Р Е Ш Е Н И
Е №
гр. Лом, 31.05.2016 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ломският районен съд, VІ гр. състав, в публично съдебно
заседание на 17.05.2016г, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Боряна Александрова
при секретаря В.М. и прокурора Георги
Цветанов, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 256 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдът е сезиран
с иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т.1 от ЗОДОВ от Е.В.П. с ЕГН: **********,
с адрес ***,понастоящем в ОЗ Враца първоначално против Окръжна прокуратура Варна, а след дадени указания от съда за уточняване
на надлежен ответник е посочено, че иска е за осъждане на Прокуратурата на Република
България, представлявана от главния
прокурор да заплати на ищеца сума в размер на 10000 лева, за това, че срещу него е имало образувано и
водено ДП № 879/2011г. по описа на І РУ на МВР Варна.
Ищецът в исковата си молба твърди, че с по цитираното по
горе досъдебно производство е приключило по реда на чл.269,ал.3 от НПК. Твърди
още, че в ОС Варна е внесен обвинителен акт от ОП Варна, където било образувано
НОХД № 1747/11г. по описа на ОС-Варна. С присъда по горното наказателно
производство му е наложено наказание „лишаване от свобода”, което той да
изтърпи ефективно. Твърди, че по образуваното и воденото досъдебно
производство, а впоследствие по образуваното срещу него НОХ№ № 1747/11г. на ОС
Варна, са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което наложеното
по това дело наказание е незаконосъобразно, което е довело и до неимуществени
вреди по време на престоя му във затвора:накърнена му е честта и достойнство,
несправедливото осъждане по процесното нак.дело му създавало негативни емоции,
стрес, ограничаване на социалните контакти, чувство на срам и неудобство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът/ първоначално
Окръжна прокуратура Варна/ а след това чрез представител на Районна
прокуратура- Лом, е подал писмен отговор, с който изцяло оспорва иска, като
счита същия за неоснователен и недоказан , тъй като не са налице нито една от
хипотезите визирани в чл.2 ЗОДОВ. Твърди се в отговора, че са налице предпоставките на чл.5 от ЗОДОВ.Оспорва
се и претенцията за лихва, не само поради акцесорния характер на същата, в
която връзка я намира за неоснователна, но и по съображения, че е изтекла
погасителната давност.
Съдът - въз основа на доказателствата и фактите, които се
установяват с тях, намира следното:
Страните
не спорят относно следните факти, които се установяват и от приложеното към
делото НОХД №1747/11 г. по описа на ОС Варна :
С
постановление от 10.11.2011г. за
привличане на обвиняем на Гл.разследващ полицай от І РУ ВМР Варна при условията
на чл.269,ал.3 НПК е привлечен като обвиняем ищеца по делото, за това,че на
26/27.04.2011г. в гр.Варна, при условията на опасен рецидив, отнел чужди
движими вещи: моб.тел.”Самсунг С5230”, моб.тел.”Нокиа Е52”, дигитален
фотоапарат „Сони”, мъжки кожен колан „Долче и Габана” и сумата от около 60 лв.,
всичко на стойност 762,23 лв. от владението на Д.П.Р., с намерение
противозаконно да ги присвои,като за отнемане на вещите лицето било поставено в
беззащитно състояние – престъпление по чл. 199, ал.1,т.4 във вр. чл.198,ал.4,
вр.ал.1 от НК.
Като законен повод за образуване на досъдебното производство е послужило
съобщение до органите на досъдебното производство за извършено престъпление от
общ характер. В хода на производството ищецът не е привличан в качеството на
обвиняем при условията на чл.269,ал.3 от НК, като му е назначен служебен
защитник от ВАК.
От
проведените ОИМ по категоричен и безспорен начин е установено, че автор на
престъпното посегателство е ищецът по настоящето дело.
Бил внесен обвинителен от ОП Варна, и било
образувани НАХД № 1747/11г. в ОС Варна. Тъй като подсъдимият и в хода на
съдебното следствие при ОС варна бил търсен многократно на постоянния/настоящ
адрес,*** и не е бил намерен , то производството пред тази инстанция продължило
по реда на чл.269,ал.3 НПК, като му е бил назначен сл.защитник. Делото е
приключило с присъда № 29 от 12.03.2012г. с която той е бил признат за виновен
за извършено престъпление по чл.199,ал.1,т.4,вр.чл.198,ал.4 вр.ал.1 НК, като му
е наложено наказание лишаване от свобода, ефективто. Присъдата е влязла в сила
на 30.10.2012г. Тази присъда е била потвърдена с Решение №76/2012г. на АС Варна
по ВНОХД№ 100/12г., потвърдена с Решение №456 по НД 1378/12г. на ВКС.
При така установените, релевантни за спора факти и
обстоятелства, съдът стигна до следните правни изводи:
Според чл. 2 от ЗОДОВ: Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при:
1. задържане под стража, включително като
мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от
съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки,
когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от
свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим
на 4 ноември
2. нарушаване на права, защитени от чл. 5, §
2 - 4 на Конвенцията;
3. обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано;
4. налагане на наказание по Наказателния кодекс или на административно
наказание, когато лицето бъде оправдано или административното наказание бъде
отменено;
5. прилагане от съда на административна
мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно;
6. изпълнение на наложено наказание над
определения срок или размер;
7. незаконосъобразно използване на специални
разузнавателни средства.
(2) (Нова - ДВ, бр. 38 от
Основанието за ангажиране на отговорността на държавата е
обективният факт, че спрямо лицето е било образувано наказателно
производство, то е било привлечено в
качеството му на обвиняем, като му е
повдигнато обвинение за извършване на престъпление по НК, а впоследствие са
налице предпоставките визирани в текста ал.1, т.1-7 или ал.2 от ЗОДОВ.
Обвинението в престъпление е винаги неоснователно /незаконно/, когато
наказателното производство е прекратено на горните основания.
Съгласно чл. 46, ал. 1 НПК в наказателното производство прокурорът повдига и
поддържа обвинението за престъпления от общ характер.
Съгласно чл. 54 НПК обвиняем е лицето, което е
привлечено в това качество при условията и по реда, предвидени в този кодекс.
В настоящия случай ищецът
е привлечен в качеството на обвиняем, но не са налице нито едно от
хипотезите на чл.2 от ЗОДОВ.
Следователно, не е
налице основен елемент от фактическия състав на чл. 2 ЗОДОВ обосноваващ призната по съответния ред незаконност на
действията на правозащитните органи, като: повдигане на незаконно обвинение в извършване на престъпление /и
свързаните с това последващи действия като напр. предявяване на обвинението,
разпит на обвиняемия и други следствени действия, предявяване на следствието,
търпени мерки за неотклонение вследствие на процесуалното качество на обвиняем
и т.н./.
Вярно е, че прокуратурата е образувала досъдебно производство срещу ищеца, тъй като са били събрани
достатъчно доказателства за виновността му
в извършване на престъпление , и досъдебното производство и съдебното са
протекли при условията на чл.269,ал.3 от НПК, произнесена е присъда , с която е
бил признат за виновен в извършване на вмененото му с ОА престъпление, която
присъда е била потвърдена от две други инстанции. Присъдата е влязла в законна сила
и понастоящем ищецът е в Затвора Враца,
по изпълнение на влязлата в сила присъда.
Безспорно от горните
действия ищецът е търпял и търпи неудобство, но в случая не се касае до
незаконно „обвинение или осъждане”, негативните последици попадат извън обхвата
на специалната хипотеза на отговорност, регламентирана в ЗОДОВ. С цитираната
разпоредба от ЗОДОВ законодателят е предвидил специален ред за ангажиране
отговорността за вреди, причинени на граждани в резултат на незаконно
обвинение. Законовата норма лимитативно изброява хипотезите, в които може да се
ангажира отговорността на правоохранителните, респ. съдебните органи. Като
настоящият казус не попада нито в една от тях.
Правната квалификация на предявеният иск е именно по чл. 2, ал. 1, т.1 от ЗОДОФ , а фактическите твърдения на ищеца
не сочат на нарушаване на общата забрана да не се вреди другиму, т.е. – на
деликтна отговорност, в който случай би следвало да се подложи на преценка дали
е извършено действие, респективно – бездействие, в причинна връзка с което
ищецът да търпи вреди. Напротив – в случая ищецът твърди да е претърпял вреди
от незаконно обвинение и осъждане, каквото не му е повдигнато и бил осъден.
Налице е съдебна практика на ВКС на Р. България в този смисъл – Определение №
246/18.02.2014г., по гр.д. № 6047/2013г., Определение № 1274/10.10.2011г. по гр.д.№
1066/2011г. и редица други, в които е застъпено именно това становище.
Поради това искът, като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен изцяло,
съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. По делото се
установяват такива, а именно разноски за адвокат, който да му оказва правна
помощ.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.В.П.
ЕГН: **********, с адрес ***, понастоящем в ОЗ Враца против Прокуратурата
на Република България, с адрес: град
София, бул. „Витоша” № 2, представлявана от главния прокурор, иск с правна
квалификация чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сума в размер на 10000 лева /десет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, в следствие на повдигане на
незаконно обвинение и осъждане, ведно със законната лихва, върху главницата, считано от подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред МОС в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: