Решение по дело №2102/2024 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 4566
Дата: 17 декември 2024 г.
Съдия: Ралица Райкова
Дело: 20243110102102
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 февруари 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 4566
гр. Варна, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20243110102102 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от ИУ-В срещу М. С. Д.
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 2472 евро, представляваща
получена финансова подкрепа по Договор за студентска мобилност с цел практика
между програмни държави по програма „Еразъм +“ РД-25-047/09.12.2020 г.,
подлежаща на връщане на основание т. 2.1 и т. 3.6 от договора, поради неосъществена
практика от участника, и сумата от 447,93 евро, представляваща претърпяна
имуществена вреда, изразяваща се в намаляване на общия размер на средствата за
организационна подкрепа на ИУ-В с 1/12 част от страна на Център за развитие на
човешките ресурси по Договор за отпускане на безвъзмездна финансова подкрепа за
Проект по Програма „Еразъм+“ от 01.09.2020 г. заради непризната мобилност,
вследствие на представени от участника документи, послужили за отчитане на
мобилността, които отговарят на такива за друго лице, ведно със законната лихва
върху сумите, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.12.2023 г. до
окончателното им заплащане, за които суми е издадена Заповед № 198/15.10.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16303/2023 г. по описа
на Районен съд – Варна, 8 с-в.
Твърди се в исковата молба, че програма „Еразъм+“ е програма на ЕС за
подкрепа на образованието, обучението, младежта и спорта в Европа.
Администрирането, насърчаването, консултирането и координирането на участието на
Република България в „Еразъм+“ и в нейните съпътстващи хоризонтални програми и
дейности се осъществява от Центъра за развитие на човешките ресурси (ЦРЧР). За
целта ЦРЧР, функциониращ като Национална агнеция, сключва договори с
бенефициенти, какъвто е и Икономическия университет – Варна. Сочи се, че между
ЦРЧР и ищеца е сключен Договор за отпускане на финансова подкрепа за проект по
програма „Еразъм“ от 01.09.2020 г. По силата на този договор на висшето училище е
1
отпусната безвъзмездна финансова помощ, която включва средства за осъществяване
на мобилност на преподаватели, служители и студенти, като последните могат да
кандидатстват и да бъдат одобрени, както за мобилност с цел обучение, така и за
мобилност с цел практика. Навежда се, че за всяка планирана и успешно осъществена
мобилност ИУ – Варна получава сума – организационна подкрепа, която е предвидена
за издръжка на програмата във всяко висше училище и която е част от общата
безвъзмездна финансова подкрепа по договора. Пояснява се, че всички средства се
изплащат авансово на висшото училище, за да може то от тях да превежда на
участниците в мобилност. След приключване на проекта ЦРЧР приема крайния отчет
по проекта и въз основа на мобилностите, които установи за успешно изпълнени по
правилата на програма „Еразъм+“, верифицира извършените разходи.
Излага се, че в изпълнение на Договора за отпускане на финансова подкрепа за
проект по програма „Еразъм“ от 01.09.2020 г. между ищеца, ответницата и Грета
Василева като гарант, е сключен Договор за студентска мобилност с цел практика
между програмни държави по програма „Еразъм +“ РД-25-047/09.12.2020 г. Уговорено
е в чл. 2.2. от договора мобилността да се осъществи в Provotrans, Франция с период
на мобилност 30.11.2020 г. – 12.03.2021 г. Сочи се, че отпуснатата финансова покрепа
за участника в мобилността е в размер на 2472 евро, които са изплатени на два пъти –
аванс в размер на 1977,60 евро на 17.12.2020 г. и окончателно плащане в размер на
404,40 евро на 12.04.2021 г.
