РЕШЕНИЕ
№ 245
гр. Бяла, 23.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и шести
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ъшъл Лютф. Ириева
при участието на секретаря Деница Т. Тодорова
като разгледа докладваното от Ъшъл Лютф. Ириева Административно
наказателно дело № 20254510200232 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. П. М., ЕГН **********, с постоянен адрес:
с. Д., обл, Р., ул. „Ц. С.“ № ... против НП № ................/ ........................г.,
издадено от Н. РУ в О. Р., РУ Б., с което на жалбоподателя, за нарушение на
чл.104б, т.2 от ЗДвП, на осн. чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, са му наложени
административни наказания „Глоба” в размер на 3000 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за 12 месеца.
Жалбоподателя оспорва фактическите констатации в акта. Навежда
доводи за допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния
закон при издаване на НП. В с.з. процесуалният представител на
жалбоподателя поддържа жалбата на посочените основания и излага подробни
съображения в подкрепа на защитната теза. Моли наказателното
постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендират се
направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.
Наказващият орган – Н. РУ в О. Р., РУ Б. не изпраща процесуален
представител и не взема становище по жалбата.
Р.п. – Р., ТО-Б., не е изпратила представител и не е взела становище по
жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
В обедните часове на .........г., жалбоподателят М. П. М. управлявал л.а.
1
„М. С .. А.. 4М.... с рег.№............, собственост на П. М. Н.. Автомобилът бил
спортен модел, 4х4, заводски обурудван с код М...-C.... W... 4-M....- /A..W... D.,
което го правело по-мощен и по-шумен при подаване на газ от останалите
автомобили. Жалбоподателят решил да го демонстрира, преминавайки пред
училище СУ“П. В.“ гр.Б.. Улицата пред училището била с двупосочно
движение, с леко изпъкнали пешеходни пътеки от двете страни на входа на
училището, обозначени с пътен знак за пешеходна пътека „Д17“. За времето от
11часа,19мин и 51сек до 12часа, 22мин. и 02сек. автомобилът преминал
неколкократно през пешеходните пътеки в различен темп, по-бавно и по-
ускорено. Първоначално в 11часа, 19мин и 51 сек. автомобилът минал пред
училището с бавен темп. След това, в 11часа, 21мин и 05сек автомобилът
минал по-ускорено през пешеходната пътека, в близост до която имало
паркиран бус от другата страна на улицата срещу входа на училището, като
намиращият се в този момент на нея пешеходец, който я пресичал, излизайки
от зоната на ограничението на видимостта от спрелия бус, се отдръпнал назад
отскачайки, тъй като автомобилът минал бързо покрай него. В 12часа, 18мин
и 39сек автомобилът преди преминаване през пешеходната пътека първо леко
намалил скоростта си, а след това ускорил, минал през пешеходната пътека,
след като към този момент по нея преминали две лица от женски пол и
наближавало да се качат на тротоара. В 12часа, 22мин и 02сек минал отново
през пешеходната пътека, като преди нея видимо увеличил скоростта си.
Действията на водача били наблюдавани от св.К. Н.-на длъжност охрана в
училището, който забелязъл, че в автомобила освен водача, има и друго лице.
При едно от преминаванията на автомобила-в 11часа, 21мин и 05сек, при св.Н.
се намирал и св.И. Л.-учител в училището. Тъй като в горепосочения час
имало междучасие, след третия учебен час, в двора на училището имало и
други учители и ученици. Около 12,30часа св.Н., предвид рисковото
шофиране с процесния автомобил, чиито регистрационен номер запомнил,
подал сигнал до органите на РУ-Бяла и по случая била образувана проверка,
като били снети обяснения от очевидци на нарушението. В обясненията си
жалбоподателят признал, че е възможно да е преминал с висока скорост, но не
си спомнил дали е имало превъртане на гуми на това място. Съставен му бил
протокол за предупреждение, с който бил предупреден за отговорността по
чл.20, ал.2 от ЗДвП. Изискан били и записите от видео наблюдението на СУ
„П. В.“. На ......г. св.И. И., на длъжност ПИ при РУ Б. съставил АУАН на
жалбоподателя за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, който последния отказал
да подпише, удостоверено с подпис на свидетел. На нарушителя връчен срещу
подпис екземпляр от акта. На ......г. с мотивирана резолюция било прекратено
административно-наказателното производство на основание чл.33, ал.2 от
ЗАНН и преписката била изпратена на прокуратурата с оглед данни за
престъпление по чл.325, ал.3 от НК. С постановление от .....г. РП-Р., ТО-Б.
отказала образуването на досъдебно производство по преписката и
материалите били изпратени на АНО за реализиране на административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Така на
2
05.08.2025г. било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, на основание чл.175, ал., пр.3 от ЗДвП му
била наложена глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца.
Горепосочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните в хода на производството гласни доказателства,
приобщени посредством показанията на свидетелите-И. И., К. Н., И. Л., Г. Й.
Г., писмени доказателства и доказателствени средства – АУАН, НП доклад,
справки, писмени обяснения, справка за нарушител, свидетелство за
регистрация част 1 на МПС, служебна бележка ведно със спецификация на
автомобила, веществени доказателства-1бр.DVD+R, оглед на веществено
доказателство.
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява
основателна.
С НП жалбоподателят е санкциониран за това, че ....... г., около .... часа, в
гр.Б., на ул.“Ц. О.“ № ... пред входа на СУ“П. В.“, управлява лек автомобил,
М. С ... А... 4М...., с рег.№ .........., собственост на П. М. Н., като извършва
следното нарушение: Като водач на МПС използва пътищата отворени за
обществено ползване за други цели, освен в съответствие на тяхното
предназначение за превоз на хора и товари, като при управление на
горепосоченото МПС пред входа на СУ“П. В.“ гр.Б., сигнализиран с пътен
знак за пешеходна пътека „Д17“ в двете посоки, превъртайки задните гуми по
суха асфалтова пътна настилка е породило силен шум от свистене на гуми. С
поведението си водача създава опасност за останалите участници в
движението.
С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за
водач на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари. Умишленото и съзнателно опасно шофиране посредством поднасяне
на задната част на автомобила е прието в наложилата се
практика като използване на път за обществено ползване в несъответствие с
основната цел на пътищата - да се използват за превоз на хора и товари. Няма
легално понятие за „дрифт“, като за това се разбира техника на шофиране,
включваща рязко подаване на газ, рязко завъртане на волана, изпускане на
съединителя, активиране на ръчната спирачка или други подобни действия в
резултат, на които се постига движение на автомобила напречно на завоя,
задържане на задните гуми на автомобила възможно най-дълго, докато в
същото време автомобилът странично се приплъзва – в този смисъл
са Решение № 291/28.11.2023 г. по КАНД № 292/2023 г. на АдмС – Р.
и Решение от 6.08.2020 г. на АдмС - Р.по к. а. н. д. № 250/2020 г.
В тежест на адмнистративно-наказващия орган е да установи и докаже
при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за
съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства,
3
които обуславят административно-наказателната отговорност. В случая
приетото от АНО, че нарушението се изразява в превъртане на задни гуми по
суха асфалтова пътна настилка, което е породило силен шум от свистене на
гуми, не е достатъчно, за да се субсумира под квалификацията на
нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП. От тези обстоятелства не става ясно и
дали е налице преднамерено и целенасочено „използване на пътя за други
цели, а не по предназначение“ от водача на МПС. Налице е недостатъчност
на описанието на фактическите обстоятелства, които да породят ангажиране
на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за
извършване на вмененото му нарушение, с което е допуснато съществено
нарушение на процесуалния закон по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, ограничило
правото на жалбоподателя да разбере в цялост обвинението, което е
самостоятелно основание за отмяна на НП.
От доказателствата по делото също не може да се установи по несъмнен
начин, че е осъществено нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП. От показанията
на актосъставителя И. И. става ясно, че същият при запознаване с
предоставените от СУ“П. В.“ видеозаписи, които са били без звук, не е
констатирал „дрифтене“, а движение на автомобила по права линия, без
поднасяне. Споделил, че е наблюдавал рисково каране от водача, предвид на
това, че е имало отскачане на пешеходец, на когото му било отнето
предимството. От представените записи, св.И. твърди пред съда, че не може
да прецени дали автомобилът се движи бързо, като сочи, че е съставил АУАН
въз основа на свидетелските показания. Съдът дава вяра на показанията му,
тъй като при извършения оглед в съдебно заседание по реда на чл.285 от НПК
на приложения по делото 1бр.DVD+R с видеозаписи от видео наблюдението
на СУ“П. В.“, за инкриминираната дата и място, в интервала от 11часа,19мин
и 51сек до 12часа, 22мин. и 02сек., действително се наблюдава преминаване
на процесния автомобил на жалбоподателя пред входа на училището
неколкократно, и в двете посоки, с различен темп на движение-по-бърз и по-
бавен. Констатира се и ситуация в 11часа, 21мин и 05сек с отнето предимство
на пешеходец. Записите са без звук и не може да се установи какъв шум е
издавал автомобила, и от коя част-дали от ауспуха или от двигателя. От
прегледаните записи не е видно и превъртане на гуми при преминаване през
пешеходните пътеки пред училището, нито загубване на устойчивото
движение на автомобила чрез поднасяне на задните гуми.
От показанията на св.Л., очевидец на нарушението, става ясно, че е
възприел преминаване на автомобила с висока скорост, което го притеснило
като родител. Съобщил е, че е наблюдавал около 2-3минути ситуацията и е
видял едно преминаване, като водачът е намалил пред пешеходната пътека, и
след това продължил към центъра, като се е движил по-бързо. Сочи, че силни
звуци са се чували от ауспуха, тъй като от въртене на гуми е друг звука, както
и че пътят е тесен и не позволява там да се въртят гуми. Съобщава, че е чул
въртене на гуми при подаване на газ, 20-30метра след пешеходната пътека.
В показанията си св.Н. твърди, че автомобилът с две лица в него е
4
преминал три пъти с висока скорост и с гърмящ ауспух, като поднасял
задницата на автомобила на пешеходните пътеки, както и че дете на
пешеходната пътека е отскочило назад. Сочи, че автомобилът се движел по
права линия през пешеходните пътеки, които били изпъкнали и на два пъти
поднесъл, вторият път било демонстративно, като дрифтенето се получило от
високата скорост. Показанията на св.Н. следва да се кредитират в частта им
относно неколкократното преминаване на автомобила на жалбоподателя през
пешеходните пътеки пред училището, с по-висока скорост, както и за
издавания силен шум от ауспуха на автомобила. Досежно твърдението за
поднасянето на задните гуми при преминаването през пешеходната пътека,
съдът счита, че в тази част противоречат на обективно установеното от
приложените видеозаписи, от които не се установява поднасяне на гумите.
Показанията му следва да се кредитират и относно наличието на друго лице в
автомобила, освен водача, тъй като в тази насока са показанията на
св.Григоров, който заявява, че са се разхождали с автомобила на
жалбоподателя, преминали са на два пъти пред училището около 11часа. Този
свидетел също сочи, че не е имало поднасяне на автомобила наляво и надясно,
и не са въртени гуми. Причината за неколкократното им преминаване била да
ги видят с хубав автомобил. В тази част показанията му следва да бъдат
кредитирани, като съответни на показанията на св.И., св.Л. и обективните
данни от видеозаписите. Също така вяра следва да бъде дадена и на
показанията му в частта им, че доколкото автомобилът е спортен, е по-шумен
и при подаване на газ повече шуми, което кореспондира с твърденията на св.Н.
и св.Л. за силен звук от ауспуха при движението на автомобила, обосновано и
от писмените данни за спецификацията на автомобила с характеристики на
спортен такъв.
От съвкупния анализ на доказателствата по делото не следва извод са
осъществено от обективна и от субективна страна нарушение по чл.104б, т.2
от ЗДвП. Не са налице безспорни и категорични доказателства за това, че
жалбоподателя на посочената дата и място е използвал пътищата отворени за
обществено ползване за други цели, освен в съответствие на тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. Твърденията за т.нар „дрифт“ с
превъртане на гуми и поднасяне на автомобила в свидетелските показания и
приложените обяснения не се доказаха по несъмнен начин, включително и
предвид наличието на обективни находки, които ги опровергават. След като
не е доказано деяние от обективна страна, то е безпредметно да се обсъжда
наличието на субективна страна, за която се изиска пряк умисъл и
целенасочено поведение от нарушителя. Дори и да се приеме от обективна
страна, че е налице движение с по-висока скорост на пешеходна пътека,
породила опасност за участници в движението, то това
поведение сочи за друг вид нарушения на правилата за движение по
пътищата, които са различни от състава на нарушение по чл. 104б, т. 2 от
ЗДвП, като основание за налагане на административни санкции по чл. 175а,
ал. 1, пр. 3 от ЗДвП.
5
Въз основа на изложеното, настоящият състав, приема
че обжалваното НП е необосновано, тъй като е недоказано извършеното
нарушение, налице е неправилно приложение на материалният закон, а така
също са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП
досежно описанието на нарушението. Това налага НП като неправилно и
незаконосъобразно да бъде отменено.
При този изход на делото на жалбоподателя следва да се присъдят
разноски за производството. Представено е пълномощно ведно с договор за
правна помощ, с който е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 1000лв. Предвид разпоредбата на чл.18, ал.2, вр.чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, при
глоба в размер на 3000лв минималното адвокатско възнаграждение е 600лв.
Липсва възражение за прекомерност от страна на АНО, а от друга страна
производство е протекло в две заседания, с явяване на упълномощения
процесуален представител, със събиране на писмени, гласни доказателства и
веществени доказателствени средства, поради което възнаграждението от
1000лв. е съответно за положения труд.
Водим от гореизложеното, на основание с чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № .............../ ..............................г., издадено от Н. РУ в О.
Р., РУ Б., с което на М. П. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Д., обл,
Р., ул. „Ц. С.“ № ..против, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, на осн.
чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, са му наложени административни наказания
„Глоба” в размер на 3000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 12
месеца.
ОСЪЖДА О. Р. да заплати на М. П. М., ЕГН **********, с постоянен
адрес: с. Д., обл, Р., ул. „Ц. С.“ №... сумата от 1000лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 14-дневен срок от
съобщаването му пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: /п/_______________________
6