РЕШЕНИЕ
№ 12727
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело №
20241110117402 по описа за 2024 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на
вземания на ищеца спрямо ответника съответно за сумата в размер на 2695,09 лв. –
главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от
м.05.2020 г. до м.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в
***************************, абонатен номер ************, сумата в размер на 29,88 лв.
– главница, представляваща неплатена цена за услугата дялово разпределение за периода от
м.08.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законна лихва върху двете главници, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.10.2023 г. до окончателното плащане,
сумата в размер на 443,63 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2021 г. до 25.09.2023 г. и сумата в размер на 6,83 лв. – мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2020 г. до 25.09.2023г.
Ищецът извежда твърдяното в исковата молба субективно право с твърдения за
наличието на облигационно отношение, по силата на което В. П. А. е потребител на
топлинна енергия за битови нужди с аб. № ************. Счита, че същият се явявал
собственик на топлоснабден имот, находящ се в **************************. В качеството
си на клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и поради обстоятелството, че не е упражнил
правото си в 30-дневен да предложи специални условия, ответникът бил обвързан от общите
условия на договора, без да е необходимо тяхното изрично приемане. Ищецът поддържа, че
през процесния период за имота е доставяна топлинна енергия, поради което В.ов П. А.
дължи цената за нея, платима съгласно общите условия месечно в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнася задължението. Твърди, че задължението за
предоставената топлинна енергия за горепосочения период не е погасено. Сочи, че
собствениците в етажната собственост, в която се намира и топлоснабденият имот на
ответника, имат сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с /ФИРМА/, поради което е дължима в полза на ищеца и стойността на
1
тази услуга. За дължимите суми за неплатената стойност на доставената топлинна енергия,
на услугата за дялово разпределение и за лихвите за забава върху тези суми в полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която е връчена на
ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК назначеният особен представител на ответника е
депозирал отговор на исковата молба, в който не излага становище по основателността на
иска. Заявява единствено доказателствени искания.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт К., която поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковите
претенции.
В съдебно заседание ответникът В. П. А., редовно призован, не се явява,
представлява се от адвокат Б., назначена за негов особен представител, която моли за
отхвърляне на предявените срещу ответника искови претенции.
Третото лице помагач, конституирано на страната на ищеца /ФИРМА/, редовно
призовано, не изпраща представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени
доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК
и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на
основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които
произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответника има
качеството потребител на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби
в рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в
количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и
периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже
възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право,
както и положителният факт на плащането, съобразно твърденията му в отговора на
исковата молба.
Така предявените искове съдът намира за допустими, като предявени при наличието
на правен интерес, от страна, в полза на която е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 54938/2023г. по описа на СРС,
45-ти състав, в срока по чл. 415, ал.4 от ГПК.
От приетия по делото договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 168, том II, рег. № 13657, дело № 342/13.12.2007г.
на Нотариус А.И., с рег. № *** в НК, с район на действие, районна на СРС, се установява, че
в полза на ответника е транслиран процесният имот, като праводателят му – лицето З.Д.П.
си е запазила пожизнено право на ползване. Видно от приетия по делото препис-извлечение
от акт за смърт, З.П. е починала на 04.09.2014г. Също така, установява се по делото, че с
решение на ОС на етажните собственици на адрес в ******************, обективирано в
протокол, приет на л.20-21 от досието по делото е взето решение да се сключи договор за
извършване на услугата топлинно счетоводство с /ФИРМА/. Към протокола е приложен и
списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.
Решението на ОС не е оспорено по съответния ред, относно неговата незаконосъобразност,
влязло е в сила и обвързва всички етажни собственици, включително и тези които не са го
подписали, както и правоприемниците в задълженията на подписалите го етажни
собственици. Въз основа решението на ОС, ЕС е сключила договор № 4380/27.09.2002г. с
/ФИРМА/ за извършване на услугата „топлинно счетоводство”, като по делото не е спорно,
че към днешна дата /ФИРМА/ извършва услугата „топлинно счетоводство“.