Навежда се довод, че с писмо с изх. № РД19-186-99/25.07.2022 г. от
Изпълнителния директор на ЦРЧР ректорът на ИУ – Варна е уведомен, че в резултат
на извършени извънредна проверка и мониторинг в периода 27.06.-01.07.2022 г. от
главни експерти от Дирекция „Проверки на място и мониторинг“ в ЦРЧР е установено,
че бордните карти, послужили при отчитане на мобилността като основание за
изплащане на финансовата подкрепа на участника, отговарят за друго лице и друг
полет. За всички установени мобилности с нередности ЦРЧР е сезирал компетентните
органи и към настоящия момент е образувано ДП № 5/2022 г. по описа на СБОП –
Варна. Пояснява се, че ответницата фигурира под номер 2 в списък, предоставен на
ищеца от ЦРЧР, на студентите, чиито мобилности няма да бъдат признати за
осъществени по правилата на „Еразъм+“. Сочи се, че с писма от 29.06.2023 г. и
09.08.2023 г. ищецът е уведомен от ЦРЧР, че въз основа на констатациите на
проверяващия екип от експерти от Дирекция ПММ, българската Национална агенция
намалява общата сума на бюджета, предмет на финансиране по Договор за отпускане
на финансова подкрепа за проект по програма „Еразъм“ от 01.09.2020 г. с 95 352 евро,
в която се включват 42 312 евро, изплатени разходвани средства, включени в краен
отчет на ИУ – Варна за 12 броя мобилности на студенти, породили обосновани
съмнения за измама, както и 5375,16 евро – предоставени средства за организационнa
подкрепа на посочените 12 броя мобилности. Ищецът изпратил до ответницата покана
за доброволно плащане с изх. № РД21-609/08.09.2023 г. за възстановяване на
получените суми.
Поддържа се, че сключеният между страните Договор за студентска мобилност
с цел практика между програмни държави по програма „Еразъм +“ РД-25-
047/09.12.2020 г. има за предмет отпускане на целево финансиране под формата на
индивидуален грант с фиксиран размер от 720 евро на месец или общо 2472 евро за
периода на студентскта мобилност. Сочи се, че целта на отпуснатите средства е
посочена в т. 1.1. и т. 3.1., вр. т. 2.2. от договора, а именно за осъществяване на
мобилност с цел практика по програма „Еразъм +“, съфинансиране на практиката на
участника с максимален размер от 2472 евро, осъществяване на практиката в
Provotrans, Франция с период на мобилност 30.11.2020 г. – 12.03.2021 г. Навежда се, че
съгласно т. 3.6. от договора финансовата подкрепа или част от нея трябва да бъде
възстановена от участника, ако той/тя не изпълни поради причина, за която отговаря,
условията на договора или споразумението за практика, както и в други предвидени
2
случаи. В т. 2.1. от договора е посочено, че в случай че участникът не изпълни точно
своите задължения по договора и/или споразумението за практика, ищецът има право
да ангажира санкционната отговорност на участника, респ. гаранта по правилата на
договора. Излага се, че ищецът е изплатил на ответницата грант за мобилност с цел
практика в размер на 2472 евро, която практика не е осъществена, но установяването
на това неизпълнение е станало при последваща проверка, след като вече мобилността
е отчетена от участника. За да получи финансовата подкрепа по договора ответницата
е представила пред ищеца документи, за които от Националната агенция е установено
посредством проверка на QR кода на бордната карта, че са с различно съдържание от
действително издадените с този QR код. Поддържа се, че с тези си действия
ответницата е нанесла вреда на ищеца, изразяваща се в намаляване на общия размер
на средствата за организационна подкрепа от страна на ЦРЧР, изчислено въз основа на
мобилността на отверницата – 1/12 от получената организационна подкрепа за
непризнатите 12 студентски мобилности или 447,93 евро. При тези съображения
ищецът моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените съдебни
разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответницата М. С. Д., с който се изразява становище за неоснователност на исковите
претенции. Ответницата твърди, че е участвала в програмата „Еразъм+“, като за целта
ползвала услуги на посредник, упълномощавайки го да извърши всички фактически и
правни действия, каквато е практиката в редица висши учебни заведения. За
осъществяването на мобилността се изисквали редица документи, които били
подготвени от пълномощника и ответницата ги подписала. Не оспорва сключването на
договора за студентска мобилност с ищеца, но оспорва твърдението за неизпълнение
на договора от нейна страна, основано на получени от ищеца писма от трето лице –
изпълнителния директор на ЦРЧР за предположения и съмнения за злоупотреби
поради различие в имената и полета на бордната карта на участника. Твърди, че е
възможно да се е получило объркване при представянето на част от документите, тъй
като за подготовката, осъществяването и отчитането на мобилността ищцата ползвала
услугите на упълномощен посредник.
