Р Е Ш
Е Н И Е
№
84
гр. Враца, 26 .02.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВРАЦА, VI състав,
в публично заседание на 13.02.2020 г. /тринадесети февруари две хиляди и
двадесета година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при
секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като
разгледа докладваното от съдия Коцева адм. дело № 16 по описа на АдмС – Враца за 2020 г., и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 203 и сл. АПК, вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба от П.Н.Ц.
от ***, депозирана чрез пълномощника му * М.С.,*** за заплащане на сумата от
300,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
вследствие на отменено с влязло в сила решение наказателно постановление,
издадено от Началник група към ОДМВР – Враца, РУ – Козлодуй, подробно описано в
исковата молба.
Ищецът твърди, че претендираните
имуществени вреди са в пряка причинна връзка с отмененото наказателно
постановление. Излагат се съображения за това. Претендират се и направените в
настоящото производство разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител * С.
е депозирано писмено становище за разглеждане на делото в отсъствие на
представител на ищеца, като са изложени доводи по същество на спора.
Ответникът – ОДМВР – Враца, редовно
призован, се представлява в съдебно заседание от ** Д.П., която оспорва
предявения иск по основание и размер, като недоказан. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Враца дава мотивирано заключение за неоснователност на предявения иск, тъй
като не е доказан начина на плащане за адвокатско възнаграждение в
административнонаказателното производство.
По делото са представени писмени
доказателства. Изискано е и приложено АНД № 100 по описа за 2019 г. на РС –
Козлодуй, предмет на разглеждане по което е било НП № 19-0288-000066/20.02.2019
г., издадено от Началник група към ОДМВР – Враца, РУ – Козлодуй.
Съдът,
след преценка на представените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор и от приетите
писмени доказателства се установява, че с Наказателно постановление № 19-0288-000066/20.02.2019г.,
на Началник група към ОДМВР – Враца, РУ – Козлодуй на ищеца е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. С Решение № 58 от 17.06.2019 г.,
постановено по АНД № 100/2019 г. по
описа на Районен съд Козлодуй е отменено
цитираното по-горе наказателно постановление. Решението не е обжалвано и е
влязло в сила на 10.07.2019 г.
В производството пред Районния съд
ищецът е ползвал адвокатска защита, видно от приложения договор за правна
защита и съдействие от 10.05.2019 г. /л. 21 от АНД № 100/2019 г./, с договорена
и платена сума в размер на 300 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК
гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за
вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл.204, ал.1 АПК, за да е допустим искът по чл.203 АПК
във вр. с чл. 1 ЗОДОВ,
е необходимо същият да е предявен след отмяна на административния акт по съответния
ред. За квалифициране на иска, като такъв по чл.1, ал.1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа издал
оспорения акт. Наказателното постановление се издава от административен орган,
в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Административния характер
на дейността по издаване на НП, при или по повод на която са причинени вреди на
гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди
от незаконосъобразните НП като такова по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. В този смисъл е и
приетото в т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС
и І и ІІ колегия на ВАС, постановено по тълк. дело № 2/2014 г.
Безспорно се установи, че НП, от което
се твърди, че са настъпили вредите, е отменено с влязло в сила решение, а искът
е предявен против юридическото лице, чийто орган го е издал, което съгласно
чл.205 АПК е пасивно легитимирано да отговаря за причинените вреди. НП е
издадено от Началник група към ОДМВР – Враца, РУ – Козлодуй, а съгласно чл. 37,
ал. 2, пр. 2 ЗМВР, областните дирекции
са съответните юридически лица.
Предвид това предявеният иск е насочен
към надлежен ответник и е процесуално допустим за разглеждане от настоящия
административен съд по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл.1, ал.1 ЗОДОВ.
Разгледан по същество е частично
основателен по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на гражданите и юридическите лица, произтичащи от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при и по повод изпълнение на административна дейност. Исковете се
разглеждат по реда на чл. 203 и сл. АПК, към който препраща и чл.1, ал.2 ЗОДОВ. Основателността на иск с правно
основание чл.1, ал.1 3ОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие
на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или длъжностно лице на държавата или общината, при/или по повод
изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от
такъв административен акт, действие или бездействие; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по
посочения ред.
В случая е налице отменен акт – НП № 19-0288-000066/20.02.2019
г., на Началник група към ОДМВР – Враца, РУ – Козлодуй, отменено с Решение № 58
от 17.06.2019 г., постановено по АНД № 100/2019
г. по описа на Районен съд – Козлодуй. Този факт е безспорен между страните,
при което е доказано наличието на първата изискуема предпоставка на
отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а
именно - отменен акт.
Именно издаденото НП, което наказаното
лице е счело за незаконосъобразно, е предпоставка за ангажиране на адвокатска
защита чрез сключване на договор за правна защита и съдействие при съдебното му
обжалване, последица от което е и заплащането на адвокатски хонорар за
процесуално представителство. Ако НП не беше издадено, за ищеца нямаше да е
налице право на обжалване, съответно нямаше да плати хонорар за това. Макар да
не е задължително ползването на адвокатска защита при обжалване на НП, в
случай, че не е в състояние само да организира защитата си, ангажирането на
професионален защитник /адвокат/ е израз на обичайната грижа на лицето за
охраняването на неговите права и интереси, а заплатеният хонорар е нормален и
присъщ разход за обезпечаването на успешния изход на
административнонаказателния спор.
Платеният
адвокатският хонорар за осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която
е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен
акт и е непосредствена последица от него. В
този смисъл е и Тълкувателно решение №1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело
02/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния
административен съд. Съгласно цитираното ТР при предявени пред
административните съдилища искове по чл.1, ал.1 ЗОДОВ за имуществени вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им, представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон.
При тези констатации съдът намира, че
е доказано наличието и на останалите две предпоставки по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, а
именно: наличие на претърпени
имуществени вреди и наличие на причинна връзка между отменения акт -
наказателно постановление и настъпилите имуществени вреди.
Предвид изложеното предявеният иск се явява основателен
относно претендираните имуществени вреди вследствие заплатени разноски за
адвокатска защита във въззивното производство по обжалване на НП и ответникът
дължи репарирането им.
По отношение размера на обезщетението,
ищецът претендира имуществени вреди в размер на 300.00 лева, платени от него
разноски за адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие в
производството по оспорване на НП пред РС. От представения
договор за правна защита и съдействие по АНД № 100/2019 г. на РС – Козлодуй се
установява, че между ищецът и процесуалния представител е договорено адвокатско
възнаграждение за сумата от 300.00 лева, която ищецът е заплатил при подписване
на договора на 10.05.2019г. Изложените в исковата молба твърдения от страна на
защитата, че съдебното следствие по делото е преминало в няколко съдебни
заседания, в които адвокатът е взел участие се опровергават напълно от
представените с АНД № 100/2019г. на РС –
Козлодуй писмени доказателства. От тях се установява, че по делото е проведено
едно единствено съдебно заседание, а именно на 14.05.2019 г.
С оглед на изложеното,
възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение се
явява основателно, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата),
адвокатското възнаграждение за една инстанция се определя в зависимост от
материалния интерес на спора. По този начин Наредбата приравнява тежестта на
делата в зависимост от материалния интерес по спора, а не от вида на делото и
извършените по него процесуални действия и противоречи на материалния закон.
Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален
на предоставената услуга, дори когато е посочено, че е минимален. Съгласно
чл.36, ал.2 ЗА размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован,
като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните
размери на адвокатските възнаграждения, защото те следва да се обосновават с
два обективни критерия – обем и сложност на извършената дейност, както и
величината на защитавания интерес. За да се приеме, че минималните размери на
адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква
законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и
на двата критерия. В този смисъл е и практиката на Върховния административен
съд, във връзка с обжалване на различни текстове от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения – решение № 9273 от 27.07.2016г. по
адм.д. № 3002 от 2015г., потвърдено с решение № 5485 от 02.05.2017г. на
петчленен състав на Върховния административен съд по адм. дело 1403/2017г.
