РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Пловдив, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20215300501849 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от „**********; против решение №
261211/15,04,2021 г., постановено по гр. д. № 4001/2020 г. на РС Пловдив, ХХI гр.
състав. Решението се обжалва с оплакване за незаконосъобразност поради
противоречие с материалния закон и необоснованост. Оспорват се изводите на РС за
нищожност на сключения между страните договор. От въззивния съд се иска да
постанови решение, с което да отмени обжалваното и вместо това да отхвърли
предявените искове.
Ответникът Й. Т. Т. с ЕГН **********; изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба, счита първоинстанционното решение за
законосъобразно и иска потвърждаването му.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 55 ал. 1 пр.
първо от ЗЗД. Предявен от Й. Т. Т. с ЕГН **********; против „***********. От съда
се иска да постанови решение, с което: да осъди ответника да заплати на ищеца сумата
от 1447 лв., получена без основание във връзка със сключени между страните на
1
09,11,2016 г. Договор за заем и Договор за допълнителни услуг5и; ведно със законната
лихва върху посочената сума, считано от предявяване на исковата молба – 12,03,2020
г., до окончателното й изплащане.
Ответникът заявява становище за неоснователност на иска. Признава, че е
получил от ищеца спорната сума в изпълнение на посочените по-горе договори, които
счита за валидни и поради това счита, че не дължи връщане на дължимо платената
сума.
При извършената проверка на валидността и допустимостта на обжалвания
съдебен акт, не се констатираха основания за нищожност или недопустимост на същия.
Относно законосъобразността на първоинстанционното решение, в рамките
на служебно дължимата проверка относно правилното приложение на материалния
закон и предвид предявените във въззивната жалба оплаквания, съдът приема
следното:
Безспорно между страните е обстоятелството, че помежду им са сключени
посочените по-горе договори – за кредит и за допълнителни услуги. В изпълнение
уговорките между страните, ищцата е получила от ответника заем в размер на 400 лв. и
е заплатила в изпълнение на договорите суми в общ размер 1855 лв.
От заключението на изготвената пред РС съдебно-техническа експертиза се
установява, че размерът на шрифта, на който е изписан договорът, е по-малък от 12
пункта, с което е нарушено императивното изискване на чл. 10 ал. 1 от ЗПК и
договорът е недействителен (чл. 22 от ЗПК).
Следователно напълно законосъобразен е формираният от РС извод за
нищожност на процесния договор. Настоящата инстанция напълно споделя
изложените в първоинстанционното решение съображения в тази насока и, на
основание чл. 272 от ГПК, препраща към тях.
При това положение предявеният иск за връщане на платеното при липса на
основание се явява доказан по основание. Според разпоредбата на чл. 23 от ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи. Следователно
заплатените от ищеца суми над размера на предоставения му заем от 400 лева, следва
да се приемат за получени от ответника при начална липса на основание, поради което
претендираната сума – 1447 лв., подлежи на връщане.
До същият извод е достигнал и РС, поради което обжалваното решение е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
На представителя на въззиваемия следва да се присъди адвокатско
възнаграждение за осъщественото по реда на чл. 38 от ЗА безплатно процесуално
2
представителство – в размер на 331,29 лв. (с ДДС).
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261211/15,04,2021 г., постановено по гр. д. №
4001/2020 г. на РС Пловдив, ХХI гр. състав.
ОСЪЖДА „**********; да заплати на адвокат С.А. Г., със служебен адрес:
************, сумата от 331,29 лв. (триста тридесет и един лева и двадесет и девет
ст.), представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено, при условията на чл.
38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, безплатно процесуално представителство по реда
на.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3