Навежда се довод, че в качеството си на бенифициент/бенефициер по прогама
„Еразъм+“ ищецът оперира с чужди средства, затова твърдението му, че е ощетен
неговият патримониум и се претендира обезщетение по чл. 82 ЗЗД е несъстоятелно,
доколкото обезщетение може да се търси за понесени вреди, каквито на университета
не са причинени. В тази връзка поддържа, че за ищеца не е налице правен интрес от
предявяване на този иск, поради което същият е недопустим. В условията на
евентуалност сочи, че претенцията е неоснователна, поради липса на неизпълнение от
нейна страна на клаузите на т. 2.1 и т. 3.6. от договора. Сочи, че ищецът не е уточнил
дали твърдените вреди представляват претърпяна загуба или пропусната полза от
неизпълнението на договора. В този смисъл моли за отхвърляне на предявените
искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа страна:
От представените по приобщеното към настоящото производство ч.гр.д. №
16303/2023 г. по описа на Районен съд – Варна документи е видно, че между Център за
развитие на човешките ресурси (ЦРЧР) и ИУ-В е сключен Договор за отпускане на
безвъзмездна финансова подкрепа за Проект по Програма „Еразъм+“ от 01.09.2020 г. с
предмет отпускане безвъзмездна финансова помощ, която включва средства за
осъществяване на мобилност на преподаватели, служители и студенти. В договора са
описани видовите разходи, които се признават и финансират от ЦРЧР, като е
договорено и заплащането организационна подкрепа, средствата за която се
изчисляват съобразно броя участия в мобилност. Според уговореното в т. I.4.5 от
3
договора Центъра за развитие на човешките ресурси извършва авансово плащане и
балансово плащане, с което да възстанови или покрие оставащата част от допустимите
разходи, извършени от Икономическия университет за изпълнението на проекта.
Плащането се осъществява след одобрението на крайния отчет и придружаващите го
документи, като сумата, дължима за плащане на ищеца, може да бъде прихваната без
негово съгласие от други суми, които дължи на ЦРЧР.
Между страните е обявено за безспорно с Определение № 6544/10.06.2024 г., в
което е обективиран проект на доклад по делото, приет за окончателен в о. с. з. на
04.10.2024 г., че между тях е бил сключен Договор за студентска мобилност с цел
практика между програмни държави по програма „Еразъм +“ РД-25-047/09.12.2020 г.,
въз основа на който ищецът е предоставил на ответницата финасова подкрепа в размер
на 2472 евро.
Според Договор за студентска мобилност с цел практика между програмни
държави по програма „Еразъм +“ РД-25-047/09.12.2020 г. и приложенията към него
ответницата е приела да получи финансова подкрепа в общ размер от 2472 евро и се е
задължила да извърши дейностите по мобилността с цел практика в Provotrans,
Франция с период на мобилност 30.11.2020 г. – 12.03.2021 г.
Уговорено е в т. 2.1. от договора, че в случай че участникът не изпълни точно
своите задължения по договора и/или споразумението за практика, Институцията има
право да ангажира санкционната отговорност на участника, респ. на гаранта по
правилата на договора. В т. 3.6. е регламентирано, че финансовата подкрепа или част
от нея трябва да бъдат възстановени от участника, ако той не изпълни поради причина,
за която отговаря, условията по догвора или споразумението за практика, както и в
други предвидени случаи.
Не е спорно между страните, а и от представените по заповедното производство
документи (л. 63-94 от ч.гр.д. № 16303/2023 г.) се установява, че ответницата е отчела
пред ищеца проведена мобилност в Provotrans, Франция с период на мобилност
30.11.2020 г. – 12.03.2021 г., като е представила изискуемите за това документи, вкл.
бордни карти, удостоверяващи точните дати на престоя, за което е получила плащания
от ищеца в размер на 1988,60 евро на 17.12.2020 г. и 494,40 евро на 12.04.2021 г., видно
от приложените платежни нареждания.
Изяснява се от приложеното писмо от Центъра за развитие на човещките
ресурси до ИУ-В с вх. № РД20-870/26.07.2022 г., че е извършена извънредна проверка
и мониторинг в периода 27.06.2022 г. – 01.07.2022 г. по проекта и са възникнали
съмнения за 12 бр. мобилности, които са фиктивни, като това е било породено от
факта, че бордовите карти на участниците не отговарят на техните имена, като биват
сканирани с приложенията за сканиране на баркодове „QR и бар код скенер“, като под
т. 2 е посочена ответницата и нейната мобилност във Франция с период от 30.11.2020
г. до 12.03.2021 г.
С писмо от Центъра за развитие на човещките ресурси до ИУ-В с вх. № РД20-
1507/15.12.2022 г. ищецът е уведомен, че изразходваните от него средства за
констатираните проблемни студентски мобилности няма да бъдат признати за
допустими разходи, като в случай че се счита ощетен, е насочен да потърси
възстановяване на разходваните средства от конкретните студенти, като окончателно
това е посочено в писмо с вх. № РД20-619/03.07.2023 г. – не се признават отчетените
мобилности с цел практика на 12 студенти за обща сума 42 312 евро, поради съмнение
за фиктивното им провеждане и се намалява отчетената от унивеситета сума с 5375,16
евро, на база на което ищецът следва да възстанови на ЦРЧР сумата от 95 352 евро.
Така общата сума на бюджета, предмет на финансиране по Договор за отпускане на
безвъзмездна финансова подкрепа за Проект по Програма „Еразъм+“ от 01.09.2020 г., е
намален с 95 352 евро, в които са включени посочените 5375 евро – предоставени
средства за организационна подкрепа на въпросните 12 бр. мобилности, съгласно
приложеното писмо с вх. № РД20-792/10.08.2023 г.
4
За горепосочените обстоятелства е образувано ДП № 5/2022 г. по описа на
СБОП – В. Търново, видно от представеното писмо от МВР – Главна дирекция „Борба
с организираната престъпност“ рег. № 123100-252/06.02.2023 г.
Установява се от представените от ищеца писмени доказателства – писма с вх.
№ РД20-1233/02.11.2023 г. и вх. № РД20-1192/27.10.2023 г. от ИД на ЦРЧР,
споразумение за отпускане на безвъзмездни средства по програма Еразъм+ от
25.09.2023 г., извлечение от разплащателна сметка от 27.10.2023 г. и 2 бр. нотификации
(л. 40-115 от делото), че след преразглеждане на крайния отчет по проекта дължимата
сума от ИУ-В на ЦРЧР е в размер 128 594 евро и същият е прихванал тази сума от
плащането по последващо сключено споразумение за отпускане на безвъзмездни
средства по програма Еразъм+ от 25.09.2023 г.
Според предстоставената информация от МВР – Главна дирекция „Гранична
полиция“ с вх. № 87461/31.10.2024 г. в автоматизирания информационен фонд (АИС
„Граничен контрол“) за посочените дати 29.11.2020 г. и 14.03.2021 г. няма записи на
данни за преминавания на ответницата М. С. Д. през ГКПП на Република България.
Изяснява се от представеното писмо с изх. № 047-Z-3097/28.10.2024 г. на
изпълнителния директор на „България Еър“ АД, че представените от ответницата
номера на билети не са валидни и към тях не са издавани бордни карти, като на
полетите на 28.11.2020 г. по дестинация София – Париж и на 14.03.2021 г. по
дестинация Париж – София лицето М. С. Д. не е пътувала.
При така констатираните обстоятелства съдът достигна до следните правни
изводи:
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства се
установява, че между тях е бил сключен Договор за студентска мобилност с цел
практика между програмни държави по програма „Еразъм +“ РД-25-047/09.12.2020 г.,
в изпълнение на който ищецът е предоставил на ответницата финасова подкрепа в
размер на 2472 евро.
От съвкупния анализ на представените писмени доказателства следва
категоричният извод, че ответницата е неизправна страна по договора, тъй като не е
осъществила уговорената в договора мобилна практика в Provotrans, Франция в
периода 30.11.2020 г. – 12.03.2021 г., като е представила документи, послужили за
отчитане на мобилността по договора, които отговарят на такива за друго лице.
Недоказано остана заявеното от ответницата възражение, че е възможно да се
получило объркване при представянето на част от документите, тъй като въпреки
изричните указания на съда с доклада по делото, че не сочи доказателства за точното
изпълнение на задължението си по Договор за студентска мобилност с цел практика
между програмни държави по програма „Еразъм +“ РД-25-047/09.12.2020 г. да
осъществи мобилността с цел практика в в Provotrans, Франция за периода 30.11.2020
г. – 12.03.2021 г., същата не ангажира никакви доказателства в производството.
Същеременно, от приложеното писмо с изх. № 047-Z-3097/28.10.2024 г. на
изпълнителния директор на „България Еър“ АД става ясно, че ответницата не е
пътувала на посочените дати до и от Франция за провеждане на практиката, за което е
представила на ищеца бордни карти към невалидни самолетни билети, с цел
отчитането и получаването на плащането по договора за студентска мобилност.
Следователно, на основание разпоредбата на т. 3.6 от сключения между
страните договор за студентска мобилност с цел практика, предвиждаща, че
участникът трябва да възстанови финансовата подкрепа, ако не изпълни условията на
по договора или споразумението за практика, сумата от 2472 евро, представляваща
получена от ответницата финансова подкрепа, предоставена от ищеца, подлежи на
връщане, поради неосъществяване на практиката от участника.
