Решение по дело №183/2019 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 126
Дата: 10 юли 2019 г. (в сила от 14 ноември 2019 г.)
Съдия: Анна Георгиева Георгиева
Дело: 20195320200183
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ .....................

гр. Карлово, 10.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловският районен съд            І наказателен състав,

На тринадесети юни                      две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря Маргарита Тянчева

като разгледа докладваното от съдията

наказателно административен характер дело № 183 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 18-0281-001136 от 12.11.2018 г. на Началник група към ОД на МВР- Пловдив, РУ- К., на В.С.К., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лв., за нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и чрез упълномощен процесуален представител го обжалва, като прави искане за отмяната му като незаконосъобразно. Оспорва се извършване на нарушението, вменено във вина на жалбоподателя.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не взема становище по жалбата.

Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не изпраща представител. Не взема становище по жалбата.

 Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

         Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

         След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители Г. като актосъставител и К. като свидетел по акта и очевидец при установяване на нарушението, както и приобщените писмени доказателства- наказателно постановление № 18-0281-001136 от 12.11.2018  г., разписка за връчването му, АУАН серия Д № 977525 от 13.10.2018 г., заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., заповед № 8121К-5154/02.06.2017 г., СУМПС, справка от Р.н.М.К. съдът намира за установено следното:

         На 13.10.2018 г. служителите н.Р.н.М.К. мл. автоконтрольор Г. и полицай К. изпълнявали служебните си задължения на гл. път І-6, при км.*****м., до разклона на ЖП гара К., на бензиностанция „Петрол“ в Община К.. Около 10.00 часа мл. автоконтрольор Г. спрял за проверка товарен автомобил „Мерцедес *****“ с рег. № *****с прикачено към него ремарке „Дол Фишбах“ с рег. № *****, управляван от жалбоподателя К.. Ремаркето било категория О2 над 750 кг. до 3 тона. Било установено, че за товарния автомобил водачът притежавал валидна категория, но не и за състава от ППС, представляващ товарния автомобил с прикаченото към него ремарке с тегло над 750 кг.

         Въз основа на констатираното, мл. автоконтрольор Г. съставил прицесния АУАН, с който приел, че жалбоподателя К. е осъществил нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП, тъй като на 13.10.2018 г., около 10 часа, по път І-6, км.*****м., с посока на движение от гр. К. към с. Осетеново управлявал състав от пътни превозни средства- товарен автомобил товарен автомобил „Мерцедес *****“ с рег. № *****с прикачено към него ремарке категория О2 „Дол Фишбах“ с рег. № *****, собственост на „*****“ ЕООД, Булстат ***** от гр. П., без да притежава валидно свидетелство за управление за категорията към която спада управлявания от него състав от ППС.

         АУАН бил съставен в присъствие на жалбоподателя, който го подписал без възражения и получил препис от него.

На 12.11.2018 г. оправомощено длъжностно лице издало атакуваното наказателно постановление, с което при идентично отразени с акта обстоятелства по нарушението, дата и място на извършването му и индивидуализация на автора му, на жалбоподателя К. било наложено административно наказание на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лв., за нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП.

Наказателното постановление било връчено на 14.12.2018 г., а жалбата срещу него- депозирана на 21.12.2018 г.

Така издаденото наказателно постановление се оспорва с процесната жалба от процесуална страна като се твърди, че е налице несъответствие между обстоятелства и правна квалификация, тъй като в обстоятелствената част е вписано, че жалбоподателят управлява без да притежава валидно СУМПС за категорията, към която спада управлявания от него състав от ППС, а тези обстоятелства били подведени под нормата на чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП, която касаела управление на МПС и така не било ясно какво точно управлявал жалбоподателя МПС или състав от ППС. Счита се, че в случая нормата на чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП е недопустимо разширително тълкувана от наказващия орган.

Съдът намира жалбата за основателна, макар и не по посочените в нея мотиви.

Прието е, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.150а ал.1 от ЗДвП /изм. ДВ, бр.2/2018 г., в сила от 03.01.2018 г./, съгласно която „за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено“. Безспорно установено по делото е, че жалбоподателят притежава СУМПС № *********, издадено от ОД на МВР- П. и валидно до 05.12.2022 г., по силата на което притежава правоспособност за категории А, А1, А2, АМ, В, В1, С и С1, така както е посочено и в атакуваното наказателно постановление. Безспорно установено е по делото и посочено в атакуваното наказателно постановление, че жалбоподателят е управлявал товарен автомобил с прикачено към него ремарке от категория О2, което съобразно чл.149 ал.1 т.5 б.“б“ от ЗДвП се явява превозно средство от категория О с технически допустима максимална маса над 0,75 t, но не повече от 3,5 t. Безспорно е, че жалбоподателя е управлявал състав от ППС, съгласно легалната дефиниция на §6 т.5 б.“б“ от ДР на ЗДвП.

За да се прецени обаче, дали жалбоподателят е имал валидна категория за управляваното от него състав от ППС е следвало да се посочи в обстоятелствената част на АУАН и наказателното постановление, освен категорията на прикаченото ремарке, така също и категорията на товарния автомобил, която съобразно чл.149 ал.1 т.3 от ЗДвП за моторни превозни средства, проектирани и конструирани основно за превоз на товари се определя според тяхната технически допустима максимална маса. Горното обстоятелство се явява част от задължителното съдържание на АУАН и наказателното постановление обстоятелство, доколкото разпоредбата на чл.150а, ал.2 от ЗДвП регламентира категориите правоспособност на водачите на състав от ППС, съобразно категориите на включените в него превозни средства. При положение, че в процесния случай липсва посочена категорията на теглещото превозно средство, то не би могло да се прецени необходимата в конкретния случай категория правоспособност, която същия следва да притежава за управлявания състав от ППС, при положение, че чл.150а, ал.2 от ЗДвП предвижда няколко различни категории правоспособност на водачите на състав от ППС, част от които жалбоподателя като водач на МПС притежава. Посочената липса на обстоятелства, касаещи задължителното съдържание на АУАН и наказателното постановление се явява съществено нарушение на процесуалните правила, което създава неяснота относно елементите от фактическия състав на вмененото нарушение. Изложеният пропуск в задължителното съдържание на атакуваното наказателно постановление води да неговата незаконосъобразност и съответно отмяната му.

Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ № 18-0281-001136 от 12.11.2018 г. на Началник група към ОД на МВР- Пловдив, РУ- К., с което на В.С.К., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лв., за нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно  обжалване от страните в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. Пловдив.

 

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

МТ