Подобни мотиви в този смисъл са изложени и в решение на Съда на Европейския
съюз от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. В т.47 от решението
СЕС посочва, относно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения: „ В случая разглежданата в главните производства правна уредба
не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да гарантира, че
определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските
възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес. В
частност тази правна уредба не предвижда каквото и да било условие, отговарящо
на изискванията, които Върховният административен съд (България) формулира в
решението си от 27 юли 2016 г. и които се отнасят по-специално до достъпа на
гражданите и юридическите лица до квалифицирана правна помощ и необходимостта
от предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на качеството на
предоставяните услуги.“ Изложеното потвърждава тезата, че Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда определяне
на последните единствено в зависимост от материалния интерес по спора, без да
отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на
адвокатска услуга, противоречи на чл. 36, ал. 2
ЗА, тъй като определените съобразно Наредбата възнаграждения не биха
могли да са справедливи и обосновани. При противоречие на подзаконов нормативен
акт със закон, следва приложение на чл. 15, ал. 3 ЗНА. Освен това, в конкретния случай се касае за дело за
отмяна на наказателно постановление, по което е наложена глоба в размер от 200.00 лева. Уговореното адвокатско
възнаграждение в размер от 300.00 лева е очевидно необосновано, още по-малко
справедливо и съответно несъизмеримо
с размера на
наказанието. В този смисъл е и практиката на ВАС – Решение №
2999/28.02.2019г., постановено по адм.дело №222/2018 г. по описа на съда.
Предвид това и с оглед липсата на
фактическата и правна сложност на делото, размера на наложената глоба, броя на
проведените съдебни заседания в които пълномощникът е участвал
– едно, малкия
обем на изследваните доказателства, обезщетението за претърпени имуществени вреди съдът
намира за справедливо до размер от 150.00 лева,
за който следва да се уважи. Тази сума
от 150.00 лева е дължима ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното ѝ
изплащане.
В останалата част до претендирания размер от 300.00 лева иска е неоснователен
по изложените по-горе съображения и следва да бъде отхвърлен. В този смисъл е Решение №2804 от
26.02.2019 год. по адм. дело №3781/2018 год. по описа на ВАС.
При
този изход на делото съдът счита, че искането на процесуалния представител на
ищеца за присъждане на направените по делото разноски за възнаграждение на
адвокат на основание чл.38, ал.2 ЗА е
основателно и същите следва да бъдат присъдени съразмерно с уважената част на
иска, съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 АПК
и чл.10, ал.3 ЗОДОВ.
Размерът на възнаграждението следва да бъде определен съобразно представения по
делото договор за правна защита и съдействие и в съответствие с разпоредбата на
чл.8,
ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съразмерно с уважената част на
иска.
По изложените съображения, в полза на процесуалния представител на ищеца * М.С. следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производство в
размер на 150.00 лева. Доказани са и разноските, представляващи заплатената
държавна такса в размер на 10.00 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172 АПК съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОДМВР – Враца ДА ЗАПЛАТИ на П.Н.Ц. *** сумата от 150.00 (сто и петдесет) лева обезщетение за претърпени от него
имуществени вреди, вследствие на отменено НП № 19-0288-000066/20.02.2019г., на
Началник група към ОДМВР – Враца, РУ – Козлодуй, с решение № 58/17.06.2019г. на
РС-Козлодуй, влязло в сила на 10.07.2019г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба - 08.01.2020 г. до окончателното
ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.Н.Ц. *** иск в останалата част до пълният му размер от 300.00
лева.
ОСЪЖДА ОДМВР – Враца ДА ЗАПЛАТИ на * М.М.С. *** сумата от 150.00 /сто и петдесет /лева,
представляващи адвокатско възнаграждения в настоящото производство на основание
чл.38, ал. 2 ЗА и на П.Н.Ц. *** разноски
по делото в размер на 10.00 /десет/
лева.
Решението подлежи на обжалване, чрез
АдмС-Враца пред ВАС-София в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които
на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ.
СЪДИЯ: