Р Е Ш Е Н И Е
№ /12.11.2010г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение, VI-ти състав в публичното съдебно
заседание, проведено на 03 ноември през две хиляди и десетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА
при
секретаря А.И. като разгледа докладваното от съдията гр. дело №2672 по описа за
2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правно
основание чл. 240 вр. Чл. 79 ЗЗД вр.
чл. 415, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Б.Х., гражданин на Афганистан, роден на *** *** чрез
пълномощника му О.А.Г., ЕГН: ********** срещу Т.С.К., ЕГН: **********, за приемане за установено, че ответницата му
дължи сумата от 30 000 /тридесет хиляди/
евро. Ищецът излага, че на 27.12.2006 г., чрез своя пълномощник О.Г. отпуснал на ответницата К. заем в размер на
60 000 евро, с краен срок на погасяване 27.01.2007г. Договорът за заем е обективиран в нотариален акт № 112, том VI,
per. № 4873, дело № 1112/2006г. на Д.В. -Нотариус, с район на действие Районен съд гр.
Варна, вписан в регистъра на нот. камара под № 480.
Ответницата не изпълнила задължението си за връщане на заема на датата на
падежа и е в неизпълнение и до днес. Ето защо и на основание чл.417, т.З от ГПК, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение и изпълнителен лист за част от сумата, представляваща
левовата равностойност на 30 000 /тридесет хиляди/ евро и 1175 /хиляда сто
седемдесет и пет/ лева разноски. Поради постъпилото възражение от ответницата
по ч.гр. д. №9735/2009 г. на ВРС, XXXIII-ти състав, за него е налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск, с оглед на което моли съдът да постанови решение,
с което да признае за установено в отношенията между ищеца Б.Х. и ответницата Т.С.К.,
на осн. чл. 415, ал.1 ГПК, че съществува вземане в
полза на Б.Х. срещу ответницата, в размер на левовата равностойност на 30 000
/тридесет хиляди/ евро, възникнало по силата на договор за заем, обективиран в нотариален акт № 112, том VI,
per. № 4873, дело № 1112/2006 г. на Д.В. - нотариус с район на действие Районен съд гр.
Варна, вписан в регистъра на нот. камара под № 480,
което е ликвидно и изискуемо, тъй като към датата на падежа - 27.01.2007 г.,
ответницата не е изпълнила задължението си за връщане на заема и е в
неизпълнение и до днес. Моли
да му бъдат присъдени и направените по делото съдебно-деловодни
разноски. В с.з. искът се поддържа чрез пълномощник.
Ответницата оспорва предявения
иск. Твърди, че никога не е
получавала от ищеца сумата от 60 000
евро, от които се претендира сума в размер на 30 000 евро. Излага, че
представеният от ищеца нотариален акт за договорна ипотека под № 112, том VI, peг. № 4873, дело № 1112/2006г. по описа на нотариус Д.В., peг. № 480/ PC - Варна не
материализира договор за заем по между им, тъй като никъде в нотариалния акт не е отразено нейно
изявление, че е получила описаната сума, тъй като такава никога не и е била
предавана. Излага, че договорът за заем е реален договор и се счита за
сключен с предаването на сумата. В тази връзка излага, че като не е получавала тази сума, то договор за заем
няма сключен. Следователно, и вземането, което е обезпечено с договорната
ипотека, не е възникнало, поради което за нея не възниква задължение да върне
на датата на падежа сумата, описана в ипотечния акт. Ответницата не оспорва, че
на 27.12.2006г. е сключила с пълномощника на ищеца договор, с който учредила
ипотека върху притежавания от нея имот, но това е станало по искане и
настояване на нейния баща, с който били
съсобственици върху следния недвижим имот, построен от ЖСК, находящ се в гр.
Варна, ул. "Оборище" №38, а именно: 2/3 идеални части от АПАРТАМЕНТ
№106 при квоти 1/6 за нея, 1/6 за брат и В.С.К. и 4/6 за баща и С.П.К. Твърди, че баща и, в качеството и на ЕТ „Комфорт-
Свилен Костадинов" бил обявен в несъстоятелност, като притежаваната от
него идеална част от имота, била обявена за продажба от назначения от съда
синдик. Тя, по настояване на баща си, на проведения на 07.03.2006г. търг,
подала наддавателно предложение и била обявена за
купувач, като с постановление на Варненския окръжен съд от 22.04.2006г, вписано
под № 10, том X, вх. peг. № 14602/19.06.2006г. имотът и бил възложен.
Средствата за закупуване на имота били осигурени от баща и. От негови обяснения знае, че той ги е
осигурил като е сключил предварителен договор за закупуване на имота и е
получил капаро по него. Към момента на закупуване на 2/3 идеални части от
имота, тя и нейният брат, водели дело срещу ТБ "ЮНИОНБАНК" АД за
обявяване за НИЩОЖНА на учредената ипотека върху собствената им 1/3 ид. част от описания по-горе имот, за обезпечаване на вземането на ТБ
"ЮНИОНБАНК" АД - София по сключения между банката и ЕТ "Свилен Костадинов-Консулт" договор за валутен кредит, както и
да бъде УСТАНОВЕНО спрямо ТБ "ЮНИОНБАНК" АД, че те са собственици на
тази 1/3 идеална част. Към момента на закупуване на 2/3 идеални части, имало
постановено решение № 605/09.11.2005г., по т.д. №
603/2005г. по описа на ВОС, потвърдено с решение № 75 / 18.05.2006г., по в.т.д № 63/2006г, по описа на ВАпС,
потвърждаващо първоинстанционното решение, с които решения предявените от тях
искове били изцяло уважени. През м. декември 2006г., по делото, висящо пред
ВКС се още нямало решение, поради което
нейният баща поискал да отидат заедно при нотариуса и да учредят ипотека върху
закупените от търга 2/3 идеални части от имота. В последствие, ответницата
разбрала, че учредяването на ипотеката се е наложило, тъй като пълномощникът на
купувача на апартамента се е притеснил, че е предал на баща и изцяло стойността
на апартамента, без да има нотариално прехвърляне на имота, а в същото време
цените на имотите се увеличават значително и е поискал докато се чака решението
на ВКС да му се гарантира по някакъв начин, че имотът няма да бъде продаден
на трето лице. Затова е поискал да му бъде учредена ипотека върху
закупените от търга 2/3 идеални части от имота, за сума, равна на сбора от
договорената от баща и продажна цена на имота -53 000 евро плюс сумата от 7 000
евро, представляващо задължение, което е имал нейният баща към него. Нито на
датата на учредяване на ипотеката, нито преди това, нито в последствие, ищцата
е получавала някакви пари. След постановяване на решението на ВКС № 39/08.03.2007г. по т.д. № 514/ 2006г. по описа на ВКС, на 10.08.2007г.,
собствеността върху апартамента била прехвърлена на ищеца Б.
Х., който на
сделката бил представляван от пълномощника си О.А.Г.. С прехвърляне на
апартамента, се договорили, че ищецът вече като собственик на имота, сам има
интерес да заличи ипотеката и поради това тя повече не се е интересувала дали
тази ипотека е заличена. С оглед изложеното, моли предявеният срещу нея иск да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, и аргументите на страните, и след съвкупна преценка и по
вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от
ГПК, приема за установено следното:
В производството, развиващо се по реда на чл. чл.
415, ал.1 ГПК ищецът следва да установи вземането си. Доколкото посочената разпоредба
очертава процесуалния ред, а вземането следва да се основава на
материалноправна разпоредба, и с оглед твърдението на ищеца, че вземането
произтича от договор за заем, то предявеният иск намира материално –правното си
основание в разпоредбата на л. 240 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 240 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД, а
именно за връщане на дадена в заем сума, подлежащите на установяване
обстоятелства са: съществуването на действителен договор за заем и точния
размер на заетата сума. Доколкото договорът за заем е реален, то в тежест на
ищеца е да установи, че е предал сумата на ответницата.
По делото е представен нот.
акт за учредяване на договорна ипотека №
112, том VI, peг. № 4873,
дело № 1112/2006г. на Д.В.
-Нотариус, с район на действие Районен съд гр. Варна, вписан в регистъра на нот. камара под № 480, в който е посочено, че Б.Х.,
действащ чрез пълномощника си О.А.Г. отпуска на Т.С.К. заем в размер на 60 000
евро, с краен срок на погасяване 27.01.2007г. В с.з.
повереникът уточнява, че сумата от 60 000
евро е предадена от пълномощника О.Г. лично на Т.К.
Твърдението на ищеца е, че даването, съответно
получаването на сумата може да се извлече от написаното в нотариалния акт за
договорна ипотека. Не представя други доказателства в тази връзка.
Ответницата оспорва да е получавала сумата от 60 000
евро, съответно претендирана с исковата молба сума от
30 000 евро. Във връзка с това и твърдение е допуснат до разпит свидетеля С.П.К.- нейн баща. Свидетелят излага, че когато се запознали,
обяснил на Б., че апартаментът е в масата на несъстоятелността на ЕТ „Свилен
Костадинов – консулт”. Затова му казал, че за да го купи трябва техническо
време - за да се приключи производството по несъстоятелност, както и, че върху
апартамента има ипотека и се води дело срещу Юнионбанк
да се обяви нищожността на ипотеката. Той се съгласил, като му казал, че ще
остави предварителен договор в ръцете на О.Г., който ще бъде негов пълномощник.
Свидетелят предложил на Б. да закупи
имота за 70 хил.евро Но той не се съгласил с тази
цена, като казал, че повече от 53 хил. евро, плюс 7 хил. евро няма да даде,
като евентуално ще даде отнапред парите, за да бъде изваден апартаментът от
масата на несъстоятелността. И понеже щял да даде
отнапред парите, искал да се свали цената. Предварителният договор свидетелят
бил получил по имейла от О.Г.. След като го
разпечатал и подписал, го върнал на О.Г.. Б. не е присъствал при подписването
на договора. Когато синдикът пуснал на търг апартаментът, за да се спечели 2/3
на него трябвало да се направи предплата в търга. О.Г. дал парите за
предплатата, но след това решението на
ВОС много се проточило във времето, и за да бъде сигурен О.Г., че няма да бъде
излъган, свидетелят му предложил да направят ипотека на тези 2/3, и след като
излезе решението на ВКС, той да си получи останалата част на апартамента и
тогава сделката ще се приключи. Свидетелят излага, че тъй като дъщеря му била
собственик на тези 2/3, тя учредила тази ипотека в полза на Б.. През август
месец прехвърлили имотът на О.Г. при същия нотариус, при който била изповядана
ипотеката. Тогава О.Г. казал, че не са му приведени всички пари от Б.. Пред
нотариуса извадил 5 хил. лв. и дал по 2500 лв. на двете деца. Други пари, освен
тези О.Г. не давал на Т.К. освен тези 2500 лв. пред нотариуса за сделката.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Договорът за заем е реален, т.е. той се счита за
сключен в момента, в който заемодателят даде, и съответно заемодателят
получи заетата вещ, а не от момента на
писмения договор или от постигане на съгласие за сделката, независимо от
формата на волеизявлението. Т.е. наличието на съгласие безспорно е необходимо,
но не е достатъчно за да се приеме, че е налице сключен договор за заем.
Както беше посочено по-горе, тежестта за установяване съществуването на договора за наем е за страната, която търси
изпълнение по него, т.е. заемодателят/ищец/ следва да
установи по пътя на пълното и главно доказване както наличието на съгласие за
сделката, така и предаването на договорената сума.
В светлината
на горното и предвид събраните по делото доказателства, предявеният иск се
явява неоснователен. Ищецът не представя никакви други –писмени или гласни -
доказателства осен договора за учредяване на договорна ипотека. Според настоящия състав договорът за ипотека
на доказва съществуването на договорно отношение за заем. От една страна,
предназначението на този договор е друго, а именно изразява съгласието на
страните да бъде вписана ипотека върху определен имот. От друга страна, същият
евентуално следва да се прецени като
документ обективиращ постигането на съгласие между
страните за предоставяне в заем на определена сума, но не доказа самото реално предаване на сумата. Още повече, в представения нот. акт е посочено, че “Б.Х. ... отпуска на Т.К. заем в размер на 60 000 евро, с
краен срок на погасяване..”. Липсва изрично отбелязване че сумата е предаден
по-рано, или, че се предава в
момента на подписване на сделката. Ищецът от своя страна не представя нито
разписка, нито други писмени или гласни
доказателства, установяващи реалното предаване на парите.
По изложените съображения, предявеният иск с правно
основание чл. 240 вр. чл. 79 ЗЗД следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. Действително, свидетелят говори за някаква сума
от 2500 лв., която била дадена на ответницата, но доколкото претенцията е за
сума в евро, размер на 30 000 евро, а не в лева, съдът намира, че искът следва
да бъде отхвърлен за цялата претендирана сума.
Предвид неоснователността на
предявения иск, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените по делото разноски, а именно сумата от
1000.00 лв., представляваща заплатения адв.
хонорар/ на осн. чл. 78, ал.3 ГПК. Други разходи
ответницата не е направила в настоящото производство
Мотивиран от гореизложеното, и на осн.чл.235 от ГПК, съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на Б.Х., гражданин на Афганистан, роден на *** *** чрез
пълномощника му О.А.Г., ЕГН: **********,*** срещу Т.С.К.,
ЕГН: **********,***, м-ст “Т.-*”, парцел №*** за приемане за установено, че ответницата му
дължи сумата от 30 000 /тридесет
хиляди/ евро по договор за заем от 27.12.2006 г., в общ размер на 60 000 евро, обективиран в нотариален акт № 112, том VI,
per. № 4873, дело № 1112/2006г. на Д.В. -Нотариус, с район на действие Районен съд гр.
Варна, вписан в регистъра на нот. камара под № 480,
на осн. чл.
240, ал.1 вр. Чл. 79 ЗЗД вр.
чл. 415, ал.1 ГПК
ОСЪЖДА Б.Х.,
гражданин на Афганистан, роден на *** *** чрез пълномощника му О.А.Г., ЕГН: **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на Т.С.К.,
ЕГН: **********,***, м-ст “Т.-*”, парцел №*** сумата от 1000.00 /хиляди / лв. на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски апелативен съд в 2 седмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: