника на сектор
ПП при ОДМВР Монтана, който видно от приложената заповед на МВР /л.26-
27 от делото/ е оправомощен, в това му качество, като длъжностно лице да
издава наказателни постановления.
Относно наложеното административно наказание на основание чл.174,
ал.1, т.2 от ЗДвП, съдът намира, че правилно е определена санкционната
норма, с оглед установеното управление на МПС след употреба на алкохол.
Съобразно горната разпоредба „Наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на
алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с
техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишвания въздух: 2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда
включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.“. Жалбоподателката е
неправоспособен водач, не притежава СУМПС, с оглед на което наказание
„лишаване от правоуправление“ не е наложено, а единствено другото
кумулативно предвидено наказание глоба.
Санкцията е в установен размер, поради което наказващия орган няма
право на преценка съобразно чл.27 от ЗАНН, относно смекчаващи,
отегчаващи отговорността обстоятелства, тежестта на нарушението и
5
подбудите за неговото извършване. Правилно и законосъобразно е определено
наложеното административно наказание и в този си размер, по убеждение на
съда, същото ще изиграе своята функция – по отношение на нарушителя, като
ще окажат едно поправително и предупредително въздействие, а също така и
по отношение на останалите участници в движението – предупредително и
възпитателно.
Няма условия за приложение на чл.28 от ЗАНН, с оглед забраната
установена в чл.189з ЗДвП, в сила от 23.12.2021 година.
Предвид гореизложените мотиви, наказателното постановление следва
да бъде потвърдено изцяло, затова и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №23-0996-
002129/18.10.2023г. на Началник сектор ПП при ОДМВР Монтана, с което на
Р. Д. И. ЕГН ********** от гр.М., ул.В.Л. № ХХ ет. ХХ ап. ХХ е наложено
административно наказание – глоба в размер на 1 000.00 (хиляда) лева на
основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП изцяло, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд -Монтана по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок
от съобщението на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6