Присъда по дело №292/2023 на Районен съд - Тутракан
| Номер на акта: | 7 |
| Дата: | 11 април 2024 г. (в сила от 27 април 2024 г.) |
| Съдия: | Огнян Кирилов Маладжиков |
| Дело: | 20233430200292 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 15 декември 2023 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Районен съд – Тутракан
Съдебното производство е образувано по обвинителен акт на Районна
прокуратура – Силистра, ТО-Тутракан с вх.№ 5673/15.12.2023 г. срещу И. П.
И. с ЕГН **********, роден в гр. Исперих, обл. Разград, с постоянен и
настоящ адрес в с. Зафирово, общ. Главиница, обл. Силистра, ул. „Дочо
Михайлов“ № 13, български гражданин, осъждан, безработен, с начално
образование, неженен, за това, че на 13.10.2023 год. в с. Зафирово, общ.
Главиница, обл. Силистра, на ул. „Славянска“ № 8, не изпълнил Заповед за
незабавна защита от домашно насилие № 11, издадена на 26.09.2023 по гр.д.
№ 533/2023 по описа на Районен съд – Тутракан, на основание чл. 18, ал. 1 от
ЗЗДН, като приближил дъщеря си К. И. П. на по-малко от забранените със
заповедта 150 метра – престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.
В съдебното заседание прокурорът поддържа обвинението.
Подсъдимият, в предварителното изслушване по чл. 371, т. 2 от НПК,
признава изцяло фактите, изложение в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тях;
отказва се от разглеждане на делото по общия ред.
С определение съдът е обявил, че са налице предпоставките по чл. 372,
ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2 от НПК, и при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения прокурорът пледира за осъдителна присъда
с налагане на наказание една година лишаване от свобода.
Защитникът на подсъдимия счита, че той е невинен, тъй като
нарушението на заповедта за незабавна защита не е умишлено, понеже е има
уговорка с майката на дъщеря му К. да отиде да си вземе дрехи, и точно
тогава синът му се е обадил на полицията, а пристигналия полицейски екип е
заварил подсъдимия в непосредствена близост до дъщеря му. Моли за
оправдателна присъда, евентуално за налагане на наказание глоба.
Подсъдимият в личната си защита и в последната си дума съжалява за
деянието, моли да бъде на казан с глоба.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият И. П. И. с ЕГН ********** е роден в гр. Исперих, обл.
Разград, с постоянен и настоящ адрес в с. Зафирово, общ. Главиница, обл.
Силистра, ул. „Дочо Михайлов“ № 13, български гражданин, осъждан,
безработен, с начално образование. На 26.09.2023 г. в производство по Закона
за защита от домашното насилие, по гр.д.№ 533/2023 на Районен съд
Тутракан бива издадена Заповед за незабавна защита № 11/26.9.2023 г., с
1
която на г-н И. му се забранява да приближава на по-малко от 150 метра
дъщеря си К. И. П., за срок до издаването на заповед за защита или до
приключването на делото с влязъл в сила съдебен акт. На 23.10.2023 по
същото гражданско дело е издадена Заповед за защита № 12. Това означава,
че Заповедта за незабавна защита № 11 е имала действие от 26.09.2023 до
23.10.2023 г. Последната е връчена лично на подсъдимия на 27.09.2023 г.,
чрез РУ на МВР-Тутракан. На 13.10.2023 г. малко преди 21,00 часа г-н И.
посещава домът на ул. „Славянска“ № 8 в с. Зафирово, където знае, че
пребивават неговата дъщеря К., синът му Джафер, майка им Рафие и синът на
последната – Д.. Влиза през външната врата, отделяща двора на къщата от
улицата. От къщата излизат и застават в двора Рафие и К.. К. е на не повече
от 2 метра. Баща и я вижда, но въпреки това не напуска двора и не се
̀
отдалечава на повече от 150 метра от нея. Г-н И. съобщава на Рафие, че иска
да си вземе дрехи. Стават пререкания между двамата, тя се опитва да го
изгони с думи, а той, подразнен от това, че му се налага да е на квартира,
прави опит да спре електрическия ток във въпросния дом от електрическия
стълб на улицата, изричайки думите: „Ти ще гледаш филма с децата, а аз ще
стоя на квартира“. Междувременно Д., едноутробният брат на К., се обажда
на тел. 112 и когато пристига полицейският екип, заварва подсъдимия в
непосредствена близост до дъщеря му К. в двора на къщата. Действията на ул.
„Славянска“ № 8 в с. Зафирово от пристигането на г-н И. до арестуването му,
се развиват в продължение на около 20 минути.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
дадените от обвиняемия обяснение на ДП и пред съда, показанията на
свидетелите, справката за съдимост, автобиографията на подсъдимия,
декларацията за неговото семейно и материално положени, Заповедта за
незабавна защита № 11/26.09.2023, Разписка за връчването и на подсъдимия
̀
на 27.09.2023 и от Протокола за предупреждението му да спазва заповедта.
Съдът не намира противоречия в показанията на свидетелите: нито
вътрешни, нито помежду им; същите се подкрепят от останалите
доказателства, включително от обясненията на подсъдимия. Всички
доказателствени средства са събрани в законосъобразно проведено ДП, при
строгото съблюдаване на процесуалните правила. Няма такива, които съдът
да намира за недостоверни с изключение на защитната теза на подсъдимия и
неговия защитник, че той предварително се е обадил на свид. Рафие И., че ще
отиде да си вземе дрехи.
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Подсъдимият И. П. И. е извършил престъплението по чл. 296, ал. 1
от НК.
Обект на това престъпление са обществените отношения осигуряващи
изпълнение на заповедите за защита от домашно насилие.
Субект на престъплението може да е всяко наказателноотговорно лице,
2
спрямо което като насилник е издадена заповед за защита, в т.ч. за незабавна
защита по ЗЗДН, какъвто се явява подсъдимият.
От обективна страна на 13.10.2023 год. в с. Зафирово, общ. Главиница,
обл. Силистра, на ул. „Славянска“ № 8, той не изпълнил Заповедта за
незабавна защита от домашно насилие № 11, издадена на 26.09.2023 по гр.д.
№ 533/2023 по описа на Районен съд – Тутракан, на основание чл. 18, ал. 1 от
ЗЗДН, като приближил дъщеря си К. И. П., в чиято полза била издадена
заповедта, на по-малко от забранените с нея 150 метра.
Престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК е формално, на просто
извършване, тъй като в състава му не е включено настъпването на някакъв
общественоопасен престъпен резултат. Затова от субективна страна е
достатъчно да се установи дали подс. И. е съзнавал общественоопасния
характер на самото деяние.
От разписката за връчване на Заповедта за незабавна защита и от
признанието му пред съда, че е знаел за нея, следва, че деянието е извършено
умишлено.
Съдът не възприема защитната теза за уговорка между подсъдимия и
свид. Рафие И. той да отиде да си вземе дрехите и за използването на случая
от нея и от сина и Д. да дискредитират пред полицията г-н И., знаейки за
̀
ефекта на заповедта за защита. Нито нейните свидетелски показания, нито
тези на свид. К. П. сочат на предварително знание у тях, че подсъдимият ще
ги посети, за да си вземе дрехи. Вярно е, че пред тях подсъдимият именно
тази причина е изтъкнал за посещението си, но съдът приема, че е измислил
повода на момента, защото съвпадащите му обяснения с показанията на г-жа
И., че е възникнало напрежение между нея и него, и че той е отишъл да
изключва тока им, само доказват, че намерението на г-н И. не е било да си
вземе дрехи, а да влиза в пререкание с близките си. Дългият период от 20
минути от пристигането му на ул. „Салвянска“ № 8 до арестуването му също
доказва, че той умишлено не е спазил забраната да не приближава К. на по-
малко от 150 метра, защото дори да е имал някаква уговорка с майка и,
̀
веднага щом е разбрал, че няма да бъде допуснат да си вземе дрехи и
виждайки К. в непосредствена близост до него, при все че свид. Рафие И. е
започнала да го гони с думи да си върви, оставането му няма друго обяснение,
какъвто няма и опита да изключва тока с думите: „Ти ще гледаш филма с
децата, а аз ще стоя на квартира“.
Предвиденото наказание за престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК е
лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева. Същото
следва да се определи, като се отчетат степента на обществената опасност на
деянието и на дееца, подбудите за извършването на престъплението и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Степента на обществена опасност на конкретното деяние не е висока, но
на дееца е. Същият е многократно осъждан, като от значение са най-вече:
- НОХД № 55/2019 на ТнРС, приключило със Споразумение №
3
93/30.05.2019 г., в сила от 30.05.2019 г., за престъпление по чл. 144, ал. 3 във
вр. ал. 1 вр. чл. 26 от НК, извършено в периода 05.09.2018-06.09.2018 в с.
Зафирово, когато на два пъти се заканил с убийство, изричайки „Ще ви убия“
и привеждайки в работен режим моторен трион, който насочил към Рафие Д.
И. и двете им деца К. Р. Д. и Джефер И. П., като заканата възбудила
основателен страх у тях за осъществяването и. Наказан с пробация.;
̀
- НОХД № 238/2020 на ТнРС, приключило със Споразумение №
7/10.02.2021, в сила от 10.02.2021, също за престъпление по чл. 144, ал. 3 във
вр. ал. 1 от НК, извършено на 09.06.2020 в с. Зафирово, когато се заканил с
убийство по отношение на Рафие Д. И., гонейки я с брадва с думите „Ще те
убия“, като това заканване възбудило основателен страх у нея за
осъществяването му. Наказан с лишаване от свобода за една година и шест
месеца, изтърпяването на което на осн. чл. 66 от НК е отложено за три години
и шест месеца.;
- НОХД № 203/2023 на ТнРС, приключило със споразумение,
престъплението е кражба, наказанието – пробация.
Настоящото престъпление е извършено в изпитателния срок на
отложеното за изтърпяване наказание лишаване от свобода по Споразумение
№ 7/10.02.2021 по НОХД № 238/2020 на ТнРС. Освен това, заканите с
убийство са все към лица от най-близкото му обкръжение – в двата случая
това е неговата съжитЕ. и свидетЕ. по делото Рафие И., а в първия случай и
двете му деца, в т.ч. К., спрямо която е издадена процесната Заповед за
незабавна защита по ЗЗДН.
Друго отегчаващо вината обстоятелство са алкохолните опИ.ия на
подсъдимия, включително препятствали довършването на откритото съдебно
заседание на 15.02.2024, когато бе констатиран в съдебната зала с 2,04
промила.
Следващият факт, който се признава от подсъдимия, е, че не е платил
глобата си от 200 лева, наложена с решението по гражданското дело по ЗЗДН.
Фактите за съдимостта и алкохолните прояви са отегчаващи вината
обстоятелства; докато неплащането на глобата не е такова обстоятелство, но в
съвкупност обуславят извода, че измежду алтернативните наказания по чл.
296, ал. 1 от НК глобата не би постигнала нужния поправителен,
превъзпитателен и превантивен ефект. Налице е трайна и постоянна
престъпна нагласа у г-н И., която има опасност да ескалира неконтролируемо,
ако не бъде изолиран от обществото за известно време, в което да преосмисли
поведението си и, най-вече, където ще бъде лишен от възможност да
злоупотребява с алкохол. Затова съдът следва му да наложи наказание
лишаване от свобода, като по-подходящото от двете алтернативни.
Не са налице предпоставките по чл. 78а от НК, както и на чл. 66 от НК
предвид съдебния статус на г-н И..
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита съдействието,
което подсъдимият е оказал в хода на разследването и доброто му
4
процесуално поведение, с изключение на първото открито съдебно заседание.
Същият полага труд, къде по трудов договор, къде не, все пак има трудови
навици. И отново съдът подчертава липсата на настъпили други
общественоопасни последици от деянието, обуславящи ниската степен на
обществена опасност на деянието, поради което размерът на наказанието
следва да е ориентиран към абсолютния минимум.
При преценка на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства,
съдът намира, че наказанието следва да се определи по реда на чл. 54 от НК, в
размер на четири месеца и половина (петнадесет дни), които на основание чл.
58а, ал. 1 от НК да се намалят с една трета и да му се наложи за изтърпяване
три месеца лишаване от свобода.
Следва, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, да бъде приведено в
изпълнение наказанието от една година и шест месеца лишаване от свобода,
което подсъдимият И. П. И. с ЕГН ********** се е съгласил да изтърпи по
влязлото в сила на 10.02.2021 г. Споразумение № 7/10.02.2021 по НОХД №
238/2020 на Районен съд – Тутракан, като същото следва да изтърпи отделно
от наложеното с настоящата присъда наказание.
На осн. чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС наложеното на подсъдимия И.
П. И. с ЕГН ********** с настоящата присъда наказание „Лишаване от
свобода“, и приведеното в изпълнение по Споразумение № 7/10.02.2021 по
НОХД № 238/2020 на Районен съд - Тутракан, следва да бъде изтърпяно при
първоначален ОБЩ режим.
По делото не са направени разноски и няма веществени доказателства,
по които да се дължи произнасяне.
Така мотивиран съдът постанови присъдата.
Районен съдия:
5