Решение по дело №8/2022 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.145 АПК, във връзка с чл.118, ал.1 от КСО.

Делото е образувано по жалба на Ж.К.К. ***, против решение № 2153-05-17/29.12.2021 г. на директор на ТП на НОИ-Видин, с което е потвърдено разпореждане № **********/16.11.2021 г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-Видин, с което е спряна личната пенсия за инвалидност на жалбоподателя, на основание чл.95, ал.1, т.7 от КСО.

Твърди се от жалбоподателя, че не са налице основания за спиране, тъй като липсват данни за извършено престъпление, а от разследването не може да се направи извод за извършено престъпление във връзка с ТЕЛК решението за определяне на инвалидност. Иска се от съда да се отмени обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане за спиране на пенсията му, като незаконосъобразни.

Ответникът по жалбата я оспорва чрез процесуалния си представител, като твърди, че решението на директор на ТП на НОИ-Видин е законосъобразно, като постановено в съответствие с материалните и процесуалните изисквания, и следва да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по делото.

След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна: жалбоподателят получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като размерът на същата е определен при 100% инвалидност с оглед представеното ЕР № 1321/01.04.2019 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Петка” АД, гр. Видин.

От преписката е видно, че със заявление вх.№ МП-6623/10.06.2014 г. жалбоподателят е заявил отпускане на лична пенсия за инвалидност, към което е приложил ЕР № 1606/23.05.2014 г. на ТЕЛК-Общи заболявания при МБАЛ „Св. Петка” АД, гр. Видин, с което е определена 60% трайно намалена работоспособност за срок от две години, с водеща диагноза: мозъчен инфаркт, причинен от емболия на церебрални артерии и общо заболяване: състояние след исхемичен тромбоемболичен мозъчен инсулт в БЛСМА; десностранна хемипареза; хипертонична болест на сърцето; ХОББ. С разпореждане № **********/26.06.2014 г. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ-Видин на заявителя е отпусната лична пенсия за инвалидност в размер на 127,50 лева месечно.

С разпореждане № **********/01.07.2015 г. отпусната пенсия на оспорващия е определена на 133,82 лева.

С ЕР № 1632/26.05.2016 г. на ТЕЛК-Общи заболявания при МБАЛ „Св. Петка” АД, гр. Видин, на жалбоподателя е определена 60% трайно намалена работоспособност за срок от две години със същата диагноза, като към общото заболяване са добавени и последици от МСБ и нефролитиаза.

С разпореждане № **********/24.06.2016 г. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ-Видин на лицето е увеличена отпуснатата пенсия от 133,82 лева на 137,17 лева.

С ЕР № 1321/01.04.2019 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Петка” АД, гр. Видин на жалбоподателя е определена 100% трайно намалена работоспособност пожизнено, с водеща диагноза: диабетна ретинопатия и общо заболяване: диабетна ретинопатия; състояние след исхемичен тромбоемболичен мозъчен инсулт в БЛСМА; инсулт в БЛСМА; десностранна хемипареза; хипертонична болест на сърцето; ХОББ. С разпореждане № **********/02.07.2019 г. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ-Видин на лицето е определена пенсия за инвалидност в размер на 252,34 лева.

С писмо изх.№ 368000-11681/10.11.2021 г. директор на ОДМВР-Видин уведомил директора на ТП на НОИ-Видин, че в ОДМВР-Видин се води ДП № 368 ЗМ-290/2020 г., при което са установени лица с ТЕЛК решения, издадени въз основа на неистински и подправени документи, което по своята същност прави тези решения с невярно съдържание. Посочени са 13 броя ЕР и лицата, на които са издадени, като под номер 7 е ЕР № 1321/01.04.2019 г. на жалбоподателя.

С писмо изх.№ 0345/28.10.2021 г. Районна прокуратура Видин уведомила ТП на НОИ-Видин, че в ОДМВР-Видин се води разследване по досъдебно производство, образувано за това, че на неустановени дати в условията на продължавано престъпление неуточнено лице съставило неистински частни документи – амбулаторни листа с посочени номера и лица, на които са издадени, в частност Амбулаторен лист № 143945/10.12.2018 г., издаден на името на жалбоподателя, и ги употребил пред ТЕЛК–Видин, за да докаже, че има описаното в амбулаторните листове заболяване и притежава правото да бъде освидетелствано от ТЕЛК–Видин, както и експертни решения с посочени номера и лица, на които са издадени, включително и ЕР, издадено на жалбоподателя, и ги употребил пред служители на ТП на НОИ-Видин, за да докаже, че лицата са инвалиди и имат право да получават инвалидна пенсия – престъпление по чл.309, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК.

Видно от писмото на РП-Видин, в хода на разследването са изготвени графически експертизи, при които е установено, че посочените амбулаторни листове не са издадени по надлежния ред и не представляват истински документи. Изследвани са копия, като е установено, че същите са направени след като върху редовно издадени амбулаторни листа са извършени различни подправки. Сред описаните амбулаторни листа е и АЛ № 143945/10.12.2018 г., издаден на жалбоподателя.

Посочено е също така, че подписите в реквизитите „председател“ и „членове“ са изпълнени от посочените като такива лица в изредените експертни решения, след които и ЕР № 1321/01.04.2019г., с изключение на подписите на д-р Б.М.и д-р Е.Д.. Видно от ЕР № 1321/01.04.2019 г. посочените лекари не са участници в ТЕЛК, издала посоченото ЕР, с изключение на д-р Е.Д..

При така постъпилата информация ръководителят на отдел „ПО“ е издал разпореждане за спиране на пенсията на жалбоподателя по съображения, че в посочените по-горе писма е цитирано и ЕР № 1321/01.04.2019 г. Приел е, че са налице достатъчно данни и обстоятелства, които са от значение за правото и размера на пенсията и могат да доведат до нейното прекратяване. Постановено е спиране на пенсията от 03.11.2021 г., на основание чл.95, ал.1, т.7 от КСО.

С обжалваното решение директорът на ТП на НОИ-Видин потвърдил разпореждането по съображения, че постъпилите уведомителни писма от РП-Видин и от ОДМВР-Видин представляват писмени доказателства, съдържащи данни за извършено престъпление от значение за правото или размера на пенсията, изплащана на жалбоподателя. Приел, че ЕР № 1321/01.04.2019 г., което дава право на жалбоподателя да получава пенсия за инвалидност пожизнено в посочения размер, е издадено въз основа на неистински и подправени документи, които по своята същност са такива с невярно съдържание, като установяването на всички относими факти и обстоятелства в хода на образуваното наказателно производство и имащи отношение към правото и размера на пенсията, изплащана на жалбоподателя, налагат спирането изплащането на личната пенсия за инвалидност, което е с временен обезпечителен характер.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване и от лице, за което е налице правен интерес да обжалва подлежащ на оспорване административен акт, а именно потвърдителното решение на директора на ТП на НОИ, постановено по реда на чл.117, ал.3 от КСО, във връзка с чл.117, ал.1, т.“ж“ от КСО.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, като издадено от компетентен по материя, място и степен орган: директор на ТП на НОИ-Видин, при условията на заместване, за което е представена надлежна упълномощителна заповед № 3764/04.10.2021 г., както и доказателства за отсъствието на титуляра към момента на издаване на акта. Органът се е произнесъл по обжалване на разпореждане, издадено отново от компетентен орган: ръководител на отдел „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ-Видин, с оглед правомощията по чл.98, ал.1, т.1 от КСО.

Решението е постановено в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон, основание за отмяна по чл.146, т.3 и т.4 от АПК.

Изплащането на пенсията на жалбоподателя е спряно на основание чл.95, ал.1, т.7 от КСО. Съобразно това основание изплащането на пенсията се спира, когато се установят данни за извършено престъпление от значение за правото или размера на пенсията, а материалите, обосноваващи спирането, се изпращат на съответния прокурор. Според цитираната разпоредба след приключване на наказателното производство материалите от него се изпращат на длъжностното лице по чл.98, ал.1 за възобновяване изплащането на пенсията или за прекратяването й.

Административните органи се позовават на уведомителното писмо на РП-Видин, в което се съдържат данни относно посочените в него амбулаторни листа и експертни решения, като сред тях е и АЛ № 143945/10.12.2018 г., издаден на жалбоподателя, и ЕР № 1321/01.04.2019 г., въз основа на което е преизчислена получаваната от жалбоподателя лична пенсия за инвалидност, като е определен по-висок размер. Съгласно уведомителното писмо експертното решение, касаещо жалбоподателя, е установено, че представлява истински документ – подписано е от лицата, посочени като негови издатели, с изключение на д-р Е.Д., четвърти член на комисията. Доколкото се касае за диспозитивен документ, който по същество представлява индивидуален административен акт, а не за свидетелстващ документ, същият би могъл да бъде неистински ако не е автентичен, т.е. не е издаден от лицата, посочени като негови автори. В този смисъл е легалната дефиниция по чл.93, т.6 от НК, както и т.6 от Постановление № 3 от 23.03.1982 г. по н.д. № 12/1981 г. на Пленум на ВС. Според данните в уведомителното писмо на РП-Видин експертно решение е подписано е от лицата, посочени като негови издатели, с изключение на един от членовете на четиричленната комисия. По отношение на амбулаторния лист в писмото се съдържат данни, че представеното копие е подправен документ, поради което същият е предмет на документно престъпление. В същото време съдът констатира, че този амбулаторен лист № 143945/10.12.2018 г. изобщо не е посочен в преписката, липсват данни и в каква степен направените изводи относно здравословното състояние на жалбоподателя в ЕР № 1321/01.04.2019 г. почиват на този документ, доколкото ЕР представлява индивидуален административен акт, волеизявление на неговите автори, направено въз основа на освидетелстване на лицето и цялата представена медицинска документация.

