№ 657
гр. Варна, 16.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502512 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.
Въззивният съд е сезиран с молба вх. №26669/22.12.2021г., подадена от адвокат С.Т.
– пълномощник на въззиваемата страна „Адрес недвижими имоти” АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, с искане за изменение на постановеното по делото решение
№1887/15.12.2021г. в частта му за разноските за въззивното производство. Молбата е
обоснована с твърдение, че отговорът на въззивната жалба е подаден от адвокат, към него са
приложени договор за правна помощ от 27.08.2021 г. и адвокатско пълномощно, именно
платеното адвокатско възнаграждение е претендирано в списъка по чл.80 ГПК като сторен
разход за въззивното производство, поради което и независимо, че в съдебното заседание
страната е била представлявана от юрисконсулт, то в съответствие с правилата на чл.78 от
ГПК при присъждането на разноските следва да се вземе предвид платеното адвокатско
възнаграждение, а не да се присъжда юрисконсулско възнаграждение, както неправилно е
процедирал въззивния съд.
Препис от молбата е връчен на насрещната страна – въззивника и ищец в
първоинстанционното производство Т. Д. КР., ЕГН **********. В срока по чл.248, ал.2 от
ГПК пълномощникът на страната адвокат Д.Н. Н. е подал писмен отговор вх.
№2343/31.01.2022г., в който, на първо място, молбата се оспорва като неоснователна
1
предвид факта, че адвокатът не е предоставил процесуално представителство и защита в
пълен обем, а въззиваемата страна е била представлявана и защитавана от юрисконсулт. С
оглед на това сторения по преценка на страната разход за платено адвокатско
възнаграждение не може и не следва да се възлага в тежест на насрещната страна. В условие
на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед
действителната фактическа и правна сложност на спора пред въззивния съд и моли при
уважаване на молбата да се приложи разпоредбата на чл.9 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Постановеното по настоящото в.гр.д. №2512/2021г. решение на въззивния съд №1887
от 15.12.2021г. не подлежи на касационно обжалване - чл.280, ал.3 от ГПК. Молбата за
неговото изменение в частта му за разноските е подадена на 22.12.2021г., т.е. в
едномесечния срок по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което се явява допустима. Разгледана по
същество, същата се преценява и за основателна.
Въззивният Варненски окръжен съд е бил сезиран с въззивна жалба на ищеца по
делото Т. Д. КР., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. В., срещу постановеното по гр.д.
№11530/2020г. на Варненски районен съд, 21-ви състав, решение №712/24.06.2021г., с което
предявените от него срещу ответника „„Адрес недвижими имоти” АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.3-то и чл.86,
ал.1 ЗЗД са били отхвърлени. Подадената жалба е била преценена като неоснователна,
поради което съдът е потвърдил обжалвания съдебен акт. В съответствие с този резултат
претенцията на ответното дружество – въззиваема страна за осъждане на ищеца – въззивник
да му заплати направените разноски за въззивното производство е била приета за
основателна. Съобразявайки факта, че в съдебното заседание страната е била представлявана
от юрисконсулт, съдът е определил в хипотезата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ дължимо възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150 лева и го е
възложил в тежест на въззивника.
Това разрешение е неправилно. Видно от данните по делото, отговорът на въззивната
жалба на ответника „Адрес недвижими имоти” АД е подаден чрез адвокат С.Т., като са
представени доказателства за надлежното му упълномощаване, уговарянето и плащането на
адвокатско възнаграждение за въззивното производство. В съдебното заседание
процесуалният представител на страната е представил нарочен списък по чл.80 от ГПК, в
който изрично като разход за въззивното производство, чието възстановяване от въззивника
– ищец се претендира, е посочен платения адвокатски хонорар в размер на 400 лева. По
2
аргумент и от нормата на чл.78, ал.1 ГПК, няма процесуална пречка страна по делото да
бъде защитавана от повече от един пълномощник и процесуален представител, но
направените за това разноски не подлежат на компенсиране изцяло, а само
платеното/дължимото възнаграждение за един адвокат/юрисконсулт. Съдът е обвързан от
искането на страната, инкорпорирано в изискуемия съгласно чл.80 от ГПК списък на
направените разноски по делото, в който изрично като претендиран разход е посочено
платения адвокатски хонорар.
Като има предвид фактологията на спора, правната квалификация на предявените
искове, конкретните оплаквания срещу обжалваното решение на районния съд, липсата на
нов доказателствен процес във въззивното производство съдът намира, че последното не се
отличава със съществена правна и/или фактическа сложност, оправдаваща по-висок от
минималния, установен в Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, адвокатски хонорар. В този смисъл съдът цени като
основателно възражението на насрещната страна за прекомерност на платеното
възнаграждение. Доколкото осъществената в случая защита от адвокат се е изразила и
приключила единствено с подаването на отговор на въззивната жалба, размерът на
дължимото адвокатско възнаграждение следва да се определи в хипотезата на чл.9 от
Наредба №1/2004г. в минималния размер от 300 лева.
Именно в този смисъл молбата на въззиваемия по чл.248, ал.1 от ГПК следва да бъде
уважена. Въззивното решение следва да бъде изменено в частта му за разноските като
присъдените на въззиваемото дружество разноски за въззивното производство се коригират
по основание и размер.
По тези съображения и на основание чл.248, във вр. с чл.252 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение №1887/15.12.2021г., постановено по в.гр.д. №2512 по описа за
2021 год. на Варненски окръжен съд, търговско отделение, в частта му за разноските, в
следния смисъл:
вместо „ОСЪЖДА Т. Д. КР., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „***, да заплати
на „Адрес недвижими имоти” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, пл. „Света Неделя” №4, ет.6, сумата 150 лева (сто и петдесет лева), дължимо
юрисконсулско възнаграждение за въззивното производство, на основание чл.78, ал.1 и ал.8
от ГПК.”,
3
да се чете „ОСЪЖДА Т. Д. КР., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „***, да
заплати на „Адрес недвижими имоти” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, пл. „Света Неделя” №4, ет.6, сумата 300 лева (триста лева),
представляваща сторени разноски за въззивното производство, на основание чл.78, ал.3 от
ГПК.”.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване – аргумент от чл.248, ал.3, във вр. с
чл.280, ал.3 от ГПК.
Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4