№ 133
гр. Дупница, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, I-ВИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ели Г. Скоклева
при участието на секретаря Деа Д. Иванова
като разгледа докладваното от Ели Г. Скоклева Административно
наказателно дело № 20221510201082 по описа за 2022 година
В. Х. Г. , обжалва наказателно постановление № 348а-2614/
07.12..2021г., издадено от ВПД началник РУ МВР гр.Дупница,с което му е
наложено административно наказание„глоба” в размер на 150лв. за
нарушение по чл.257,ал.1 ЗМВР.Прави оплаквания за незаконосъобразност и
моли да бъде отменено, като излага доводи ,че не е извършил горното
нарушение.
Административно наказващия орган не изразява становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид доводите на жалбоподателя и събраните по делото
гласни и писмени доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбоподателят работел като пазач на паркинга на Автогара
гр.Дупница.На 29.11.2021г. ,същият пуснал свид.П......... да спре лекия си
автомобил на паркинга, след като последният заплатил съответната такса за
това. Междувременно на паркинга спрял автопатрул он служители при АНО,
които извършили проверка на свид.П......... ,по повод спирането му в района
на Автогарата. Жалбоподателят се намесил, като заявил на проверяващите, че
П......... е заплатил дължимата такса за престоя. Същият бил предупреден да
не се намесва и жалбоподателят се отстранил. След приключване на
1
проверката, полицейските служители разпоредили на жалбоподателя да
вдигне бариерата, за да излязат със служебния автомобил. Същият вдигнал
бариерата на изхода от паркинга, а не тази на входа, където бил служебния
автомобил, което довело до задържането му в сградата на РУ гр.Дупница. На
жалбоподателя бил съставен АУАН за нарушение по чл.72,ал.1,т.2 ЗМВР, при
предявяването на който, същият направил възражение ,че актосъставителя е
проявявал агресия срещу него,като го обиждал и заплашвал.
Въз основа на съставения акт, било издадено атакуваното наказателно
постановление, в което е коригирана цифровата квалификация на
нарушението на такова по чл.64,ал.4 ЗМВР и наложено посоченото по-горе
административно наказание, на осн.чл.257, ал.1 ЗМВР.
Съдът прие за установена горната фактическа обстановка като даде вяра
на показанията на свидетелите, приобщени по реда на чл.281, ал.1,т.5 НПК
С оглед на така установеното, съдът счете,че жалбата е допустима.
Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, от надлежна страна, а по
същество е основателна и съдът отмени наказателното постановление,по
следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган,
въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно
заповед №8121з-1371/2015г, издадена от министъра на вътрешните
работи.Същата, макар и да не е приложена по преписката, е служебно
известна на съда.
От събраните по делото доказателства се установи ,че както при
съставяне на АУАН, така и при издаване на наказателното постановление, са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а и на
материалния закон.АУАН е съставен в нарушение на чл.42, т.5 ЗАНН, като
описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено не
съответстват на нарушената правна норма, визирана в АУАН. Като такава е
посочена чл.72,ал.1,т.2 ЗМВР,която норма съдържа основание за задържане
на лице от полицейските органи ,а не състав на административно нарушение
и с оглед обвинителната функция на АУАН това противоречие води до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя и е недопустимо
санирането му по реда на чл.53, ал.2 ЗАНН, какъвто опит е направил АНО.
Макар и визираното по-горе процесуално нарушение да е достатъчно
2
основание за отмяната на наказателното постановление, следва да се
добави,че същото е и необосновано.
Нарушението по чл.257,ал.1 ЗМВР може да се осъществи с действие
или бездействие, в зависимост от даденото полицейско разпореждане т.е.
което задължава определено лице да извърши определено действие или да не
извършва такова. В случая се сочи,че жалбоподателят не е изпълнил
разпореждане да вдигне бариерата на паркинг, което се опроверга от
гласните доказателства. Същите безспорно установиха,че въпросния паркинг
е имал поставени две бариери- на вход и изход, които са били
обозначени.Жалбоподателят е изпълнил разпореждането, като е освободил
изхода на паркинга,от където би следвало да излезе служебния автомобил
т.е. същият е изпълнил даденото му разпореждане. Обстоятелството,че не е
освободил входа, от където явно е било по удобно да излезе патрулния
автомобил, не нарушава задължението по чл.64,ал.4 ЗМВР, доколкото се
установи,че в случая е било налице едно от изключенията ,визирани в този
текст, а именно изпълнението на това разпореждане би довело до нарушение
на установените правила за влизане и излизане на МПС от Автогара Дупница.
С оглед изложеното, съдът прие,че наказателното постановление е
незаконосъобразно и следва да го отмени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 348а-2614/
07.12..2021г., издадено от ВПД началник РУ МВР гр.Дупница,с което е
наложено административно наказание„глоба” в размер на 150лв. за
нарушение по чл.257,ал.1 ЗМВР на В. Х. Г. с ЕГН ********** от гр.Д.........
,ул. ............. № -------- като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред
Кюстендилския административен съд, на основанията, предвидени в НПК и
по реда на глава ХІІ АПК.
3
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4