№ 226
гр. Плевен, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Теодора Н. Петкова
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Административно
наказателно дело № 20224430200382 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Постъпила е жалба от К. Й. Д. от *** срещу Заповед за задържане на
лице рег.№ 6836зз-3/29.01.2022г. на ЗЖУ-Плевен, с която на основание чл.72,
ал.1, т.2 от ЗМВР жалбоподателя Д. е бил задържан като заподозрян в
извършването на престъпление по чл.270, ал.1 от НК /отказва да представи
документ за самоличност/. Твърди се, че заповедта е незаконосъобразна по
изложени в жалбата съображения, като се моли нейната отмяна, макар Д. да е
освободен още в 20:10 часа на същата дата.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. А.Д. от ***,
която излага допълнителни подробни съображения относно наведените в
жалбата доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Моли
атакуваната заповед да бъде отменена.
Ответникът по жалбата ЗЖУ-Плевен, редовно призован, представлява
се от Началника на ЗЖУ-Плевен – В.Н., който оспорва възраженията на
жалбоподателя и развива доводи в подкрепа на тезата си, че заповедта за
задържане на лице е законосъобразна и моли за нейното потвърждение.
1
Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по
делото доказателства и Закона, установи следното:
Със Заповед за задържане на лице рег.№ 6816зз-3/29.01.2022г. на ЗЖУ-
Плевен, на П. Х. СТ. – ст.тактически полицай при ЗЖУ-Плевен, в 16:15 часа
на същата дата бил задържан за срок до 24 часа К. Й. Д., ЕГН ********** от
***, като заподозрян в извършването на престъпление по чл.270, ал.1 от НК –
след многократна устни разпореждания лицето отказва да ги изпълни и да
представи документ за самоличност, и възпрепятства извършването на
полицейска проверка.
Задържаният е бил приведен в помещение за временно задържане на
РУ-Долни Дъбник, а заповедта за задържане била връчена лично на
задържаното лице, срещу подпис. При задържането, жалбоподателят бил
запознат с правата си и не е направил искания, извършен е медицински
преглед и личен обиск на лицето, при който са намерени вещи – револвер ЧЗ-
Чешка збрьовка 38 special №*** и 5 броя патрони S&B 38 SPECIAL,
подробно описани в Протокол за полицейски обиск на лице рег. № 6816р-430
от 29.01.2022г. За пистолета жалбоподателят заявил писмено, че е негов и има
разрешително за него.
По делото е представен и съставения АУАН № 01 /бл.151876/ от
29.01.2022г. за това, че лицето К. Й. Д., ЕГН ********** от *** на
29.01.2022г. около 16:50 часа в с. Петърница на *** при извършване на
полицейска проверка, отказва да изпълни многократно отдадено му устно
полицейско разпореждане, да представи документ за самоличност или друг
заместващ го документ. Лицето заявява, че има в себе си документ за
самоличност, но отказва да го предостави и отказва да съдейства при
извършване на полицейската проверка. Актът е предявен и подисан от
лицето, като в графата за възражения същото е написало, че не е съгласен с
акта.
Жалбоподателят К.Д. е освободен на 29.01.2022г. в 20:10 часа, като са
му върнати и намерените при обиска вещи.
С оглед на така установеното по делото, се налагат следните правни
изводи:
2
Жалбата е подадена в срок и от процесуално-легитимирано лице, имащо
правен интерес от обжалване на процесната заповед.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Заповедта за задържане е издадена от компетентен орган, полицейски
орган – П. Х. СТ., който към датата на издаване на заповедта за задържане
29.01.2022г. е бил старши тактически полицай в ЗЖУ-Плевен.
Основателен е наведения в жалбата довод, че обжалваната заповед за
задържане не съдържа всички предвидени в разпоредбата на чл.72, ал.2 от
ЗМВР реквизити, поради което не са спазени законоустановените изисквания
за форма, както и е накърнено правото на защита на задържаното лице.
Съгласно чл.72, ал.2, т.2 от ЗМВР Заповедта за задържане следва да
съдържа описание на фактическите и правни рамки на задържането.
В процесния случай в заповедта действително е налице посочване на
правното основание за задържане на лицето.
В чл.72, ал.1 в седем точки са изброени хипотезите, при които
полицейските органи имат правомощия да задържат лице: 1. за което има
данни, че е извършило престъпление; 2. което след надлежно предупреждение
съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по
служба; 3. което показва тежки психични отклонения и с поведението си
нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на
явна опасност; 4. при невъзможност да се установи самоличността му в
случаите и по начините, посочени в чл.70; 5. което се е отклонило от
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата, където е
било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на орган на
съдебната власт; 6. обявено за издирване с цел задържане, както и по искане
на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на
Европейска заповед за арест; 7. в други случаи, определени със закон.
В обжалваната заповед е вписано правното основание за задържането –
хипотезата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, но това не санира липсата на
мотивиране на заповедта в частта й относно фактическото описание на
основанието за задържане. Заповедта е немотивирана и не отговаря на
заложените в закона критерии. Липсва информация за данните, от които
полицейският орган е направил предположение за съпричастност на
3
жалбоподателя към извършване на посоченото престъпление. Налице е
изложен извод, че лицето, адресат на заповедта, е заподозрян в извършване на
престъплението, без да са изложени каквито и да било факти, въз основа на
които този извод е формиран. Поради изложеното макар да е налице
определяне на правните рамки, не е налице надлежно описание на
фактическите рамки на задържането, представляващо съществено
процесуално нарушение, накърнило правото на защита на задържания и то не
би могло да бъде санирано от евентуално представяне на писмени
доказателства.
Липсата на описание на фактическите рамки на задържането по чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР представлява порок в заповедта за задържане като
административен акт /принудителна административна мярка/ по чл.146, т.2 от
АПК – неспазена форма, който порок води до незаконосъобразност на акта.
Така установения порок – липсата на задължителни реквизити, води до
невъзможност за проверка от съда на съответствието на обжалваната заповед
с материалния закон – дали към момента на издаване на заповедта са били
налице основанията за задържане съгласно чл.72, ал.1 от ЗМВР. Посочената
липса е недопустимо да бъде запълнена чрез анализ на събраните по делото
доказателства и доказателствени средства, предвид на което не следва да бъде
извършвана преценка за съответствие на заповедта с материалния закон на
база приобщения доказателствен материал.
Поради изложените доводи, обжалваната заповед следва да бъде
отменена, като незаконосъобразна.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег.№ 683633-3/29.01.2022г. на
ЗЖУ-Плевен, на П. Х. СТ. – ст.тактически полицай при ЗЖУ-Плевен, с която
е бил задържан за срок до 24 часа – от 16:15 часа до 20:10 часа, на
29.01.2022г. К. Й. Д., ЕГН ********** от *** като заподозрян в извършването
на престъпление по чл.270, ал.1 от НК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд -
Плевен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5