Решение по адм. дело №238/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Жалбоподателят – ТАНЮ С. С., [ЕГН], адрес: [населено място], общ. Раковски, [улица], чрез процесуалния представител, адв. М. оспорва Уведомително писмо с изх. № 02-160-6500/5284 от 14.11.2024г., издадено от заместник-изпълнителен директор на ДФ “Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2022г., с което е отказано плащане на сумата в размер на 3 944,50лв. по схема за обвързано подпомагане за зеленчуци – оранжерийно производство /СЗо/.

В жалбата се сочи, че оспореното уведомително писмо е незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на административно-производствените правила по неговото издаване, както и противоречие на материалноправните разпоредби на базата, на които е издадено. Според жалбоподателя в обжалвания индивидуален административен акт липсват мотиви и правни основания, като самото съдържание на уведомителното писмо е неясно, което го възпрепятства да разбере по какви съображения му е отказано оторизиране на плащане на сумата в размер на 3 944,50лв. по схема за обвързано подпомагане за зеленчуци – оранжерийно производство. Сочи, че не са изпълнени изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, с което е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Иска се отмяна на обжалваното УП и присъждане на сторените разноски.

Ответникът – заместник-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, чрез процесуалния си представител юр. К., счита подадената жалба за неоснователна , претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендитаното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като разгледа доводите и възраженията на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Обжалваното уведомителното писмо е получено от адресата си на 21.01.2025г., а жалбата е подадена направо в съда на 03.02.2025г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването. Същата е насочена срещу годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт, засягащ неблагоприятно правната сфера на адресата си, за който е налице правен интерес от търсената защита. Подадена е срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, от лице с активна процесуална легитимация и интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Жалбоподателят С. е регистриран в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) с уникален регистрационен номер (УРН) 235827. Същият е подал заявление за подпомагане вх. № 19799395 от 10.05.2022г. по директни плащания за кампания 2022. В подаденото заявление е декларирал, че е запознат с условията по схемите и мерките, за които кандидатства за подпомагане. Към заявлението е приложена в табличен вид информация за използваните парцели – 2022г. и таблица на заявените площи по схеми и мерки 2022, както и други декларации и документи, доказващи реализацията на произведена продукция от заявените култури по схемите за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци: СП – основна, СП – други, СЗ – ДККП, СЗ – П, СЗ – МЗДП, С – Зо /л. 33 – 42 гръб/.

При подаване на заявлението е направена проверка, обективирана в документ, наименован "Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2022" (л. 31 гръб – 32). При проверката е направена констатация, че заявената площ или част от нея попада извън полигона с правно основание. По-конкретно, това обстоятелство е констатирано за парцел 83380-668-1-3 с площ извън от 0,1 ха и парцел 83380-615-1-2 с площ извън от 0,21 ха.

Въз основа на констатациите при направената проверка е издадено и оспореното в настоящото съдебно производство уведомително писмо изх. № 02-160-6500/5284 от 14.11.2024г., с което не е оторизирана заявената сума за подпомагане в размер на 3 944,50лв. по схема за обвързано подпомагане за зеленчуци оранжерийно производство /СЗо/.

В хода на съдебното производство са приети административната преписка по издаването на оспорвания ИАА и допълнително следните писмени доказателства от страните, в хронологичен ред: скици – извлечения от ортофотокарти за 2022г., отнасящи се до парцел 83380-668-1 /л. 59 – 61/; писмо изх. № 02-160-655/7785#1 от 06.06.2023г. на директор на ОД на ДФ „Земеделие“ – Пловдив, ведно със снимков материал от извършена проверка на място на парцел 83380-1-1 по мярка ДПП – 2021 /л. 62 – 69/; писмо изх. № 91-352 от 01.07.2025г. на директор на дирекция „Идентификация на земеделските парцели“ в Министерство на земеделието и храните /л. 89 – 89 гръб/.

В съдебното заседание на 20.05.2025г. са депозирани показанията на свидетеля Г. К. Г.. Съгласно свидетелските показания, свидетелят се познава с жалбоподателя Т. С. от повече от 20 години, като двамата живеят в едно населено място – [населено място]. Наясно е, че С. се занимава със земеделие и отглежда домати в оранжерии. Оранжериите се намират в самото населено място, по конкретно в парцела, в който живее, с площ „около 3 декара и нещо“, на който са разположени 9бр. оранжерии и в друг парцел наблизо, с площ „около 2 декара“, на който са разположени 4бр. големи оранжерии и 2бр. по-малки оранжерии. Има наблюдения, че от много години оранжериите се стопанисват и в тях се произвеждат домати или разсад за домати. През 2022г. свидетелят е посетил оранжериите, за да се снабди с разсад за домати, но не може да посочи конкретен времеви период, най-вероятно „в средата на месец юни“. При посещението си жалбоподателят го е уведомил, че „закъснява със сеитбата“ и свидетелят неколкократно го е посещавал, за да се снабди с разсад за собствено производство.

Настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Обжалваният ИАА е издаден от компетентен орган – заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, оправомощен със заповед № 03-РД/3203#1 от 24.07.2023г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ /л. 43 – 44 гръб/.

По направените в жалбата възражения, в съдебното заседание на 20.05.2025г. е направено уточнение от процесуалния представител на ответника, че с процесното уведомително писмо не е оторизирана сумата за подпомагане по схема за обвързано подпомагане за зеленчуци оранжерийно производство /СЗо/, тъй като заявените за подпомагане площи не попадат в площите за подпомагане в кампания 2022. В подкрепа на това, по делото е прието писмено доказателство, изходящо от трето неучастващо по делото лице – Министерство на земеделието и храните. Съгласно съдържанието на писмо изх. № 91-352 от 01.07.2025г. за кампания 2022 със заповед № РД-1319 от 02.12.2022г. на министъра на земеделието е одобрен проект на специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“. Окончателният специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2022 е одобрен със заповед № РД 09-94 от 31.01.2023г., публикувана в Държавен вестник, бр. 15 от 14.02.2023г. Основната цел на заповедта е да информира заинтересованите лица за изготвяне на специализирания слой, както и да им укаже възможностите за запознаване с него и подаване на възражения срещу обхвата му. При извършена проверка не е установено подадено от жалбоподателя възражение срещу обхвата на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“.

В същото съдебно заседание е направено изявление от пълномощника на жалбоподателя, че върху заявените за подпомагане площи винаги са били налични оранжерийни съоръжения, което е надлежно установено за 2021г. от снимков материал, придружаващ извършена проверка на място. Освен със снимковия материал, твърдението е подкрепено и с представени по делото скици – извлечения от ортофотокарти за 2022г., отнасящи се до парцел 83380-668-1.

Настоящият съдебен състав приема, че според изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК относно валидността му, спазването на процесуално правните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, без да се ограничава с обсъждане на тези, посочени от жалбоподателя.

Със Закона за подпомагане на земеделските производители се определят необходимите процедури и структури в страната за прилагане на мерките и дейностите, включени в Общата селскостопанска политика на ЕС, тяхната компетентност, правомощия и организационни връзки между тях.

Съгласно чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) Изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция. Държавен фонд "Земеделие" е акредитиран за изпълняващ функциите на единствена разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на ЕС /чл. 11а от ЗПЗП/, като съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на законодателството на Европейския съюз. Акредитацията, според § 1, т. 15 от ДР на ЗПЗП е "процедура по признаване на статут на Разплащателна агенция от национален компетентен орган въз основа на оценка на възможностите за администриране и осчетоводяване на средствата от Европейските земеделски фондове съгласно законодателството на Европейския съюз".

С разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители е предоставена възможност на изпълнителния директор да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление и по този закон и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.

Безспорно, уведомителното писмо, предмет на съдебното обжалване, съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, който следва да бъде издаден съобразно изискванията на АПК при спазване на процедурата по Глава V, Раздел първи на АПК, вкл. и да отговаря на изискванията за съдържание и форма, очертаващи законовият статут на административния акт, регламентирани в разпоредбата на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, като неизпълнението им съставлява основание за отмяна по аргумент на чл. 146 от АПК.

Процесният акт е издаден в изискуемата писмена форма и съдържа подпис на издателя си, но не отговаря на необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като не съдържа всички задължителни реквизити.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от АПК, административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение, а според чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, за да бъде законосъобразен. По съществото си те представляват юридическият факт /респ. фактическият състав/, от който органът черпи упражненото от него субективно административно право и са необходим ограничителен белег на това право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на акта. Затова липсата на фактически основания в оспорваният акт не може да бъде запълвана пред съда чрез доказателства, тъй като на практика няма предмет на доказване по смисъла на чл. 168 от АПК. Немотивирането на конкретен ИАА е самостоятелно основание за отмяна на същия.

В настоящия случай, от самото уведомително писмо по никакъв начин не може да се установи каква е причината за извършеното намаление на заявените за финансово подпомагане суми. Изследването на съдържанието на таблиците и на обясненията към тях, не позволява установяване на конкретното фактическо и правно основание за наложените санкции с оспореното уведомително писмо оторизация по заявлението на жалбоподателя.

Няма конкретни, относими констатации по отношение на заявлението на оспорващия. Няма спор, че по силата на чл. 170, ал. 1 от АПК доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че размерът на заявеното финансово подпомагане следва да бъде намален, е за административния орган, който следва да установи фактическите и правни основания за издаване на административния акт. От мотивите към оспореното уведомително писмо следва да е ясно защо следва да бъде намалено заявеното финансовото подпомагане, както и да се посочи актът или проверката въз основа на която това е направено.

От една страна, това би позволило на жалбоподателя да упражни правото си на защита срещу оспорения административен акт. От друга страна, би позволило на съда да извърши контрол за законосъобразността на уведомителното писмо, като провери дали и защо е намалено заявеното финансовото подпомагане. Мотивирането на акта е една от гаранциите за неговата законосъобразност. С излагането на мотиви се довеждат до знанието на страните в административното производство съображенията, по които административният орган издава или отказва да издаде административен акт, което подпомага страните в избора им на защита и съответно прави възможен и/или улеснява контрола върху законосъобразността и правилността на акта, който се обжалва.

Съгласно трайната съдебна практиката на административните съдилища и Върховния административен съд, неизлагането на конкретни мотиви е нарушение на законовото изискване за форма на административния акт, което лишава жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита, препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда и е самостоятелно основание за неговата отмяна, доколкото законосъобразността на административния акт се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или изменя.

В мотивната част на оспорваното уведомително писмо е посочено, че „Общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни и/или проверки на място (съгласно чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление. Тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП“. Неразделна част от това писмо са: Таблица № 1 – Оторизирани суми (в лева) и Таблица № 2 – Извършени плащания (в лева).

От съдържанието на административния акт не става ясно кои са фактическите и правните основания за издаването му. Не са изложени дори бланкетни мотиви, което при липсата и на посочени правни основания, затруднява жалбоподателя да разбере съдържанието на УП и да упражни правото си на защита, както и съда при проверка на материалната законосъобразност на УП. Липсата на фактически основания в случая не може де бъде преодоляна със съдържанието на административната преписка, т.к. в същата от една страна, също не са изложени мотиви, а от друга страна, съдържанието на УП е лаконично, не препраща към нито един документ от административната преписка, като не са посочени и конкретни правни основания за издаването на УП.

От посоченото в Таблица 1 към УП се установяват заявените за оторизиране суми, съответната схема/мярка за подпомагане и размера на намалението на исканите суми по конкретната схема. В поясненията към съдържанието на таблиците е посочено, че намалението на субсидията /в настоящия случай по Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци – оранжерийно производство/ се извършва при наличието на три отделни хипотези, без да се посочва коя е приложимата в случай. В този смисъл, като може да се предположи, че по отношение на жалбоподателя е приложима първата от тях /л. 27 гръб, 3-то тире отдолу нагоре/ – след извършени административни проверки са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление. Отново може само да се предположи, че се касае за автоматични проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗ и МОСВ.

В действителност, съдържанието на таблица 1 и текстовите пояснения за съдържанието на колоните от нея, не носят никаква информация за фактите, които са обосновали размера на площта, определена като недопустима. Липсва яснота за фактическото (и правно) основание за определяне на размера на намалението от 3 944,50лв., посочено на ред 3, колона 3 от таблица 1 /л. 27 гръб/.

Ето защо съдът намира, че обжалваното УП не отговаря на изискванията за форма, както поради липса на мотиви, така и поради липса на правни основания, което обосновава отмяната му на основание чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Наред с това, освен липса на мотиви и на правни основания, самото съдържание на обжалваното УП е неясно. В тази връзка следва да бъде посочено, че намаленията на субсидиите следва да бъдат съобразени с установената недопустима за подпомагане площ, основанието за недопустимост, схемата, по която е заявен процесния парцел. Това е необходимо, за да се определят правното основание за намалението и съответния размер на намалението.

Едва в хода на настоящото съдебно производство, с изявление на процесуалния представител на ответника от съдебното заседание на 20.05.2025г., е направен опит за мотивиране на оспорения акт, което съдът намира за недопустимо. Отново, едва в хода на съдебното производство е предоставена информация с писмо с изх. № 91-352 от 01.07.2025 г. на Министерство на земеделието и храните, че не е подадена жалба от Т. С. против заповедта на министъра на земеделието, с която е определен окончателният специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2022. Принципно е възможно да се приеме, че уведомителното писмо е мотивирано със съдържащи се в преписката други документи, съставени в производството по издаване на оспорения акт, но единственият такъв документ е този, наименован "Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2022" (л. 31 гръб – 32). В него е направена констатация, че заявената площ или част от нея попада извън „полигона с правно основание“ /парцел 83380-668-1-3 с площ извън от 0,1 ха и парцел 83380-615-1-2 с площ извън от 0,21 ха./, но липсва каквото и да е пояснение относно съдържанието на използвания термин „полигон с правно основание“.

В тази връзка следва да бъде посочено, също така, че фактическите основания за издаване на акта следва да са изложени или в самия административен акт или в други подготвителни документи по издаването му (допустим начин на мотивиране съгласно Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС), като същите следва да са конкретни и да са относими към приложимото материално право. Когато актът е издаден по искане на адресата, т.е. издаването му не е предоставено на преценката на административния орган, както е и в конкретния случай, то мотивите следва да кореспондират с искането, поради което в тях трябва да е ясно изразено становището на административния орган по основателността на отправената претенция на съответното лице.

В УП е отразена сумата на намаление /3 944,50лв./, като липсва всякаква конкретика относно начина на изчислението й. Безспорно, липсата на мотиви в оспорения акт нарушава правото на защита на заявителя, който следва да бъде запознат с конкретните причини - фактически и правни за намаляване на сумите в хода на административното производство, приключило с издаване на оспореното писмо.

Липсата на конкретно изложени мотиви, правни и фактически основания от административния орган е пречка за проверка на материалната законосъобразност на административния акт.

Ето защо съдът намира, че оспореният административен акт е немотивиран, а немотивираността препятства упражняването на съдебен контрол, води до невъзможност да се установи волята на административния орган да постанови именно такъв отказ и е самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт, с оглед нормата на чл. 146, т. 2 от АПК. Административният орган е бил длъжен да изследва и обсъди наличието или отсъствието на правно значимите факти, обосноваващи постановения от него акт. Неизпълнението на това задължение е довело до издаването на незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен. Волята на административния орган не следва да бъде изяснявана в съдебното производство по оспорване на административния акт чрез въвеждане на нови фактически и правни основания - такива, които не са включени нито в акта, нито в преписката по издаването му. Административният орган следва да посочи всички фактически и правни основания за издаването на акта си в съдържанието на самия акт или в друг документ, към който актът препраща и който се намира се в административната преписка. Недопустимо е мотивите да се допълват впоследствие в съдебна фаза със съображения, които не се съдържат в акта или в документи от административната преписка, към които актът препраща.

По изложените съображения и като провери оспорения акт на основание чл. 168, ал. 1 АПК, съдът намира жалбата за основателна, а оспореният административен акт - за незаконосъобразен, който следва да бъде отменен на основанията по чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК. Тъй като естеството на административния акт не позволява разрешаването на въпроса по същество, следва да се изпрати преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото от Т. С. заявление за подпомагане за кампания 2022, съобразно дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Издаденият административен акт следва да бъде надлежно мотивиран с посочване на фактически и правни основания за издаването му.

Всичко това налага отмяна на оспорвания акт и връщане на преписката за ново произнасяне, при съобразяване с мотивите на настоящото съдебно решение.

Предвид изхода на спора и претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на жалбоподателя.

По делото не е представен списък с разноски, но Съдът констатира, че са направени такива в общ размер на 810лв., представляващи ДТ в размер на 10лв. и 800лв. адвокатско възнаграждение.

Що се отнася до възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждения, съдът намира същото за неоснователно, с оглед предвидения минимален размер съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа /в приложимата й редакция/. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 7 от посочената наредба, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, размерът на минималния адвокатски хонорар за дела по Закона за подпомагане на земеделските производители е 800лв. Съгласно представеният на л. 9 договор за правна защита и съдействие, договорения размер на адвокатското възнаграждение е минималният такъв, предвиден с наредбата.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на ТАНЮ С. С., [ЕГН], адрес: [населено място], общ. Раковски, [улица], чрез процесуалния представител, адв. М. У. писмо с изх. № 02-160-6500/5284 от 14.11.2024г., издадено от заместник-изпълнителен директор на ДФ “Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2022г., с което е отказано плащане на сумата в размер на 3 944,50лв. по схема за обвързано подпомагане за зеленчуци – оранжерийно производство /СЗо/.

ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” – София за ново произнасяне по заявление за подпомагане вх. № 19799395 от 10.05.2022г. по директни плащания за кампания 2022, подадено от Т. С. С., при съобразяване на мотивите в съдебния акт, в 3-месечен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” - [населено място] да заплати на ТАНЮ С. С., [ЕГН], адрес: [населено място], общ. Раковски, [улица]сумата от 810 /осемстотин и десет/ лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.