№ 1321
гр. София, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Д. Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20231000502733 по описа за 2023 година
э
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260465/14.03.2023г. постановено по гр.д.№ 1600/2020г. по описа на
СГС, ГО, 14 състав, е отхвърлен предявеният от А. Г. П. срещу А. И. Т., иск с правно
основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, сключен между А. Г. П. и А. И. Т. на 15.05.2017г. с н.а. №
190, том II, per. № 16406, дело № 340/2017г. на Нотариус Р. Д., поради неизпълнение на
договорни задължения, като неоснователен.
Със същото решение са присъдени разноски като А. Г. П., е осъден да заплати на А.
И. Т., сумата от 4905 лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Делото е било обявено за решаване на 06.12.2022г. На 01.03.2023г. е починал
ищецът А. П.. На 14.03.2023г. е постановено съдебно решение по спора. С молба от
28.03.2023г., депозирана от адв.И. Д., пълномощник на Л. С. Я. (л.263), се прави искане Л. С.
Я. да бъде конституирана в производството по делото на мястото на починалия А. Г. П..
Представя се препис -извлечение от акт за смърт, саморъчно завещание и протокол за
обявяване на завещанието. С разпореждане от 18.05.2023г. СГС е конституирал по реда
на чл.227 ГПК Л. С. Я. като страна в производството на мястото на починалия ищец А.
Г. П..
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца
1
по делото.
Жалбоподателят-ищец Л. С. Я., конституирана на мястото на починалия в хода
на производството А. П./ оспорва решението изцяло и моли съда да го отмени и уважи
изцяло предявения иск. Посочва, че неправилно, съдът приема за даказано по делото, че в
периода от подписване на процесния договор-2017г. до подаване на ИМ през 2020г.
ответницата е обгрижвала ищеца, като “ го е посещавала често и му е носила от храната,
която готви за нейното домакинство“, доверявайки се на показанията на св.И. и Б.. Твърди,
че разпитаните свидетели нямат преки и непосредствени впечатления относно
обстоятелството, как е бил гледан и издържан прехвърлителят А. П.. Показанията на тези
свидетели не обосновават извод, че ответницата е изправна страна по процесния договор и
не доказват, че в периода от подписване на процесния договор- 2017г. до 2020г. ответницата
е обгрижвала ищеца, както неправилно е приел съдът. Твърди още, че необосновано съдът
не кредитира показанията на разпитаните по делото св.В. К. и Л. Я. със съображение, че
показанията им не обрисуват ежедневието на ищеца в пълнота. Прехвърлителят А. П. е бил
хоспитализиран през м.Декември 2019г., което се установява и от Епикриза от УМБАЛ „
Света Екатерина“ЕАД, която прилага. Тогава е бил придружен от св.Я., тъй като ответницата
му е отказала. Ето защо абсолютно необосновано съдът приема, че неизпълнението на
задължението да придружи прехвърлителя до болница или да осигури друго лице, не
обосновава извод за съществено неизпълнение на договореното задължение.
Прехвърлителят, който е бил на 84 г., е имал здравословен проблем и нужда от грижи, които
не е получил. Получил е отказ в критичен за него момент. Ответницата е отказала на
молбата му да го придружи до болницата, не е полагала грижи за него по време на
болничния престой, за който, видно от твърденията й, тя дори не знае, отказала е да го
придружи на контролните прегледи. На второ място твърди, че от събраните по делото
доказателства се установява, че прехвърлителят е осигурявал разходите си със свои средства
и такива, предоставяни от приятели, вкл.св.К. и Я.. Св.К. му е носил храна, понякога и пари.
Св.Я. му е купувала лекарствата, от които е имал нужда, плащала е телефона, интернета.
Предвид изложеното, неправилно съдът приема, че ответницата е изправна страна по
процесния договор. Тя не доказва да е изпълнила задължението си по процесния договор.
Намира за необоснован и произволен извода на съда, че щом като след м.01.2020г. А. Т. е
започнала да превежда парични суми на А. П., от това следва, че е налице хипотезата на
отказ на кредитора да приеме изпълнение по договора в натура, поради което насрещната
страна не се е освободила от задължението си, но е престирала по друг допустим начин- чрез
превод на парични суми. Не е налице хипотезата на трансформиране на задължението от
натурално в парично, тъй като не са налице предпоставките за трансформиране на
задължението от натурално в парично. По делото не се доказва изпълнение на задължението
по процесния договор, което да се трансформира в парично, тъй като не са ангажирани
доказателства, че е представена престация в натура, която е била отказана от ищеца.
Превеждането на парични суми на прехвърлителя след подаване на исковата молба за
разваляне на процесния договор и в хода на съдебния процес по иска по чл.87,ал.3 ЗЗД, не
прави ответницата изправна страна по процесния договор за периода от неговото сключване
2
м.05.2017г. до подаване на исковата молба - 2020г., както и не презумира изпълнение на
задължението по процесния договор, за този период. Претендира разноски.
Въззиваемата страна А. И. Т. оспорва жалбата и моли съда да я остави без
уважение. Изтъква факта, че съдът правилно анализира събраните по делото гласни
доказателствени средства и намира за доказано, че в периода от подписване на договора -
2017г. до подаване на исковата молба - 2020г. ответницата А. Т. е обгрижвала ищеца А. П.,
като му е носила от храната, която готви за нейното домакинство, била винаги насреща, в
случай на нужда и е приемала това за свое задължение. Св.И. и Б. са имали преки,
непосредствени и продължителни впечатления от поведението на ответницата към ищеца
относно грижите, тъй като много често са я посещавали и са виждали многократно тя да му
носи храна, да му пазарува, като е имала и свободен достъп до двора и къщата му, защото
имала ключ, предоставен й от него. Св.Б. твърди, че в периода от 2017г. до края на 2019г.
лично тя е ходила в двора на А. 5-6 пъти заедно с А., като всеки път А. му е носила храна,
брали са череши заедно, като от тях А. е правила компоти и сладка за А.. Нещо повече,
страните по делото са се познавали отдавна и са имали отношения, близки до роднинските.
Ответницата А. е била отглеждана от майката и сестрата на ищеца А. - баба П. и леля М..
Била от дете близка с А. и неговото семейство. Тези отношения, изразявали се и в
полаганите от ответницата грижи за ищеца, много преди сключване на процесния договор,
са били трайно установени между страните и не са били прекъсвани до момента, в който
ищецът, по незнайни причини, е отказал осигуряваната му издръжка и гледане. Това е
станало в началото на месец януари 2020г. или по-точно на 06.01.2020г., когато отношенията
между страните по делото се влошили. Св.И. е запомнила тази дата, тъй като е Йордановден
и нейният брат на този ден е организирал празненство, за което А. й е направила прическа.
