Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./………….…….2020
г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети август през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при секретар Елка И.,
като разгледа докладваното от съдия
Христова
въззивно гр.д. № 1443 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба № 30810 от 26.06.2020 г. по опис на ВРС ,
депозирана от ОД на МВР Варна срещу
решение № 1222 от 09.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 15577 по описа за 2019
г. на Районен съд - Варна, 9 -ти състав, с което е осъдена ОД на МВР Варна да заплати на С. И.Р., сумата от
1829.25 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.09.2016 г. до
31.08.2016 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с
коефициент 1.143, по правилата на чл. 9, ал.2
НСОРЗ ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране
на исковата молба /30.09.2019 г./ до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във връзка с
чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и сумата
от 328.54 лева, представляваща направените в производството пред първата
инстанция разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – Варна сумата от 73.17 лева държавна такса и 168.96 лева
възнаграждение за вещо лице по приетата ССчЕ, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Жалбата
е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Излага
се, че съгласно чл. 141 , ал.1 т.1 от ЗМВР, ищецът е държавен служител и
съобразно нормата на ал. 2 от с.р. служебното правоотношение се регламентира
само от този закон. Препращането към КТ е изрично и затова, нормите на КТ не се
прилагат субсидирано извън лимитативно изброените случаи. Според жалбоподателя, отчитането на
извънредния труд при работа на смени се отчита по специален ред, което прави
недопустима аналогията с другите държавни служители в гражданските ведомства.
Счита, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от
17.01.2007 г. в сила от 01.07.2007 г. е неприложима са служебното
правоотношение с този ищец. Като служител на МВР, брутното му трудово
възнаграждение следва да се формира от месечното и допълнителните
възнаграждения, а според разпоредбата на чл. 178 от ЗМВР допълнителни
възнаграждения се дължат за изпълнение на специфични служебни дейности за
извънреден труд. Според жалбоподателя правната уредба на извънредния труд се съдържа
в Наредба № 8121 з – 776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи.
Следва анализ за съответствие между приложения закон и Директива № 2003/88/ЕО
на ЕП и СЕ от 04.11.2003 г. допълнителни
възнаграждения се дължат по силата на разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР. Изброява
редица привилегии на служителите на МВР, предвидени в ЗМВР, различни от
предвидените в КТ за всички останали служители и по аргумент за противното
счита, че КТ е неприложим С горепосочените доводи жалбоподателят мотивира
възражение за неправилност на обжалваното решение поради неправилно приложение
на материалния закон.
Оспорва
се и решението и по съображения за неправилно подвеждане на фактите към
материално правните норми, като се твърде, че извънреден труд би бил налице,
ако служителите работят извън нормативно определеното време, каквато не е
настоящата хипотеза. Жалбоподателят счита, че установената по-голяма
продължителност на работното време на държавните служители в МВР се явява
по-голяма от общата нормална продължителност на работното време по трудови
правоотношения съгласно КТ, като това различие се дължи и е обусловено от
вменените с разпоредбата на чл.2, ал.2 ЗМВР функции на служителите от МВР.
Навеждат
се и доводи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че в ЗМВР
са предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за
прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, по-благоприятен
режим на заплащане на извънредния труд, множество обезщетения. Сочи се, че от
една страна съдът потвърждава заплащането на положеният нощен труд от служителя
в размер на дължимото и потвърдено от събраните доказателства, а от друга –
приема превръщането на часовете нощен труд в извънреден такъв и се допуска
заплащане на извънреден труд в неговата по-висока стойност, който реално не е
положен, при положение, че е безспорно доказано посредством заключението на
вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно заплатен от ответника.
Според
жалбоподателя, съдът не е изследвал въпроса дали изплатеният извънреден труд е
извънреден, защото е над нормата за съответното тримесечие. Счита, че дори и
при прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се
позовава, за да обоснове претенцията си, е незаконосъобразно преизчисляването
на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден
труд.
Моли
да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което
предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
В
условията на евентуалност, е отправено искане за отхвърляне на иска за периода
от 01.01.2018 г. – 17.07.2018 г. , поради липсата на нормативна уредба, която
да урежда преизчисляването на нощен към дневен труд, като се ползва
заключението по ССчЕ прието като доказателство в първоинстанционното
производство.
В
съдебно заседание въззивнната страна поддържа жалбата и претенцията за присъждане
на разноски.
В
отговор от насрещната страна, се оспорва основателността на жалбата, като се
излагат съображения за правилност и обоснованост на първоинстанциониия съдебен
акт. В съдебно заседание въззиваемия
поддържа становището си за правилност на обжалвания съдебен акт и претендира за
присъдждане на разноски в размер на заплатеното адв. Възнаграждение от 250
лева.
На
основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно
легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по
чл. 259, ал. 1 от ГПК, отговаря на изискванията за редовност по чл. 260 и чл.