2
От изслушаната СТЕ, неоспорена от страните и от представените от третото лице-
помагач писмени доказателства – главни отчети за 2020 и 2021г., се установява, че
количеството топлинна енергия за АС, на процесния адрес се измерва и отчита от СТЕ –
общ топломер, монтиран в АС, който се отчита от служители на ищеца всеки месец по
електронен път, чрез преносим терминал, като е установено, че технологичните разходи са
отчитани за сметка на топлопреносното дружество. Вещото лице е установило, че сградата
се топлозахранва от една АС в СЕС и е от индиректен тип, като третото лице - помагач е
извършвало разпределение на топлинната енергия в блока след отчет на уредите за дялово
разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имота, като е посочено, че за
процесния период от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. ФДР е отчитала уредите в имота годишно,
като водомера е отчетен само през 2021г. Попълнени са документи за главен отчет
подписани от потребител, след което отчетите са коректно отразени в изравнителните
сметки. В жилището не са установени монтирани отоплителни тела и съответно монтирани
топлоразпределители. В имота е установено, че се ползва вода, като за периода от
01.05.2021г. до 30.04.2022г. разходът за топла вода се изчислява на 2 броя потребители при
норма от 140 литра на потребител за едно денонощие, съгласно чл. 69 от Наредба № Е-РД-
04-1 от 12.03.2020г. на Министъра на енергетиката. Водомера е отчетен единствено през
2021г., като от м.08.2021г. е обявен за нередовен и топла вода се начиселява на 2 бр.
потребители. На вещото лице при поискване от ФДР, не са били представени документи за
извършена проверка за изправност на водомера, като до момента се води, че няма редовен
водомер в процесния имот. Също така относно перо сградна инсталация е установено, че
имота има отопляем обем от 97 м3, съгласно Акт за разпределение кубатурата в имота от
м.08.1981г., като за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. количеството топлинна енергия
отдадена от сградната инсталация е изчислено от ФДР по формула, сгласно приложението
към чл. 61,т.6.1.1 от Наредбата за топлоснабядяването. Установено е и че на топломера с
електронен блок в АС са извършвани периодични проверки на всеки две години.
Установява се от изслушаната СсчЕ, че са издадени две общи фактури: едната №
**********/31.07.2021г., втората с № **********/31.07.2022г., като са издадени и ДИ по
извършени корекции, като след изравняване крайното задължение е изчислено в размер на
2695,09 лева. Установени са задължения и за главница за услугата „дялово разпределение“,
за периода от м.08.2020г. до м.04.2022г. на стойност от 29,88 лева. Изчислен е размера на
мораторната лихва върху главницата за отопление на имота в размер на 437,30 лева, за
периода от 15.09.2021г. до 25.09.2023г., както и сумата в размер на 6,95 лева за мораторна
лихва, изчислена върху главницата за дялово разперделение, за периода от 16.10.2020г. до
25.09.2023г.
Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към
процесния период са общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1 от
27.06.2016г., приети по делото, както и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. на Министъра
на енергетиката.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, въз основа на заключението
по СТЕ, съдът намира следното: По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е
лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва
топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване.
По силата на закона - чл.150 от ЗЕ, между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни Общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
Съгласно чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия за продажба на топлинна енергия, коментирани по-горе, които се изготвят от
ищцовото дружество и се одобряват от ДКЕВР, без да е необходимо изричното им приемане
от потребителя. Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита
3
сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и
ползването и от потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава
топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по
силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. Ето защо
облигационната връзка по договора за доставка на топлинна енергия възниква от момента на
възникване на вещното или облигационно право на ползване. Съобразявайки изложеното
дотук, съдът приема, че ищецът установи при условията на пълно и главно доказване, че
ответника е страна по възникнало облигационно правоотношение с /ФИРМА/, произтичащо
от доставка на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, а именно апартамент 47,
находящ се в град ************************, за процесния период от време. Това е така,
тъй като по делото безспорно се установи, че ответникът е собственик на процесния имот.
Лицето в полза на което е учредено пожизнено право на ползване е починало още през
2014г., поради което учреденото в негова полза право на ползване е погасено по силата на
нормата на чл. 59, ал.1 от ЗС. Следователно в рамките на процесния период ответникът е
пълноправен собственик на имота с всичките елементи на правото на солственост – да
ползва, влаее и да се рзапорежда с имота.
Съдът намира, че доставката на топлинна енергия за процесния период се доказа
безспорно за цялото предявено вземане. Този извод се установява от изслушаната по делото
СТЕ. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/. Според чл. 145, ал.1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа
на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на
процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на третото лице - помагач. Съгласно нормативната уредба всички собственици на
самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост независимо дали техния
имот се отоплява или не, са длъжни да заплащат пропорционално и такса сграда инсталация,
която в случая съдът намира, че правилно е начислена. По делото се установи, че третото
лице – помагач е отчитало реално доставената в имота топлинна енергия по перо БГВ само
през 2021г., за което по делото е приет главен отчет, подписан от потребител. Последното е
неизгоден за ответника факт, поради което той следва да бъде кредитиран от съда.
Доставена топлинна енергия в имота по перо отопление не е установена. На практика
процесните суми касаят перо сградна инсталация и перо БГВ, като по последното се
установи, че за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2022г. разходът за топла вода се изчислява
на 2 броя потребители при норма от 140 литра на потребител за едно денонощие, съгласно
чл. 69 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. на Министъра на енергетиката. Водомера е
отчетен единствено през 2021г. за предходен период и е констатирана нередовността му,
като от м.08.2021г. е обявен за нередовен и топла вода се начислява на 2 бр. потребители.
Следва да бъде отчетено, че съгласно чл. 140, ал. 2 от ЗЕ клиентите, присъединени към една
абонатна станция прилагат еднакви средства за дялово разпределение, а ал. 8 от цитираната
разпоредба предвижда, че при поставяне на индивидуални водомери с дистанционно
отчитане същите се доставят от лицето по чл. 139б от ЗЕ или се одобряват от него за
използване в сградата. В конкретния случай ищецът съдът намира, че установи, за отчетен
период от 01.05.2021г. до 30.04.2022г. на какво основание е начислявал топлинна енергия за
БГВ - на база. Вещото лице посочи, че не са му представени документи за извършена
проверка за изправност на водомера, като до момента се води, че няма редовен водомер в
процесния имот. Установи се обаче, че през 2021г., когато е констатирана нередовността, че е
4
съставен главен отчет, подписан от потребител, като с подписа той се е съгласил с
констатацията, че водомера е неизправен, което е косвено и доказателство, че на ответника
са дадени предписания за смяна на водомера /установи се към датата на изготвяне на
експертизата, че водомера все още е неизправен/, поради което съдът формира извод, че
ответника не е изпълнил законовото изискване за смяна на индивидуалните водомери, когато
те са с изтекъл срок, след дадено предписание, поради което и за този период е реализирана
предвидената от нормативната уредба предпоставка да бъде начислявана топлинна енергия
служебно по перо БГВ. Действително разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т.2 от Наредба № Е-РД-
04-I от 12.03.2020 г. предвижда, че количеството топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване се определя при норма на разход за потребление от 140 л. на обитател на
денонощие при липса на монтирани водомери, ако водомерите са повредени, ако не са
изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 4 и ал. 6, т. 4 при липса на осигурен достъп за
отчитане или при нарушаване на пломба. Такава хипотеза е констатирана в случая на
неизпълнение на задължението за монтиране на нови водомери, тоест достига се до
хипотезата да не са поставени водомери, респективно начислената служебно топлинна
енергия на база на брой лица не се явява недължимо начислена. По изложеното съдът
намира, че коректно е начислен служебен разход за БГВ за периода от 2021-2022г., поради
което се формира извод, че ищецът доказа в производството доставката на топлинна енергия
за този подпериод в претендирания размер. За периода 2020-2021г. от приетите по делото
документи за дялово разпределение и годишен отчет, съдът индуктивно изведе че по перо
БГВ топлинна енергия също е начислявана при нередовен водомер, но през 2021г. реално е
отчетен водомера и констатициите са обективирани в отчета, което се установи в
производството, поради което и за този период намира, че коректно е изчислена доставената
в имота топлинна енергия по перо БГВ. Иска е доказан и по размер, съгласно изслушаната
ССчЕ, поради което тази претенция следва да бъде уважена в цялост.
Съобразно разпоредбите на горепосочената наредба и Общите условия на договорите
между /ФИРМА/ и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда - етажна собственост, таксите за дялово
разпределение се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което, от своя страна, заплаща цената за извършените услуги на дружеството за дялово
разпределение. Сумата е доказана по размер, съгласно заключението на вещото лице.
Следователно и този главен иск срещу ответника следва да бъде уважен изцяло за пълно
предявената сума от 29,88 лева, за периода от м.08.2020г. до м.04.2022г.
Иска за мораторна лихва върху тази главницата за такси за дялово разпределение
следва да бъде отхвърлен, доколкото в ОУ на ищеца от 2016г. липсва уреден ред на връчване
на фактурите за главница за такси за дялово разпределение и предвиден срок за изпълнение.
При това положение ответника следва да изпадне в забава след покана на основание чл. 84
от ЗЗД. Ищецът не е представил доказателства за връчена покана до ответника за заплащане
на главницата за такси за дялово разпределение, преди датата на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК, поради което не го е поставил в забава.
Акцесорният иск върху главницата за отопление на имота следва да бъде уважен до
размера, установен със ССчЕ от 437,30 лева. С оглед периода за който се претендира лихвата
и доколкото тогава вече са действащи ОУ на ищеца, приети с решение № ОУ-01/27.06.2016г.,
то в ОУ е установен падеж за плащане на месечните дължими суми за ТЕ, определени по
прогнозен дял /по чл. 32, ал.1 от ОУ/- в 45 дневен срок след изтичане на периода за който се
отнасят. Така ответникът е изпаднал в забава, поради срочността на задължението, което
обосновава извод, че не е нужна покана, поради което следва да отговаря и за заплащане на
дължимата мораторна лихва. Сумата е станала изискуема с изтичане на 45 дневен срок от
издаване на фактура № **********/31.07.2021г., тоест от 15.09.2021г., от когато се
претендира и лихвата. По изложеното този иск следва да се уважи до горепосочения размер.
5
Искане за присъждане на разноски е направено от ищеца. При този изход на делото,
на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК право на разноски се поражда в полза и на двете
страни съобразно уважената и отхвърлена част от исковете. Така на ищеца в заповедното
производство следва да му се присъдят разноски с оглед уважената част от исковете в размер
на 113,04 лева. В исковото производство ищецът е заплатил държавна такса в размер на
63,51 лева, сумата в размер на 617,54 лева за депозит за особен представител, сумата в
размер на 650,00 лева за изслушване на експертизи, като се претендира и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл.
25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, което съдът определя в размер на
200,00 лева. Или общо разноски в исковото производство в размер на 1531,05 лева, като
съобразно уважената част от исковете в исковото производство на ищеца следва да бъде
присъдена сума за разноски в размер на 1524,70 лева.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявените от
/ФИРМА/, ЕИК *********** срещу В. П. А., ЕГН **********, обективно, кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. П. А.
дължи на /ФИРМА/, сумата в размер на 2695,09 лв. – главница, представляваща неплатена
цена на доставена топлинна енергия през периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. за
топлоснабден имот, находящ се в ***************************, абонатен номер
************, сумата в размер на 29,88 лв. – главница, представляваща неплатена цена за
услугата дялово разпределение за периода от м.08.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законна
лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
04.10.2023 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 437,30 лева – мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 25.09.2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва, начислено върху главницата за отопление на имота, за
сумата в размер на 6,33 лева, представляваща разликата над уважената сума от 437,30 лева
до размера на пълно предявената от 443,63 лева, както и иска за сумата в размер на 6,83 лв.
– мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2020 г. до
25.09.2023г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 54938/2023г. по описа на СРС, 45-ти състав.
ОСЪЖДА В. П. А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК ***********,
сумата в размер на 113,04 лева, деловодни разноски в заповедното производство, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА В. П. А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК ***********,
сумата в размер на 1524,70 лева, деловодни разноски в исковото производство, на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач, конституирано на
страната на ищеца /ФИРМА/ – /ФИРМА/ .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
6
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7