Тя описва А. като конфликтна личност и много сприхав. Категоричният отказ от страна на
ищеца да приеме предложените грижи и издръжка в натура е поставил ответницата в
невъзможност да изпълнява задължението си по договора. Ето защо, от този момент -
06.01.2020г. - ищецът сам се е поставил в забава, неприемайки изпълнение на задължението
по договора, при това без основателна причина. Твърди, че и двете свидетелки Б. и И. са
съседи на страните по делото и имат непосредствени и постоянни наблюдения и преки
впечатления от взаимоотношенията между тях, за разлика от ищцовите свидетели, които
освен, че не са живели наблизо, твърдят, че са посещавали и виждали ищеца инцидентно
през доста отдалечени периоди от време. Посочва, че св. Я. концентрира разказа си около
това, че не познава ответницата А., никога не я е виждала, но когато ищецът А. е бил
изписан от болницата, тя й се е обадила, за да я попита дали А. си е в къщи, тъй като не си
вдигал телефона. В начатото на разпита говори за това, че е посещавала А. 2-3 пъти месечно,
а в края казва за 2-3 пъти седмично. Също така заявява, че договорът между А. и А. е
сключен преди почти три години, а всъщност към датата на заседанието са изтекли почти
шест години от сключването му. Твърди, че не следва да се кредитират и показанията на
св.К., който като се качвал на Витоша, пътьом е минавал през А.. Заявява, че не бил виждал
някой, който да му помага в моментите, когато е бил с А., но и не твърди ищецът да се е
3
оплаквал от неизпълнение на задълженията на А. към него. Същевременно, ищцовите
свидетели не сочат за лошо отношение от страна на А. Т. към А. П., което евентуално би
могло да бъде причина за отказа му. Ищецът по собствена воля се е съгласил да плаща
консумативните си разноски, като е приел, че може сам да си ги посрещне и това не е част от
задълженията на ответницата. От една страна обстоятелството, че ищецът в продължение на
три години не е получавал пращаните му с пощенски записи средства, които видно от
приетите доказателства, са връщани, поради това, че той не е ходел да ги получава, сочи, че
изпращаната му сума е достатъчна да замести престацията в натура. Това следва дори и от
показанията на неговите свидетели. Така например св.К. е заявил, че заедно били ходили на
кафе и да си пазаруват. Твърди, че не се представят доказателства, които да удостоверяват
влошено здравословно състояние, непозволяващо на ищеца да напуска дома си. От друга
страна, е безспорно доказателство за това, че самият ищец е отказвал, както осигуряваните
му от ответницата издръжка и гледане в натура, така и заместващата я парична престация,
доколкото по делото не се твърди и не се доказва А. П. да е бил в невъзможност да отиде да
си получи сумите от пощенските записи. Всички свидетели са заявили, че той е бил в добра
форма за възрастта си, движел се е нормално и не е имал затруднения от какъвто и да било
характер, които биха му попречили да отиде и си получи парите от пощата.Претендира
разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 87 ал.3 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 15.05.2017г. е прехвърлил на ответницата правото на собственост по
отношение на два имота срещу насрещното задължение на приобретателя да му осигури
спокоен и нормален живот, какъвто е водил до прехвърлянето, а именно: поземлен имот с
пл.№ 1745, с площ 1691 кв.м., находящ се в ***, както и имот с пл.№ 1283, с площ 3090
кв.м., находящ се в ***. Поддържа, че прибретателят не е полагал никакви грижи за него,
въпреки нуждата му от помощ в домакинството и грижи за здравето му. Предвид
изложеното, прави искане до съда да развали сключеният договор и да му присъдени
сторените по делото разноски.
Ответницата оспорва твърденията, на които ищецът основава претенцията си. Заявява, че е
полагала грижи за него, носила му е храна и му е пазарувала, като в нито един момент
същият не я е известил, че полаганите грижи са недостатъчни. Пояснява, че във връзка със
спор относно водено срещу двамата съдебно производство ищецът е преустановил контакт с
нея и не я е допускал до къщата, в която живее, считано от м.01.2020г. поради което е
започнала да му изплаща месечна издръжка в размер на по 200 лева чрез пощенски записи,
които обаче ищецът отказвал да получи.
От фактическа страна се установява, че на 15.05.2017г. е сключен договор за издръжка и
гледане, по силата на който А. Г. П. е прехвърлил на А. И. Т. два незастроени недвижими
имоти срещу задължението й да се грижи за него, като му осигури спокоен и нормален
4
живот, какъвто е водил до сключване на логовора. Предмет на прехвърлителната сделка са
следните обекти на правото на собственост:
1. Поземлен имот с идентификатор № 68134.1971.1745 по КККР на гр.София, одобрени със
Заповед № РД-18-3/11.01.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ 1691 кв.м., с
трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско
застрояване, при съседни имоти с идентификатори № 68134.1971.3389, № 68134.1971.874, №
68134.1971.802, № 68134.1971.1746, № 68134.1971.35 и № 68134.1971.1112, който имот
съставлява по акт за собственост парцел XVI-1745, кв.103 по плана на ***, целият с площ
1790 кв.м.;
2. Поземлен имот е идентификатор № 68134.904.1283 по КККР на гр.София, одобрени със
Заповед № РД-18-739/21.01.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК, е площ 2749 кв.м., с
трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - за
жилищни нужди, при съседни имоти с идентификатори № 68134.904.2038, №
68134.904.2635, № 68134.904.2636, № 68134.904.2637 и № 68134.904.882, който имот
съставлява по акт за собственост парцел IV-1283, кв.93 по плана на ***, целият с площ 2820
кв.м.
Договорът е обективиран в н.а. № 190, том II, рег.№ 16406, дело № 340 от 15.05.2017г. на
нотариус Р. Д..
На 28.07.2021г. т.е. след вписване на искова молба, по която е образувано делото, е налице
отбелязване за прехвърлено право на собственост от ответницата в полза на трето за спора
лице по отношение на имот пл. № 1745, както и отбелязване, че на 14.07.2021 г. ответницата
се е разпоредила с един от имотите, а именно пл. № 1283. Видно от представен протокол от
о.с.з. на 28.06.2021г. по гр.д.№ 12796/2019г. на СГС, 3 състав, е одобрена спогодба, сключена
между А. И. Т. - продавач и Х. А. Н.-купувач. Предмет на делото е иск с правно основание
чл.19 ал.3 ЗЗД, а предмет на договора за покупко-продажба е имот пл.№ 1745, разпореден
въз основа на сключено между страните споразумение за уреждане на отношенията им,
възникнали с подписване на предварителен договор за този имот./л.157/
По делото са събрани многобройни гласни доказателствени средства, а именно показанията
на св.К. и Я., Б. и И., разпитани в о.с.з. на 06.12.2022г.
Свидетелят В. К. твърди, че познава А. П. от 2000г.-2001г., тъй като често минавал покрай
къщата му, понеже работил в кв. „***“ и го посещавал във връзка с работата си. Посочва, че
след 2017г. и до 2020г. е ходил в дома му в дните, когато правил разходки по планината
Витоша и дори пазарувал заедно с него, като придобил впечатления, че ищецът сам си
готвел, понеже никога не е виждал друг човек да му помага в домакинството.
От своя страна Л. Я. /сега жалбоподател/ допълва, че А. П. е бил близък на свекърва й, а
след нейната кончина продължила да поддържа отношения с ищеца, който живеел сам.
