РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 12.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА адм.д. № 204 / 2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 45, ал. 8, във вр. с ал. 7, във вр. с ал. 5 от ЗМСМА, във вр. с гл. Десета, раздел І от АПК.
В Ловешкия административен съд е постъпила жалба от Зам.кмета на Община Ловеч, подписана „ЗА Кмет” на Община Ловеч – съгласно Заповед № З-609/22.04.2019 г. на Кмета на Община Ловеч, срещу Решение № 962/28.03.2019 г. на Общински съвет – Ловеч, като в жалбата не се сочи основанието за оспорването.
Сочи се, че Решение № 962/28.03.2019 г. на Общински съвет – Ловеч е върнато за ново обсъждане от Кмета на Община Ловеч на основание чл. 45, ал. 5 от ЗМСМА, като нецелесъобразно и незаконосъобразно, като новото обсъждане се е състояло на 25.04.2019 г. от ОбС – Ловеч, който не е взел „никакво решение, съобразно заложеното в чл. 45, ал. 9 от ЗМСМА”, като върнатото за ново обсъждане решение не е нито отменено, нито изменено, нито е прието повторно. Сочи се, че липсва произнасяне на ОбС – Ловеч, като се сочи, че Решение № 962/28.03.2019 г. на Общински съвет – Ловеч е нищожно. Сочи се, че обжалваното решение не е акт, с който се изменя бюджета, а представлява решение, с което ОбС се произнася по отношение на изпълнение на конкретно разходване на средства от бюджета на общината за 2019 г. – фонд „Резервен“. Сочи се, че съгласно чл. 7, ал. 5 от Закон за публичните финанси /ЗПФ/ единствено кметът на общината е овластен от закона да внася предложения, касаещи действия по бюджета, както и да извършва конкретни действия по изпълнението му, а в случая обжалваното решение е прието по повод депозирано от директор на СУ „******“ – гр. Ловеч предложение с вх. № ОС-153/07.03.2019 г. Допълнително се сочи, че в чл. 21 от ЗМСМА са изброени изчерпателно правомощията на общинските съвети, като обжалваното решение по своето съдържание не кореспондира с нормата на чл. 21 от ЗМСМА. Според жалбоподателят кметът на общината организира изпълнението на общинския бюджет съгласно чл. 44, ал. 1, т. 5 от ЗМСМА и чл. 11, ал. 3, чл. 122, ал 1 от ЗПФ. Допълнително се сочи, че от съдържанието на обжалваното решение е видно, че волеизявлението на ОбС – Ловеч е да „разпредели“ средства между бюджета на Община Ловеч – първостепенен разпоредител с бюджет и делегирания бюджет на второстепенния разпоредител, какъвто е СУ „******“ – гр. Ловеч, като се сочи, че такова разпределение също не е в правомощията на общинския съвет, доколкото засяга фонд „Резервен“ от бюджета на общината. Акцентира се, че изпълнението на общинския бюджет е изцяло в компетентност на изпълнителния орган – Кмет на Община Ловеч, като се сочи, че съгласно чл. 44, ал. 1, т. 6 от ЗМСМА е предвидено общинският съвет да извършва контрол за изпълнението на бюджета, което не му дава право да се намесва в изпълнението на бюджета. Сочи се, че обжалваното решение противоречи и на принципите за управление на публичните финанси в чл. 20, т. 4,5 и 6 от ЗПФ, като се сочи, че средствата за закупуване на водонаграветален котел за нуждите на СУ „******“ – гр. Ловеч са осигурени и заложени преди приемане на обжалваното решение, от утвърдения начален план на бюджета за 2019 г., като е незаконосъобразно пререшаването на този въпрос с обжалваното решение. В заключение се моли съда да обяви за нищожно или алтернативно да отмени Решение № 962/28.03.2019 г. на Общински съвет – Ловеч.
С определение от з.с.з. на 20.05.2019 г. съдът е констатирал, че изпратената от ответника с писмо вх. № 1557/03.05.2019 г. адм. преписка е непълна, като не е възможна проверка за допустимост на оспорването.
Поради това със същото определение са изискани от Председателя на ОбС – Ловеч в 7-дн. срок заверено копие на пълната административна преписка по приемане на Решение № 962/28.03.2019 г. на Общински съвет – Ловеч, съдържащо съответното предложение за приемане на решението, становища, включително на всички ресорни постоянни комисии, дневен ред за заседанието на ОбС на 28.03.2019 г., протокол от заседанието на ОбС – Ловеч за датата 28.03.2019 г., брой на присъствалите общински съветници на същото заседание, общ брой на общинските съветници за мандата на ОбС – Ловеч, брой на гласувалите „за”, както и заверено копие на Правилник за организацията и дейността на ОбС – Ловеч, неговите комисии и взаимодействие с общинската администрация.
Със същото определение са изискани от Председателя на ОбС – Ловеч в 7-дн. срок съобщения по чл. 61 от АПК относно приемане на Решение № 962/28.03.2019 г. на Общински съвет – Ловеч, дневен ред за насрочено заседание по смисъла на чл. 45, ал. 7 от ЗМСМА, протокол от проведено заседание по смисъла на чл. 45, ал. 7 от ЗМСМА, съдържащ и информация за брой присъствали общински съветници на същото заседание, брой гласували, както и как са гласували.
Със същото определение съдът е констатирал, че в жалбата не се сочи изрично правно основание за оспорването /не е посочена разпоредба на ЗМСМА/, а са посочени единствено чл. 128, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 146, ал. 1, т. 1 от АПК, поради което и като е съобразил липсата на съобщения по чл. 61 от АПК - липсва информация кога е съобщено на Кмета на Община Ловеч за взетото решение, не може да се направи проверка за спазването на срока по чл. 45, ал. 8, във вр. с ал. 7 на ЗМСМА. Поради това жалбата е оставена без движение, като е указано на жалбоподателя в 7-дн. срок от съобщението: 1. да уточни правното основание на жалбата, като съобрази специалните разпоредби на ЗМСМА; 2. да представи доказателства за спазването на преклузивния срок за обжалване с оглед чл. 45, ал. 8, във вр. с ал. 7 на ЗМСМА, като са указани последиците при неизпълнение – оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване производството по делото.
Със същото определение е изискано от ответния общински съвет становище за допустимост на жалба на Кмета на Община Ловеч срещу Решение № 962/28.03.2019 г. на Общински съвет – Ловеч по чл. 159, т. 5 от АПК, във вр. с чл. 45, ал. 8 от ЗМСМА.
С молба вх. № 1805/27.05.2019 г. на Кмета на Община Ловеч се сочи, че правното основание на жалбата е чл. 45, ал. 8 от ЗМСМА. Сочи се, че Решение № 962/28.03.2019 г. на Общински съвет – Ловеч е получено от Кмета на Община Ловеч на 04.04.2019 г., видно от рег. индекс № РОС-962/04.04.2019 г. Сочи се, че с писмо изх. № Р-ОС-179/11.04.2019 г. изпълняващият длъжността кмет /съгласно Заповед № 3-515/05.04.2019 г. на Кмета на Община Ловеч/ е върнал за ново обсъждане на ОбС – Ловеч Решение № 962/28.03.2019 г. на Общински съвет – Ловеч, като се сочи, че последният ден от сока по чл. 45, а. 7 от ЗМСМА, в който ОбС е можел да обсъди решението е 25.04.2019 г., като видно от извлечение от протокол от 62-то заседание на Общински съвет – Ловеч, проведено на 25.04.2019 г., общинският съвет не е взел никакво решение, поради това се сочи, че жалбоподателят е спазил 7-дн. срок по чл. 45, ал. 8 от ЗМСМА, считано от 25.04.2019 г. Към молбата са приложени и писмени доказателства.
С писмо вх. № 1941/05.06.2019 г. на Председателя на Общински съвет – Ловеч се представя допълнителна административна преписка.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от юрк. В. К., която поддържа жабата по подробно изложени в нея аргументи и в писмена защита, като не се поддържа искане за присъждане на разноски, липсва списък на разноски, както и доказателства такива да са направени.
Ответникът - Общински съвет – Ловеч се представлява чрез председателя П.Ц., който намира оспорването за допустимо, като подадено в срока по чл. 45, ал. 8 от ЗМСМА, а по същество за основателно. Председателят на ОбС – Ловеч сочи, че съгласно чл. 45, ал. 7 от ЗМСМА е следвало ответният общински съвет или да потвърди или да отмени върнатото за ново обсъждане Решение № 962/28.03.2019 г. на Общински съвет – Ловеч. Председателят на Общински съвет – Ловеч изрично признава жалбата за основателна, като признава, че обжалваното решение е нищожно, като сочи, че правомощията на общинските съвети са изчерпателно изброени в чл. 21 от ЗМСМА, между които не попада съдържанието на обжалваното решение. Председателят на Общински съвет – Ловеч сочи, че с обжалваното решение общинският съвет се е разпоредил с една сума, която нито е предвидена при приемането на общинския бюджет, нито са приети изменения на бюджета, които да дават основание за нейното разходване. Отделно представителят на ответника сочи, че ремонтът на процесния котел вече е извършен за сумата от 3600 лв. и ефектът е постигнат, като сочи, че на 13.02.2020 г. вече е приет бюджета на Община Ловеч за 2020 г., с което бюджета за 2019 г. е изпълнен и няма основание да бъдат санирани разходи от бюджета за 2019 г.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на оспорения административен акт, намира за установено следното:
Няма спор, а и видно от приложената административна преписка, че с обжалваното в настоящото производство Решение № 962/28.03.2019 г. на Общински съвет – Ловеч е прието: „Дава съгласие за закупуване на водонагравателен котел за нуждите на СУ „******“, гр. Ловеч. Финансовите средства в размер на 33 500 /тридесет и три хиляди и петстотин/ лева с ДДС да се осигурят от бюджета на Община Ловеч за 2019 г. – Фонд „Резервен“. Препис от решението да се изпрати на кмета на Община Ловеч и директора на СУ „******“, за сведение и изпълнение.“
Няма спор, а и видно от административната преписка е, че обжалваното решение е прието по повод предложение с вх. № ОС-153/07.03.2019 г. на Симеон Колев – директор на СУ„******“.
Няма спор, а и видно от административната преписка е, че обжалваното решение, е прието на заседание на Общински съвет – Ловеч на 28.03.2019 г., със 17 гласа „за”, 5 гласа „против” и 6 гласа „въздържали се”.
Няма спор, че Решение № 962/28.03.2019 г. на Общински съвет – Ловеч е прието при изискуемия кворум и мнозинство.
Няма спор, а и видно от предложение изх. № Р-ОС-179/11.04.2019 г. изпълняващият длъжността кмет /съгласно Заповед № 3-515/05.04.2019 г. на Кмета на Община Ловеч/ е върнал за ново обсъждане на ОбС – Ловеч Решение № 962/28.03.2019 г. на Общински съвет – Ловеч /на л. 94-98 от делото/ на основание чл. 45, ал. 5 и ал. 6 от ЗМСМА, като е изложил мотиви за връщането.
Няма спор, а и видно от извлечение от протокол от 62-то заседание на Общински съвет – Ловеч, проведено на 25.04.2019 г. /на л. 9-12 от делото/, Общински съвет – Ловеч не е взел никакво решение, като е била внесена точка 27, озаглавена „Ново обсъждане на Решение № 962/28.03.2019 г. на Общински съвет – Ловеч“, което не е постигнало мнозинство в нито един от предложените варианти и по същество липсва решение.
Съдът намира оспорването на Кмета на Община Ловеч на основание чл. 45, ал. 8 от ЗМСМА за подадено в преклузивния 7-дн. срок, като подадено при ответния общински съвет на 02.05.2019 г. Спазен е и срокът по чл. 45, ал. 6 от ЗМСМА, видно от вх. рег. индекс от 04.04.2019 г. на обжалваното решение /на л. 93 от делото/ и съобщение до Кмета на Община Ловеч /на л. 151 от делото/ и предложение № Р-ОС-179/11.04.2019 г. и вх. № ОС-256/11.04.2019 г. на изпълняващият длъжността кмет /съгласно Заповед № 3-515/05.04.2019 г. на Кмета на Община Ловеч/ , с което е върнал за ново обсъждане на ОбС – Ловеч Решение № 962/28.03.2019 г. на Общински съвет – Ловеч /на л. 94-98 от делото/.
Спазен е и срокът по чл. 45, ал. 7 от ЗМСМА, като обжалваното решение е било включено в дневен ред на 62-то заседание на Общински съвет – Ловеч, проведено на 25.04.2019 г. Видно от протокол от 62-то заседание на Общински съвет – Ловеч, проведено на 25.04.2019 г. /на л. 9-12 от делото/, Общински съвет – Ловеч не е взел никакво решение, като е била внесена точка 27, озаглавена „Ново обсъждане на Решение № 962/28.03.2019 г. на Общински съвет – Ловеч“, което не е постигнало мнозинство в нито един от предложените варианти и по същество липсва решение. Поради това видно е, че върнатото решение нито е било потвърдено, нито отменено. При това положение налице е оспорване по чл. 45, ал. 8 от ЗМСМА в преклузивния 7-дн. срок, видно от датата на заседанието на Общински съвет – Ловеч по протокол № 62 от 25.04.2019 г. и датата на подаване на жалбата при ответния общински съвет на 02.05.2019 г.
Оспорването е направено от страна с надлежна активна процесуална легитимация съгласно специалния текст на чл. 45, ал. 8 от ЗМСМА и срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол.
Поради това съдът приема оспорването за допустимо съгласно чл. 45, ал. 8 от ЗМСМА, а по същество за основателно.
Оспореното Решение № 962/28.03.2019 г. на Общински съвет – Ловеч, е прието на заседание на 28.03.2019 г., със 17 гласа „за”, 5 гласа „против” и 6 гласа „въздържали се”.
При преценка на компетентността съдът следва да се съобрази, сочените в самото обжалвано решение разпоредби като правно основание за издаването на обжалваното решение, а преценката дали същите правни основания съответстват на съдържанието на обжалваното решение е преценка във връзка със спазването на разпоредбите на материалния закон.
В оспореното Решение № 962/28.03.2019 г. на Общински съвет – Ловеч са посочени като правни основания разпоредбите на чл. 21, ал. 1, т. 6, т. 8, ал. 2 и чл. 27, ал. 5 от ЗМСМА.
Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗМСМА – Общинският съвет приема и изменя годишния бюджет на общината, осъществява контрол и приема отчета за изпълнението му;
Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА - Общинският съвет приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства;
Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА - В изпълнение на правомощията си по ал. 1 общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения.
Съгласно 27, ал. 5 от ЗМСМА - Решенията на общинския съвет
по чл. 21, ал.
1, т. 6, 7, 8, 9, 10, 14 и 15 се приемат с поименно гласуване, което се отразява в протокола от заседанието.
Видно от административната преписка, а и няма спор, че обжалваното решение е прието без поименно гласуване, като такова не е и отразено в протокола от заседанието, в което е прието Решение № 962/28.03.2019 г. на Общински съвет – Ловеч. Горното е достатъчно основание за обявяване на нищожност на обжалваното решение.
В допълнение съдът намира, че е спазено изискването за мнозинство по чл. 27, ал. 4 от ЗМСМА, във вр. със сочените в самото обжалвано решение разпоредби на чл. 21, ал. 1, т. 6, т. 8 от ЗМСМА.
Съгласно чл. 27, ал. 4 от ЗМСМА - Решенията на общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 1, 2, 3, 6, 7, 8, 9, 10, 16, 17 и 20 и по чл. 21а, ал. 3 се вземат с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците. Решенията са приети с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците, когато броят на гласувалите "за" общински съветници е по-голям от останалата част от общия брой на общинските съветници.
За да прецени необходимото мнозинство за приемането на оспореното решение, съдът следва да съобрази конкретна норма, въз основа на която е прието решението.
Няма спор, а и е служебно известно на настоящия състав на
съда, като е видно и от административната преписка, че броят на общинските
съветници за мандат
Видно от обжалваното решение и протокол № 61, също е прието на заседание на Общински съвет – Ловеч на 28.03.2019 г. със 17 гласа „за”, 5 гласа „против” и 6 гласа „въздържали се”. При това положение 17 гласа са изискуемия от закона миниум на повече от половината от общия брой на съветниците.
Независимо от това, с оглед нарушение на изискването на чл. 27, ал. 5 от ЗМСМА - Решенията на общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 6, 7, 8, 9, 10, 14 и 15 да се приемат с поименно гласуване, което се отразява в протокола от заседанието, оспореното решение е нищожно само на това основание, поради което налице е порок във връзка с компетентността, което е основание за обявяване решението за нищожно, поради липса на компетентност по см. на чл. 146, т. 1 от АПК.
При проверка на изискването за форма – чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК съдът констатира, че същата не е спазена, като същественото е липса на посочено правно основание за издаването на обжалваното решение, извън общите разпоредби на чл. 21, ал. 1, т. 6, т. 8, ал. 2 и чл. 27, ал. 5 от ЗМСМА. От друга страна съдържанието на обжалваното решение, с което: „Дава съгласие за закупуване на водонагравателен котел за нуждите на СУ „******“, гр. Ловеч. Финансовите средства в размер на 33 500 /тридесет и три хиляди и петстотин/ лева с ДДС да се осигурят от бюджета на Община Ловеч за 2019 г. – Фонд „Резервен“. Препис от решението да се изпрати на кмета на Община Ловеч и директора на СУ „******“, за сведение и изпълнение.“ - не отговаря на нито една от разпоредбите на чл. 21, ал. 1, т. 6, т. 8, ал. 2 и чл. 27, ал. 5 от ЗМСМА.
В допълнение обжалваното решение е издадено и при друг съществен порок на формата по смисъла на чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, поради липса на посочени фактически основания.
Следва да се посочи, че фактическите основания могат да се съдържат и отделно в административната преписка, но съдът не откри такива както в първоначално представената преписка, така и в допълнителните писмени доказателства, представени от ответника /липсват конкретни фактически основания както при приемането на решението на ОбС, така и при обсъжданията на същото в постоянните комисии към Общински съвет – Ловеч/.
Ето защо и на това основание – непосочване на фактически основания - не е изпълнено изискването за форма на акта - чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, който порок е достатъчно съществен и обосновава отмяна на административния акт и на това основание, но предвид нарушението на изискването за компетентност по чл. 146, т. 1 от АПК порокът за липса на компетентност е по-съществен и обосновава нищожност на обжалваното решение.
При проверка за спазване на административнопроизводствените правила по чл. 146, т. 3 от АПК съдът констатира, че поради непосчване на прецизно правно и липса на фактическо основание /мотиви/ в обжалваното решение не може да се направи задълбочена проверка относно наличие или не на специални административнопроизводствени разпоредби.
Съдът намира, че Решение № 962/28.03.2019 г. на Общински съвет – Ловеч не съответства и на разпоредбите на материалния закон, но с оглед липсата на посочени правни и фактически основания, не се налага подробно излагане на мотиви в тази насока.
Съдът споделя доводите на жалбоподателя, че обжалваното решение не е акт, с който се изменя бюджета, а представлява решение, с което ОбС се произнася по отношение на изпълнение на конкретно разходване на средства от бюджета на общината за 2019 г. – фонд „Резервен“.
Съгласно чл. 7, ал. 5 от Закон за публичните финанси /ЗПФ/ единствено кметът на общината е овластен от закона да внася предложения, касаещи действия по бюджета, както и да извършва конкретни действия по изпълнението му, а в случая обжалваното решение е прието по повод депозирано от директор на СУ „******“ – гр. Ловеч предложение с вх. № ОС-153/07.03.2019 г.
В разпоредбите на чл. 21, ал. 1 от ЗМСМА са изброени изчерпателно правомощията на общинските съвети, като обжалваното решение по своето съдържание не кореспондира с нормата на чл. 21 от ЗМСМА, като с оглед съдържанието на обжалваното решение, със същото нито е приет и/или изменен годишния бюджет на общината, нито е по повод осъществен контрол, нито е приет отчета за изпълнението му. Следователно по съдържание обжалваното решение не съответства на соченото в същото правно основание на чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗМСМА.
По съдържание обжалваното решение не съответства и на соченото в същото правно основание на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, съгласно която норма - Общинският съвет приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства.
С обжалваното решение е прието: „Дава съгласие за закупуване на водонагравателен котел за нуждите на СУ „******“, гр. Ловеч. Финансовите средства в размер на 33 500 /тридесет и три хиляди и петстотин/ лева с ДДС да се осигурят от бюджета на Община Ловеч за 2019 г. – Фонд „Резервен“. Препис от решението да се изпрати на кмета на Община Ловеч и директора на СУ „******“, за сведение и изпълнение.“, като волеизявлението на административния орган няма никакво отношение относно приемане на решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество.
Съдът споделя и довода на жалбоподателя, че кметът на общината организира изпълнението на общинския бюджет съгласно чл. 44, ал. 1, т. 5 от ЗМСМА и чл. 7, ал. 5 от Закон за публичните финанси /ЗПФ/, както и чл. 11, ал. 3, чл. 122, ал 1 от ЗПФ. Както беше посочено многократно по-горе, от съдържанието на обжалваното решение е видно, че волеизявлението на ОбС – Ловеч е да „разпредели“ средства между бюджета на Община Ловеч – първостепенен разпоредител с бюджет и делегирания бюджет на второстепенния разпоредител, какъвто е СУ „******“ – гр. Ловеч, като такова разпределение също не е в правомощията на общинския съвет, доколкото засяга фонд „Резервен“ от бюджета на общината.
Ето защо съдът намира, че изпълнението на общинския бюджет е изцяло в компетентност на изпълнителния орган – Кмет на Община Ловеч съгласно чл. 44, ал. 1, т. 5 от ЗМСМА и чл. 7, ал. 5 от Закон за публичните финанси /ЗПФ/, както и чл. 11, ал. 3, чл. 122, ал 1 от ЗПФ. Поради това съдът намира, че с обжалваното решение ответният общински съвет е иззел компетентност на Кмета на Община Ловеч, което е друго основание за обявяване на нищожност на обжалваното решение.
Въпреки този изход на делото, съдът не следва да присъжда разноски в полза на Кмета на Община Ловеч, т.к. липсват доказателства за направени такива разноски, каквито не се и претендират. Отделно от страна на жалбоподателя не се поддържа искане за присъждане на разноски в съдебно заседание, не се сочи претендиран размер на разноските, като не се и прилага списък на разноски.
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 45, ал. 8 от ЗМСМА Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТ на Решение № 962/28.03.2019 г. на Общински съвет – Ловеч по оспорване на Кмета на Община Ловеч.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: