№ 44
гр. Разград , 01.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на първи март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
Сложи за разглеждане докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213300500029 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ лично и с адв.М..
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА лично и с адв.МИТКОВА.
Адв.М.: Да се даде ход на делото.
Адв.МИТКОВА: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА Решение №423/15.12.2020 год.,постановено по гр.дело №1066 по описа
за 2020г.РРС е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето
Виктория, р.на 26.11.2012г. на майката Д. Н. А. от гр.Разград, като е определил и
местоживеенето на детето при нея.Определил е и съответен режим на лични отношения на
другия родител Г.Г. с детето. Бащата е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на детето,
чрез неговата майка в размер на 185.00 лева, считано от 03.08.2019г., една година преди
завеждане на иска, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпването на
законовите предпоставки за нейното изменяване или прекратяване. Отхвърлил е
претенцията за издръжка над уважения размер до претендирания такъв от 220 лева като
неоснователна, като е постановил предварително изпълнение на решението в частта за
издръжката.Решението за издръжка не е обжалвано в отхвърлителната му част.В тежест на
1
бащата са възложени разноски и държавна такса върху присъдената издръжка.
Недоволен от така постановеното решение в частта му за присъдената издръжка е
останал бащата Г.Г., поради което го обжалва в срок чрез пълномощник. Във въззивната
жалба се развиват доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението в тази му
част, като се сочи, че съдът не е съобразил всички обстоятелства, както и податните
възможности на бащата. Прави се искане за отмяна на решението в частта му, с която е
присъдена издръжка, считано една година преди завеждане на иска, както и за намаляване
размера на присъдената такава.
Насрещната по жалбата страна е депозирала в срок отговор, чрез пълномощник, като
застъпва становище за нейната неоснователност. С жалбата и отговора не се правят
доказателствени искания.
Адв.М.: Поддържаме жалбата, няма да сочим други доказателства, такива са събрани
на първа инстанция достатъчно.
Адв.МИТКОВА: Поддържам подадения отговор, допълнителни доказателства няма
да сочим.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ХОД ПО СЪЩЕСТВО
Адв.М.: Моля ви да постановите съдебно решение, с което да отмените решението на
РРС, с което доверителят ми е осъден да заплаща месечна издръжка на детето си чрез
неговата майка в размер на 185лв. месечно, като тази издръжка е присъдена от РС от
03.08.2019 г., т.е. една година назад. За да постанови такова решение, съдът е приел, че
доверителят ми не се е грижил за детето си, не е давал издръжка във времето една година
назад. Също така, за да бъде постановена такава издръжка трябва да има данни доверителят
ми да има достатъчно податни възможности. Вярно водещо в случая е интереса на детето и
той следва да бъде защитен по най-добър начин, но следва издръжката да бъде съобразена и
с податните възможности на този, който я дължи. В случая доверителят ми няма такъв
доход, който да позволява такава издръжка присъдена от съда.
На следващо място имаме данни за едно много сериозно отношение на доверителят
ми към самото дете. Детето му повече от половин месец или минимум половин месец
пребивава при него, ето защо считам, че не е необходимо да бъде в тежест присъдена такава
издръжка. Той се грижи за детето много сериозно, детето дори желае да остане при бащата,
но ние нямаме нищо против така присъдения режим на лични отношения и детето да бъде
при майката при една такава възраст, а и доверителят ми не притежава такива условия за по-
сериозна грижа към детето си, има едно малко жилище от 20 кв.м., няма как да се грижи за
2
него там. Ето защо аз считам, че съда е прекалил с присъдената издръжка. Вярно, той се е
съобразил и със статистиката от НСИ, където, както е представено от насрещната страна,
какви са сумите, които реално са необходими за издръжка на един член от семейството в
Република България, но, ако разгледаме този размер, той е валиден не само за детето и за
майката, той е валиден и за този, който я дава. Ето защо аз считам, че с така присъдената
издръжка ние причиняваме особено затруднение на бащата, който я дължи и молим същата
да бъде намелена към минимума поне за момента. Съществува правна възможност след
време насрещната страна да предявят и за увеличаване на издръжката. Да бъде отхвърлено
решението, с което е осъден доверителя ми за една година назад да плаща издръжка. По тези
съображения ви моля за справедлив съдебен акт.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Нямам задължения към други деца.
Адв.МИТКОВА: Представям списък за разноски по чл.80 ГПК. Моля да оставите
въззивната жалба без уважение и да потвърдите обжалваното първоинстанционно решение
постановено по гр.д. № 1066/2020 г. на РС-Разград. Същото е постановено при спазване на
материално правните норми и процесуалните правила, правилно е и обосновано.
Жалбоподателят е обжалвал решението на първоинстанционният съд единствено и само в
частта по отношение размера на присъдената месечна издръжка и срока, за който е дължима
като посочените от него мотиви са неоснователни. При постановяване на решението си в
частта определящ, както общия размер дължима издръжка, така и в частност относно
дължимия размер на всеки един от родителите първоинстанционният съд е направил
задълбочен и мотивиран анализ на фактите удостоверени с приложените по делото писмени
и гласни доказателства. На това основание, преценявайки възможностите на родителите, и
съобразявайки нуждите на детето с оглед на възрастта и правилното му отглеждане,
възпитание и хармонично развитие, с оглед изискванията на разпоредбата и съдебната
практика на чл.142 и сл. от СК, съдът е определил минимално необходимата месечна
издръжка на детето да бъде в размер на 385лв. Този определен от съда общ размер на
месечната издръжка не е оспорван от жалбоподателя, като е оспорван само размера
определен като негово задължение, а именно в размер на 185лв. В съответствие с т.7 от
Постановление № 5 /70 г. на Пленума на ВС, съдът правилно е приел, че усилията, които
полага родителя във връзка с отглеждането на детето се вземат предвид при определяне
размера на издръжката, която този родител дължи и че поради това следва този родител, а в
случая майката да поеме по-малка част от паричната издръжка. И в резултат на това съдът
обосновано е приел, че паричното изражение на дължимата от бащата издръжка за детето
като част от общата такава за двамата родители, която част следва да бъде в по-голям размер
от тази на майката, следва да бъде определено в размер на 185лв., а за майката 160лв., като
установените по делото фактически положения налагат категоричното становище, че
възможностите на бащата му позволяват да предоставя на дъщеря си издръжката в
посочения размер.
Неоснователни са претенциите на жалбоподателя за намаляване размера на
3
присъдената му издръжка, тъй като определената сума не може да бъде осигурена от него,
поради това, че същият има заем. Следва да отбележа, че правилно и в съответствие с
многобройната съдебна практика, съдът се е мотивирал, че факта, че бащата изплаща
кредит, не съставлява критерий при определянето размера на дължимата издръжка.
Обстоятелството, че той към момента изплаща заем, не го освобождава от
задължението да издържа ненавършилото си пълнолетие дете, както и не е основание за
определяне на законно установения минималния размер, който към момента е 162,50лв.
размер, който обикновено се присъжда за съвсем малко дете, а в настоящия случай се касае
за дете на 9 години.
Неоснователни са и претенциите на жалбоподателя за отмяна на решението в частта,
с която е присъдена издръжка, считано една година преди завеждането на иска. Имайки
предвид, че от момента на раздялата на родителите, т.е. от 2016 г. детето живее и е
отглеждано единствено с грижите на майка си. Правилно и обосновано съдът е постановил
издръжката да е дължима за период една година назад от подаването на исковата молба.
В тази насока, моля за вашия съдебен акт и считам въззивната жалба за
неоснователна, поради което ви моля да я оставите без уважение, като претендирам и за
направените пред двете инстанции разноски, съгласно представения списък.
Адв.М.: Прекалено завишени са сумите, които се търсят, както за първа, така и за
втора инстанция.
СЪДЪТ присъедини представения списък на разноски към материалите по делото.
Обяви, че ще се произнесе на 15.03.2021 г. с решение.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което завърши в 14:10 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4