РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. С., 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20231800900229 по описа за 2023 година
Ю. А. Я. от с. Д., област Пазарджик, ул. „Гергьовица“ № 10, с ЕГН **********, чрез
пълномощник адв. Р. М. от САК, е предявил срещу Сдружение НББАЗ, ЕИК обективно
съединени искове с правно основание чл.511, ал.3 във вр. с ал.1, т.3 от КЗ :
1. за заплащане на обезщетение в размер на 150 000 лева за причинени на ищеца
неимуществени вреди – физически болки, страдания и причинен стрес вследствие нанесени
му телесни увреждания – полифрагментна фрактура на ацетабулума в ляво, луксация на
талокруралната става, трималеоларна фрактура, свободно подвижна течност в ляво в малък
таз, ретроперитонеален хематом, плеврален излив в ляво около 450/500 мл, фрактури на
ребра в ляво от 2-ро до 9-то, фрактура на задната дъга и процеси спинози на С7, причинени
в резултат на ПТП, настъпило на 09.04.2023 год. около 20.05 часа на път I – 1 /Е79/, в района
на км.182, по вина на А.О., турски гражданин – водач на товарен автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Актрос“, с датски временен peг. № 1638634 – МПС без сключена
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, което обичайно се намира в
държава членка на Съвета на бюрата – Дания, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 28.06.2023 год. до окончателното й заплащане и
2. за заплащане на обезщетение в размер на 3 510 лева за причинени му имуществени
вреди – направени от ищеца разходи за лечение на причинените му при горното ПТП
телесни увреждания, изразили се в закупени медицински изделия и заплатен транспорт по
фактури № **********/12.04.2023 год., № **********/18.04.2023 год. и фискален бон №
0000401/18.04.2023 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.06.2023 год.
1
до окончателното й заплащане.
Претендират се направените по делото разноски и заплащане на адвокатско
възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА за предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА
безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото.
Ищецът твърди, че на 09.04.2023 год. около 20.05 часа на път I – 1 /Е79/, в района на
км.182, турският гражданин А.О. – водач на товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел
„Актрос“, с датски временен peг. № 1638634, движейки се с несъобразена с атмосферните и
пътните условия скорост навлиза в лентата за насрещно движение и удря в предна лява част
товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос“, с ДК № РК 3665 ВТ, управляван от
Ю. А. Я., вследствие на което е реализирано ПТП с пострадали лица. В резултат на
описаното ПТП на ищеца били причинени множество телесни увреждания. За
произшествието бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
42/25.04.2023 год. и било образувано досъдебно производство № 109/2023 год. по описа на
РУ – Ботевград.
Твърди се, че непосредствено след инцидента ищецът бил откаран в УМБАЛ "Св. А."
ЕООД – гр. С., където бил приет в тежко увредено общо състояние, с оплаквания за болки в
гърдите и гърба, в областта на двете колена и подбедрица и глезен на ляв крак. След
извършени прегледи и консултации били констатирани описаните горе телесни увреждания,
а с оглед констатираната фрактура в областта на глезенната става на лявата подбедрица била
предприета по спешност на 13.04.2023 год. оперативна интервенция с открито наместване
на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула.
Твърди се, че ищецът бил изписан на 20.04.2023 год. с поставена окончателна
диагноза: Фрактура трималеоларис крурис синистра /счупвания на други части на
подбедрицата, закрито/. Дадени били препоръки конците да се свалят на 14-тия
следоперативен ден, да се осъществява антикоагулантна профилактика до 30-тия
следоперативен ден и пострадалият да ходи с две помощни средства без да натоварва
оперирания крайник. Във връзка с получените травматични увреждания на пострадалия
били издадени седем броя болнични листове за временна неработоспособност в
продължение на общо 205 дни – до 30.11.2023 год.
Твърди се, че във връзка с проведеното лечение ищецът направил разходи, изразили
се в закупени медицински изделия и заплатен транспорт на обща стойност 3 510 лева, както
следва :
- по фактура № **********/12.04.2023 год. – за закупено медицинско изделие на
стойност 2 960 лева,
- по фактура № **********/18.04.2023 год. – за закупено медицинско изделие на
стойност 200 лева и
- по фискален бон № 0000401/18.04.2023 год. – за заплатен транспорт на стойност 350
лева.
Твърди се, че пътният инцидент е причинил на Ю. Я. внезапно и неочаквано
2
увреждане на здравето и множество болки и страдания. Трималеоларната фрактура на левия
му глезен била особено болезнена и оточна, ищецът в периода на възстановяването му не
бивало да стъпва и да натоварва увредения си крайник по какъвто и да било начин.
Полифрагментната фрактура на ацетабулума също му причинявала силни, мъчителни болки
дори в легнало положение. Мобилността на пострадалия била сериозно ограничена, тъй
като заради търпените болки той се е затруднявал да стои в седнало положение, да се
изправя на крака, както и да се придвижва самостоятелно, използвайки помощни средства.
Болките са се усилвали при каквато и да е физическа активност и натоварване, като това
силно напрягало пострадалия и го принуждавало да ограничава поведението си, като през
преобладаващата част от времето се налагало да лежи в покой. От друга страна, заради
продължителното залежаване и бездействие се е оплаквал от умаляване, изтръпване и
чувство на мравучкане в увредения крак и тялото. Поради състоянието, в което се е намирал
и ограничената си подвижност ищецът имал затруднения да се обслужва самостоятелно и да
върши обичайните си битови дейности, за което разчитал почти изцяло на помощта и
грижите на своите близки, които му съдействали при хранене, къпане, обличане и за
всякакви други ежедневни нужди. Поради фрактурите на ребра в ляво от 2-ро до 9-то
ищецът изпитвал остри болки и бодежи при вдишване и издишване, което сериозно
затруднявало дишането му, в резултат на което се чувствал слаб и отпаднал, изморявал се
лесно и често му прималявало от направеното усилие. Заради фрактурата на задната дъга и
процеси спинози на С7 прешлен пострадалият страдал от постоянни, мъчителни, остри
болки и бодежи в областта на врата, които се провокирали и засилвали и при най-малкото
раздвижване на шията и главата, както и при разтърсване на снагата. Възстановяването на
пострадалия протекло бавно, като то продължило дълго време и в този период ищецът е
можел да се придвижва самостоятелно единствено ползвайки помощни средства и без да
стъпва и да се отпуска на увредения си крак. Твърди се, че и към настоящия момент ищецът
все още не е напълно възстановен.
