РЕШЕНИЕ
№ 22465
гр. София, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20251110120114 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове от ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД с правно основание чл. 410,
ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с чл. 49 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) и във вр. с чл. 45 от ЗЗД срещу Столична община за заплащане на сумата
1130.68 лева, представляваща регресно вземане на ищеца, възникнало с плащане на
застрахователно обезщетение за претърпени вреди на л.а. „БМВ 630 GT“ с рег. № ....,
застрахован при ищеца по договор за застраховка „Каско“, клауза „П – пълно каско“ по
полица № ....., валидна към датата на произшествието, с включени ликвидационни разноски
от 10.00 лева, в резултат на ПТП, случило се на 31.03.2020г. в гр. София, по време на
движение по локалното платно на бул. „Цар Борис III“ в посока от Околовръстен път към
бул. „Пенчо Славейко“ поради попадане в несигнализирана и необезопасена дупка на
пътното платно, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 07.04.2025г., до
окончателното изплащане на сумата, както и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от
421.81 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода 06.04.2022г.-06.04.2025г.
Ищецът твърди, че на 31.03.2020г. в гр. София, по време на движение по локалното
платно на бул. „Цар Борис III“ в посока от Околовръстен път към бул. „Пенчо Славейко“
водачът на л.а. „БМВ 630 GT“ с рег. № ......преминал през необезопасена и несигнализирана
дупка на пътното платно, в резултат на което увредил предна и задна дясна гума. Заявява, че
между ищеца и собственика на застрахованата вещ – л.а. „БМВ 630 GT“ с рег. № ....., е
1
сключен договор за имуществена застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна
полица № ...../2019г., с период на валидност 24.06.2019г.-23.06.2020г. Твърди, че пропадането
в дупка обуславя настъпването на застрахователно събитие, представляващо покрит
застрахователен риск по сключения между собственика на автомобила и ищеца
застрахователен договор. Сочи се, че при ищеца е образувана преписка по щета №....., по
която след оглед и описване са констатирани нанесените на застрахования автомобил вреди
и били определени на стойност от 1120.68 лева. По щетата бил определен начин на
обезщетяване чрез ремонт в официален автосервиз на марката по възлагане на
застрахователя, който изплатил сумата на сервиза, извършил ремонта, на 30.11.2020г. По
повод на извършената дейност, застрахователят сторил ликвидационни разноски от 10.00
лева. Ищецът сочи, че отговорност за нанесените имуществени вреди носи Столична
община като стопанин на общинската пътна мрежа, която не е изпълнила задължението си за
нейното поддържане в изправност. Твърди, че с регресна покана е отправил искане до
ответника за доброволно възстановяване на изплатеното обезщетение, като последният не
извършил плащане. Поради тази причина претендира от ответника заплащане на сумата от
1130.68 лева, от която 1120.68 лева представляваща изплатено застрахователно обезщетение
и 10.00 лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане, както и мораторна лихва в размер на 421.81 лева
за периода 06.04.2022г.-06.04.2025г. Представя писмени доказателства. Прави
доказателствени искания за назначаване на автотехническа експертиза, на счетоводна
експертиза и за допускане на И. Д. П., водач на превозното средство, като свидетел при
режим на призоваване. Претендира разноски.
Ответникът-Столична община, в срока по чл. 131 ГПК, оспорва иска. Възразява, че не
е ясно точното място, където е настъпило произшествието, което пречи да реализира
защитата си. С оглед на това твърди, че ищецът като застраховател не е изпълнил
изискването на чл. 404 КЗ, съответно на раздел III, т. 1.3 от ОУ – да прецени и провери дали
твърдяното ПТП не е инсценирано застрахователно събитие, поради което не е имал
задължение да плати. Оспорва механизма на произшествието с довод, че не е ясно как е
настъпил, че няма протокол за ПТП, няма посочване на размерите на препятствието.
Оспорва претенцията по основание и с довод, че е изпълнил задължението си за поддържане
на процесния пътен участък, като твърди, че препятствие на пътя няма и преди датата на
ПТП са извършвани по възлагане ремонтни дейности по локално платно на бул. „Цар Борис
III“, но поради липса на яснота за точното местонахождение на препятствието е в
невъзможност да привлече трето лице- помагач и да насочи обратен иск срещу него.
Релевира, че инцидентът и вредите не се доказват от приложения снимков материал и излага
съображения, че съдебно-автотехническа експертиза би била формално доказателство в
случая. При тези доводи моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
С допълнителна молба от 02.06.2025 г. и в изпълнение на указанията, ищецът е
уточнил, че произшествието е настъпило в близост до 06 РПУ, след кръстовището с бул.
„Братя Бъкстон“.
2
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
За уважаване на предявения иск ищецът е следвало да докаже в условията на пълно и
главно доказване наличието на застрахователно правоотношение между него и собственика
на увредения автомобил към датата на увреждането; факта на настъпване на пътния
инцидент – в това число, че на 31.03.2020г. в гр. София, по време на движение по локалното
платно на бул. „Цар Борис III“ в посока от Околовръстен път към бул. „Пенчо Славейко“
водачът на л.а. „БМВ 630 GT“ с рег. № ..... преминал през необезопасена и несигнализирана
дупка на пътното платно, намираща се в този участък от пътя; причинените вреди на
автомобила и стойността им; вредите да са причинени от лице, на което ответникът е
възложил работа; вредите да са причинени вследствие на противоправно деяние
/бездействие/ при или по повод на възложената работа; причинителят да е действал виновно;
причинна връзка между деянието и увреждането; заплащане на застрахователното
обезщетение за отстраняване вредите на автомобила и неговия размер, както и че са били
налице условията по гаранцията на автомобила за възстановяването му във фирмен сервиз, в
това число автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от три години от
датата на инцидента и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката това е условие за
запазване на правата по гаранцията.
Обявено е за безспорно между страните с доклада по делото, че между ищеца и
собственика на л.а. „БМВ 630 GT“ с рег. № ...... има сключен валиден към датата на
произшествието договор за застраховка „Каско“, клауза „П – пълно каско“ по полица № .......
Обстоятелството се доказва от приложената на л. 11 от делото полица № ....., носеща
подписа на страните по нея и доказваща наличие на облигационно правоотношение.
Полицата е подписана от двете страни по нея. Страните не спорят, че вредите от ПТП
представляват покрит застрахователен риск и обстоятелството се извежда от публично
известните и представени по делото ОУ на застрахователя и отразеното покритие на
застраховката в полицата, включващо всички рискове. Изложеното дава основание да се
приеме, че облигационно правоотношение по този договор е налице и спрямо него са
приложими тези общи условия, според клаузите на които вреди от ПТП представляват
покрит застрахователен риск.
От представено заявление до ищеца за настъпване на застрахователно събитие /л. 8/ се
установява, че за застрахованото МПС са заявени за обезщетяване вреди от произшествие, за
което се твърди, че е настъпило на 31.03.2020 г. в 10:30 часа гр. София, по време на
движение по локалното платно на бул. „Цар Борис III“ в посока от Околовръстен път към
Пирогов, когато автомобилът преминал през необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно, в резултат на което увредил предна и задна дясна гума.
По делото е представена и приета като доказателство Декларация за настъпилото ПТП
от 31.03.2020 г., съставена от водача на застрахования автомобил, в която е посочен
участника на произшествието, както и обстоятелствата, при които то се е случило: по време
на движение по локалното платно на бул. „Цар Борис III“ в посока от Околовръстен път към
3
Пирогов, автомобилът преминал през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно, в резултат на което увредил предна и задна дясна гума.
За установяване на механизма на произшествието като свидетел е разпитан водача на
автомобила – Л. М. В.. От показанията му се установява, че е участвал в ПТП, случило се в
локалното платно на бул. „Цар Борис III“ в посока от Околовръстен път към центъра. Той е
управлявал автомобила, движейки се от магазин „Орион“ към бул. „Тодор Каблешков“ и към
6 РПУ, когато таблото индикирало нарушение в налягането на гумите. Водачът спрял на
безопасно място и констатирал спукана гума. Твърди, че се е движел със съобразена скорост
спрямо пътната обстановка, както и че не е забелязал обозначения за дупки на пътя.
Показанията на свидетеля се ползват с доверие от съдебния състав, тъй като разказът е
последователен, логичен и изцяло кореспондира с всички останали писмени доказателства,
поради което и липсва основание да се отрича обективността на свидетеля.
Видно от представената от ищеца преписка по щета № ......, увреденото превозно
средство е било на оглед при застрахователя – ищец, при който са описани увреждания на
предна дясна и задна дясна гума. По щетата бил определен начин на обезщетяване чрез
ремонт в официален автосервиз на марката по възлагане на застрахователя, който изплатил
сумата от 1120.68 лева на сервиза, извършил ремонта, на 30.11.2020г. Представено е по
делото платежно нареждане като доказателство за извършеното плащане, което
обстоятелството е обявено за безспорно с доклада по делото, срещу който няма възражения.
Приложена е покана от ищеца до ответника за плащане на сумата по щетата, в размер
на 1130.68 лева, включваща и ликвидационни разноски, получена от последния на 23.12.2020
г. Няма данни да е постъпвал отговор от страна на ответника. Ищецът твърди, че плащане от
страна на ответника не е постъпило, а последния не оспорва това твърдение, поради което
съдът приема, че след поканата плащане не е било извършено.
Изслушана е съдебно-автотехническа експертиза, от заключението на която се
установява, че описаните увреждания от техническа гледна точка могат да бъдат получени в
резултат на реализирано ПТП на 31.03.2020 г. Стойността на щетите, съобразно средствата,
необходими за възстановяване на увредения автомобил към датата на произшествието,
възлиза на 1120.68 лева, определени по пазарни цени към датата на ПТП. Заключението се
ползва като обективно и компетентно дадено от лице, притежаващо нужните познания и
опит в областта, дало отговор в пълнота и обосновано на всички въпроси, и което не е
оспорено от страните.
Страните не спорят относно принадлежността на процесния пътен участък, а именно
гр. София, локалното платно на Околовръстен път към общинската пътна мрежа, което
обстоятелство е отделено за безспорно с доклада по делото, срещу който няма възражения.
Спорът между страните се свежда до основателността на исковата претенция, предвид
възражението на ответника, че не е установен механизма на ПТП, включително мястото на
настъпването му и конкретно, че вредите са резултат от преминаване през необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно в посочения участък от общинската пътна мрежа,
4
тъй като преписката при застрахователя е образувана по данни на водача на увреденото
МПС, без да е бил съставян протокол за произшествието от компетентните органи на Пътна
полиция и без да има свидетел на произшествието.
За изясняване на механизма на ПТП-то съдът ползва основното заключение на вещото
лице, според което описаните увреждания, могат да бъдат получени от техническа гледна
точка по описания в уведомлението до застрахователя начин, т.е. по време на движение на
л.а. „БМВ 630 GT“ при преминаване през дупка на пътното платно. Мястото на
произшествието и неговият механизъм се установява от показанията на свидетеля, който
възпроизвежда детайлите от произшествието, свидетелства за вредите от него и за начина,
по който се е случил. Казаното от свидетеля не се опровергава от други доказателства,
поради което няма причина показанията му да не бъдат кредитирани. От разказа му се
извежда мястото на случилото се - гр. София, локалното платно на бул. „Цар Борис III“ в
посока от Околовръстен път към бул. „Пенчо Славейко“, движейки се от магазин „Орион“
към бул. „Тодор Каблешков“ и към 6 РПУ, вида и характеристиките на препятствието и
щетите, поради което и показанията на свидетеля се ползват с доверие от съдебния състав
като обективно дадени и свидетелстващи за наличието на сочените обстоятелства.
Изложеното по-горе дава основание да се заключи, че ищецът е провел пълно и главно
доказване на обстоятелствата, обосноваващи основателност на исковата претенция и
конкретно на спорното обстоятелство, че вредите са пряка последица от преминаване на
автомобила през необозначена дупка на пътното платно, поради неизпълнение на
задължението на ответника да поддържа пътя в изправност, съответно да сигнализира
своевременно за препятствие на пътя, вкл. за нарушение на пътната настилка, каквото
задължение има по Закона за пътищата /чл.29 вр. чл.19 ЗП/. При изглаждане на изводите си
съдът кредитира и се позова на приетата като неоспорена от страните автотехническа
експертиза, свидетелските показания и уведомление за щета. Като взе предвид, че
претендираното обезщетение е в размер на действителната стойност за възстановяване на
вредата по средни пазарни цени към датата на произшествието, определено от вещото лице,
съдът счете, че искът се явява и доказан по размер.
Като неоснователен съдът прецени довода на ответника, че по делото липсва съставен
протокол за ПТП, поради което не може да се установи механизма на произшествието.
Изготвянето на такъв протокол не е предпоставка за уважаване на исковата претенция, която
подлежи на доказване с всички допустими от процесуалния закон доказателствени средства,
а и не би могъл да има такава роля, след като в нормативната уредба няма изискване към
водачите да уведомяват органите на пътната полиция при произшествие с такъв характер,
съответно да изискват съставяне на протокол за него /чл.6 от Наредба № Iз-41/12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор
и Информационния център към Гаранционния фонд/. В случая, механизмът се установява от
автотехническата експертиза и приложените документи по образуваната при ищеца щета,
които взаимно си кореспондират и допълват. Уместно е да се отбележи, че в уведомлението
5
до застрахователя от 31.03.2020 г. е посочено местонахождението и вида на препятствието,
които свидетелят описва отново в показанията си. В документите по щетата, а и от
показанията на свидетеля, се установяват вреди по автомобила, които, след изследване от
вещо лице, се установява, че биха настъпили от посоченото в исковата молба събитие –
ПТП. Документите, с които е разполагал ищецът, са описани в документацията по щетата и
е логично да бъдат ползвани от експерта при изграждане на изводите относно механизма на
ПТП и размера на увреждането.
Изложените мотиви дават основание на този съдебен състав да уважи предявения иск в
пълен размер. Вземането следа да се присъди в искания размер, тъй като вида на вредите се
доказват от писмените и главните доказателства и експертното заключение, което определя и
техния размер. Съгласно формирана непротиворечива съдебна практика при действието на
отменения Кодекс на застраховането, която запазва своята актуалност и при действащата
нормативна уредба, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва
заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката за уреждане на претенции за обезщетение
на вреди, причинени на моторни превозни средства /в този смисъл са Решение № 165 от
24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО, Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. №
652/2009 г. на ВКС, I ТО, Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО,
Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І Т0/. Застрахователното
обезщетение, което се дължи от застрахователя е равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава
възстановителната стойност на имуществото при частична увреда. Възстановителната
стойност е стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това
число всички присъщи разходи за доставка, изработка, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. В хипотеза като тази, обезщетението по имуществена застраховка се определя в
рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния
еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането,
както и платеното от застрахователя обезщетение. В случая, стойностния еквивалент на
претърпяната вреда по средни пазарни цени към датата на произшествие възлиза в размер,
съвпадащ с платеното от застрахователя.
При имуществените застраховки стойността на дължимото застрахователно
обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди
не повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката (официален
фирмен сервиз) – следващото се застрахователно обезщетение е това, за стойността на което
е бил отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в
издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури; при липса на поне едно от
посочените по-горе две условия, тоест - ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди
повече от три години или отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката,
6
дължимата застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, тоест - изхожда
се от възстановителната стойност на имуществото. С Решение № 1402/10.06.2022 г. по в. гр.
д. № 20211100511793 по описа на СГС, III – Б въззивен състав е прието, че ако увреденият
автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по цени за
ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в оторизиран сервиз, щом това е условие за
запазване на правата по гаранцията.
Изложените принципни разбирания, отнесени към настоящия случай, дават основание
да се заключи, че дължимото обезщетение се съизмерява с действителната стойност на
вредата, равняваща се на възстановителната стойност на щетите по цени на фирмен сервиз
към датата на произшествието. Увреденият автомобил към датата на произшествието е бил
на 0 години, 10 месеца и 0 дни след пускане в експлоатация и е възстановен във фирмен
сервиз. Тъй като автомобилът се намира в гаранция, дължимото обезщетение следва да се
съизмерява със средната пазарна стойност за възстановяването му по средни цени на
марката, която стойност е отразена в заключението на вещото лице и възлиза на сума в
размер на 1120.68 лева, а с включени ликвидационни разноски – 1130.68 лева.
Като законна последица от уважаването на главния иск е присъждането на мораторна
лихва от датата на подаване на исковата молба – 07.04.2025г., до окончателното плащане,
както и мораторна лихва в размер на 421.81 лева за периода 06.04.2022г.-06.04.2025г. По
делото е установено, че ответникът е получил отправената от ищеца покана за плащане на
23.12.2020 г., след което не е извършил плащане, поради което към 06.04.2022г., дата
следваща датата на получаване на поканата, ответникът се счита изпаднал в забава.
Изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК и посредством лихвен калкулатор, обезщетението
за забава за периода 06.04.2022г.-06.04.2025г. възлиза на търсената сума, поради което и този
иска следва да се уважи изцяло.
По разноските
Разноските се разпределят по правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК.
При този изход на спора по делото, право на разноски има ищецът, присъждането на
които е поискано своевременно. Сторените от него разходи възлизат на 600 лева, от които
50.00 лева държавна такса, 50.00 лева депозит за призоваване на свидетел, 400.00 лева
депозит за вещо лице и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, определено в
минимален размер съгласно чл. 23, ал. 1 Наредба за плащане на правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
55 -ти състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33, да заплати на
ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан
7
Караджа“ № 2, следните суми:
на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от Кодекса на застраховането във връзка с чл. 49 и във
вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите сумата 1130.68 лева,
представляваща регресно вземане на ищеца, възникнало с плащане на застрахователно
обезщетение за претърпени вреди на л.а. „БМВ 630 GT“ с рег. № ....., застрахован при
ищеца по договор за застраховка „Каско“, клауза „П – пълно каско“ по полица № .....,
валидна към датата на произшествието, с включени ликвидационни разноски от 10.00
лева, в резултат на ПТП, случило се на 31.03.2020г. в гр. София, по време на движение
по локалното платно на бул. „Цар Борис III“ в посока от Околовръстен път към бул.
„Пенчо Славейко“, поради попадане в несигнализирана и необезопасена дупка на
пътното платно, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 07.04.2025
г., до окончателното изплащане на сумата;
на основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите сумата от 421.81 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода
06.04.2022г.-06.04.2025г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Столична община да заплати на ЗАД
„АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК ...., сумата 600 лева – разноски по делото.
УКАЗВА на ответника, че вземането може да бъде платено по следната банков сметка
на ищеца: IBAN: ......
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8