РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. Сандански, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:И. Й. Филчев
при участието на секретаря Йорданка Н. Стойкова
като разгледа докладваното от И. Й. Филчев Административно наказателно
дело № 20241250200166 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. В. К., ЕГН**********, с постоянен адрес в град ***с, улица
„***“ №***, ет.***, ап. ***, подадена от упълномощен процесуален представител –адвокат
В. - против Наказателно постановление № *** от 05.02.2024г. издадено от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ Благоевград, с което на жалбоподателя за нарушение на
чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414,
ал. 3 от КТ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500.00 / хиляда и
петстотин/ лева.
В жалбата се излагат множество доводи за неправилно приложение на материалния закон и
допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на
жалбоподателя и налагащи отмяна на НП. Подробно се обсъжда липсата на доказателства,
които да установяват че жалбоподателят е работодател по смисъла на КТ. Посочва се, че К.
не притежава или не ползва на правно основание – лично или чрез юридическо лице -
обекта, където се твърди че е упражнявана трудова дейност. Претендира се липсата на
основание за сключване на трудов договор, предвид липсата на трудово правоотношение
между жалбоподателя и свидетеля А.. Твърде се и липса на необходимите и предвидени в
КТ елементи от трудово правоотношение, за да се приеме, че А. е осъществявал именно
трудова дейност и то за жалбоподателя. Твърде се, че отразената в НП фактическа
обстановка не установява полагането на труд от страна на А., което се потвърждава от
решението на АС Бургас, с което е отменено постановлението за обявяване на съществуващо
трудово правоотношение между жалбоподателя К. и свидетеля А. е отменено като
неправилно и незаконосъобразно. Твърде се и липса на необходимия от субективна страна
елемент –пряк умисъл, доколкото се касае за санкционирано физическо лице. Твърде се и
нарушаване на процедурата по установяване и санкциониране на административно
нарушение, предвид липсата на детайлно обсъждане и проверка от страна на АНО на
1
събраните доказателства, във връзка с обстоятелствата, описани в НП. Претендират се
разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява лично, представлява се
от упълномощен процесуален представител. Представителя поддържа жалбата, прави
доказателствени искания. В заседанието, в което е даден ход на делото по същество
процесуалния представител не се явява. Постъпила е писмена молба, с която се поддържа
жалбата по изложените в същата съображение и се иска отмяна на НП. Претендира разноски
за възнаграждение на един защитник.
Въззиваемата страна, редовно призована не се явява, представлява се от процесуален
представител – юрисконсулт. Представителя оспорва жалбата и иска потвърждаване на НП
като правилно и законосъобразно. Депозира и писмено становище, в което излага подробни
съображения за законосъобразност на издаденото НП, чието потвърждаване се иска.
Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Жалбоподателят К. е едноличен собственик на „***“ ЕООД, град Бургас, ЕИК*** На
10.12.2020г. между „***“ ООД, ЕИК*** и И. В. К. – като физическо лице – бил сключен
предварителен договор за продажба на едноетажна жилищна сграда с площ от 310 кв.м.,
част от комплекс „Зорница Фемили Естейт“ в землището на село Зорница, община
Сандански. Съгласно б.“Д“ от договора, К. или посочено от него физическо или юридическо
лице ще придобия собствеността върху имота, предмет на договора.
Свидетелят Димитър Димитров е служител в „Хеба Енерджи“ ЕООД. На 13.09.2024г.
същият бил командирован от град София до село Зорница и обратно за да извърши проверка
на завършеността на обекта, предмет на предварителни договор за покупко-продажба.
Свидетелят Б. Б. А. е от град Айтос и е познат на жалбоподателя К..
На 13.09.2023г. около 11.50 часа от служители на Д „ИТ“ Благоевград – свидетелите И. и Ц.
– извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на строителен обект –
едноетажна жилищна сграда с гараж, находяща се в село комплекс „****“, местност
„Кръсто“, землището на село ***, община Сандански. На място установили три лица, които
извършвали дейност по извършване на довършителни работи и почистване в проверявания
обект. На лицата били раздадени за попълване декларации. За едно от лицата – свидетеля Д.
– било установено, че е в трудови отношение с „***“ ЕООД. Друго от лицата - свидетеля А.
–посочил в попълнената от него декларация, че извършва дейност по довършване на обекта,
почистване и подготовка на къщата за кости за И. В. К.. Посочил че работи от 2-3 дни с
работно време от 09.00 до 15.00 часа, с почивка от 30 минути и уговорено възнаграждение
от 70 лева. В декларацията А. посочил, че не е сключил писмен трудов договор и не е
получил препис от такъв.
До И. К. била отправена покана да представи всички документи във връзка с установеното
предоставяне на труд от страна на А.. На 3909.2023г. и на 03.10.2023г. са представени
документи във връзка с извършената проверка, включително предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, сключен между К. и „***“ ООД. От К. постъпили два
броя заявления, в първото от които същият посочва, лицата Б. А. и К. С. нямат никакви
отношение с „*** ЕООД, а имат единствено лични отношение с физическото лице К.. Във
второто заявление – от 02.10.2023г. К. декларира, че има лични – а не трудови или
професионални отношения с Б. А. и К. С.. Заявено е, че двете лица не са изпращани да
осъществяват каквато и да е дейност в село ***, община Сандански, а по своя инициатива са
придружили на 13.09.2023г. свидетеля Д. Д..
Предвид липсата на доказателства за сключен писмен трудов договор и с оглед събраните в
хода на проверката доказателства на 26.10.2023г. свидетелката К. съставила постановление
за обявяване на съществуващо трудово правоотношение между И. В. К. и Б. Б. А..
Постановлението било обжалвано пред АС Бургас, който с Решение №***/05.03.2024г.
2
отменил постановлението като неправилно и незаконосъобразно. Решението е обжалвано
пред ВАС, който с Решение №***/17.12.2024г. оставил обжалваното решение в сила. И двата
съдебни състава приели, че от страна на АНО не е доказано наличието на трудово
правоотношение с необходимите съгласно КТ елементи, поради което и неправилно е
обявено съществуването на такова.
На 26.10.2023г. до К. била отправена покана за явяването му в офисите на д „ИТ“
Благоевград на 14.11.2023г. за съставяне на АУАН. Поканата е получена на 30.10.2023г. На
посочената дата К. не се явил, изпратил изрично упълномощено лице, в чието присъствие от
свидетелката И. бил съставен АУАН №01-2300611. В АУАН било описана извършената
проверка на място, последваща проверка по документи и на системите за регистриране на
трудови договори и уведомления в системата на НАП и резултатите от тези проверки. Било
прието, че К. на 13.09.2023г. Б. А. е полага труд за К. като работодателя на строителен обект
– самостоятелна жилищна сграда в комплекс „***“,, село ***, община Сандански без да има
сключен писмен трудов договор. Актосъставителя приел, че по този начин К. е нарушил
нормата на чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ. АУАН бил подписан от представителя на К. без
възражения. Такива били депозирани писмено по-късно, в предвидения по закон срок. В тях
И. К. възразява срещу съставения АУАН, като твърди, че липсва извършено нарушение,
доколкото не е в никакви отношения с А., поради което и няма причина да сключва писмен
договор. Твърди се, че самият К. не е работодател по смисъла на КТ, доколкото няма
никакви права върху проверявания обект – нито право на собственост, нито право на
ползване. Сочи се, че жалбоподателя не е нито възложител, нито изпълнител на строителния
обект, поради което и липсва каквото и да е основание за ангажирането на административно
наказателна отговорност.
Въпреки подаденото възражение, на 05.02.2024г. АНО – директор на Дирекция „Инспекция
по труда“ Благоевград издала обжалваното НП. В него било отразена на изложената в АУАН
фактическа обстановка и извода за установено и доказано нарушение на чл.62, ал.1 от КТ,
вр. с чл.1, ал.2 от КТ. Било обсъдено липсата на възможност нарушението да се приема като
маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради което и на основание чл.416, ал.5 от КТ,
вр. с чл.414, ал.3 от КТ на К. било наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 1500 .00 лева.
НП било връчено – видно от отбелязването върху самото него – на 29.02.2024г., като в
предвидения по закон срок – на 15.03.2024г. – първия работен ден след изтичане на срока на
почивен ден – 14.03.2024г. – бил получен в Д“ИТ“ Благоевград.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото гласни доказателства - показанията на свидетелите К., И., Д., А., както
и от писмените доказателства, приложени към административно-наказателната преписка и
представени в съдебно заседание, надлежно приобщени към доказателствения материал по
делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаване на НП са налице процесуални нарушения. Описаната
в двата акта фактическа обстановка е едностранчиво и селективно представена, без да се
извърши проверка на направените твърдения и представените доказателства. Така нито
проверяващите, нито АНО – въпреки изрично подаденото възражение – са извършили
проверка относно наличието на предпоставките за това, да приемат че жалбоподателят
действително има качеството работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ. АНО се е
задоволил декларативно да посочи, че К. притежава това качество, поради което и подлежи
на административно наказание за нарушаване на задълженията му като работодател. Следва
да се наблегне, че това едностранчиво отношение е налице въпреки направените на няколко
пъти в подадените заявления и в депозираното възражение изявление в обратния смисъл.
Безспорно се установи, че към момента на проверката – 13.09.2023г. И. В. К. не е имал
никакво отношение към проверявания обект, описан в АУАН и НП - едноетажна жилищна
сграда с гараж, находяща се в село комплекс „***“, местност „***“, землището на село ***,
община Сандански. Безспорно, същият е бил страна по сключен предварителен договор, но
3
в самия договор за него липсват каквито и да е правомощия по отношение строителството и
въвеждането в експлоатация на обекта. С договора е поето задължение единствено за
закупуване на по-късен етап на обект, който следва да отговаря на описаните в договора
условия. От изисканата от съда справка от служба по вписванията към РС Сандански се
установява, че сделка закупуването на недвижим имот със сходно описание на описания в
предварителния договор К. е сключил на 15.08.2024г. В този смисъл е на жалбоподателя е
вменено качество, каквото същия не би могъл да има, предвид липсата на каквито и да е
права и правомощия в проверявания обект.
По същественото според съда обаче е именно провеждане на административно
наказателното производство без да се проверяват и анализират събраните доказателства, във
връзка с установените в тях противоречия. Нещо повече, АНО си е позволил изцяло да
игнорира подаденото писмено възражение – в НП само е посочено, че такова е подадено, без
да е обсъдено неговото съдържание и основателност – и да издаде обжалвания акт в
нарушение на разпоредбата на чл52, ал.4 от ЗАНН, която е с императивен характер. Дори и
само това нарушение на процесуалните правила е самостоятелно основание за отмяна на НП
като незаконосъобразен. Същият обаче – по изложените по-горе съображения – се явява и
неправилен, доколкото и издаден без да са събрани достатъчно доказателства, установяващи
както извършеното нарушение, така и неговия автор.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. чл. 63, ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл.
27е от НЗПП претенцията на въззиваемата страна за възнаграждение се явява
неоснователно. Тъй като жалбоподателя чрез процесуалния си представител претендира
разноски, но не е представил нито доказателства за направени разноски, нито списък с
такива, съдът не е в състояние да определи и присъди техния размер.
Поради това и на основание чл.63, ал.3, т.1, вр. с ал.2, т.1 от ЗАНН и чл.63д от ЗАНН, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП № *** от 05.02.2024г. издадено от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ Благоевград, с което на И. В. К., ЕГН**********, с
постоянен адрес в град ***, улица „***“ №***, ет.***, ап. *** за нарушение на чл. 62, ал. 1
във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ е
наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 1500.00 / хиляда и петстотин/
лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и НЕПРАВИЛНО.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд
Благоевград в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
4