При тези съображения предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД се
явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
5
Както бе изяснено по-горе, ответницата е представила документи, послужили за
отчитане на мобилността по Договор за студентска мобилност с цел практика между
програмни държави по програма „Еразъм +“ РД-25-047/09.12.2020 г., които отговарят
на такива за друго лице. Вследствие на тези неправомерни действия на ответницата
ищецът не е получил полагаща му се по Договор за отпускане на финансова подкрепа
за проект по програма „Еразъм“ от 01.09.2020 г. организационна подрепа, тъй като
мобилността на ответницата, както и на още 11 студенти, не е призната от ЦРЧР при
извършването на извънредна проверка на документите по проекта, поради което
бюджетът на ищеца е намален с 5375 евро – предоставени средства за организационна
подкрепа на въпросните 12 бр. мобилности, съгласно писмо от ЦРЧР с вх. № РД20-
792/10.08.2023 г., а впоследствие е извършено прихващане от дължимо авансово
плащане на ищеца по последващо сключено споразумение с ЦРЧР за отпускане на
безвъзмездни средства по програма Еразъм+ от 25.09.2023 г. Така вследствие на
посочените действия по неизпълнение на задължението на ответницата по сключения
с ищеца договор за студентска мобилност да осъществи мобилността с цел практика
ищецът е понесъл имуществена вреда в размер на 447,93 евро, равняващи се на 1/12
част от общия размер на организационната подкрепа в размер на 5375 евро.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че в обективната
действителност са възникнали всички материални предпоставки, при проявлението на
които поражда договорната отговорност на ответницата да заплати обезщетение по чл.
82 ЗЗД, доколкото в патримониума на ищеца е настъпила имуществена вреда, която е
в причинно-следствена връзка с неизпълнението на задължението на ответницата по
договор за студентска мобилност с цел практика да осъществи мобилността.
Неправилно е застъпеното от ответницата становище в отговора на исковата молба, че
ищецът оперира с чужди средства и не може да бъде ощетен, тъй като в конкретния
случай от ЦРЧР не са признати извършени от него разходи, в т.ч. сумите за
организационна подкрепа, поради което същият е следвало да възстанови направените
за това авансови плащания от ЦРЧР, като в крайна сметка задълженията са погасени
чрез прихващане от друго дължимо в негова полза плащане. Релевираните от
процесуалния представител на ответника възражения във второто по делото открито
съдебно заседание и в депозираната писмена защита се явяват преклудирани, поради
което не следва да бъда обсъждани от съда.
С оглед гореизложеното и предявеният иск с правно основание чл. 82 ЗЗД се
явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на правния спор пред настоящата съдебна инстанция по
правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на съдебни разноски, съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване, а
именно за сумата от 499,17 лв., представляваща сбор от заплатени държавна такса за
образуване на исковото производство в размер на 129,17 лв., държавна такса за
издаване на съдебни удостоверения в размер на 10 лв. и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 360 лв. Със заповедта за изпълнение в полза на заявителя
не са присъдени съдебни разноски, поради което такива в тежест на ответницата за
заповедното производство не следва да бъдат възлагани.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 82 ЗЗД, в отношенията между страните, че М. С. Д., ЕГН **********, с адрес ***,
дължи на ИУ-В, БУЛСТАТ ***, с адрес ***, сумата от 2472 евро (две хиляди
четиристотин седемдесет и две евро), представляваща получена финансова подкрепа
по Договор за студентска мобилност с цел практика между програмни държави по
6
програма „Еразъм +“ РД-25-047/09.12.2020 г., подлежаща на връщане на основание т.
2.1 и т. 3.6 от договора, поради неосъществена практика от участника, и сумата от
447,93 евро (четиристотин четиридесет и седем евро и деветдесет и три евро цента),
представляваща претърпяна имуществена вреда, изразяваща се в намаляване на общия
размер на средствата за организационна подкрепа на ИУ-В с 1/12 част от страна на
Център за развитие на човешките ресурси по Договор за отпускане на безвъзмездна
финансова подкрепа за Проект по Програма „Еразъм+“ от 01.09.2020 г. заради
непризната мобилност, вследствие на представени от участника документи, послужили
за отчитане на мобилността, които отговарят на такива за друго лице, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
14.12.2023 г. до окончателното им заплащане, за които суми е издадена Заповед №
198/15.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
16303/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в.
ОСЪЖДА М. С. Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ИУ-В,
БУЛСТАТ ***, с адрес ***, сумата от 499,17 лв. (четиристотин деветдесет и девет лева
и седемнадесет стотинки), представляваща сторени съдебни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7