Твърди се, че инцидентът се е отразил крайно негативно и върху общото емоционално
състояние на ищеца. След произшествието той е страдал от постоянно чувство на
безпокойство и тревожност, в резултат на което станал емоционално лабилен и
чувствителен, започнал да изпитва страх от МПС и се е чувствал силно напрегнат и
неспокоен, когато се е налагало да се вози в кола. Притеснявал се е, че няма да може да се
възстанови напълно от множеството получени по време на инцидента травматични
увреждания и че вече никога няма да бъде същият като преди, което е довело до депресивно
състояние у него. Травмата и стресът от инцидента са се отразили и на съня му, често
сънувал кошмари, свързани с преживяното и се будел в състояние на силна уплаха, загубил
апетита си, нямал желание да се среща с хора извън кръга на най-близките си, понеже се е
смущавал от безпомощното състояние, в което се е намирал.
Твърди се, че товарният автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос“, с датски
временен peг. № 1638634, при управлението на който виновно било причинено ПТП от
турския гражданин А.О., е бил без сключена застраховка „Гражданска отговорност” на
3
автомобилистите и обичайно се е намирал в държава членка на Съвета на бюрата – Дания,
което се установило от отправено запитване от НББАЗ и отговор от 07.06.2023 год. на
отговарящото бюро в Дания, поради което ищецът предявил претенцията си за заплащане на
застрахователно обезщетение пред ответника – вх. № 20564/28.06.2023 год. по описа на
НББАЗ. Във връзка със същата била образувана преписка по щета BG-23-DK-00317, по
която с писмо от 10.07.2023 год. ответникът изискал представяне на допълнителни
доказателства и по която не се е произнесъл до изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1
от КЗ, като определи и изплати обезщетение или откаже заплащане на такова.
Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по
чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с
който е оспорил исковете по основание и размер, взел е становище по обстоятелствата, на
които се основават и е направил възражения срещу тях.
С отговора ответникът сочи, че не оспорва твърденията по и.м., че по отношение на
товарен автомобил „Мерцедес“, модел „Актрос“ с датски временен регистрационен номер
1638634, НББАЗ е оторизиран да обработи заведената пред него претенция след изрично
потвърждение от Националното бюро на Кралство Дания, че МПС обичайно се намира на
територията на тази страна и че към датата на ПТП за същото не е налице валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, система
„Зелена карта“.
С отговора се оспорват твърденията по и.м. за отговорността на водача на горния
товарен автомобил за реализирането на ПТП и последиците от него, механизма на
реализиране, причинната връзка между процесните вреди и пътния инцидент. Сочи се, че
към настоящия момент отговорността за реализирането на ПТП не е установена по
надлежния ред с влязла в законна сила присъда на наказателния съд.
При условията на евентуалност се навежда възражение за съпричиняване на
вредоносните последици от действията и бездействията на ищеца, като се сочи, че същият
като водач на товарния автомобил при ПТП е съпричинил вредоносния резултат, тъй като не
е ползвал обезопасителен колан, с което е способствал причиняването на травмата
Оспорват се и твърденията за претърпените неимуществените вреди от ищеца, както
и претендирания размер на обезщетението, за което се сочи, че не е съответно на
претърпените вреди, като не отговаря на принципа за справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД
и не съответства на трайната съдебна практика при определяне на размер на обезщетение за
неимуществени вреди по сходни случаи.
Оспорва се и изцяло иска за законна лихва, доколкото същият се явява акцесорен на
главния.
Ответникът също претендира направените по делото разноски.
Пълномощникът на ищеца в о.с.з. на 18.09.2025 год. е направил искане по чл.78, ал.5
от ГПК за присъждане на по-нисък размер на разноските, съставляващи претендирано от
ответника прекомерно адвокатско възнаграждение.
4
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представените от ищеца с исковата молба констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 42/25.04.2023 год. на ОДМВР, РУ Ботевград и с молба на ответника от
01.11.2024 год. протокол за оглед на местопроизшествие от 09.04.2023 год., съставен по
досъдебно производство № 109/2023 год. по описа на РУ – Ботевград, пр.пр. № 615/2023 год.
по описа на РП Ботевград, в същите е отразено настъпило ПТП на 09.04.2023 год. около
20.05 часа на път I – 1 /Е79/, в района на км.182, с участието на МПС 1 – товарен автомобил
марка „Мерцедес“, модел „Актрос“, с датски временен peг. № 1638634, с водач А.О., турски
гражданин и МПС 2 – товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос“, с ДК № РК
3665 ВТ, с водач Ю. А. Я.. Отразено е, че МПС 1, движейки се с несъобразена с
атмосферните и пътните условия скорост, навлиза в лентата за насрещно движение, като
удря в предна лява част МПС 2, като реализира ПТП с пострадал – българският водач Ю. А.
Я., с получени фрактури на ляв глезен, ребра и таз.
В протокола за оглед е отразено, че местопроизшествието се намира на главен път I –
1, в района на 182 км, в землището на Община Ботевград, в посока от гр. Враца към гр.
Ботевград. В района на ПТП движението е с временна организация на движение, като
същото е настъпило в района на заобиколно отклонение от главния път I – 1, за което се
отбива вляво, пътувайки по главния път в посока от гр. Враца. Спускайки се през това
отклонение, с десен завой в посока гр. Враца се излиза с изкачване отново на главния път и
се продължава в посока гр. Ботевград.
Отразено е, че изцяло в лентата за движение в посока от гр. Ботевград към гр. Враца е
установена товарна композиция, състояща се от влекач „Мерцедес“ с датски временен номер
1638364 и ремарке, извита в предната си част към банкета под формата на буквата „Г“. В
банкета, който се намира вдясно, гледано в същата посока – от гр. Ботевград към гр. Враца, е
установен влекач – автовоз марка „Мерцедес“, бял на цвят, с ДК № РК 3665 ВТ.
Образуваното наказателно производство по горното досъдебно производство до
настоящия момент не е приключило с краен акт и по същото няма привлечен обвиняем,
видно от справка изх. № 2673/10.06.2024 год. на РУ – Ботевград.
От показанията на свидетелите С. В. К. и Д. Н. М., очевидци на ПТП, се установява
следното :
Свидетелката С. К. през м.04.2023 год. пътувала с нейн приятел с лек автомобил
марка „Опел“, модел „Астра“, в посока от гр. Враца към гр. С.. Около с. Н. имало ремонт на
главния път и отбивки от пътя като джобове, от които се излиза от главния път и веднага се
влиза пак в пътя. Движили се зад тир, който впоследствие предизвикал ПТП, били на
разстояние около 3-4 автомобилни дължини от него. ПТП се случило след завой на
изкачването нагоре при излизането му от джоба и връщането на правия участък от пътя.
Тирът пред тях, когато тръгнал да слиза надолу, навлязъл в насрещната лента за движение и
5
там се ударил с друг тир, който идвал отсреща, движейки се в посока от гр. Ботевград към
гр. Мездра. Ударът настъпил в самия джоб на пътя, когато тирът пред тях се опитвал да се
върне в неговата си лента за движение. Свидетелката видяла ясно сблъсъка, било късния
следобед, започвало да се стъмва, но все още било светло. Ударът настъпил в предните
части и на двата автомобила.
Свидетелят Д. Н. М. по същото време се движил зад тир – автовоз в посока гр.
Мездра, а насреща се задал друг тир, който се движил в посока от гр. М. към гр. Б.
Автовозът пред него тръгвал да се изкачва, в участъка се правел ремонт на пътя, поради
което свидетелят нарочно намалил скоростта и изостанал на разстояние от поне 500 метра.
Катастрофата станала на прав участък край с. Новачане, тирът насреща, който се спускал,
навлязъл изцяло в тяхната лента за движение и се ударил челно в автовоза. В участъка
имало ограничение на скоростта от 50 км/ч, тъй като имало ремонт, имало положен нов
асфалт, но без маркировка, започвало да ръми дъжд, настилката била мокра. Катастрофата
станала късния следобед, било сумрак. Свидетелят видял след ПТП, че деформациите по
автовоза били много тежки, водачът му казал на български, че е жив, но не можел да бъде
изваден и трябвало да се реже кабината. Свидетелят се обадил се на тел.112 и впоследствие
продължил пътя си.
От показанията на свидетелката Димка Георгиева Я., съпруга на ищеца, се установява
следното :
Ю. А. Я. участвал в катастрофа на 09.04.2023 год., след която го приели по спешност
в болница „Св. Анна“ – София. Четири-пет дни престоял в интензивното отделение, в
началото бил с кислородна маска. Имал фрактури от цялата лява страна – на ребра, на
глезен, счупените ребра засегнали белия му дроб, имал течност и трудно дишал. Извършена
била операция на глезена, след което го откарали с частна линейка вкъщи. И в болницата, и
у дома бил напълно безпомощен и съпругата му се грижила за хигиенните и битовите му
потребности. В началото бил с катетър, после на памперси, с инвалидна количка се
придвижвал до банята. Изпитвал силни болки в глезена, в ребрата и във врата – не можел да
си мести главата. Не можел да стои седнал и го подпирали с възглавници. След четвъртия
месец се опитвал да се движи с две патерици, а през януари 2024 год. проходил с една. Шест
– седем месеца се оплаквал от болки в гърдите и от дишането, походката му не се е
възстановила напълно, още накуцва. Месец след първата операция била извършена втора за
премахване на импланти в глезена и пак бил на легло; предстои му и нова операция след две
години за премахване на другия винт. Наложило се да провежда трикратно рехабилитации в
болници във Велинград – веднъж за 10 дни и два пъти за по 14 дни.
Преди катастрофата съпругът й работил като шофьор на тир, впоследствие се
преместил на друга работа като склададжия, но не можел да се справи, тъй като не можел
дълго време да стои прав. В момента работи като автобусен шофьор и му е по-леко, той като
е с по-кратко работно време. Психически се променил, станал избухлив, изнервен, изпитва
страх от шофирането. Има белези на левия крак, от които се притеснява и слага дълги
чорапи за да не му се виждат разрезите и деформирания и подут крак.
6
От заключението по назначената комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза, ценено от съда единствено в съдебно-медицинската му част, се установява
следното :
След ПТП ищецът е бил приет по спешност в УМБАЛ „Света Анна“, където след
направата на рентгенови снимки, КАТ на цяло тяло и ултразвуково изследване на коремни
органи и кръвни изследвания, са установени следните увреждания: полифрагментна
фрактура на ацетабулума в ляво; трималеоларна фрактура с луксация на лява глезенна става;
контузия на корема със свободно подвижна течност в ляво в малък таз; ретроперитонеален
хематом; фрактури на ребра в ляво от 2-ро до 9-то по латерална аксиларна линия и
паравертебрално /3-то ребро на две места, фисура на 9-то ребро/ с плеврален излив в ляво
около 450/500 мл, с ателектаза на подлежащия паренхим; парциален пневмоторакс в ляво
предно апикално с периферни контузионни промени; фрактура на задната дъга и процеси
спинози на 7-ми шиен прешлен.
Ищецът е настанен в КАИЛ в увредено общо състояние, започната е активна
инфузионна терапия, подаване на кислород с маска, левият долен крайник е поставен на
директна екстензия. След стабилизиране на състоянието е проведено оперативно лечение на
триглезенното счупване и изкълчване на лява глезенна става, изразяващо се в открито
наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с 2 плаки и винтове.
На 09.06.2023 год. ищецът отново постъпил в УМБАЛ „Света Анна“ за оперативно
отстраняване на така вложения супрасиндезмален винт, след което предприел
рехабилитация.
На 12.03.2025 год. е извършен личен преглед на ищеца от в.л. д-р С. в състава на
КСМАТЕ, при който е установено следното:
Ищецът съобщава, че ударът при ПТП бил в неговата половина на автомобила.
Цялата му кабина била смачкана, а седалката се отделила. Бил в реанимация 5 дни, след това
го оперирали и преместили в травматологично отделение. След като го изписали, не е носил
гипс, но 2 месеца не е стъпвал на левия си крак, след което пак го оперирали и му махнали
винтове. След свалянето на конците от втората операция започнал рехабилитация във
Велинград. Останалата метална остеосинтеза не е отстранявана. Ползвал болнични листове
за временна нетрудоспособност една година. С експертно решение № 92500 от 12.07.2024
год. на МБАЛ Пазарджик ТЕЛК са му определени 20 % ТНР с диагноза: счупване на външен
/латерален/ малеол. Сега се оплаква от болки в областта на счупването на ребрата на лява
гръдна половина, при по-дълбоко дишане и физическо натоварване. Има болки и в лява
тазобедрена става при натоварване. Не може да движи добре лявата глезенна става и куца.
Глезенът и ходилото вечер отичат.
При прегледа обективно се установява наличието на два надлъжни оперативни белега
от двете страни на лява глезенна става с дължина от външната страна 9 см, а от вътрешната
страна 12 см. По предната страна на лява глезенна става се виждат 2 кръгли белега с
диаметър по около 1 см от входните отвърстия на винтовете. Силно ограничен обем
7
движение в лява глезенна става. Невъзможност за повдигане на ходилото нагоре в
глезенната става. Ограничен обем движение в лява глезенна става при спускане на ходилото
надолу от 20 градуса, при норма 45 градуса.
В.л. сочи, че вследствие на ПТП на ищеца са били причинени следните телесни
увреждания :
- полифрагментна фрактура на ацетабулума на лява тазобедрена става с
ретроперитонеален хематом, причинила му трайно затруднение на движенията на ляв долен
крайник за срок повече от 30 дни;
- трималеоларна фрактура с луксация на лява глезенна става, причинила му трайно
затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок повече от 30 дни;
- контузия на корема със свободно подвижна течност в ляво в малък таз;
- фрактури на ребра в ляво от 2-ро до 9-то по латерална аксиларна линия и
паравертебрално /3-то ребро на две места, фисура на 9-то ребро/, причинили му трайно
затруднение на движенията на снагата за срок повече от 30 дни;
- периферни контузионни промени на левия бял дроб с плеврален излив в ляво около
450/500 мл, с ателектаза на подлежащия паренхим и с парциален пневмоторакс в ляво
предно апикално;
- фрактура на задната дъга и процеси спинози на 7-ми шиен прешлен, причинила му
трайно затруднение на движенията на врата за срок повече от 30 дни.
През възстановителния период ищецът е търпял болки и страдания, като първите 3
месеца същите са били с по-голям интензитет. Видно от отговорите на в.л. д-р С. в о.с.з. на
06.06.2025 год. на поставени от страните въпроси, общият възстановителен период от
всички увреждания е продължил повече от година. В.л. сочи, че силното ограничение в
движението на лява глезенна става няма да бъде преодоляно напълно дори и след
отстраняване на остатъчния остеосинтезен материал.
КСМАТЕ сочи, че от извършената справка по номера на рамата в каталога на
автомобилите от марката „Мерцедес“ се установява, че товарният автомобил, управляван от
ищеца при ПТП, е оборудван с триточкови колани за мястото на водача. Принципно при
поставен предпазен колан ищецът не е следвало да получи уврежданията като локализация и
морфология в областта на гръдния кош, но с уточнението, че при навлизане на възли и
агрегати в купето вследствие на удара е възможно да има притискане на мястото на водача.
Тъй като линията на счупване на ребрата е отзад, както и счупването на таза, причината за
тези типични счупвания е притискане, не толкова удар, т.е. в този случай уврежданията
могат да се получат и с поставен обезопасителен колан.
КСМАТЕ сочи, че извършените от ищеца разходи по фактура №
**********/12.04.2023 год., ведно с фискален бон за сумата от 2 960 лева и фактура №
**********/18.04.2023 год., ведно с фискален бон за сумата от 200 лева, са във връзка с
проведеното лечение на ищеца от травмите, получени при процесното ПТП. Няма данни за
8
какво са извършени разходите по приложения с и.м. фискален бон за сумата от 350 лева.
КСМАТЕ в автотехническата й част не е дала отговор на нито един от поставените от
страните въпроси, поради което е оспорена в тази й част от пълномощника на ищеца и не се
обсъжда от съда в същата част. Горното е наложило по искане на страните назначаване на
осн. чл.201 от ГПК на повторна автотехническа експертиза, от заключението на която,
оспорено от пълномощника на ответника, се установява следният механизъм на ПТП :
На 09.04.2023 год. около 20.05 часа, по път I-1, километър 182, в землището на с.
Новачене, община Ботевград, със скорост около 52 км/ч, в посока от гр. Враца към гр.
Ботевград се е движил товарен състав с влекач „Мерцедес Актрос“, с датски
peгистрационен номер № 1638634, с водач А.О.. В зоната на движение на състава била
създадена временна организация на движението, като същото се е извършвало по
новосъздаден път с двупосочно движение с обща широчина 6.60 м, разделен с непрекъсната
червена линия на две ленти за противоположното движение, всяка с широчина по 3.30 м.
Асфалтовото покритие било мокро.
Придвижвайки се по гореописания начин, товарният състав в един момент навлязъл
изцяло в лентата за насрещно движение, в която в насрещна посока, със скорост около 55
км/ч, се е движил автовоз с влекач „Мерцедес Актрос“ с ДК № РК 3665 ВТ, управляван от
Ю. А. Я.. Настъпил е удар между левите и централни челни на двата влекача, вследствие на
който са деформирани кабините им и предната лява част на ремаркето на автовоза.
Мястото на удара между челните централни и леви части на процесните състави,
представлява пространство, както следва:
- по дължина на платното за движение – на около 20 до 24 метра след приетия по
време на огледа ориентир, считано в посока от гр. Враца към гр. С.;
- по широчина на платното за движение – изцяло в лентата за движение в посока от
гр. С. към гр. Враца, т.е. изцяло в лентата за движение на автовоза с български
регистрационен номер, управляван от ищеца Ю. А. Я..
В отговор на поставени от пълномощника на ответника въпроси в о.з.с. на 16.09.2025
год. в.л. сочи, че мястото на удара между двата товарни състава е определено на база
разположението на спирачните следи, описани в протокола за оглед. Скоростта на движение
на автовоза е определена от находящото се по досъдебното производство копие от
разпечатка от тахограф от графиката на скоростта му по време на ПТП.
Сочи се, че ако се приеме, че моментът на реакция за аварийно спиране на водача на
товарния състав с влекач „Мерцедес Актрос“, с датски peгистрационен номер № 1638634,
съвпада с момента на настъпване на опасност за по-нататъшното му движение, то към този
момент челната част на влекачът е отстояла от мястото на удара на 34.04 м. Към този
момент разстоянието между челните части на двата автомобила е било около 70 метра.
АТЕ сочи, че както при движение с реалната скорост от 55 км/ч, така и при движение
с нормативно допустимата от 50 км/ч, опасната зона за спиране на автовоза е била по-малка
от отстоянието му от мястото на удара в момента, в който водачът на датския състав е
9
реагирал за аварийно спиране, т.е. за водача на влекача „Мерцедес Актрос“ с ДК РК 3665 ВТ
Ю. А. Я. ПТП е било непредотвратимо. За водача на товарния състав с датски
peгистрационен номер № 1638634 ПТП е било предотвратимо в случай, че не е навлязъл и
движил в лентата за насрещно движение.
Видно от представените с исковата молба фактура № **********/12.04.2023 год.,
ведно с фискален бон за сумата от 2 960 лева и фактура № **********/18.04.2023 год., ведно
с фискален бон за сумата от 200 лева, издадени от УМБАЛ „Св.А.“ АД – София, същите
удостоверяват закупени от ищеца медицински изделия във връзка с извършената оперативни
интервенция при приема му в лечебното заведение. Видно от приложения фискален бон №
0000401/18.04.2023 год., същият удостоверява извършена транспортна услуга на стойност
350 лева от „ЯК Медиктранс“ ЕООД, но не и каква е услугата.
С определението си по чл.374 от ГПК съдът с оглед становището на ответника в
отговора на и.м. е обявил по реда на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за безспорно и ненуждаещо се
от доказване между страните твърдяното от ищеца обстоятелство, че по отношение на
товарен автомобил „Мерцедес“, модел „Актрос“ с датски временен регистрационен номер
1638634, който обичайно се намира в държава членка на Съвета на бюрата – Дания,
управляван при ПТП от А.О., турски гражданин, към 09.04.2023 год. не е било налице
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност “ на
автомобилистите, система „Зелена карта “.
Видно от представената с исковата молба претенция на Ю. А. Я. до НББАЗ – вх. № 2-
0564/28.06.2023 год. по описа на НББАЗ, ищецът предявил претенцията си за заплащане на
застрахователно обезщетение пред ответника, във връзка със същата била образувана
преписка по щета BG-23-DK-00317, по която с писмо от 10.07.2023 год. ответникът изискал
представяне на допълнителни доказателства и по която няма данни да се е произнесъл до
изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ, като определи и изплати обезщетение
или откаже заплащане на такова.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.511, ал.1, т.3 от КЗ в случаите на настъпило
застрахователно събитие на територията на Република България с участието на виновен
водач, който управлява моторно превозно средство, което обичайно се намира в държава,
чието национално бюро членува в Съвета на бюрата или в трета държава, чието национално
бюро е страна по Многостранното споразумение, претенцията се обработва от
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) когато
превозното средство на виновния водач е незастраховано.
Съгласно чл.511, ал.3 от КЗ в случаите на ал.1 увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда само когато бюрото не се е произнесло по подадената
претенция в срока по чл.496, ал.1 от КЗ, отказано е изплащане на обезщетение или ако
10
увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението, като съответно се прилага
чл.380 от КЗ.
Съгласно чл.512, ал.1 от КЗ когато към бюрото се предяви претенция за обезщетение,
се прилага чл.496 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенцията не може да е
по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380 от КЗ, т.е. бюрото изпада в
забава след изтичане на горния срок и от този момент дължи и законната лихва по чл.409 от
КЗ за забава върху дължимото застрахователно обезщетение.
За да се ангажира по горния ред отговорността на НББАЗ, е необходимо към момента
на увреждането участвалото в ПТП моторно превозно средство да е било незастраховано –
да не е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, система „Зелена карта“, същото обичайно да се намира в
държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата /в случая – Дания/, както и да
са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове бе установена с
представената с и.м. заведена пред НББАЗ претенция по чл.511, ал.1, т.3 от КЗ на Ю. А. Я. –
вх. № 2-0564/28.06.2023 год. по описа на НББАЗ, по която е била образувана преписка по
щета BG-23-DK-00317 и по която не се установи до изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ
НББАЗ да се е произнесъл, като определи и заплати обезщетение или откаже заплащане на
такова.
По основателността на исковете съдът намира следното :
От приобщените по делото писмени доказателства, показанията на очевидците на
ПТП С. К. и Д. М., както и от заключението по назначената повторна АТЕ бе установено по
несъмнен начин, че единствената причина за настъпването на ПТП, при което на ищеца са
били причинени телесни увреждания, са били субективните действия на водача на товарния
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос“, с датски временен peг. № 1638634 – А.О.,
турски гражданин, който при движение по двупосочно пътно платно, съставено от две пътни
ленти, е навлязъл и се е движил в лентата за насрещно движение, като с горното е нарушил
правилата за движение по пътищата, установени в чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП. Обстоятелството,
че датският тир внезапно е навлязъл в насрещната лента за движение и там се е сблъскал с
българския автовоз, е непосредствено възприето от двамата свидетели – К. е пътувала в
автомобил зад датският тир и е възприела на дневна светлина сблъсъка от разстояние 3-4
автомобилни дължини, а М. е пътувал с автомобил зад автовоза и е бил на 500 метра, когато
двете МПС са се ударили челно в неговата лента на движение. И според заключението на
повторната АТЕ, кредитирано изцяло от съда като обосновано и пълно, се установява, че
видно от спирачните следи, описани в протокола за оглед, ударът е бил изцяло в лентата на
движение на българския автовоз, както и че същият е бил непредотвратим за водача му Ю.
Я..
11
Установено бе и че сочените в и.м. увреждания, причинени при ПТП на ищеца –
полифрагментна фрактура на ацетабулума в ляво, луксация на талокруралната става,
трималеоларна фрактура, свободно подвижна течност в ляво в малък таз, ретроперитонеален
хематом, плеврален излив в ляво около 450/500 мл, фрактури на ребра в ляво от 2-ро до 9-то,
фрактура на задната дъга и процеси спинози на С7, са в причинна връзка с противоправните
действия на деликвента, причинил ПТП. Вината на деликвента съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД се
предполага до доказване на противното, а горната презумпция в настоящото производство
не само не бе опровергана, но и от събраните доказателства вината бе установена по
несъмнен начин – с установяването на факта на нарушаване на правилата за движение по
пътищата от този водач, регламентирани в чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Установена бе и причинната връзка между горните нанесени на ищеца телесни
увреждания и търпените от него физически болки и страдания и причинен стрес.
По делото бе установен и последния елемент от фактическия състав за ангажиране на
отговорността на НББАЗ по предявения иск по чл.511, ал.3 във вр. с ал.1, т.3 от КЗ –
обстоятелството, че за товарния автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос“, с датски
временен peг. № 1638634 – МПС, което обичайно се намира в държава, чието национално
бюро членува в Съвета на бюрата /Дания/, към момента на ПТП не е имало сключена
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите – същото е било обявено по реда
на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните с
оглед становището на ответника в отговора на и.м.
Доказан по основание, първият от предявените искове по чл.511, ал.3 във вр. с ал.1,
т.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, е
доказан отчасти по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
отчетат от съда при определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения,
общественото му положение, настъпилите в страната в обществено-икономически план
промени в сравнение с момента на настъпване на вредата /решение № 1599/22.06.2005 год.
по гр.д. № 876/2004 год. на ВКС, IV г.о./ и икономическата конюнктура на даден етап от
развитието на обществото /решение № 749/05.12.2008 год. по т.д. № 387/2008г. на ВКС, II
т.о. и решение № 124/11.11.2010 год. по т.д. № 708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща в
основата на нарастващите във времето нива на минимално застрахователно покритие за
случаите на причинени на трети лица от застрахования неимуществени вреди /решение №
83/06.07.2009 год. по т.д. № 795/2008 год. на ВКС, II т.о./. При определяне на обезщетението
се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и
цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на
увредените лица.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на физически болки и
страдания и изживян стрес, търпени от ищеца като пряка и непосредствена последица от
12
полученото при ПТП травматично увреждане. Към момента на причиняване на травмите
ищецът е бил на 37 години, като с оглед естеството на получената от него трималеоларна
фрактура с луксация на лява глезенна става вещото лице в състава на КСМАТЕ д-р С. е
категоричен, че пълно възстановяване от травмата няма да настъпи – силното ограничение в
движението на лява глезенна става няма да бъде преодоляно напълно дори и след
отстраняване на остатъчния остеосинтезен материал, т.е. накуцващата походка на ищеца и
дискомфорта от травмата ще са доживот.
Съдът отчита и че в случая лечението на част от травмите е наложила двукратно
оперативно лечение, вкл. за премахване на имплант, поставен при първата интервенция.
През целия възстановителен период ищецът е изпитвал физически болки и дискомфорт при
придвижване, спане, при вдишване, като същите са били особено интензивни в първите три
месеца. Видно и от показанията на съпругата на ищеца, свидетелката Димка Я., горното е
довело до съществена промяна в ежедневието на Ю. Я. – първоначално същият е бил
неподвижен на легло и с памперси и катетър, впоследствие е започнал да се придвижва с
инвалидна количка и след няколко месеца – с патерици, като през цялото време се е нуждаел
от грижите от страна на съпругата си за ежедневните му нужди и хигиенни потребности.
Ищецът вече не е можел да работи като шофьор на тир на дълги разстояние, поради което
двукратно е сменял местоработата си, тъй като не е можел да понася продължително
физическо натоварване. Същият е бил стресиран и изнервен от изживяното, което
недвусмислено е демонстрирал пред съпругата си.
В обобщение съдът приема, че така установените неблагоприятни проявления на
причиненото на Ю. А. Я. увреждане налагат определяне на обичайния определян в
практиката на съдилищата размер на обезщетението за сходни претърпени неимуществени
вреди, което следва да допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от
увреждащото събитие в патримониума на ищеца, а именно – обезщетение в размер на 80
000 лева, която сума ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца на осн. чл.511, ал.3
във вр. с ал.1, т.3 от КЗ. Първият от предявените искове – за заплащане на обезщетение за
причинени на ищеца неимуществени вреди, следва да се отхвърли като неоснователен за
разликата до пълния му предявен размер от 150 000 лева. Така присъденият размер на
обезщетението бе съобразен и с момента, в който ищецът е претърпял неимуществените
вреди – 09.04.2023 год. или преди две години и шест месеца, с отчитане на настъпилите в
страната в обществено-икономически план промени в сравнение с момента на настъпване на
вредата.
Съдът не намира основания по чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на така присъденото
обезщетение на ищеца във връзка с наведените от ответника доводи за съпричиняване на
вредоносните последици от действията и бездействията на ищеца, който не е ползвал
обезопасителен колан, с което е способствал причиняването на травмите. Обстоятелството,
че ищецът не е бил с колан не бе установено с пряко и пълно доказване от ответника, а и
заключението на КСМАТЕ е категорично, че при навлизане на възли и агрегати в купето
вследствие на удара /в случая челен удар между два товарни автомобила с голяма кинетична
13
енергия, с деформации в областта на кабината на пострадалия/ е възможно да има
притискане на мястото на водача; тъй като линията на счупване на ребрата на ищеца е отзад,
както и счупването на таза, причината за тези типични счупвания е притискане, не толкова
удар, т.е. в този случай уврежданията могат да се получат и с поставен обезопасителен
колан.
Следва да се посочи, че ответникът следва да установи не само твърдените
действия/бездействия на пострадалия, но и причинната връзка между тях и настъпилия
вредоносен резултат, което не бе сторено. В горния смисъл е и трайната практика на ВКС,
изразена както в ППВС № 17/1963 год., така и в решения № 99/08.10.2013 год. на ВКС по
т.д. № 44/2012 год., II т.о., № 206/12.03.2010 год. по т.д. № 35/2009 год., II т.о., №
59/10.06.2011 год. по т.д. № 286/2011 год., I т.о. и № 98/24.06.2013 год. по т.д. № 596/2012
год.–
„Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилото
на чл.51, ал.2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействие
на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за появата на вредоносния
резултат, като е създало условия за настъпването му или го е улеснило.“.
Върху сумата от 80 000 лева съдът следва да присъди и законната лихва за забава
върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от 29.09.2023 год. – деня, следващ
изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като отхвърли иска за заплащане на законна лихва в
частта му за периода от 28.06.2023 год. до 28.09.2023 год. По делото бе установено, че
ищецът е предявил претенцията си до НББАЗ на 28.06.2023 год., като ответникът не се е
произнесъл до изтичане на горния срок, приложим за него съгл. чл.512, ал.1 от КЗ. В случая
НББАЗ дължи законната лихва за забава върху размера на обезщетението съгл. чл.497, ал.1,
т.2 от КЗ – не от 28.06.2023 год., както е претендирано, а след изтичането на срока по чл.496,
ал.1 от КЗ.
Вторият предявен иск – за заплащане на обезщетение за причинени на ищеца
имуществени вреди, е доказан по основание и до размер от 3 160 лева, която сума
ответникът следва да се осъди да му заплати, ведно със законната лихва, считано от
29.09.2023 год. до окончателното й заплащане, като отхвърли иска в частта му за разликата
до пълния му предявен размер от 3 510 лева и в частта му за заплащане на законна лихва в
частта му за периода от 28.06.2023 год. до 28.09.2023 год. Установено бе, че ищецът е
направил разходи във връзка с лечение на причинените му при горното ПТП телесни
увреждания, изразили се в закупени медицински изделия по фактури №
**********/12.04.2023 год. и № **********/18.04.2023 год., приложени с и.м., на обща
стойност 3 160 лева. Приложеният с и.м. фискален бон № 0000401/18.04.2023 год. на ЯК
Медиктранс“ ЕООД на стойност 350 лева за извършена транспортна услуга обаче не
удостоверява, че същата е във връзка с получените увреждания от ищеца – същата очевидно
не е за превоза с частна линейка след изписването на ищеца до дома му, за който
свидетелства съпругата му, тъй като същият е изписан от болничното заведение два дни по-
14
късно след издаването на фискалния бон – на 20.04.2023 год.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като с определение № 537/19.12.2023 год. по делото ищецът е бил освободен от
заплащането на държавни такси и внасяне на разноски за водене на съдебното производство
по предявените искове с правно основание чл.511, ал.3 във вр. с ал.1, т.3 от КЗ, то с оглед
изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по
сметка на съда дължимата държавна такса върху уважения размер на исковете – ДТ в размер
на 3 326.40 лева и направените разноски в размер на 830 лева – заплатени възнаграждения
на в.л. по КСМАТЕ и повторна АТЕ /включително допълнително определен депозит/.
Тъй като, видно от представения в о.с.з. на 11.06.2024 год. договор за правна помощ
от 06.11.2023 год., сключен между ищеца и адв. Р. М. от САК /л.231 от делото/, същият е за
оказване на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално
представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца и осъди ответника да заплати така
определената сума на адвоката.
Съгласно възприетото с ТР № 6/06.11.2013 год. по тълк. дело № 6/2012 год. на
ОСГТК на ВКС основанието по чл.78, ал.5 от ГПК /приложимо по аналогия и при
определянето на възнаграждението на осн. чл.38, ал.2 от ЗА/ се свежда до преценка за
съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на
делото, като съдът следва да съобрази спецификата на отделния случай, след което, при
несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при
упражняване на процесуалните права, следва да бъде намалено и заплатеното
възнаграждение.
В настоящия случай делото е с средна фактическа и невисока правна сложност,
обусловено и от извършването на процесуалните действия по събиране на доказателства с
участието на пълномощника – разпити на трима свидетели и изслушани заключения по две
експертизи.
След постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 год. по дело С-438/22 съдът не е
обвързан императивно с фиксираните в Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /сега – Наредба № 1/09.07.2004 год. за
възнаграждения за адвокатска работа/. Размерът на дължимото адвокатско възнаграждение
подлежи на преценка с оглед цената на предоставените услуги, вида на спора, материалния
интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и
правна сложност на делото /определение № 50021/05.03.2024 год. по т.д. № 1944/2022 год.
на ВКС, II т.о./. Съобразно правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 и т.2 от Наредбата
с оглед уважения размер на исковете /80 000 лева и 3 160 лева/ възнаграждението би
възлизало на 7050 лева и 616 лева или общо на 7 666 лева без ДДС или 9 199.20 лева с ДДС,
доколкото ответникът е регистриран по ЗДДС, което е съответно на фактическата и правна
15
сложност на делото, поради което ответникът следва да се осъди да заплати на
пълномощника сумата от 9 200 лева с ДДС. Така определеното от съда възнаграждение по
реда на чл.38, ал.2 от ЗА не подлежи на редукция съразмерно на отхвърлената част на
исковете с оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК /определение № 7/17.01.2022 год. по т.д.
№ 339/2021 год. на ВКС, ТК, I т.о./.
В хода на производството по делото ответникът е удостоверил направени разноски в
общ размер на 15 516.20 лева, както следва : заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по делото в размер на 14 116.20 лева с ДДС, внесен депозит
за възнаграждение на вещи лица по назначените КСМАТЕ и повторна АТЕ /вкл.
допълнително определен депозит/ в общ размер на 1 300 лева и внесен депозит в размер на
100 лева за призоваване на свидетелката С. В. К.; внесеният от ответника депозит за
призоваване на свидетеля Д. Н. М. подлежи на връщане в срока по чл.82 от ГПК при искане
от страната, доколкото свидетелят е отказал заплащане на горните разноски.
Пълномощника на ищеца е направил искане по чл.78, ал.5 от ГПК за присъждане на
по-нисък размер на разноските, съставляващи претендирано от ответника прекомерно
адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно по изложените горе
съображения за фактическата и правна сложност на делото. В случая съобразно правилата
на чл.7, ал.2, т.5 и т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа
с оглед предявения размер на исковете /150 000 лева и 3 510 лева/ възнаграждението би
възлизало на 10 650 лева за първия иск и 651 лева за втория или общо на 11 301 лева без
ДДС или 13 561.20 лева с ДДС. Видно е, че договореното и заплатено от ответника
възнаграждение от 14 116.20 лева с ДДС е около горния минимум по Наредбата, поради
което не е прекомерно и съответства на фактическата и правна сложност на делото.
С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да се осъди да заплати
на ответника сумата от 7 110.71 лева, съставляваща направени разноски съразмерно с
отхвърлената част на исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.511, ал.3 във вр. с ал.1, т.3 от КЗ Сдружение „Национално бюро
на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК ********* да заплати на Ю. А. Я. от с.
Д., област Пазарджик, ул. „Гергьовица“ № 10, с ЕГН **********, сумата от 80 000 лева
/осемдесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди –
физически болки, страдания и причинен стрес вследствие нанесени му телесни увреждания –
полифрагментна фрактура на ацетабулума в ляво, луксация на талокруралната става,
трималеоларна фрактура, свободно подвижна течност в ляво в малък таз, ретроперитонеален
хематом, плеврален излив в ляво около 450/500 мл, фрактури на ребра в ляво от 2-ро до 9-то,
фрактура на задната дъга и процеси спинози на С7, причинени в резултат на ПТП,
настъпило на 09.04.2023 год. около 20.05 часа на път I – 1 /Е79/, в района на км.182, по вина
16
на А.О., турски гражданин – водач на товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел
„Актрос“, с датски временен peг. № 1638634 – МПС без сключена застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, което обичайно се намира в държава членка на Съвета на
бюрата – Дания, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.09.2023 год. до
окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск В ЧАСТТА МУ за разликата
до пълния му предявен размер от 150 000 лева /сто и петдесет хиляди лв./ и В ЧАСТТА МУ
за заплащане на законна лихва върху обезщетението за периода от 28.06.2023 год. до
28.09.2023 год.
ОСЪЖДА на осн. чл.511, ал.3 във вр. с ал.1, т.3 от КЗ Сдружение НББАЗ, ЕИК да
заплати на Ю. А. Я. от с. Д., област Пазарджик, ул. „Гергьовица“ № 10, с ЕГН **********,
сумата от 3 160 лева /три хиляди сто и шестдесет лв./, съставляваща обезщетение за
причинени му имуществени вреди – направени от ищеца разходи за лечение на причинените
му при горното ПТП телесни увреждания, изразили се в закупени медицински изделия по
фактури № **********/12.04.2023 год., № **********/18.04.2023 год., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 29.09.2023 год. до окончателното й заплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск В ЧАСТТА МУ за разликата до пълния му предявен размер от
3 510 лева /три хиляди петстотин и десет лв./ и В ЧАСТТА МУ за заплащане на законна
лихва върху обезщетението за периода от 28.06.2023 год. до 28.09.2023 год.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК Сдружение НББАЗ, ЕИК да заплати по сметка
на Софийски окръжен съд сумата от 4 156.40 лева /четири хиляди сто петдесет и шест лв. и
четиридесет ст./, съставляваща дължима за производството по делото държавна такса и
направени разноски от бюджета на съда.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА ЗАД Сдружение НББАЗ, ЕИК да заплати на
адвокат Р. И. М. от САК, с личен номер ********** в единния адвокатски регистър при
ВАС, със служебен адрес гр. С., ул. „Цар Асен“ № 1, ет.4, сумата от 9 200 лева с ДДС /девет
хиляди и двеста лв./, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА
адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по
делото.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК Ю. А. Я. от с. Д., област Пазарджик, ул.
„Гергьовица“ № 10, с ЕГН **********, да заплати на Сдружение НББАЗ, ЕИК сумата от
7 110.71 лева /седем хиляди сто и десет лв. и седемдесет и една ст./, съставляваща
направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
17