261 от ГПК. Решението на
първоинстанциония съд е валиидно и допустимо. От мотивите на обжалвания
съдебен акт, в частта на установените релевантни факти, съдът приема, че същите
са подробни и съответстващи на събраните по делото доказателства. По отношение на правилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника
такива се свеждат до преценката правилно ли е приложен материалния закон.
За да се произнесе,
настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
С.И. Ресев е предявил
осъдителен иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5,
т.2 ЗМВР за осъждане ответника, за
заплати 1829.25лв. претендирана като допълнително възнаграждение за положен
извънреден (нощен) труд в размер на 262 часа, получен след преизчисляване на общо положения труд за периода 01.09.2016г. – 31.08.2019г. с
коефициент от 1.143 по правилата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, ведно със законната лихва върху вземането, от депозиране на
исковата молба – 30.09.2019г. до пълното изплащане. В исковата молба е изложил,
че за периода
01.09.2016г. – 31.08.2019г. е изпълнявал длъжността „младши експерт“ в 5-то РУП Варна, която е структурно подчинено на ОД на МВР – Варна. Излага, че за
периода 01.09.2016г.
– 31.08.2019г. е положил 1840 часа нощен труд, който съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ,
преизчислен с коефициент 1.143, възлиза общо на 2102 часа. Преизчисляването на
нощния към дневен труд,
според ищеца води до извода, че е положил извънреден труд в размер на 262 часа, възнаграждението
за което не е било заплатено и е в размер на 1829.25лв.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен
отговор, в който не оспорва съществувалото служебно правоотношение в
релевирания период на сочената от ищеца длъжност. Оспорва
иска по основателност с възражението, че е заплатил отработените часове извънреден труд. Излага, че продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа,според действащи специални норми в ЗМВР и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. Обосновава правоизключващо
възражение, към твръдението, че не дължи претендираното възнаграждение със Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. Според тази заповед за всеки отработен нощен час или част от него
между 22.00 и 6.00ч. на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25лв. Твръди, че това възнаграждение е платено.
Безспорно в
първоинстанционното и настоящото производство е, че между страните е налице
служебно правоотношение в релевантния период 01.09.2016 г. – 30.09.2019 г. Въззиваемия
и бил бил със статут на
държавен служител. От заключението по приетата СТЕ се установява,
че за периода от 01.09.2016г.
– 31.08.2019г. ищецът е положил общо 1840
часа нощен труд.
Преизчислен с по правилата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, с коефициент 1.143, възлиза общо на общо 2102 часа за периода. Това
преизчисляване е довело до определяне на часовете извънреден труд в размер на 262 часа.
Заплащането за този труд е определено в размер на 1829 лева.
При правилно разпределение
на доказателствената тежест, първоинстанционния съд е обосновал от правна страна основателност на претенцията. Съгласно чл.176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на
МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в ЗМВР допълнителни
възнаграждения е и месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1,
т.3. Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи. В процесния период 01.09.2016г.–31.08.2019 г. действаща
е Наредба №8121з-776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи. Тя урежда реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР на Според разпоредбата на чл.3, ал.3 от Наредбата,
при работа на смени е възможно полагането на труд
и през нощта между 22:00 и 6:00 часа, работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период.
В Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична норма относно преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на такава норма
обаче не следва да се тълкува като
забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд
в дневен. Съдът
приема, че е налице празнота
в правната уредба относно реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство и на времето за отдих и
почивките на държавните служители. При наличие на такава непълнота в специалната
уредба, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(обн. ДВ от 26.01.2007г.), в чл.9, ал.2 от която е предвидено при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. В противен случай би се поставил
държавният служител в служебно
правоотношение с МВР в
неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито
правоотношения се регулират от КТ.
Относно размера на
претенцията: Основание за
преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143, е нормата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407, действала в предходен момент, а
след отпадане действието й, при констатираната липса на специална уредба за служителите в М. – субсидиарно приложимата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата – чл.9, ал.2 от
нея.От заключението на ССчЕ се установява, че размера на претенцията е
основателен за сумата от 1829.25 лв. както и акцесорната претенция за
лихва от датата на предявяване на исковата молба.
В частта за разноските, са изложени мотиви, които напълно съответстват
на доказателствата за извършен разход,
съответен на необходимостта от разноски, поради което в тази част, въззивният
съд, възоснова на разпоредбата на чл.272 от ГПК не следва да излага
самостоятелни мотиви.
С оглед изхода от спора, разгледан от въззивния съд, в тежест на въззивника
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в настоящото
производство. От представения слисък се установява, че въззиваневия е бил
представляван от адвокат и размера на платеното адвокатско възнаграждение е 250
лева.
Мотивиран от горното, съставът
на Варненски окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1222 от 09.03.2020 г. постановено по гр.д.
№ 15577 по опис на ВРС за 2019 г.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Варна с адрес гр.Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2 да
заплати на С.И.Р., с ЕГН ********** сумата 250 лева, представляваща
разноски направени във въззивното производство, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: