Решение по дело №2435/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по повод постъпила касационна жалба от Л. С. Д. с [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.1 срещу решение № 1050/27.10.2023г. по АНД № 2841/23г. по описа на РС-Бургас.

С обжалваното решение е потвърден електронен фиш за налагане на касатора на глоба в размер на 100лв. за нарушение по чл.21, ал.2, вр.ал.1 ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство/АТС/ по чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното решение, както и допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Иска се отмяна на решението и на потвърдения с него електронен фиш.

В съдебното заседание касаторът редовно уведомен не се явява и не се представлява. Представено е писмено становище, с което жалбата се поддържа на заявените основания.

Ответникът по касационната жалба не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява становище по жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и счита ,че обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, а обжалваният съдебен акт е законосъобразен и правилен, като следва да бъде оставен в сила по следните съображения:

РС-Бургас е бил сезиран с жалба, предявена от Л. Д. срещу Електронен фиш серия К № 5035067 на ОД на МВР -Бургас, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 100 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр.ал.1 от същия закон. Касаторът е санкционирана за това, че на 04.07.2021г. в 17,32ч. като водач на л.а. „Хюндай Санта Фе“ с рег.№ [рег. номер] в [населено място], ПП- Е 773, км.491 до бензиностанция Ромпетрол при движение в посока от [жк], при сигнализирана с пътен знак В-26 максимално разрешена скорост от 90км./ч. е управлявала автомобила със скорост от 111км./ч., като при отчетен толеранс-3км./ч. е установено превишение от 21км./ч. Движението н автомобила е установено с АТС, видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „Multiradar SD580“ с МАС № 00209D32D4F9. След пътен знак В-26 е монтиран и пътен знак Е-24, посочващ контрол с АТСС. Въз основа на заснемането е издаден посочения по-горе електронен фиш, в който като нарушител е вписана касаторът Д., регистрирана като ползвател на автомобила.

Към доказателствения материал по делото са приобщени снимков материал, справка за регистрация и собственост на автомобила, протокол от 05.06.2015г. за монтаж на пътен знак Е-24 на гл.път I-6 в участък [населено място]-кв.Ветрен км.490+700 в посока [населено място]; протокол за проверка на тип „Multiradar SD580“ с МАС № 00209D32D4F9, ведно с придружително писмо № 20-00-56-1/18.08.2021г. на БИМ; справка и пътна схема за поставяне на знак В-26 монтиран на ПП-Е773, км.491+690 преди бензиностанция Ромпетрол в посока от кв.Ветрен към КПП-1 и монтиран преди него пътен знак Е-24 от община Бургас.

С обжалваното пред настоящата инстанция решение, Районен съд – Бургас е приел, че от събраните доказателства по безспорен начин се установява, че е осъществен състав на визираното в ел. фиш нарушение, както и че същият е издаден при спазване на законоустановената процедура и при наличие на всички изискуеми реквизити за този вид акт по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка, която се подкрепя от данните по делото и се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав.

В обжалваното решение са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспорения електронен фиш. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

Неоснователно е възражението по жалбата, че ЕФ не съдържа реквизитите по чл.189, ал.4 ЗДвП и с това е ограничено правото на защита на жалбоподателя. Настоящият съдебен състав установи, че обосновано при извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорения ЕФ, първоинстанционният съд е констатирал, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В конкретния случай, оспореният фиш е съставен съобразно правилото възведено в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, според което при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Същият съдържа данните, предвидени в цитираната законова разпоредба, именно за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Неоснователно се намери и възражението на касатора Д. относно авторството на нарушението и по-конкретно че ЕФ е неправилно и незаконосъобразно съставен на нея, тъй като автомобила към датата на нарушението е собственост на юридическо лице и собственикът, респ.представляващият дружеството не е поканен да представи декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП. В конкретния случай, както правилно е посочил въззивния съд видно от представените писмени доказателства – данни за регистрация и собственост на автомобила, касаторът Л. С. Д. е вписана като ползвател на автомобила. Действително тя придобива по силата на покупко-продажба от юридическото лице „ОТП Лизинг“ ЕООД с предходно наименование „Сожелиз България“ ЕООД процесното МПС след датата на нарушението, но видно от представения договор за покупко-продажба от 29.06.2022г., същият е сключен към предходен договор за финансов лизинг от 28.06.2017г. между страните. Това именно е причината като собственик в талона за регистрация на автомобила да е вписан лизингодателя до изплащане на лизинговите вноски, а касаторът Д. в качеството си на лизингополучател да е вписана като ползвател на лизинговия автомобил. В тази хипотеза с оглед вписванията отразяващи регистрацията, собствеността и ползването на автомобила правилно ЕФ е бил съставен на лицето вписано като ползвател на МПС.

Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материални, нито на процесуалния закон, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното, съдът,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. решение № 1050/27.10.2023 г. по АНД № 2841/2023 г. по описа на Районен съд- Бургас.

Решението е окончателно.