РЕШЕНИЕ
№ 1886/7.5.2020г.
Гр.Варна, 07.05.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLІІ –ри
състав,
в закрито разпоредително заседание, проведено на седми май , през две хиляди и
двадесета година, в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
като разгледа
докладваното от съдията гр. д. №
4710/2019 год. по описа на ВРС , ХLII –ри състав за да се произнесе взе предвид следното:
С Определение
№938/16.1.2020г. ВРС е приел, че е недопустима Молба с вх. № 200/20 от 3.1.2020 г. депозирана от „Е.М.“ ЕООД,
ЕИК *с
искания с правни осн.чл.248 и или чл.250 ГПК: за изменяване на Решение № 5502/9.12.2019г.,постановено от ВРС,ХLII –ри състав по гр.дело № 4710/2019 г. в частта за
разноските чрез
намаляване от 300 лв. на 50 лв. на присъдения в полза на „Ф.Т.Г.“
ЕООД ,ЕИК * адвокатски
хонорар за заповедното производство – поради прекомерност и искане за
допълване и /или изменяване на Решението с
посочване на банкова сметка *** страна да плати присъдените в полза на
ищеца суми .Правният извод на ВРС за недопустимост на молбата на ответното
дружество за изменяване на първоинстанционния
акт не е приет за верен и законосъобразен , като с Определение №
1138/28.04.2020 г. по в.ч.т.д. № 317/2020 г. ОС Варна е отменил обжалваното от Е.М.
ЕООД Определение № 938/16.1.2020 г. на ВРС ,връщайки делото на Районен съд
Варна за произнасяне по искането на Е.М. ЕООД за изменение на Решение №
5502/09.12.2019 г . в частта за разноските .
Определението на ОС Варна е
окончателно а дадените от въззивния съд указания – задължителни
за първоинстанционния. От мотивите на постановения въззивен акт се
установява, че искането по чл. 248 , ал.1 ГПК е направено от надлежна страна и
в законоустановения срок и жалбоподателят в
производството пред въззивния съд е страна направила
искане за изменение на решението в частта за разноските присъдени на насрещната
страна по воденото дело – „Ф.т.Г. „ЕООД
, поради което спрямо него законът не поставя изискване да е представил списък
по чл. 80 ГПК . Ето защо и ОС Варна е отменил определението на ВРС и върнал
делото на първоинстанционния съд, за произнасяне по
искането по чл.248 ГПК на „Е.М.“ ЕООД за изменяване
на Решение № № 5502/09.12.2019 г . в частта за разноските,присъдени в полза на „Ф.Т.Г.“
ЕООД за заплатено в заповедното производство
възнаграждение за един адвокат ,чрез неговото намаляване от 300,00
лева на 50,00 лева .
При така изложеното ВРС дължи
изрично произнасяне по реда на чл. 248 ГПК,като отчита факта, че спор няма че е
надлежно сезиран с искане за намаляване на присъдените разноски в полза на ищцовата страна посредством редуциране на размера на
присъдения адвокатски хонорар в заповедното производство в полза на ищцовата страна.Предмета на произнасяне по искането по
чл.248 ГПК е очертан и ОС Варна .
За да се произнесе по същество по
искането за изменяване на първоинстанционното
Решение в частта на разноските, заявено от „Е.М.“ ЕООД ,ВРС се налага отново да
посочи относимите към спора факти и доказателства,
така както са изложени и в Определение № 938/16.1.2020г. а именно :
С Решение № 5502/9.12.2019г.,постановено от
ВРС,ХLII –ри състав по
гр.дело № 4710/2019 г. е уважил предявения специален положителен установителен иск,като е присъдил сторените от ищцовата страна съдебно деловодни разноски, както в
исковото,така и в заповедното производство . От постановения от РС Варна диспозитив на съдебния акт е видно, че ВРС е приел за УСТАНОВЕНО в
отношенията между ищцовото дружество –„Ф.Т.Г.“ ЕООД ,ЕИК *, със седалище и
адрес на управление ***1, представлявано от Ц. Т. Ц.– управител, чрез И. Е. Д.,
чрез Адвокатско дружество „Д. и Г.“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
*, представлявано от управителя адвокат Р.Д.Д. от ВАК
и ответното дружество „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *,със седалище и адрес на управление ***
– 6, представлявано от Р. И. М.,че в полза на ищцовото
дружество – „Ф.Т.Г.“ ЕООД ,ЕИК *
СЪЩЕСТВУВА ПАРИЧНО ВЗЕМАНЕ, дължимо от ответното дружество „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *,
в размер на СУМАТА от 550,00 лева (петстотин и петдесет лева ), представляващо претърпени
имуществени вреди в посочения размер, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнително дело № 2011*0400853, образувано при ЧСИ Р. Т., рег. № *на КЧСИ, с
район на действие Окръжен съд Варна от Е. И. Ц., ЕГН ********** – длъжник по
изпълнителното дело, прехвърлено от Ц.на ищцовото
дружество с договора за покупка и прехвърляне на вземане /цесия/ от 29.08.2018
г. – т.е. паричното
вземане, за което е било водено по реда на чл. 410 ГПК - ч.гр.дело №
74 594 по описа на СРС за 2018 г, 59 –ти състав и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК/без номер, но от дата 15.12.2018 г./, на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК . Със същото Решение е осъдено „Е.М.“ ЕООД,
ЕИК *,със седалище и адрес на управление
*** – 6, представлявано от Р. И. М.ДА ЗАПЛАТИ на „Ф.Т.Г.“
ЕООД ,ЕИК *, със седалище и
адрес на управление ***1, представлявано от Ц. Т. Ц.– управител, чрез И. Е. Д., чрез Адвокатско дружество „Д. и Г.“,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
*, представлявано от управителя адвокат Р.Д.Д. от ВАК СУМАТА от общо 325,00 лева ( триста двадесет и пет лева)-
сторените от ищцовата страна съдебно деловодни
разноски пред настоящата инстанция,в исковото производство, както и СУМАТА от
общо 325,00 лева ( триста двадесет и пет лева) -
сторените от ищцовата страна съдебно деловодни
разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 74 594/2018 г.по описа на
СРС, 59-ти състав, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.Преписът от Решението е бил
получен от ответното дружество „Е.М.“ ЕООД на 19.12.2019 г. и в последния ден
за обжалване на акта, на 3.1.2020 год.,ответното дружество е депозирало във ВРС
молба с вх.№ 200/20.
С Разпореждане
№206/3.1.2020г. цитираната писмена молба с посочено правно основание чл.248 ГПК
е приобщена към делото,ведно с
товарителница от 2.1.2020 г.Със същото Разпореждане, на основание чл.248, ал. 2 ГПК съдът е съобщил на насрещната страна – ищцовото
дружество, чрез процесуалният му представител – адв.
Р. Д. от ВАК, че с писмена молба от 3.1.2020 г. ответното дружество прави
искане за изменяване на постановеното по делото Решение в
частта за разноските,като се желае намаляване от 300 лв. на 50 лв. на
присъдения адвокатски хонорар за заповедното производство – поради прекомерност
и допълване и /или изменяване на Решението с
посочване на банкова сметка *** страна да плати присъдените в полза на
ищеца суми.Указано е било на ищцовата страна, чрез адв.Р. Д. от ВАК, че имат
възможност в ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК, считано
от получаване на преписа от
молбата с правно осн.чл.248 ГПК да представят отговор.Отговор на молбата е депозиран в срок, на дата 14.1.2020г. ,заведен във ВРС
с вх.№ 3046/20.В депозирания отговор по
смисъла на чл. 248, ал. 2 ГПК, по същество ищцовото
дружество намира,че не са налице фактически твърдения на молителя които да
обуславят изменяване или допълване на Решението.
Факт е, че РС Варна е уважил изцяло
предявения специален установителен иск по чл.422 ГПК
като е присъдил в полза на ищцовата страна сторените
в исковото и в заповедното производство съдебно деловодни разноски. Към
материалите по гр.д. № 4710/2019 г. е приобщено като писмено доказателство
ч.гр.д.№ 74594/2018 г. по описа на СРС 59 –ти състав .На л. 26 от заповедното
дело е приложена в оригинал Заповедта за изпълнение на парично задължение
издадена в полза на „Ф.Т.Г. „ЕООД против „Е.М.“ ЕООД, в която заповедният съд е
присъдил разноски сторени от заявителя от общо 325 лв.- 25 лв. държавна такса и
300 лв. адвокатско възнаграждение. На л.23 –ти по заповедното дело по описа на
СРС се съдържа заверено за вярност с оригинала копие на договор за правна
защита и съдействие от което се констатира,че дружеството заявител е платило в
брой сумата от 300 лева адвокатско възнаграждение .
Искането
на „Е.М.“ ЕООД е точно това адвокатско възнаграждение да бъде редуцирано от 300
лева на 50 лева.
Действително
образуваното частно гражданско дело за издаване на заповед за незабавно
изпълнение представлява едно формално производство, което не предполага фактическа и правна сложност.
Същото се развива въз основа на попълване на стандартизирана бланка по образец,
а именно заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за което
действие не се изискват специални знания. При прекомерност на разноските и въз
основа на направено искане, съдът може да присъди по-нисък размер, но не
по-малко от минимално определения я размер на адвокатско възнаграждение,
съобразно чл.36 ЗА - чл.78 ал.1 ГПК.Изчислен съобразно правилата на чл.7, ал.5,
вр. ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
минималният размер на адвокатското възнаграждение е 300 лв. Договореното и
заплатено възнаграждение за адвокат е в размер на минималното възнаграждение и
не е налице прекомерност. Ето защо молбата на „Е.М.“ ЕООД, разгледана по
същество следва да бъде оставена без уважение.
Водим
от горното, съдът
РЕШИ :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на „Е.М.“ ЕООД,
ЕИК *за изменяване на Решение
№ 5502/9.12.2019г.,постановено от ВРС,ХLII –ри състав по гр.дело № 4710/2019 г. в частта
за РАЗНОСКИТЕ чрез намаляване поради прекомерност на
присъдения в полза на „Ф.Т.Г.“ ЕООД,ЕИК * адвокатски хонорар от 300,00 лв. на 50,00 лв. за
заповедното производство – ч.гр.д № 74594/2018 г. по описа на СРС, 59-ти състав
(обективирано в писмена молба, вх. № 200/20 от 3.1.2020 г), като неоснователно, на
основание чл.248 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с ЧАСТНА ЖАЛБА пред ОС -Варна по реда на чл.248,
ал.3 ГПК в двуседмичен срок, считано от връчването му на „Е.М.“ ЕООД ( т.е.
страната имаща правен интерес от обжалване на настоящия съдебен акт ).
ПРЕПИС от Решението да се връчи на
страните, чрез процесуалните им представители.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :