Решение по дело №13926/2024 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3073
Дата: 14 август 2025 г.
Съдия: Марина Георгиева
Дело: 20243110113926
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3073
гр. *, 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марина Г.
при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова
като разгледа докладваното от Марина Г. Гражданско дело № 20243110113926
по описа за 2024 година
Предявена е искова претенция от страна на Г. С. С., ЕГН **********,
адрес: град * срещу Ц. Г. Ц., ЕГН **********, адрес: град *, с.о. *, област *, с
правно основание чл. 127 СК, с искане да се предостави упражняването на
родителските права по отношение на роденото, по време на фактическото им
съжителство дете Ц.а Ц.ова Ц.а на майката Г. С. С. като при нея се определи и
местоживеенето на детето на адрес: град *, област *; на бащата да се определи
режим на лични отношения с детето както следва – всяка първа и трета
седмица от месеца от 09 часа в съботния ден до 17 часа в неделния ден, както
и 1 месец през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск;
да се осъди бащата Ц. Г. Ц. да заплаща в полза на детето Ц.а Ц.ова Ц.а чрез
нейната майка, месечна издръжка в размер на 400 лева месечно, с падеж първо
число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на исковата молба в съда – 01.11.2024 г. до настъпване
на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: С ответника са се намирали във фактическо съжителство като по
време на същото е родено детето им Ц.а Ц.ова Ц.а. Отношенията им са се
влошило още през май 2023 г. като фактическата им раздяла е от октомври
2024 г. От този момент, ответникът не е търсил детето, не е проявявал интерес
към нея и не заплаща издръжка. Твърди, че е подпомогната при отглеждането
1
на Ц.а от нейните родители. Дъщеря им учи в Професионална гимназия по
строителство и архитектура „*“ – град * и е в девети клас. Твърди, че поема
всички разходи във връзка с отглеждането на дъщеря им – транспорт,
квартира, автобусни карти, закупуване на храна, дрехи, пособия, извънкласни
занимания, ежедневни потребности. Посочва, че двете живеят на адрес: град *.
През седмицата детето живее на квартира в град * като заплаща необходимите
средства за ток и вода. Твърди, че има силно изградена връзка с дъщеря си и
откликва при всеки неин проблем. Желае да упражнява родителските права и
занапред. Посочва, че упражнява адвокатска професия и разполага с
необходимия родителски капацитет, а при нужда може да разчита и на
разширеното си семейство. Заявява, че откарва ежеседмично детето до град *,
в неделя вечер и го прибира в петък вечер в град *. Заявява, че детето
посещава периодично извънкласни занимания. Ползва градски транспорт, за
което се заплаща карта от 15 лева месечно. При престоя в град *, в дома на
роднини на майката, последната заплаща ток, вода, отопление и други
необходими разходи. Участието на детето в проекти, също генерира
допълнителни разходи. Детето има нужда и от храна, дрехи, лекарства и
разходи, за задоволяване на ежедневните й потребности. Твърди, че бащата
извършва трудова дейност като механик, монтьор, без трудов договор.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от страна на Ц. Г.
Ц.. Не оспорва, че с ищцата имат общо дете, родено по време на фактическото
им съжителство, както и че фактическата им раздяла е настъпила през месец
октомври 2024 г. Оспорва обстоятелството, че майката и дъщеря му живеят на
посочения в град * адрес, а твърди, че живеят на адрес: град *. Твърди, че
претендирания размер на издръжката е непосилен за него като посочва, че е
работил дълги години в Обединено Кралство Англия и е изпращал
спечелените от него средства по банковата сметка на майката, които тя е
насочила към закупуване на недвижим имот. Заявява, че дъщеря му е
настроена негативно спрямо него като срещайки го на улицата го обижда и му
показва неприлични жестове. Оспорва участието на детето в платени
извънкласни занимания и проекти. Твърди, че не получава трудови доходи, а
дружеството, което притежава е със спряна дейност. Заявява, че не разполага с
недвижимо имущество. Изразява готовност да заплаща издръжка в размер на
270 лева. Не оспорва упражняването на родителските права да се предостави
на майката и при нея да се определи местоживеенето на детето. Не оспорва и
2
искания режим на лични отношения. По отношение исканата издръжка за
минало време – заявява, че същият е основателен за сумата от 233.25 лева.
Дирекция социално подпомагане – град * е извършила социално
проучване чрез изготвения социален доклад, в който е посочила, че след
раздялата на родителите основни грижи по отглеждане на детето са поети от
майката при много добри битови условия, а полаганите грижи успяват да
задоволят базовите му потребности. Родителят е подпомогнат от разширеното
си семейство. В социалния доклад е посочено, че в жилището, където се
отглежда Ц.а е осигурена стая за нея, която е обзаведена, съобразно възрастта
и нуждите й. Бащата на детето живее в къща, находяща се в същото населено
място град *, ул. „*, която обитава заедно с двете деца на съжителката си.
Работата на майката позволява да прекарва време с дъщеря си, а бащата е
безработен като не е регистриран в Бюрото по труда като търсещ работа.
Отразено е, че на територията на град * семейството има близки и роднини, с
които поддържат добри взаимоотношения и поддържат контакт, а момичето
има изграден приятелски кръг. През учебната 2024/2025 г. е записана като
редовна ученичка в Професионална гимназия по строителство и архитектура
„*“ – град * като е завършила с много добър успех. Детето е привързано към
майката като има стабилни отношения с нея. Посочено е, че двамата родители
са загрижени за развитието на детето и желаят активна родителска връзка с
него.
С оглед приетите по делото доказателства, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
Като писмено доказателство по делото е прието удостоверение за
раждане, издадено от Община *, въз основа на Акт за раждане № */16.09.2009
г., от което се установява, че родители на Ц.а Ц.ова Ц.а са Г. С. С. и Ц. Г. Ц..
От удостоверение, издадено от ТД на НАП – *, е видно, че за Ц. Г. Ц.,
няма данни за осигуряване за периода от 01.01.2024 г. до 31.01.2024 г., няма
подадена годишна данъчна декларация и няма данни за изплатени доходи от
трудови и извънтрудови правоотношения. Тези факти се потвърждават и от
изисканата служебна справка, от страна на съда, от ТД на НАП – *.
Като писмено доказателство е приета справка от Агенция по
вписванията, от които е видно, че за периода 01.01.1991 г. до 21.02.2025 г. няма
вписвания, отбелязвания и заличавания, а от справка от Търговския регистър е
3
видно, че едноличен собственик и управител на капитала на търговско
дружество „*“ ЕООД е Ц. Г. Ц..
Приети като писмени доказателства по делото са разписки за приемане
на парични преводи от 05.03.2025 г., от които е видно, че в полза на Г. С. С. е
заплатена издръжка за октомври 2024 г., ноември 2024 г. и декември 2024 г., в
размер на по 233,50 лева за всеки от горепосочените месеци.
От справка от Териториално поделение на НАП е видно, че Г. С. С. е
самоосигуряващо се лице, с последен период с данни за осигуряване декември
2024 г. като осигурителният доход е в размер на минималната работна заплата
за страната.
Приет като писмено доказателство по делото е нотариален акт за
покупко – продажба на недвижим имот, рег. № * г., от който се установява, че в
полза на Ц. Г. Ц. и Р* А* М* е учредено безвъзмездно пожизнено право на
ползване по отношетние имотите, находящи се в град *, ул. „*.
Събрани по делото са и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля
Ангел Ефтимов Статев, от които се установява, че с Ц. са в много добри
приятелски отношения, а Г. е виждал само отдалеч. Заявява, че осем – десет
години Ц. е работил в Англия, а след завръщането му в България се е
занимавал със същата дейност, която е извършвал и зад граница – поправка на
мотори като дейността е осъществявал в двора, където е живеел с Г. в град *.
Заявява, че Ц. и Г. са се разделили преди три – четири години и инструментите
му са останали в къщата при Г. и едва преди две – три седмици му ги е
върнала. Предлагал е на Ц. финансова помощ, но той е отказвал. Уточнява, че
след като не може да поправя мотори, не е имал доходи и помощ и получавал
от родителите си. Заявява, че Ц. сега тепърва е започвал да работи.
Изслушани, по реда на чл. 59, ал.6 СК са родителите Г. С. и Ц. Ц..
Майката посочва, че дъщеря им живее при нея като е ученичка в ПГСАГ „*“ и
е завършила годината с много добър успех. Плановете й за бъдещото развитие
на детето са да продължи да учи, да излиза с приятели, да посещава кина и
прочие. Заявява, че е запозната с приятелите на дъщеря си и посочва, че
детето се обръща към нея за съвет. Относно участието на бащата в живота на
детето, твърди, че вижда нежелание и у двамата да общуват, но твърди, че е
заявила на дъщеря си, че желае да контактува и общува с баща си. Ц. Ц.
заявява, че е живял до преди година с дъщеря си, но не знае какви са
4
интересите й. Понякога се виждат в града и заявява, че би я подкрепил да
посещава културни мероприятия и в интерес на детето, би си променил начина
на общуване с детето.
С оглед събраните по делото доказателства и гореустановената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съобразно чл. 127, ал. 2, вр. с чл. 59, ал. 4 СК при невъзможност
родителите да постигнат споразумение относно упражняването на
родителските права и режимът на лични отношения, съдът решава въпроса на
кого да бъде предоставено упражняването на родителските права по
отношение на роденото и ненавършилото пълнолетие дете след като прецени
всички обстоятелства с оглед интересите на детето като: възпитателските
качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към
детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите,
пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица - близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Тези
обстоятелства, взети в съвкупност, формират комплексният критерий, въз
основа на който се извършва преценката при кого от родителите да живее
детето и кой да упражнява родителските права.
Под "интерес на детето", както е разяснено в ППВС № 1/1974 г., чийто
указания запазват силата си и при действащия СК - 2009 г. следва да се
разбират всестранните интереси на детето при неговото отглеждане,
възпитание и развитие, създаване на трудови навици и дисциплина и изобщо
изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин и пълноценна личност.
Изброяването на обстоятелствата, с оглед на които се прави преценката в чл.
59, ал. 4 СК е примерно, а не изчерпателно. Не е изчерпателно и изброяването
в ППВС № 1/1974 г. Посочените в Постановлението обстоятелства са
минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия
интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето.
Дефиниция на понятието "упражняване на родителски права" е дадена в
т. І на Постановление № 1 от 12.11.1974 Г. по гр. д. № 3/1974 Г., Пленум на
ВС, съобразно която: "Под упражнение на родителските права се разбира
тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрилата, защитата
и представителството на децата."
По делото не се спори, а и се потвърждава и от приетия социален доклад
5
от Дирекция социално подпомагане-град * и от изслушването на родителите,
че към момента преките грижи относно детето Ц.а Ц.а се полагат от нейната
майка. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се
установява, че майката притежава необходимите качества да отглежда детето и
е създала условия за неговото правилно отглеждане и възпитание като е
налице изградена доверителна връзка между майката и момичето.
Упражняваната свободна професия от страна на Г. С. й предоставя
възможност да отглежда дъщеря си, без затруднения както и да прекарва
време с нея, когато не е ангажирана с учебни занимания. С. е подпомогната от
разширеното семейство при отглеждане на детето.
Като се имат предвид дадените насоки в Постановление 1/1974 г. на
Пленума на ВС и липсата на констатирани обстоятелства, при които да се
направи извод, че Г. С. няма необходимите качества да упражнява родителски
права, още повече че липсва спор между страните относно титулярството на
родителските права, съдът следва да предостави упражняването на
родителските права, по отношение на детето Ц.а Ц.а, на майката като при нея
определи и местоживеенето му.
По отношение на режима на лични контакти:
Предвид предоставянето упражняването на родителските права на
майката, на бащата следва да бъде определен режим на лични отношения. При
режимът на лични отношения между детето и родителя, на когото то не е
предоставено, съдебната намеса се предприема въз основа на обществения
интерес като се изхожда от съображенията за целесъобразност с оглед
интересите и на детето и на родителите. В този смисъл решение №
145/18.05.2011 г. по гр. д. № 418/2010 г. по описа на четвърто г.о. на ВКС.
Право на всяка дете, негова естествена необходимост и висш интерес е
да общува и с двамата родители. В името на неговото развитие във всяка
сфера е то да осъществява пълноценно лични контакти и с родителя, на когото
не е предоставено упражняването на родителските права. При определяне на
режимът на лични отношения следва да се постигне степен на конкретност,
която да предотврати бъдещи конфликти между родителите, които не са в
интерес на същото. Режимът на лични отношения не е насочен само и
единствено към родителя, с когото детето не живее, а напротив той очертава
нова рамка на живота и за двамата родители. Центърът в нея е осигуряването
6
на лични отношения на детето и с двамата родители по определен ред, описан
чрез система от връзки на родителите, организирани около живота на детето –
делници и празници, както и конкретни права и задължения и за двамата
родители – сътрудничество, съдействие и постоянство. Родителят, на когото е
определен режим на лични отношения с детето, следва да положи усилия за
реализиране на дните, определени му за виждане с детето, а при необходимост
и да потърси съдействие на съответната дирекция социално подпомагане за
ползване на съответна социална услуга в общността.
С оглед гореизложените мотиви и при съобразяване липсата на
оспорване на искания режим на лични отношения - всяка първа и трета
седмица от месеца от 09 часа в съботния ден до 17 часа в неделния ден, както
и 1 месец през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск,
съдът намира, че следва да постанови именно него, тъй като същият е в
интерес на детето и регламентира регулярно общуване между детето и
родителят на когото не е предоставяно упражняването на родителските права.
За яснота относно прилагането на режима на лични отношенията, съдът
следва да посочи, че с решение № 188 от 20.06.2013 г., постановено по реда на
чл. 290 от ГПК, ВКС по гр. д. № 25/2013 г., III г. о., ГК се е произнесъл по
въпроса досежно начина, по който следва да се броят началото и края на
първата и третата седмица от месеца като е прието, че при определен режим
всяка първа и трета седмица от месеца - първата /съответно третата седмица/
се броят от първия /съответно третия/ понеделник на месеца и изтичат в
първата/съответно третата/ неделя на месеца. При определен режим от две
седмици /първата и третата/ не е възможно той да се изпълнява в по-широк
обхват дори и когато в месеца има повече от четири седмици. Горецитираното
решение се отнася при определен режим на лични отношения от две седмици
на родителят, който не е титуляр на родителските права, какъвто е и
настоящия случай. Следва да се посочи на страните, че определеният режим
по време на лятната ваканция, дерогира общия такъв, тъй като е специален
такъв и се прилага единствено специалния.
По отношение на издръжката:
Разпоредбата на чл. 142 СК посочва, че размерът на издръжката се
определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и
възможностите на лицето, което я дължи. Минималната издръжка на едно дете
7
е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. С оглед
действащата регламентация към настоящия момент същата следва да бъде не
по-малко от 269,25 лева.
Съобразявайки възрастта на Ц.а Ц.а – 16 годишна към датата на устните
състезания, както и обстоятелството, че същата към настоящия момент
посещава учебно заведение, без наличието на специфични нужди от храна и
облекло, предвид липсата на представени доказателства затова, съдът намира,
че нуждите на детето се свеждат до обичайните такива от храна, облекло,
учебни пособия /предвид училищната възраст на момичето/, социални
мероприятия и лекарства, при боледуване. За правилното развитие на
момичето, същото има нужда и от извънсемейни и извънкласни забавления,
които да спомогнат за правилното му емоционално развитие като посещения
на рождени дни, културни мероприятия и прочие. В периода на изпълнение на
настоящото съдебно решение е вероятно да възникнат и бъдещи нужди на
детето, за всяка от които е необосновано сезирането на съда, поради което те
също следва да се отчетат при формирането на крайната издръжка. В този
смисъл определение № 629 от 14.05.2015 г. по гр. д. № 1197/2015 г. на 4-то ГО
на ВКС.
Съгласно данните на Националния статистически институт за първото
тримесечие на 2025 г. общия разход на член от домакинство е средно в размер
на 2 860.56 лв. След изключване на групите разходи, които обичайно не са
необходими за дете на възрастта на Ц.а /за алкохолни напитки, тютюневи
изделия, данъци, социални осигуровки, регулярни трансфери към други
домакинства, влог, изплатен дълг и даден заем/, размерът на средният разход
за тримесечие възлиза на 1947.11 лева или 649.04 лева за месец, като това са
средствата, необходими за покриване на основните ежедневни потребности.
С оглед гореизложените мотиви, възрастта на детето и нуждите му,
съдът намира, че общата месечна издръжка, която следва да бъде осигурявана
от родителите е в размер на 700 лева, от които 400 лева следва да бъдат
заплащани от бащата. Приоритетното участие на бащата се налага от
обстоятелството, че непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието
на детето се полагат от неговата майка. В тази връзка съдът съобрази факта, че
ответникът Ц. Г. Ц. е трудоспособен, не страда от заболявания, които да му
пречат да упражнява труд, поради което има възможност да реализира доходи.
8
Не се представиха доказателства, че ответникът осигурява издръжката на
други свои непълнолетни деца. Фактът, че не полага труд е ирелевантен, тъй
като същият не е регистриран в Бюрото по труда, видно от приетия по делото
социален доклад. Същият разполага с жилище, по отношение на което има
учредено право на ползване. Обстоятелството, че не е разполагал с
инструментите си за реализиране на ремонтни дейности на мотори, не е
извинителен, тъй като до получаване на същите е можел да реализира труд по
друго трудово правоотношение, а не да разчита на помощта на родителите си.
Освен това, родителите следва да осигуряват такава издръжка, която би
задоволила не само базовите потребности, необходими за съществуването на
детето, но и тези, които ще спомогнат за правилното му развитие, израстване
и образование.
С оглед гореизложеното искът се явява основателен и следва да бъде
уважен. При съобразяване на разпоредбата на чл. 242 ГПК съдът следва да
постанови предварително изпълнение на постановеното решение досежно
присъдената издръжка за бъдеще време.
По отношение на разноските:
Съобразно постановките на тълкувателно решение № 3/2023 г. на ОСГК
на ВКС, когато съдът с решението си замества липсващата обща воля на
страните, прилагането на правилата на чл. 78 ГПК следва да претърпи някои
ограничения, като нито една от страните не следва да понесе санкцията, която
страните в общия исков процес понасят при уважаване или отхвърляне на иска
чрез осъждането им да заплатят разноски в полза на противната страна. В
първоинстанционното производство по правило всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, вкл. и по отношение на определянето на
издръжката, доколкото същото, когато е част от производството относно
упражняването на родителските права, няма самостоятелен характер. С оглед
гореизложените мотиви, съдът намира, че всяка страна следва да понесе
разноските, които е сторила по отношение на предявената претенция по реда
на чл. 127 СК, включваща и дължимата издръжка.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК Ц. Ц. следва да бъде осъден да заплати в
полза на Варненски районен съд държавна такса в размер на 576 лв., на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК във връзка с
9
определената издръжка за бъдеще време.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
роденото по време на фактическото съжителство между Г. С. С., ЕГН
**********, адрес: град * и Ц. Г. Ц., ЕГН **********, адрес: град *, с.о. *,
област *, дете Ц.а Ц.ова Ц.а, ЕГН ********** на майката Г. С. С. като при
нея определя и местоживеенето на детето на адрес: град *, област *
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между бащата Ц. Г.
Ц., ЕГН **********, адрес: град *, с.о. *, област * и детето Ц.а Ц.ова Ц.а, ЕГН
**********, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 09 часа в
съботния ден до 17 часа в неделния ден, както и 1 месец през лятната
ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск;
ОСЪЖДА Ц. Г. Ц., ЕГН **********, адрес: град *, с.о. *, област * да
заплаща в полза на Ц.а Ц.ова Ц.а, ЕГН ********** чрез неговата майка и
законен представител Г. С. С., ЕГН **********, адрес: град * месечна
издръжка в размер на 400 лева месечно, считано от датата на предявяване на
исковата молба в съда – 01.11.2024 г., с падеж от първо число на месеца за
който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от
датата на предявяване на исковата молба в съда – 01.11.2024 г. до настъпване
на законово основание за нейното изменение или прекратяване
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта
относно присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК
ОСЪЖДА Ц. Г. Ц., ЕГН **********, адрес: град *, с.о. *, област * да
заплати в полза на Варненски районен съд държавна такса в размер на 626 лв.
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК във връзка с
определената издръжка за бъдеще и минало време
УКАЗВА на Ц. Г. Ц., ЕГН **********, адрес: град *, с.о. *, област *, че
може да заплати присъдените суми за издръжка по следната банкова сметка
BG 29 IABG 7479 4000 606500
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
10
съд – град * в двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – *: _______________________
11