№ 131
гр. Шумен, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В.П.И.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20223630200020 по описа за 2022 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 609732-F632897/08.11.2021г. на Директор
на Офис за обслужване – Шумен при ТД на НАП гр. Варна, с което на основание чл.355,
ал.1 от КСО на „А. 2009“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
*******, обл. Шумен, ул. ********** № 5, представлявано от Д.М.Ч., с ЕГН ********** и
С.Б.А., с ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева
за нарушение на чл.4, ал.1, т.1, б.“а“ от Наредба Н-13/17.12.2019г. Жалбоподателят моли
съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като
необосновано и постановено при непълнота и субективна преценка на доказателствата.
В съдебно заседание представляващите дружеството-жалбоподател не се явяват
лично и не изпращат упълномощен представител.
За Директора на Офис за обслужване – Шумен при ТД на НАП, гр. Варна -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно
императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание се явява
представител, който моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди
атакуваното НП, като присъди и юрисконсултско възнаграждение. В деловодството на ШРС
са били депозирани и писмени бележки.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 и сл. от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
1
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 18.10.2021г. по време на извършване на проверка, свидетелката АНН. П. Д. –
инспектор по приходите при ТД на НАП – гр.Варна, офис Шумен констатирала, че
дружеството „А. 2009“ ООД, в качеството на работодател не е изпълнило задължението си
да подаде в срок Декларация Образец 1 „Данни за осигуреното лице“ за месец март 2021г. за
лицето О.О.Н., с ЕГН ********** съгласно разпоредбите на чл.4, ал.1, т.1, б.“а“ от Наредба
№ Н-13/17.12.2019г. на МФ. При проверката, свид. Д. установила, че дружеството е подало
Декларация образец 1 на 18.10.2021г. с вх.№ 270012135646088, след изтичане на
законоустановения срок по чл.4, ал.1, т.1, б.“а“ от Наредба Н-13/17.12.2019г., а именно за
всеки календарен месец до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят
данните. С оглед констатираното нарушение до дружеството-жалбоподател е била изпратена
покана изх.№ 3550/18.10.2021г., която била връчена на упълномощено лице – З.Й.З. на
29.10.2021г. На същия ден - 29.10.2021г., свидетелката А.Д. съставила на дружеството, акт
за установяване на административно нарушение АN № F632897, като посочила, че с горното
деяние е нарушена разпоредбата на чл.4, ал.1, т.1, б.“а“ от Наредба Н-13/17.12.2019г.. Актът
бил съставен в присъствие на упълномощения представител – З.З., който го е подписал, без
да изложи възражения. Впоследствие дружеството-жалбоподател не се е възползвало от
законното си право и не е депозирало писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 609732-
F632897/08.11.2021г. от Директор на Офис за обслужване – Шумен при ТД на НАП, гр.
Варна, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на „А. 2009“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.*******, обл. Шумен, ул. ********** № 5,
представлявано от Д.М.Ч., с ЕГН ********** и С.Б.А., с ЕГН ********** е наложена
имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.4, ал.1, т.1, б.“а“
от Наредба № Н-13/17.12.2019г. на МФ.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
АНН. П. Д., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК, писмени доказателства.
Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелката
АНН. П. Д., доколкото същата е извършила проверката на дружеството и показанията й
почиват на нейни преки и непосредствени впечатления за фактите, за които свидетелства. В
същото време показанията й кореспондират и с останалия, събран по делото доказателствен
материал.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО осигурителите, осигурителните каси,
самоосигуряващите се лица и работодателите периодично следва да представят в
2
Националната агенция за приходите определени данни, като в т.2 от същата разпоредба като
такива са посочени декларации за сумите за дължими осигурителни вноски да държавното
обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване,
допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд «Гарантирани
вземания на работниците и служителите» и данък по Закона за данъците върху доходите на
физическите лица, декларация за сумите за осигурителните вноски за държавното
обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване.
Дружеството-жалбоподател има качеството осигурител и работодател по смисъла на чл.5,
ал.1 от КСО, поради което е имал задължението да декларира посочените по-горе данни.
Разпоредбата на чл. 2,ал. 1 от Наредба № Н-13 конкретизира това задължение, като посочва,
че работодателите, осигурителите, както и техните клонове и поделения, самоосигуряващите
се лица или упълномощени от тях лица, подават в компетентната ТД на НАП Декларация
образец №1, в която се вписват посочените в същата норма данни. Срокът за подаването на
такава декларация от работодателите е посочен в чл.3, ал.1, т.1 от Наредбата, а именно – до
25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях..
В настоящия случай, доколкото декларацията се отнася до данните за месец март
2021г., то жалбоподателят е следвало да подаде Декларация Образец 1 в срок до 26.04.2021г.
/25.04.2021г. е почивен/. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на
дружеството-жалбоподател, че декларация образец 1 за м. 03.2021г. е била подадена на
18.10.2021г., което налага извода, че задължението не е било изпълнено в посочения срок, а
значително по-късно. При това положение съдът намира, че жалбоподателят на 27.04.2021г.
действително е допуснал неизпълнение на задължения към държавата, установени с
разпоредбата на чл.4, ал.1, т.1, б.»а» от Наредба № Н-13, с което е осъществил от обективна
и субективна страна нарушението, описано в наказателното постановление. Същото е било
правилно индивидуализирано от страна на административно-наказващият орган. За това
нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.355, ал.1 от КСО предвижда за
юридическите лица и едноличните търговци “имуществена санкция” в размер от 500 до 5
000 лева.
Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е
санкционирал съобразно минимума на санкционната норма, действаща към момента на
извършване на деянието. При индивидуализацията на административното наказание
административно-наказващият орган се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН,
като е наложил санкция в минималния размер, предвиден от закона по отношение на всяко
от деянията.
Съдът не споделя твърденията на представляващия дружеството-жалбоподател,
изложени в жалбата, за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се във връчване на
акта за установяване на административо нарушение на лице, което не е имало валидна
представителна власт. Видно от материалите по делото, както акта за установяване на
административно нарушение, така също и наказателното постановление са били връчени на
лице, което по силата на приложеното по делото пълномощно е било валидно
3
упълномощено от представляващата дружеството-жалбоподател да представлява
дружеството и нея самата пред различни организации и институции, в това число и пред
НАП, като изрично е било посочено, че лицето има право да получава, както актове за
установяване на административни нарушения, така също и наказателни постановления,
включително и да реализира правата на дружеството във връзка с обжалване на същите, като
ангажира правоспособни адвокати във връзка с участие на дружеството в съответните
съдебни производства. Следователно с връчване на акта за установяване на
административно нарушение и на наказателното постановление на упълномощеното лице не
са допуснати процесуални нарушения, които да са накърнили правото на защита на
дружеството и възможността същото да реализира правата си по обжалване на последното.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от
ЗАНН. Процесното неизпълнение не се отличава с по-малка тежест от типичните за този вид
и не са налице някакви особени обстоятелства, които да обосноват извода, че същото се
явява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Касае се за административно
задължение, което е формално и не е свързано с извършване на конкретни плащания, поради
което е без значение обстоятелството дали от извършването му са настъпили или някакви
други неблагоприятни последици. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че
посоченото нарушение не е инцидентна проява в дейността на дружеството, доколкото от
материалите по делото и от разпита на актосъставителката се установява, че при проверката
е установено, че дружеството не е подало в срок не само декларация образец 1, но и
декларация образец 6, за което са му били съставени отделни наказателни постановления.
Ето защо, с оглед на гореизложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено изцяло.
Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /обн.
ДВ, бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на
наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според
нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния
случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно
размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за Директор
на офис /дирекция/ – Шумен при ТД на НАП Варна/, се присъжда възнаграждение в
определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Доколкото не е
посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, то съгласно
разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ
административнонаказващия орган - Директор на офис /дирекция/ – Шумен при ТД на НАП
Варна по делото, в минималния размер от 80 /осемдесет/ лева. Сумата следва да се присъди
в тежест на дружеството-жалбоподател и да се заплати по сметка на Директор на офис
/дирекция/ – Шумен при ТД на НАП Варна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 609732-F632897/08.11.2021г. на
Директор на Офис за обслужване – Шумен при ТД на НАП, гр. Варна, с което на основание
чл.355, ал.1 от КСО на „А. 2009“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. *******, обл. Шумен, ул. ********** № 5, представлявано от Д.М.Ч., с ЕГН
********** и С.Б.А., с ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 500
/петстотин/ лева за нарушение на чл.4, ал.1, т.1, б.“б“ от Наредба № Н-13/17.12.2019г. на
МФ, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА „А. 2009“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. *******, обл. Шумен, ул. ********** № 5, представлявано от Д.М.Ч., с ЕГН **********
и С.Б.А., с ЕГН ********** да заплати по сметка на Директор на офис /дирекция/ – Шумен
при ТД на НАП Варна сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменския административен съд в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5