Решение по КНАХД №783/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Началник група „Пътна полиция“ в Районно управление – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, срещу Решение № 134 от 16.04.2025г., постановено по АНД № 339/ 2025г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 23-0284-002336 от 28.11.2023г., издадено от Началник група в РУ – Казанлък.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че не е доказана съставомерността на деянието от субективна страна. Поддържа че неправилно съдът е приел, че ако и формално да е било извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, то не може да бъде вменено във вина на санкционираното лице, поради което и не съставлявало административно нарушение по см. на чл. 6 от ЗАНН. Направено е искане обжалваното съдебното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 23-0284-002336 от 28.11.2023г. на Началник група в РУ – Казанлък.

Ответникът по касационната жалба – К. М. А., чрез пълномощника си по делото, в представения писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Казанлъшкият районен съд е постановил отмяна на наказателното постановление.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на К. М. А. против Наказателно постановление № 23-0284-002336 от 28.11.2023г., издадено от Началник група в Районно управление – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, с което на К. А. са наложени административни наказания – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл. 175, ал.3, предл. първо от ЗДвП, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 09.07.2023г. в 22.20ч. в гр. Казанлък на [улица]до №24, в посока запад-изток, К. А. е управлявал МПС - лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № [рег. номер], негова собственост, видно от Договор за покупко-продажба с рег.№2297/ 10.04.2023г., което МПС не е било регистрирано по надлежния ред – със служебно прекратена регистрация от дата 12.06.2023г. по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП (прекратяване регистрацията на регистрирано МПС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство). По случая е била образувана преписка вх. № 10784/ 2023г. по описа на Районна прокуратура - Стара Загора, ТО – Казанлък, като с Постановление от 15.11.2023г. на прокурор в РП – Стара Загора, на основание чл.24, ал.1, т.1 от НК, е отказано да бъде образувано наказателно производство при прилагането на чл.9, ал.2 от НК. Прието е наличие на данни за извършено от А. административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което спрямо него следва да се реализира административнонаказателна отговорност. С оглед на което преписката е изпратена на Началника на РУ – Казанлък, за реализиране отговорността на К. А. за допуснатото от него нарушение по ЗДвП.

Казанлъшкият районен съд е отменил наказателното постановление, по съображения за неговата материална незаконосъобразност. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че липсват доказателства извършената служебна дерегистрация да е била съобщена на собственика, каквото задължение било вменено на органа, съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП във вр. с чл. 18б, ал. 2 вр. ал. 1, т. 10 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Съответно прието е, че поведението на санкционираното лице не може да бъде подведено под административнонаказателна отговорност съобразно разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, след като не е знаело, че регистрацията на управлявания от него автомобил е била прекратена към датата на извършване на нарушението. Формиран е извод, че ако и формално да е било извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, то не може да бъде вменено във вина на К. А., поради което и не съставлявало административно нарушение по см. на чл. 6 от ЗАНН.

Решението на Казанлъшкия районен съд е постановено при неправилно приложение на закона.

Не се споделя извода на въззивния съд, че нарушението на чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което е бил санкциониран К. А. с обжалваното наказателно постановление, не може да му бъде вменено във вина, и съотв. че ако и формално да е било извършено, то не съставлява административно нарушение по см. на чл. 6 от ЗАНН. Съгласно легална дефиниция, съдържаща се в § 2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, „регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП вменява задължение към приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба, като аналогични са и разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и ал.4 и чл. 4, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. Когато това задължение за регистрация не бъде изпълнено от собственика в двумесечен срок от придобиването, разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП предвижда прекратяване на регистрацията на регистрираното пътно превозно средство, което прекратяване става служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система. Прекратяването на регистрацията има за последица липсата на административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение. За разлика от други случаи на прекратяване на регистрацията, предвидени в Наредба № I-45 от 24.03.2000г., при служебно прекратяване на регистрацията в хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, администрацията не дължи уведомяване, тъй като прекратяването на регистрацията е вследствие на виновно неизпълненото задължение. В тази връзка неправилно и необосновано въззивният съд е основал фактическите и правните си изводи на липсата на данни за изпълнено от органа задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП във вр. с чл. 18б, ал. 2 вр. ал. 1, т. 10 от Наредба №I-45 от 24.03.2000г. за уведомяване на собственика на МПС за прекратената регистрация на автомобила, защото в случая прекратената регистрация на ППС не е в хипотезата на чл.143, ал.10 от ЗДвП (на превозно средство, за което е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането), а в хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Съответно неприложимо е и разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г. по тълк. дело № 3/2022г. на ОСС на НК на ВКС, Първа и Втора колегия на ВАС, на което се е позовал Казанлъшкият районен съд – посоченото Тълкувателно постановление изключва наказуемостта по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП единствено в хипотезата на управление на МПС със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на МПС. Действително по делото не е доказано, че санкционираното лице е знаело, че управляваното от него МПС е било със служебно прекратена на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП регистрация. Н. К. А. е бил длъжен да знае, както за законово вмененото му задължение по чл.145, ал.2 от ЗДвП, така и за законово регламентираните последици по чл.143, ал.15 от ЗДвП при неизпълнението на това задължение. Непознаването на закона не извинява никого, поради което незнанието на закона не е обстоятелство, оправдаващо/изключващо виновното поведение на санкционираното лице, нито дисквалифицира това поведение като правонарушение. Съответно незнанието на А. за служебно прекратената регистрация в хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП на управляваното МПС – негова собственост, не може да обуслови извод за несъставомерност на деянието от субективна страна и за липсата на виновно извършено от К. А. нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и респ. – за липсата на основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето по чл. 175, ал.3, предл. първо от ЗДвП, както неправилно е приел Казанлъшкият районен съд. Обратното би означавало да се толерира неправомерното поведение на лицето и то да черпи права от него, което е недопустимо. Поради което правилно с НП № 23-0284-002336 от 28.11.2023г. е била ангажирана административнонаказателната отговорност на К. А. за извършеното от него нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, при прилагане на санкционната разпоредба на чл. 175, ал.3, предл. първо от ЗДвП.

С оглед на гореизложеното обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да бъде потвърдено Наказателно постановление № 23-0284-002336 от 28.11.2023г., издадено от Началник група в РУ – Казанлък, като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода на делото искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН, се следва присъждане на сумата от 210 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в двете съдебни инстанции, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (в съответните приложими редакции на разпоредбата) във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. второ във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 134 от 16.04.2025г., постановено по АНД № 339/ 2025г. по описа на Казанлъшкия районен съд и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0284-002336 от 28.11.2023г., издадено от Началник група в Районно управление – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, с което на К. М. А. [ЕГН], с адрес с. Кънчево, общ. Казанлък, [улица], са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл. 175, ал.3, предл. първо от ЗДвП, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА К. М. А. [ЕГН], с адрес с. Кънчево, общ. Казанлък, [улица], да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата от 210 (двеста и десет) лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.