Заявява, че от него узнала за сключения с А. договор, с който А. й прехвърлил имоти срещу
задължението й да се грижи за него, което приела положително, тъй като ищецът бил на
възраст и така осигурявал грижа за себе си. Признава, че знаела в чия полза е разпоредил
5
имотите, а именно на съседка, която живеела срещу неговия дом на ул. ***. Сочи, че когато
го посещавала след тази сделка не видяля промяна в дома му, нито е виждала някога да му се
носи нещо сготвено и всъщност дори не познава А. и не я е срещала. Твърди, че през 2019г.
ищецът имал здравословни проблеми, във връзка с което го приели в болница
„Св.Екатерина“, където му занесла по негова молба вещи, защото разбрала, че А. не можела
да отиде. Посочва, че след изписването му А. сам се прибрал вкъщи, а тя по-късно му купила
лекарствата, тъй като А. пак не можела да го обслужи. През м.януари 2020г. два пъти го
придружила за контролен преглед, защото нямало кой да му помогне. Заявява, че през
периода 2017г. - 2020г. А. сам си пазарувал, а тя му плащала телефона и интернета, като в
този период ищецът искал пари от сина й, но не знаела причината за това.
Делото е било обявено за решаване на 06.12.2022г. На 01.03.2023г. е починал ищецът А. П..
На 14.03.2023г. е постановено съдебно решение по спора /респ. същото е процесуално
допустимо/. С молба от 28.03.2023г., депозирана от адв.И. Д., пълномощник на Л. С. Я.
(л.263), се прави искане свидетелката да бъде конституирана в производството по делото на
мястото на починалия ищец. Представя се препис -извлечение от акт за смърт, саморъчно
завещание и протокол за обявяване на завещанието. С разпореждане от 18.05.2023г. СГС е
конституирал по реда на чл.227 ГПК Л. С. Я. на мястото на починалия ищец А. Г. П.. С
разпореждане от 23.03.2023г. и от 11.04.2023г. съдът е изискал от СО - район „Витоша“
удостоверение за наследници на починалата страна, видно от което наследници А. П. се
явяват само лица от четвърти ред. Общото завещателно разпореждане по чл.16, ал.1 ЗН
придава на лицето, в чиято полза е направено, качеството на наследник, който измества от
наследяване наследниците по закон.
От друга страна свидетеля Д. Б. заявява, че познава страните по делото от дете, защото били
приятелки с ответницата и често ходила да си играе при нея, а срещу къщата й бил дома на
А.. Уточнява, че дори си играели в двора при ищеца. Сочи, че страните по делото били
близки и от А. (А.) разбрала, че през 2017г. А. й прехвърлил имоти, за да се грижи за него.
Посочва, че А. все бързала от работа да иде при него, за да му занесе храна и дори я е
виждала да му носи каквото е сготвила, брали черешата в двора му, правили компоти и
сладка от тях за него. Заявява, че през периода 2017г. - 2020г. е ходила в дома на ищеца с А.
около 5-6 пъти, като А. е влизала в двора и къщата свободно и самостоятелно, защото имала
ключ от там. Пояснява, че през 2020г. отношенията на А. и А. се влошили, защото той не
искал повече да я вижда и не отговарял на обажданията й.
Изслушан е свидетеля С. И., която посочва, че живее в кв. „***“ и познава страните от
детските си години, защото живеят двор срещу двор. Уточнява, че когато били деца, Ани
често била в къщата на А., тъй като в нея живеели сестра му и майка му, които отгледали А..
Знае, че с А. също са близки. Уточнява, че А. й споделила, че А. й прехвърлил имоти срещу
„доглеждане“. Заявява, че според нея Ани винаги се е грижела за А., дори преди сделката, а
след нея я виждала да му носи храна многократно, когато й е ходила на гости. Сочи, че
когато А. е бил болен, А. му е пазарувала, което знае от лични наблюдения - ходели заедно
да му пазаруват. Пояснява, че когато отишла при А. на Йордановден я заварила разстроена,
6
защото направила кекс на А., но той не я допуснал да влезе. Знае, че и впоследствие не я
допускал без да знае защо, както и че след това А. започнала да му превежда пари, за да
посреща нуждите си, защото смятала това за свое задължение. Изразява мнение, че А. по
принцип бил сприхав, конфликтен човек, заради което хората го избягвали.
СГС е кредитирал показанията на св.И. и Б. като логично обосновани и вътрешно
непротиворечиви, тъй като са съседи по къщи в кв.***, впечатленията им са били постоянни
и непрекъснати такива датиращи от детските години на А. насам. Затова и показанията на
св.И. са с най-голяма тежест при преценката изпълнявали ли е ответницата надлежно и
точно своите договорни задължения по отношение на прехвърлителя. За разлика от тях тези
на св.К. са инцидентни - когато отивал на Витоша, по пътя минавал през къщата на А., без
да се уточнява колко пъти месечно е ходел на Витоша, а тези на Я. - не могат да бъдат
кредитирани, тъй като след смъртта на ищеца, именно тя е конституирана на негово място
по реда на чл.227 ГПК като ползваща се от завещание, съставено от ищеца в нейна полза. В
този смисъл нейните показания се явяват обяснения на страна по делото, които не могат да
бъдат кредитирани от съда като свидетелски такива, още повече е налице конфликт на
интереси.
Точно затова пред САС бяха изслушани свидетелите А. Б. С. /наемател в къщата на А./, М.
А.А Ч. /роднина по съребрена линия, тъй като баба й е братовчедка на починалия А. П./, И.
С. К. /племеница на починалия А. П./.
Свидетелката К. твърди, че е роднина на А. по съребрена линия, от малка живее на ***, а А.
живеел на съседна улица в *** – на ул. ***“. Не познава А. лично, а нейната майка О.. Знае
О., тъй като те били в съседни същи – една срещу друга. От малка посещавала къщата на А.,
но откакто започнали да връщат имотите, понеже имали общи интереси, от повече от 20
години контактували непрекъснато. Ходила у тях, но не често. Виждали се по път, защото
той ходел на пазар, ходели по магазините и след това заедно на кафе. За А. споменал някъде
3-4 години преди смъртта си. Тогава й съобщил, че е прехвърлил имот срещу издръжка и
гледане имот, казал един имот на „Ш. кладенец“. Твърди, че той сам се гледал сам, пазарувал
си, готвел си, грижел се за себе си. Пак от него разбрала, че отношенията им били обтегнати,
че не се грижела за него, затова вече предприема действия за разваляне на договора. Въобще
не й е казвал, че е прехвърлил имоти. Когато казал, че са в обтегнати отношения и че ще
разваля договора, чак тогава разбрала и се чудела защо не е споделил. Твърдял, че тя не се
грижела за него въобще, нито му готви, затова разваля договора. Непрекъснато до смъртта
му се виждали. Той споделял за болестите си. Като пиели кафе той не искал захар – имал
диабет, със стомашни проблеми. Веднъж й споделил, че е влиза в болница, бил болен, малко
преди Ковид-а. Л. Я. не е от техния род. С това момиче той я е запознавал с нея, една
русичка, казал, че е негова приятелка. Тя не се интересувала от личния му живот, той не бил
женен, няма деца. Затова решила, че са двойка, но не е питала за подробности. Няма
представа колко се е грижила Л. за него. Той живеел абсолютно сам. Не е виждала някой да
се грижи за него и да му готви. Може би тази Л. да е ходила там, но свидетелката не знае.
Последно го видяла през февруари, защото й се обадил по телефона, казал, че не се чувства
7
добре и да отиде да му вземе пенсията. Тогава помолил и да му напазарува. Тя взела
пенсията, напазарувала, звъннала му и той излязъл до вратата на къщата. Не е влизала вътре.
Често се виждала с А. навън, но не е ходила у тях често, нито му готвила, нито му чистила.
Влизала е вътре в периода от 2016 до 2020 г., защото имали доста общи семейни отношения,
общ наследодател и имотите им общи.
От своя страна св.Ч. твърди, че е далечна роднина на А.. Ходила у тях като много малка, не
била още построена къщата докрай. Детето й е на детска градина в *** и много често
минава през този имот. Често минавала от там, тъй като преди имала служебни отношения с
А., тъй като тя е фризьорка, а свидетелката маникюристка и си поръчвали заедно козметика.
На различни места работели, но си вземала пратката или от тях, или от салона и тогава
виждала А.. А. живее точно срещу къщата на А., двамата били съседи и тогава й казала, че
те са далечни роднини с него. С него не говорила, той бил много особен и като цяло никой
от роднините не разговарял с него и дори не всеки път я поздравявал, когато я виждал.
Доколкото знае живеел сам. Никой от роднините не искал да общува с него. Това го знае от
баба й М. Ч.. А. нищо не й е казвала. Знае за взаимоотношенията между А. и А., че му
помагала – пазарувала му, наглеждала къщата, когато той ходел на изследвания. От нея знае,
че често е ходел на изследвания. Пазарувала му хранителни продукти, виждала, когато била
там, да му носи или да си говорят на вратата като току-що му е занесла нещо. Спомня си
случка преди 3-4 години, той пак бил влезнал в болница за изследвания. А. трябвало да
наглежда къщата, да пали печка да не се замразят тръбите и тогава й казала, че се налага да
пътува и евентуално ако може тя да отиде да изключи печката, за да не стане пожар, но в
крайна сметка тя не заминала. Малко след това А. казала, че двамата са се скарали. Не знае
дали А. сам е ходил на изследвания или заедно с А.. Не е виждала да купувала лекарства.
Много често минавала и сега покрай улицата, на която живеел А., защото посещавала едно
заведение наблизо там за закуска, за кафе, тъй като живее в района - в Симеоново. Като дете
е влизала в къщата на А.. Не виждала А. в магазина да пазарува, а я виждала, когато отива
след работно време да си вземе нещо от нея, да предава на А. торбите на вратата на къщата.
А. влизала в къщата на А., имала ключ.
Свидетелят С. посочва, че има сключен договор за наем на къща на ул. ***“ № 16. Наемът е
от година и седем, осем месеца може би, не знае точно или година и половина. Лично
познава А. приживе, защото ползвал неговата къща, има къща близнак. Не живее там, но
ползва там има и куче, и инструменти вътре е работилница. В къщата, след смъртта на А.,
след като влезнах и в неговата част, защото преди това ползвал другата, вътре било
бъркотия, имало много боклуци, изхвърлили всичко, подредили, изчистили, измили и
намерили много документи оригинали – нотариални актове, скици, решения от поземлена
комисия. Намерил всякакви документи, не само такива, които касаят процесния случай. Той
наел и тази част от къщата под наем. Видял, че има и негови документи и си ги прибрал.
Питал М. какво да направи с другите и той му казал, ако познава някой на който са, да му ги
предаде. Имало документи и за А.. Тези документи седяли там дълго време, може би 5-6
месеца миналата година. С един колега в другото помещение правят маси, столове. Когато
8
неговия племенник от Котел - С. дошъл в София, колегата го помолил момчето да спи там.
Тогава се притеснил за документите. М. казал да ги даде на А.. Тя била позната, по-голяма от
него, виждал я всяка седмица, защото тя им хранела кучето, но точно тогава, когато вече
искал да махне документите, започнала работа и изчезнала, дълго не можел да я открие. По
тази причина й пратил нотариална покана. И досега не знае точно къде работи А.. Оставил
ги тези неща на нотариус. За тази част на А. плащал 300 лв наем. За 2 години е договора.
Имало един скрин вътре, в който намерил документите, отделно имало в кашони от DVD, от
телевизори. Относно вещите на А., дошла една госпожа, /тази, която претендира, че е
собственик/, запечатала прозорците и «окраде всичко». При А. много рядко идвали хора.
Може да е идвала тази госпожа, но принципно рядко някой го посещавал.
Въз основа на събраните гласните доказателствени средства САС приема за доказано пълно
и главно, че страните по договора се познават от години, като ответницата е общувала с
ищеца още от дете, понеже са живеели къща срещу къща в кв.***. Нещо повече, като дете
ответницата често е пребивавала в неговия дом, тъй като по сведение на св.И. сестрата и
майката на прехвърлителя са я отгледали заедно, полагайки грижи за нея. Създалата се
емоционална близост, аналогична на родствени отношения, е намерила отражение в
уговорката именно А. Т. да се грижи за А. П., като му осигури нужното, за да води спокоен
живот до края на дните си, при социално-битови условия, с които е свикнал до този момент
или по-добри такива. Срещу така поетата грижа А. П. е приел да прехвърли на А. Т. два свои
незастроени недвижими имота, което е сторил на 15.05.2017г. Договорът не оставя
съмнение, че е сключен с оглед полагане на бъдещи грижа и издръжка, поради което дали
приобретателката се е грижила за прехвърлителя преди 15.05.2017г. е правно ирелевантно,
въпреки че има доказателства в тази насока. По делото бе доказано също, че след
06.01.2020г. /Йордановден/ страните са били във влошени отношения, а А. П. спрял да
допуска А. Т. до дома си, като отказвал и всякакви контакти. Причината за това не е
изяснена по делото, но от този момент насетне /считано от м.02.2020г./ А. Т. е започнала да
превежда всеки месец по 200 лв. на А. П. чрез пощенски запис, за което получателят е бил
известяван от оператора. Видно от приложени 32 бр. разписки ответницата е изплащала чрез
„Български пощи“ ЕАД парични преводи на ищеца в размер на по 200 лева на месец,
считано от 17.02.2020г. до 28.11.2022г. В този смисъл е приложено и удостоверение от
„Български пощи“ ЕАД за извършени преводи за периода м.02.2020г. - м.02.2022г. към който
краен момент е бил издаден документа. Не се спори и се установява от приложени покани
до подателя, че получателят А. П. не е приел средствата, тъй като не се явявал за
изплащането на пощенските записи, респ. отказвал е получаването им. Затова сумите са
били върнати на подателя. Налице е следователно хипотеза на отказ на кредитора да приеме
изпълнение по договора в натура.
Въз основа на събраните гласни доказателствени средства настоящата съдебна инстанция
прави обоснован извод, че ответницата, която носи доказателствената тежест, е доказала
пълно и главно наличието на надлежно и точно изпълнение на поетото договорно
задължение за издръжка и гледане, включително чрез трансформация след 06.01.2020г.
9
Следва да се отбележи, че в случая всяка форма на неизпълнение на задължението се
приравнява на пълно такова и съответно води до право на разваляне на договора.
Същевременно и при наличието на трудова заетост на приобретателя, същата е можела да
изпълни своите задължения и чрез трето лице, но свидетелите сочат, че А. бил с особен
характер, много сприхав и не допускал всеки до дома си, вкл.св.К., която е далечна роднина
по съребрена линия, но се виждали само навън в едно кафене, когато пазарували заедно, а в
дома му ходела като малка.
Пред САС бяха представени два броя Декларации от 27.11.2017 г. и 16.08.2019 г. от
името на А. Г. П., за които се твърди, че са написани и подписани от А. П., намерени от
наемател на къщата /св.С./ след неговата смърт. В първата от тях долуподписаният А.
Г. П. декларира, че е получил от А. И. Т. дължимата се издръжка и гледане. Уведомен е
за предстоящата продажба на имотите, които й е прехвърлил с н.а.№ 190, том II, per.
16406, дело 340/2017г. на Нотариус Р. Д., и заявява, че няма претенции към нея. С
втората от 16.08.2019г. декларира, че към днешна дата е получил от А. И. Т. дължимата
се издръжка и гледане и заявява, че няма претенции.
С оглед показанията на св.С. и предвид преклузията, визирана в чл.266 ГПК, САС
намира, че двете декларации са новооткрито доказателство по смисъла на ал.2, поради
което бяха приобщени към доказателствения материал. Двете са били намерени в
къщата на А. посмъртно и при опит да бъдат разчистени боклуците, намиращи се
вътре с оглед отдаване на имота под наем. Същите бяха оспорени като неавтентични
частни документи от жалбоподателката. В тази насока бяха назначени и изслушани
графологични експертизи – основна, тройна и повторна тройна СГЕ, депозирани
съответно на
Основното заключение, депозирано от в.л.К. И. сочи, че подписите не са автентични,
въпреки че в двете декларации подписите нямат типичните признаци за имитация, т.е. тъпи
начала, тъпи краища, а са изпълнени с бърз темп. Конкретно за подписа от 2017 г., той е
изпълнен дори с по-висока координация от тази, която лицето е притежавало към тази дата,
т.е. не е възможно да е въпрос на старчески изменения и тремор на ръка. Категорично всеки
от четирите реквизита, /като всеки един от документите съдържа по два реквизита –
ръкописно изписани имена и подпис/, не е изпълнен от лицето А. П.. Констатирала е
сходства в транскрипцията на подписите, в графичното съчетание, което те включват, в
размера и наклона, които са общи признаци, но паралелно с това има съществени различия в
от 8 до 10 частни почеркови признаци, като примерно за първия ръкописен текст в първата
декларация от 2017 г. в ръкописно изписаното име 10 различни частни признака, които са с
висока идентификационна значимост и дават именно основанието за категоричността на
извода. На твърдението, че в определен брой признаци има разлики, в другите има сходство
заявява, че сходството е визуално. Има вложен стремеж, но убягват финните детайли. Точно
в частните признаци се наблюдават съществените различия, които имитаторът не може да
възпроизведе, именно воден от стремежа да наподоби общото съдържание на подписа и
общата визия на ръкописно изписаното име, така че да създаде илюзията, че все пак те са
10
изпълнени от титуляра. Действително какво е разпределението на натиска по дължината на
мастилените щрихи, което е допълнително категорично потвърждение, че ръкописно
изписаните имена и подписите са изпълнени от друго лице, защото имитаторът не е успял да
възпроизведе и именно това различно разпределение на натиска по дължината на щрихите
както при подписите, така и при буквите, защото тази диференциация, това разпределение е
много строго индивидуално подсъзнателно генерирано за почерка на едно лице и
имитаторът, колкото и да се стреми да наподоби общата графика, тази диференциация със
сигурност му убягва. Това е микроскопското изследване и онагледяване, има
денситометрична програма, която е компютърна програма, която извършва този анализ. В
конкретния случай не е използвана тази програма, а само микроскопските снимки.
Първата тройна СГЕ дава обратно заключение на основното т.е. че подписите и почеркът са
автентични. Сравнителните образци са датирани в относително дълъг период от време: от
1979 г. до 2022 г., т.е. преди и след датировката на двете декларации в които се съдържат
обектите на експертизата. При проведените сравнителни графически изследвания между
самите образци, се установяват индивидуални съвкупности, отнасящи се съответно за
ръкописните текстове и за подписите. Наличието на такива индивидуализиращи
съвкупности, дава основание за категорично заключение, че посочените сравнителни
образци са изписани от едно и също лице - А. Г. П.. В тези образци се наблюдава както
устойчивост на почерковите признаци, така и обичайна вариантност, която отразява
динамиката в почерка на А. Г. П.. В количествено и в качествено отношение предоставените
сравнителни образци са достатъчни за решаване на поставените идентификационни задачи.
Констатациите от техническото изследване на ръкописните текстове и подписите - обекти на
експертизата, дават основание за извод, че те са изписани със синьо на цвят багрило, чрез
пишещо средство - химикалка. Не се установяват признаци за изписването им чрез
техническа подправка или нанасяне чрез друго техническо средство. При изследване на
щрихите на обектите на експертизата, не се установиха и признаци за извършена
графическа подправка (имитация) при изписването им: относително забавен темп на
движенията, точки на необосновано спиране и прекъсване на движенията, нарушена
линейност на щрихите, както и наличие на тъпи начала и краища или снаждания на щрихи в
отделните елементи. При проведеното разделно и сравнително графическо изследване на
ръкописните текстове изписани в двете декларации: „А. Г. П.“ (обекти на експертизата), се
установява, че отразените в тях почерци имат еднакви общи графически характеристики:
средна степен на обработеност на движенията, ниска степен на свързаност на движенията,
които са със среден размер и разтегнатост, имат десен наклон. При разделното и
сравнителното графическо изследване на подписите в двете декларации - обекти на
експертизата, се установява, че те имат съвпадащи общи признаци: смесена транскрипция,
средна степен на обработеност на движенията, висока степен на свързаност, средна
разтегнатост и десен наклон на движенията, диференциран натиск. Освен съвпаденията в
общите графически признаци, при сравнителното изследване между обектите на
експертизата, се установяват и съвпадения в индивидуалните графически признаци.
Цялостно, съвпаденията в общите и частните графически признаци, образуват
11
индивидуални съвкупности, които дават основание на вещите лица за категорично
заключение, че ръкописните текстове в двете декларации са изписани от едно и също
лице, а също и подписите в двете декларации са изписани от едно и също лице.
При двете сравнителни идентификационни изследвания, между ръкописните текстове и
подписите - обекти на експертизата от една страна и сравнителните образци, от друга
страна, не се установи наличие на различаващи се общи или частни графически признаци.
Същевременно, установените съвпадащи групови и индивидуални графически признаци
образуват съвкупности, които са индивидуализиращи. Наличието на такива съвкупности,
както и констатираното отсъствие на признаци за извършена графическа подправка
(имитация) при изследване на ръкописните текстове и подписите - обекти на експертизата,
водят до извода, че обектите на експертизата и сравнителните образци са изписани от едно и
също лице. Това дава основание за категорично заключение, че ръкописните текстови и
подписите - обекти на експертизата са изписани от А. Г. П..
В о.с.з. допълват, че типични признаци на имитация не са установени. Признаците за
имитация се проявяват винаги. Зависи и от обема на обекта за изследване, но в случая
обемът е голям. Има на две места изписани трите имена, има други два подписа и при
всички случаи признаци за имитация биха се появили. В случая няма такива признаци. Има
вариантност при изписване и при подписа и при почерка, така че това е нещо нормално.
Вариантността съществува във всеки един почерк и при подписа и при текстовото
изписване. Във всеки подпис има вариантност и това не води до извод, че има разлика.
Важна е устойчивостта, която се проявява във формата на движението и дъговидността на
втория елемент следващ буквата „а“ в подписа. Дъгата в декларацията е с умален размер по
хоризонтала, но с такъв умален размер по хоризонтала има изписване и в сравнителните
образци. Не са констатирали различия, поради което не са посочили такива в заключението.
Повторната тройна СГЕ дава заключение, че подписите са автентични, но при
особено мнение на вещото лице Д., която счита, че не са автентични. Според двете
вещи леца констатираните съвпадения са характерни, устойчиви, образуват
индивидуализираща съвкупност и са достатъчни за извод, че имената-обект на експертизата
в двете Декларации са написани от А. Г. П.. При сравнителното графическо изследване на
подписите - обекти на експертизата в двете Декларации и подписите-сравнителни образци
от А. Г. П. се установява съвпадение в степента на обработеност, вида, съдържанието и
структурната сложност на транскрипцията, размера, наклона, свързаността, а така също и в
частните признаци, изчерпателно посочени в снимков материал. Според вещи лица Б. и М.
името „А. Г. П.” и подписа след него в двете Декларации с дати 27.11.2017 г. и 16.08.2019 г.
са изпълнени от А. Г. П. т.е. автентични.
При съвкупен анализ на изводите, направени от всички вещи лица графолози, САС намира,
че подписите на двете декларации са автентични и са положени от А. П., като прецени
съотношението 5 към 2. В този смисъл могат да бъдат кредитирани като извънсъдебно
признание на неизгоден факт, а именно – че до 16.08.2019г. /когато е съставена втората по
време декларация/ е налице надлежно изпълнение на поетите договорни отношения от
12
страна на А. И. за полагане на грижи и предоставяне на издръжка. Спорният въпрос е дали е
налице такова включително и към 06.01.2020г. Към жалбата са приложени Епикриза от
УМБАЛ „ Света Екатерина“ ЕАД, от която е видно, че прехвърлителят А. П. е бил
хоспитализиран; за времето от 06.12.2019г. до 10.12.2019г., поради наличието на задух,
умора и систолна дисфункция /тахиаритмия/, като в резултат на диуретично лечение с
фурантрил е постигнат отрицателен водно-солеви баланс с клинично и обективно
подобрение. Изписан хемодинамично стабилен. Както и Амбулаторен лист № 10 от
06.01.2020г. и Амболаторен лист № 248/ 28.01.2020г. на УМБАЛ „Св.Екатерина“ ЕАД,
удостоверяващи провеждането на контролни прегледи. От съдържанието на които става
ясно, че субективно пациентът се чувства добре и отказва инвазивно лечение.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Доказателствената тежест е разпределена правилно от първоинстанционния съд
съобразно трайната практика на ВКС, приложена по делото и по чл.290 ГПК - в тежест
на приобретателя по договора за издръжка и гледане е да докаже изпълнението на
договора - Р по гр. д. № 1313/09 г. на четвърто г.о.
С оглед трайната практика на ВКС, грижи и издръжка се дължат независимо дали
прехвърлителят може да се издържа и обслужва сам. Така в решение по гр. д. № 1534/09 г.
на ІV ГО е прието, че изпълнението на задължението за гледане и издръжка, когато то не е
детайлно уговорено, се определя от действителните нужди на кредитора. Специфичността
на съдържанието на задължението за гледане, подчинено на нравствено етични изисквания,
следва от постигнатото между страните съгласие с оглед конкретиката на всеки отделен
случай; с оглед жизнените и битови нужди на прехвърлителя и възможностите му да се
справя сам. В решение по гр.д.№ 1313/09г. на ІV Г.О. е прието, че при тълкуването на волята
на страните съгласно изискванията на чл.20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са
уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата
необходима издръжка и всички необходими грижи. Поемането на други задължения,
например да се живее в общо домакинство, не може да се предполага. Ако такова
задължение не е уговорено изрично в договора, то може да бъде изведено от
обстоятелствата, при които е сключен той. В случая страните по договора са живеели в две
съседни къщи в кв.***, като взаимно са полагали грижи един за друг много години преди
сключването на процесния договор. Ето защо изобщо не се е налагало живеене в едно общо
домакинство, още повече прехвърлителят се е намирал в добро здравословно състояние, като
сам е бил напълно подвижен, за да излиза и да пазарува, както и да се среща на кафе с
близки роднини. В този смисъл необходимите грижа и издръжка са били предоставяни в
необходимия обем.
Не може да се предполага и поемането на задължение за осигуряването на емоционална
близост, топлина и уют. Ако такова задължение е поето изрично, съдът следва да вземе
предвид, че изпълнението му е невъзможно без съдействието на кредитора, а когато
преценява последиците от неизпълнението му, съдът следва да отчете значението и
13
относителната тежест на това задължение в сравнение с останалите задължения по договора.
Ако в нотариалния акт задължението на приобретателя е описано като издръжка и гледане,
издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на
прехвърлителя (без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и
доходите си и без оглед наличието на негово собствено семейство, за което също следва
да полага грижи), и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на
прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам. Изпълнението
на приобретателя е надлежно, когато отговаря на действителните нужди на прехвърлителя.
Приобретателят обаче не може да натрапи на прехвърлителя грижи, които той не е готов да
приеме или да му наложи начин на живот, който той не е готов да следва. Ако предложеното
от приобретателя изпълнение е било прието от прехвърлителя, който се е считал
удовлетворен последният или неговите наследници не могат да искат разваляне на договора.
Приобретателят не може да задължи прехвърлителя да отказва грижи и издръжка от трети
лица, нито пък може да ограничи тези лица да му предоставят такива. В този случай, за да се
прецени дали договорът е изпълнен надлежно, ще следва да се преценява поведението на
прехвърлителя-дали предоставяните от третите лица грижи и издръжка не са от такова
естество и обем, че да заместят изцяло дължимото се от него и какви са причините за това.
Във връзка с това преценката за обема на задълженията на приобретателя по договора за
издръжка и гледане следва да се прави и с оглед на това дали към момента на сключването
му прехвърлителят получава грижи и издръжка от трето лице и дали това състояние ще
продължи и след този момент.
В случая А. П. е нямал собствено семейство и деца т.е. не е получивал грижи и издържка от
трети лица. Същият е получавал надлежно изпълнение по договора за времето от неговото
сключване до 16.08.2019г. вкл., установено по делото чрез съвкупен анализ на събраните
писмени и гласни доказателствени средства. Проблемът е възникнал през месец декември
2019г., когато А. П. се е почувствал зле и се е налагало да бъде приет за изследвания в
болница. В този момент до него е била жалбоподателката-ищца, която го е закарала до
болницата и го е придружила обратно, като го е снабдила с необходимите лекарства.
Доколкото показанията на последната не могат да бъдат кредитирани, тъй като вече е
страна, остава неизяснен въпросът дали той е уведомил А. за това и дали последната е
отказала съдействие в този момент т.е. дали това неизпълнение е съществено с оглед
интереса на кредитора. Отговорът на този въпрос произтича от естеството на поетото
задължение, което е трайно и продължително-до смъртта на кредитора. Това, което
длъжникът трябва да престира на кредитора си ден по ден, е поначало неотлагаемо в
смисъл, че това, което трябва да се даде днес е жизнено необходимо и не може да се отложи
за утре. Изводът е, че ако задължението за гледане и издръжка не се изпълнява известно
време, изпълнението в натура за пропуснатото време е вече невъзможно. Пропуснатото по
каквато и да е причина изпълнение не може да бъде дадено допълнително по-късно.
Кредиторът със сигурност ще получи по-малка престация от уговорената/П. В., "Договор за
гледане и издръжка", изд.1994 г., стр.77-78/. В съзвучие с теорията е и практиката на ВКС,
според която задължението по договор за издръжка и гледане е неделимо както по своя
14
характер, така и поради намерението на страните/решение № 35 от 23.03.1999 г. по гр. д. №
966/98 г. на II ВКС/. Неизпълнението на задълженията за част от обема на дължимата
престация и не за целия период е основание за разваляне на договор изцяло поради
неизпълнение/ решение № 1267 от 12.11.2008 г. по гр. д. № 5326/2007 г., V ГО на ВКС/. За да
приеме, че неизпълнението за определен период от време е незначително и да откаже
разваляне на договора, като приложи чл.87 ал. 4 ЗЗД, съдът трябва да оцени съотношението
между изпълнената и неизпълнената част от задължението, но следва да вземе предвид вида
на договора и характера на задължението. Преценката за това кога неизпълнението на
договор за прехвърляне на имот срещу задължението за издръжка и гледане е незначително
по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, следва да се извършва изцяло в светлината на интереса на
кредитора с оглед конкретните обстоятелства - възраст, здравословно състояние,
специфични нужди, физическа кондиция, икономически условия и пр. При прехвърлянето
на имот срещу задължение за издръжка и гледане продължителността на изпълняване на
поетото задължение от страна на длъжника не може да се поставя като единствен и основен
елемент, обосноваващ значимостта на осъществено изпълнение. Хипотетично всяко едно от
посочените по-горе обстоятелства за конкретната житейска ситуация на кредитора може да
доведе до извод за това, че неизпълнението не е незначително/решение № 818 от 7.01.2011 г.
по гр. д. № 1371/2009 г. на IV ГО на ВКС/. В същия смисъл е и решение № 441 от 27.05.2009
г. по гр. д. № 486/2008 г. на IV ГО на ВКС. В това решение е прието, че договорът за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е единен и
задължението по него е неделимо както по своя характер, така и поради намерението на
страните. Неговото неизпълнение следва да се преценява от гледна точка на чл. 87, ал. 4 ЗЗД
- доколко съществено е неизпълнението с оглед интереса на кредитора. Когато
прехвърлителят е бил възрастен, с влошено здравословно състояние и се е нуждаел от
постоянни грижи и издръжка, лишаването му от гледане представлява съществено
неизпълнение. Както бе посочено по-горе прехвърлителят е бил възрастен, но в добро общо
състояние до декември 2019г. и не се е нуждаел от постоянни грижи и издръжка, като е
живеел сам и е можел сам да се обслужва в битов план. Още повече е имал особен характер
и общувал с малко хора, още по-малко е допускал до дома си. Св.И. заявява, че е бил
конфликтна личност и няма някой в ***, с когото да не се е скарал. От баща си знае, че още в
училище бил голям инат и правил скандали./л.222/
В обобщение както в теорията, така и в практиката договорът за издръжка и гледане се
разглежда като единен, а задължението по него е неделимо. Неизпълнението на този договор
за известен период от време не може да бъде дадено по-късно. Когато съдът преценява дали
договорът трябва да се развали или не, тъй като неизпълнението е незначително, трябва да
се съобрази със специфичния за този вид договор интерес на кредитора. От значение е не
толкова продължителността на периода на неизпълнение, колкото обстоятелствата,
при които гледането и издръжката не са дадени и които може да са усложнили
състоянието на кредитора. В конкретната хипотеза /дори ако се приеме за доказан/ факта,
че през декември 2019г. е бил придружен от Л. Я., а не от А. до болницата и обратно, не
15
обосновава извод за съществено неизпълнение на задълженията на прехвърлителя, водещо
до разваляне на договора, още повече няма събрани гласни доказателствени средства,
сочещи че А. е уведомил А., а тя е отказала да го придружи до МБАЛ Св.Екатерина. Факт е,
че на Йордановден – 06.01.2020г. двамата са развалили своите отношения, като А. спрял да я
допуска до дома си, а на 27.01.2020г. той е съставил завещание в полза на Л. Я., като
преустановил всякакви контакти с А. И.. Когато прехвърлителят неоснователно отказва да
приеме издръжка и грижи в натура, той сам се поставя в забава. Задължението за полагане
на грижи може да бъде изпълнявано само в натура и затова, ако кредиторът е в забава, то се
погасява поради невъзможност за която длъжникът не отговаря, т.е. ако кредиторът
"неоправдано" (по своя вина) не приема изпълнение или не оказва необходимото
съдействие. Задължението за издръжка обаче може и следва да бъде трансформирано
веднага, без да се изчаква изхода от евентуално съдебно решение. Ако кредиторът изпадне в
забава, длъжникът се освобождава от собствената си забава, но само занапред, като
продължава да е в неизпълнение за минал период от време. В случая в договора е поето най-
общо задължението за издръжка и гледане и следователно няма поето задължение от
съвместно съжителство. Безспорно е доказано, че А. и А. живеели в съседни къщи в кв.***,
че основното задължение на последната е било да го снабдява с хранителни продукти и да
пазарува периодично, което тя правела, предвид ангажираните в тази насока свидетелски
показания. От друга страна самия А. е бил жизнен и напълно самостоятелен, като редовно
ходел на пазар и кафе, за да се вижда с роднини и да обсъжда общи семейни въпроси,
свързани с реституирани имоти, останали от техен общ наследодател. Безспорно е, че към
датата на сключване на договора през 2017г. А. е бил в добро здравословно състояние при
наличието на вече констатирани диабет и стомашни проблеми, но не изискващи ежедневен
надзор. Договорът не е сключен с оглед на личността на А., тъй като е изрично предвидено,
че е възможно изпълнение и чрез трето лице. От друга страна А. не е имал собствено
семейство и деца и бил много особен – в тази насока показанията на св. Ч. от които става
ясно, че той бил много особен и като цяло никой от роднините не разговарял с него и дори
не всеки път я поздравявал, когато я виждал. Доколкото знае живеел сам. Никой от
роднините не искал да общува с него. Това го знае от баба й М. Ч.. Свидетелите Б. и И. са
категорични в твърденията си, че са виждали А. да носи многократно храна на А. и да му
пазарува, като свободно достъпвала двора и къщата му, защото имала ключ от нея, както и
че правила това със съзнанието, че е нейно задължение, и го изпълнявала до м.01.2020г.,
когато поради влошаване на отношенията им А. отказал комуникация с А. и не я допускал
до дома си. И двете сочат, че А. е имала ключ от къщата и често е ходила там, за да носи
храна, както и че са общували по начин, типичен за близки лица - брала черешата в двора,
правела на място сладка и компоти за А., пазарувала му. Що се отнася до свидетелите К. и
Я., съдът намира, че тези на първия от тях не са трайни и непрекъснати, а инцидентни –
когато отивал на Витоша респ. не обрисуват ежедневието на ищеца в пълнота. Тези на Я. са
изключени от доказателствения материал, тъй като тя е страна и заинтересована от изхода.
Единствено показанията на св.К. могат да бъдат кредитирани, но самата тя споделя, че не е
посещавала често А. в дома му, а само пиели кафе в заведение и обсъждали имотни
16
проблеми в семейството. Всичко което знае, е чула от самия А., но няма преки впечатления
от А. или домакинството на А.. От него разбрала, че той е недоволен от А., понеже не му
готвела, затова смята да развали договора. Същевременно св.Б. и И. твърдят, че когато
готвела вкъщи, А. винаги носела храна на А., вкл. носела кекс на Йордановден, когато той
отказал да я допусне и преустановил контакти с нея.
Изпълнението по този договор трябва да е пълно и цялостно както спрямо субектите, които
се ползват от него, така и спрямо продължителността на изпълнението. Затова дори
частичното неизпълнение от приобретателя в посочените аспекти има за последица
разваляне на договора изцяло. Достатъчно е да се установи неизпълнение на договора
спрямо прехвърлителя за известен период от време, за да може той да претендира и обоснова
право на разваляне, което не е ограничено до размера на неизпълнената част. В случая е
безспорно установено, че след м.01.2020г. страните по делото не са поддържали никакви
контакти, а А. не допускал до къщата А. и не отговарял на телефонни обаждания. За да бъде
изправен длъжникът трябва ежедневно да предоставя издръжка включваща изцяло храна,
режийни разноски, дрехи и др.; и полага грижи за здравето, хигиената и домакинството на
кредитора. Неприемането съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора не
освобождава длъжника от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се
осигурява според обстоятелствата - в натура или в пари. Ако кредиторът не приема или не
оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура,
длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за
трансформация.
Правилото е, че длъжникът по задължението за издръжка и гледане в натура дължи само
точно изпълнение на същото, т.е. това, което е уговорено и както е уговорено. По
изключение задължението за издръжка /но не и за гледане/ може да се трансформира в
паричния му еквивалент: когато по обективни причини кредиторът не може да даде
необходимото съдействие за изпълнение; ако длъжникът е неизправна страна; когато
длъжникът по обективни причини не може временно да изпълнява в натура; когато поради
временно разстройство в отношенията кредиторът не дава съдействие за изпълнение на
задължението за издръжка в натура. Задължението за издръжка по договора може да се
трансформира в паричен еквивалент само при временни причини, осуетяващи изпълнението
в натура, докато тези причини са налице и след отпадането им страните отново се връщат
към изпълнение в натура. В противен случай трансформацията на задължението за издръжка
в натура в паричен еквивалент по волята на една от страните би подменила взаимното
съгласие на страните в противоречие на закона – чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД /в аналогичен
смисъл Решение № 1169 от 9. XII.1986 г. по гр.д. № 353/86 г., II ГО/.
Задължението за полагане на грижи /за разлика от задължението за издръжка/ може да бъде
изпълнявано само в натура. По поетото от приобретателя задължение за гледане, съдът
следва да вземе предвид, че изпълнението на това задължение е невъзможно без
съдействието на кредитора. Затова, ако кредиторът е в забава, с оглед естеството му,
изпълнението на това задължение става невъзможно по причина, за която длъжникът не
17
отговаря. В този случай, за да бъде изправен по задължението си да приеме предложеното
му от длъжника изпълнение или да даде необходимото съдействие, без което длъжникът не
би могъл да изпълни задължението си, кредиторът следва да установи, че е налице
обективна причина, поради която временно не може да приеме предложеното му
изпълнение, респ. че е преустановил състоянието на липсващо оказване на необходимо
съдействие за изпълнение. Във всички случаи изпълнението на задължението за гледане
предполага съдействие /изправност/ на кредитора. А основателността на претенцията за
разваляне на договора е обусловена както от виновното неизпълнение от страна на
длъжника – приобретател, така и от изискването кредиторът – прехвърлител, претендиращ
развалянето, да е изправна страна по облигационноправната връзка /чл.87 ал.1 ЗЗД/.
От данните по делото - показанията на разпитаните свидетели и двете декларации от 2017г.
и 2019г. съдът приема за безспорно установено, че по договора не е налице съществено
виновно неизпълнение от страна на длъжника-приобретател. Точно обратното – налице е
необоснован отказ на прехвърлителя да допусне А. до дома си, с което по същество той е
изпаднал в забава. Задължението за полагане на грижи може да бъде изпълнявано само в
натура и затова, то се е погасила след м.01.2022г. поради невъзможност за която длъжникът
не отговаря, доколкото кредиторът "неоправдано" (по своя вина) не приема изпълнение и не
оказва необходимото съдействие. Задължението за издръжка е трансформирано веднага, чрез
изпращаните 32 бр. Пощенски записи. Всички свидетели са заявили, че А. е бил в добра
форма за възрастта си, движел се е нормално и не е имал затруднения от какъвто и да било
характер, които биха му попречили да отиде и си получи парите от пощата. След като
кредиторът е изпаднал в забава, длъжникът се освобождава от собствената си забава./в този
смисъл решение № 550 от 02.10.2025г. по гр.д. № 880/2025г., ІІІ Г. О. НА ВКС по чл.290
ГПК/
С оглед гореизложеното и при съвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде потвърдено.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателката дължи в полза на въззиваемата страна направените
пред настоящата инстанция разноски, които са поискани и възлизат на 7000 лв., видно от
приложения списък по чл.80 ГПК. Възражението за прекомерност е неоснователно с оглед
цената на иска и извършените пред въззивна инстанция процесуални действия.
Воден от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260465/14.03.2023г. постановено по гр.д.№ 1600/2020г. по
описа на СГС, ГО, 14 състав.
ОСЪЖДА Л. С. Я., ЕГН **********, с адрес: ***, /конституирана на мястото на починалия
А. Г. П., ЕГН **********, / ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА на А. И. Т., ЕГН **********, гр.***,
18
кв. „***“, ул. ***“ № **, съдебен адрес: гр.София, ул. "Христо Белчев" № 8А, ет.1- чрез адв.
П. С., сумата от 7000 лв. /седем хиляди лева/, направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19