РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Сливен, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Пенка М. Стоянова
като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело
№ 20232230103456 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени обективно съединени
искове, намиращи правното си основание в чл. 10, ал.1 от ЗПК, вр. чл. 22 от
ЗПК, вр. с чл. 146, ал.1 от ЗЗП, чл. 26 от ЗЗД и по чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД,
вр. с чл. 23 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК за прогласяване на нищожността на
Договор за паричен заем № 3390661 от 05.12.2018 година, като противоречащ
на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за
защита на потребителите и осъдителен иск за заплащане на сумата 1697,00
лева, представляваща недължимо платена сума по договора за потребителски
кредит, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че между ищцовата страна и ответното
дружество е сключен договор за паричен заем, като се сочат и заплатените от
ищцата суми в изпълнение на договорните клаузи. Твърди се, че договорът е
нищожен на основание чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26 от ЗЗД, като в няколко пункта
излага подробно доводи и съображения за недействителност на договора.
От съда се иска да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на договора, както и да осъди ответника да заплати процесната
сума като недължимо платена. Претендират се присъждане на направените по
1
делото разноски.
От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата
молба, с който се оспорва основателността на исковите претенции, като се
излагат конкретни аргументи и съображения, целящи опровергаване на
изложените в исковата молба твърдения.
В съдебно заседание ищцовата страна не се явява и не се представлява.
Изразено е писмено становище съгласно, което исковете претенции се
поддържат изцяло в изменените размери и се иска уважаването им в
изменените размери. Претендира се за присъждане на направените по делото
разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание. Исковете
претенции се оспорват по съображенията, изложени в отговора на исковата
молба и се иска отхвърлянето им. Друго становище няма изразено.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, а и с предварителния доклад е прогласен за
безспорен факта, че по силата на Договор за паричен заем № 3390661 от
05.12.2018 година ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
предоставило в заем на ищеца А. В. Б. сумата от 2000 лева. Посочената
последна сума е предоставена със срок за погасяване от 20
четиринадесетдневки, при фиксиран годишен лихвен процент – 35.00 % и
ГПР – 40.68 %. Общо ищецът заплатил на ответното дружество сумата 3742
лева. Действителният годишен процент на разходите по договора, изчисляващ
се при вземане в предвид на базови показатели: главницата по договора,
срока за издължаване, договорната лихва и неустойката по договора по
нормативно установената формула, посочена в Приложение № 1 към чл. 19,
ал. 2 от ЗПК надвишава значително петкратния размер на законната лихва за
страната.
Разликата между върнатата от ищеца на ответника - кредитор сума по
кредита в общ размер на 3742 лева и получената /усвоена/ от ищеца главница
по договора - 2000 лева, възлиза на сумата 1742 лева.
Исковата молба е заведена на 29.08.2023 година.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка
2
поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства и
експертно заключение, кредитирани изцяло.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на
Договор за паричен заем № 3390661 от 05.12.2018 година, като противоречащ
на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за
защита на потребителите е допустима, а разгледана по същество е изцяло
основателна.
От събраните по делото писмени доказателства по безспорен и
категоричен начин се установи и доказа, че между страните е възникнало
правоотношение по договор за потребителски кредит, като ищецът е получил
в заем сумата 2 000 лева, а е върнал на ответника - кредитор сумата 3742 лева.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
От анализа на събраните по делото доказателства се установява
наличието на твърдяното в исковата молба основание за недействителност на
договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за
посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че
потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В
3
тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на
кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция
по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва.
Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да
заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува
клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния
случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за
кредит е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 40.68 %.
Действителният ГПР по процесния договор е значително и несъмнено в много
по-голям размер. Поради това е надвишен максималния праг на ГПР,
установен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По изложените съображения процесния
договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от
ЗПК и следва да бъде прогласена неговата нищожност, като по тази причина е
безпредметно да се обсъждат останалите доводи на ищцовата страна за
недействителност.
Поради основателността на главния иск за нищожност на договора за
заем е основателна и претенцията по чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. с чл. 23
от ЗПК, вр. чл.22 от ЗПК за заплащане на сумата 1 742 лева, претендирана
след надлежно направено и уважено искане за изменение на иска чрез
увеличаване размера му. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. С плащането от ищеца на суми над получената главница в размер на
2000 лева е налице неоснователно обогатяване за ответника със сумата 1 742
лева. Поради това осъдителния иск следва да се уважи, като се присъди и
претендираната законна лихва, считано от 29.08.2023 година до
окончателното изплащане.
По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по
делото за заплатена държавна такса от 217.56 лева и 300 лева за
възнаграждение на вещо лице, т. е общо 517.56 лева.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в полза на
адв. Михайлов по посочената в допълнителна молба банкова сметка следва да
се присъди адвокатско възнаграждение за указана безплатна правна помощ на
4
ищеца в размер на 1238.74 лева.
За да формира извода си относно така присъжданите разноски,
възраженията на ответника в тази насока са приети за неоснователни.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за паричен заем № 3390661
от 05.12.2018 година, сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: *** и А. В. Б. с ЕГН:
********** от гр. С***, на основания чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 от
ЗЗД, поради противоречие на закона.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на А. В. Б. с ЕГН:
********** от гр. С*** сумата 1 742 лева /хиляда седемстотин четиридесет
и два лева/, представляваща недължимо платена сума по Договор за паричен
заем № 3390661 от 05.12.2018 година, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 29.08.2023 година до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на А. В. Б. с ЕГН:
********** от гр. С*** сумата 517.56 лева /петстотин и седемнадесет лева и
петдесет и шест стотинки/, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на адв. П. С. П. от САК по
банкова клиентска сметка, открита на основание чл. 39 от ЗА с IBAN:
*********** сумата 1238.74 лева /хиляда двеста тридесет и осем лева и
седемдесет и четири стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение
за указана безплатна правна помощ на ищеца.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
5
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6