В случая от значение е обстоятелството, че ЕР № 1321/01.04.2019 г. представлява влязъл в сила индивидуален административен акт, като до евентуалната му отмяната по съответния ред същият поражда правни последици. В наказателно производство липсва правна възможност за отмяна на процесното експертно решение, или на които и да е индивидуален административен акт, тъй като това следва да бъде извършено по предвидения в АПК процесуален ред при констатирано наличие на изискуемите за това предпоставки за контрол върху влезлите в сила административни актове. Изрично в разпоредбата на чл.95, ал.1, т.7 от КСО се предвижда, че административният орган следва да възобнови изплащането на пенсията или да прекрати същата с оглед резултата от наказателното производство, поради което видно от разпоредбата спирането на изплащането е само и единствено до приключване на наказателното  производство. Не е предоставено на преценката на административния орган дали да възобнови същото или не с оглед предприемане на последващи действия за отмяна на влязъл в сила административен акт, а е задължен да го стори. Това е така, тъй като следва да са налице данни за престъпление, което да е извършено по отношение на документи, които са послужили за определяне на правото на пенсия или за неговия размер. В случая този документ, послужил за определяне на размера на пенсията, е ЕР на ТЕЛК, който не би могъл да бъде предмет на престъпление по чл.309, ал.1 от НК.

Единствено спорен е размерът на пенсията, с оглед променения процент трайно намалена работоспособност, тъй като заболяванията на жалбоподателя и началната дата на инвалидността са установени с няколко предходни влезли в сила експертни решения на ТЕЛК, като по отношение на заболяванията на жалбоподателя между същите няма съществено противоречие, следователно не е налице основание за спиране по чл.95, т.6 от КСО.

В тази връзка следва да се съобрази разпоредбата на чл.98, ал.4 от КСО, според която разпорежданията по ал.1 за пенсиите за инвалидност и за добавката за чужда помощ се издават въз основа на решение на медицинска комисия към териториалното поделение на Националния осигурителен институт, която след получаване от регионалните картотеки на медицинските експертизи на експертните решения с определена 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност разглежда както решенията на ТЕЛК и НЕЛК, така и цялостната медицинска документация, удостоверяваща здравно състояние на лицето.

Поради изложените мотиви се налага извод, че преценката за размера на пенсията на жалбоподателя е извършена не въз основа на амбулаторния лист, за когото са налице данни, че е подправен, макар и без нужната конкретика в какво се изразява тази подправка, за да се прецени въобще относима ли е, както и въобще относим ли е самия амбулаторен лист към установяване на степента на нетрудоспособност, а въз основа на ЕР № 1321/01.04.2019 г., за което липсват данни, че представлява неистински документ. Не са налице данни, нито се твърди, че това ЕР е подправено. Предвид горното липсва основание за спиране изплащането на пенсията на жалбоподателя до приключване на посоченото наказателно производство.

По аргумент на посоченото от административния орган, че спирането е с временен характер и предотвратява неоснователни плащания от ДОО, следва да се посочи, че КСО е предвидил ред за възстановяване на неоснователно получени суми, в случай на установяване на такива, като съобразно чл.114а от КСО върху пенсиите също могат да се правят удръжки.

При така установеното се налага извод, че ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ-Видин е приложил необосновано разпоредбата на чл.95, ал.1, т.7 от КСО, като е постановил спиране изплащането на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателя при липса на предпоставките за това. Потвърждавайки същото по реда на административния контрол по чл.117, ал.3 от КСО директорът на ТП на НОИ-Видин е издал незаконосъобразен акт. Следва да бъде постановено решение, с което оспореното решение следва да бъде отменено, а на основание чл.173, ал.1 от АПК следва да бъде отменено и разпореждането за спиране изплащането на пенсията на жалбоподателя.

Предвид изхода на производството и липсата на своевременно направено искане за разноски от жалбоподателя такива не следва да бъдат присъждани.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 2153-05-17/29.12.2021 г. на директор на ТП на НОИ-Видин, с което е потвърдено разпореждане № **********/16.11.2021 г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-Видин.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

Съдия: