Решение по адм. дело №700/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от Н. Д. Н., с адрес: [населено място], обл. Русе, [улица]против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0453-000115 от 13.10.2025 г., издадена от полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към РУ – Сливо поле при ОД на МВР - Русе, потвърдена с решение рег. № 453р000-1592 от 24.10.2025 г. на началник група ОП към РУ – Сливо поле при ОД на МВР – Русе.

С оспорената ЗППАМ, на основание чл. 171, т. 1, буква з) гг) от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на Свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, който е извършил нарушение на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Посочената ЗППАМ се оспорва като незаконосъобразна, издадена при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона.

Иска се отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

Ответникът - полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към РУ – Сливо поле при ОД на МВР – Русе, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Т. Й., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

По фактите

В обжалваната заповед административният орган е описал подробно фактическата обстановка. На 12.10.2025 г., около 18:26 часа, в община Сливо поле, на път трети клас № 2102, жалбоподателят управлява личния си лек автомобил „Фолксваген джета“ с регистрационен номер [рег. номер], като се установява, че Н. е извършил следното нарушение: управлява МПС по пътища отворени за обществено ползване, което не е регистрирано по надлежния ред на територията на Република България. Посоченото МПС е със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ от дата 24.09.2025 г., което е нарушение по смисъла на чл. 140, ал. 1, изречение първо от ЗДвП. Като доказателство е посочен съставен АУАН бл. № GA/3428294, подписан от Д. без възражения. Възражение по акта е подадено в срока по чл. 44 от ЗАНН, същото е прието за неоснователно като впоследствие срещу Н. е издадено и НП, с което за посоченото нарушение на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП са му наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 500 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. Налице са данни за това, че срещу това НП е подадена жалба пред РС – Русе.

По делото е налична докладна записка, с която пол. служител е уведомил началника на РУ – Сливо поле при ОД на МВР - Русе за липса на задължителната застраховка, както и за служебно прекратената регистрация на управлявания от Н. автомобил, негова собственост, установени при проверката. Посочено е, че от Н. са били снети писмени обяснения, в които посочил, че не е бил уведомен, че автомобилът е с прекратена регистрация, както и че няма валидна и действаща ГО.

Налични са още данни за това, че Н. е представил застрахователна полица със срок на договора от 01.02.2025 г. до 31.01.2026 г. като същият е сключен на разсрочено плащане на четири равни вноски. Установява се, че тази полица последно е заплатена до падежна дата 03.08.2025 г. като след това няма документи, които да установяват, че същата е заплатена, поради което е била прекратена, с оглед на което и на дата 24.09.2025 г. регистрацията на автомобила е била служебно прекратена.

При така установената фактическа обстановка полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към РУ – Сливо поле при ОД на МВР - Русе е издал ЗППАМ № 25-0453-000115 от 13.10.2025 г., с която на основание чл. 171, т. 1, буква з) гг) от ЗДвП от ЗДвП е наложена ПАМ временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Заповедта е връчена на Н. на датата на издаването й – 13.10.2025 г., видно от направеното отбелязване върху самата нея.

ЗППАМ е оспорена по административен ред като с решение рег. № 453р000-1592 от 24.10.2025 г. на началник група ОП към РУ – Сливо поле при ОД на МВР – Русе, жалбата е била отхвърлена.

В. Н. оспорва в настоящото производство процесната ЗППАМ като неправилна и незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Сочи, че неправилно е приложен материалният закон. Твърди, че не е бил уведомен по надлежен ред за прекратяване на регистрацията. Твърди още липса на умисъл в поведението му, изразяващо се в управлението на нерегистрирано МПС по причина липса на уведомяване, както и предвид твърдяни от него данни за това, че е бил въведен в заблуда от едно трето лице, че е заплатил вноските по задължителния договор за застраховка ГО на автомобилистите.

По делото Н. представя застраховка, валидна от 12:58 часа на 13.10.2025 г. до 23:59 на 12.10.2026 г.

Правни изводи

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, с интерес и право на оспорване; в предвидения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок и отговаря на изискванията на чл. 150 от АПК за форма и реквизити и на чл. 151 от АПК за необходимите приложения. По изложените причини същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като не е обвързан от твърденията на жалбоподателя.

Предмет на оспорване е заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0453-000115 от 13.10.2025 г., издадена от полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към РУ – Сливо поле при ОД на МВР - Русе.

Съгласно чл. 172, ал. 1, изречение първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 336з-5066 от 22.12.2023 г. на директора на ОД на МВР - Русе са делегирани правомощия на изрично посочени длъжностни лица да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. Съгласно т. 5 от посочената заповед оправомощено длъжностно лице е и полицейският инспектор в РУ при ОД на МВР - Русе. Съдът приема, че процесната заповед е издадена от административен орган с териториална и материална компетентност.

Настоящият съдебен състав намира за спазено изискването за форма на процесната заповед. Законът за движението по пътищата не предвижда специална форма за заповедите за налагане на ПАМ, поради което в този случай са приложими общите правила, регламентирани в чл. 59, ал. 2 от АПК. Съдът счита, че обжалваната заповед съдържа всички реквизити, определени от цитираната норма.

Съдът не установи съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на процесната ЗППАМ по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.

Съдът счита, че заповедта е съответна на материалния закон, тъй като в условията на обвързана компетентност административният орган е задължен да приложи процесната ПАМ.

На първо място дори и Н. като собственик на процесното МПС да не е бил уведомен, че не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, то това не съставлява съществено процесуално нарушение, което да бъде самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 574 ал. 10 от Кодекса за застраховането КЗ), Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Неуведомяването по тази разпоредба обаче не съставлява съществено процесуално нарушение, което да бъде самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед.

На следващо място възражението относно това дали на жалбоподателя е било съобщено за служебното прекратяване на регистрацията на управляваното от него МПС намира нормативна опора в разпоредбата на чл.143, ал. 10, изр. първо, предл. последно от ЗДвП, в редакцията й, предхождаща изменението с ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., като в последната редакция на нормата е отпаднал текста за уведомяване собственика на пътното превозно средство за служебно прекратяване на регистрацията въз основа на получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането.

Знанието или незнанието за прекратяване на регистрацията е без значение и доколкото собственикът на превозно средство е длъжен да има валидно сключена застраховка, съгласно разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и това задължение не може да бъде отменено поради факта, че не е знаел за прекратената регистрация.

Съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: 1. притежава превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на превозното средство, да сключи застрахователния договор.

От събраните по делото доказателства се установява, че в продължение на почти два календарни месеца Н. е управлявал автомобила си без сключена ЗГО. Негово задължение е като водач и отделно от това като собственик на превозно средство да знае дали има валидно сключена ЗГО.

Собственикът на превозно средство е длъжен да има валидно сключена ЗГО и това задължение не може да бъде отменено поради факта, че не е знаел за прекратената регистрация.

Отделно от това, Н. е изплащал застрахователната полица на вноски и следователно негово е било задължението да проследи плащането на всяка от тях. Това не е случай, в който собственикът е платил изцяло дължимата сума за сключване на ЗГО с валидност една година и е пропуснал датата за подновяване на застраховката поради отдалечеността във времето.

Без значение е знанието или незнанието за прекратяване на регистрацията, без значение е наличие на умисъл или небрежност относно неплащането на дължимата вноска – задължението е законово вменено на лице, собственик на превозно средство и в негова тежест е да следи валидността на задължителната ЗГО.

С оглед фактите по делото и тълкуването на закона, съдът счита, че в конкретния случай с приложената ПАМ се постига преследваната от законодателя цел, а именно – осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, поради което същата следва да бъде потвърдена.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, жалбоподателят следва да заплати на ОД на МВР - Русе деловодни разноски в размер 200 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Д. Н., с адрес: [населено място], обл. Русе, [улица]против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0453-000115 от 13.10.2025 г., издадена от полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към РУ – Сливо поле при ОД на МВР - Русе.

ОСЪЖДА Н. Д. Н., [ЕГН] да заплати на ОД на МВР - Русе юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Решението е окончателно.