МОТИВИ
към присъда по НОХД №.430/14г. по описа на РОС
Р.НСКА ОКРЪЖНА
ПРОКУРАТУРА е обвинила лицата:
В.Д.М. ***, в това че:
-За
времето от 27.03.***од. до
02.06.***,вкл. в гр.Р., в съучастие с А.Д.А. и П.Т.П., като подбудители и
помагачи с А.Д.А., в условията на
продължавано престъпление-на пет пъти,
подбудил и подпомогнал П.Т.П., в условията на продължавано
престъпление - на пет пъти (при легитимиране пред нотариус Ж.Г. при съставяне
на нотариален акт *** от 27.03.***од., пред общинска
администрация - Р. при
получаване на Удостоверение за данъчна оценка на недвижим имот № ***/ 06.04.***од.
на ДС-Община Р.,
пред Началника на службата по геодезия, картография и кадастър - Р. при
получаване на Схема на недвижим имот №***.***од.на СГКК-Р., пред нотариус К.К. при заверка на подпис
и съдържание на Пълномощно от 27.04.***од., пред нотариус Р.П. при извършване
на нотариален акт№ **/ ***.) съзнателно да се ползва
от неистински официален документ – български документ за самоличност –
българска лична карта № ***, издадена на ***. от МВР –
В.Т. на името на В.И.Г., ЕГН **********, като от него
за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност и
деянието е извършено и с цел имотна облага – престъпление по чл.316,вр.чл.308,ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1, вр.чл.20,ал.3 и ал.4 вр. чл. 26, ал.1 от НК.
-За
времето от 27.03.***од. до
02.06.*** г.,вкл. в гр.Р., в съучастие с А.Д.А. и П.Т.П.,като подбудители и
помагачи с А.Д.А.,в условията на продължавано престъпление - на пет пъти,
подбудил и подпомогнал П.Т.П.,в условията на продължавано престъпление-на пет
пъти да състави неистински частни документи
- Нотариален акт за продажба на недвижим имот №***,т.I,рег.№***7,дело
№**/***. ,Нотариален акт за продажба на недвижим имот
№**,т.***,,рег.№***,,дело №***/***,„Декларация за
гражданство и гражданско състояние” по чл. 25, ал.7 от ЗННД от 27.03.***од. , „Декларация за гражданство и гражданско състояние” по чл. 25, ал.7 от ЗННД от ***. и
Декларация по чл. 264, ал.1 от ДОПК от ***.-в частта на подписите на посочения
като автор В.И.Г.,ЕГН **********. и да
ги употреби, за да докаже, че съществува право и правно отношение-че лицето В.И.Г.,ЕГН **********
е придобил по надлежния ред правото на собственост на апартамент № ** в гр.Р.,
ул.”П. № **, ***,по силата на извършената покупко-продажба на недвижимия имот и
че в качеството на собственик има право да го продава;че съществува правно
отношение-че лицето В.И.Г.,ЕГН ********** е гражданин на Р България,че не съществува правно отношение – че лицето В.И.Г.,ЕГН
********** е неженен и няма предишни
бракове, и че не съществува дадено задължение -че лицето В.И.Г.,ЕГН **********
няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита
и задължителни осигурителни вноски – престъпление по чл.309,ал.1,вр.чл.
20,ал.3 и ал.4,вр. чл. 26, ал.1 от НК.
-През периода от 27.04.***од. до 02.06.***.,вкл. в гр.Р. в съучастие
с А.Д.А., П.Т.П. и И.П.И., като подбудители и помагачи с А.Д.А.,
с цел да набави за себе си, за А.Д.А.,П.Т.П. и И.П.И. имотна облага, подбудил
и подпомогнал И.П.И. и П.Т.П., да
възбудят и поддържат заблуждение у М.Р. ***,
че П.Т.П. е В.И.Г. и като собственик, му прехвърля собствеността на апартамент
№ ** в гр.Р., ул.”П. № **, *** и с това причинил на М.Р. и А.Р. ***
имотна вреда в размер на 66498,22лева, като измамата е в особено
големи размери, представляваща особено тежък случай – престъпление по чл. **1,пр.1,вр.чл. 209, ал.1, вр.чл.20, ал.3 и ал.4 от НК.
- През
периода от 27.04.***од. до
02.06.***,вкл. в гр.Р., в съучастие с А.Д.А. , П.Т.П.
и И.П.И.,като подбудители и помагачи с А.Д.А., и като помагачи с И.П.И.,подбудил
и подпомогнал П.Т. ***, да извърши сделка с имущество – покупко-продажба на
недвижим имот-апартамент № ** в гр.Р., ул.”П. № **, ***, за който знаел, че е
придобит чрез тежки умишлени престъпления по чл.316,вр
чл.308,ал.3,вр.ал.2,вр.ал.1, като имуществото е в особено големи размери, на
стойност 66498,22лв. и случаят е особено тежък – престъпление по
чл.253,ал.5,вр.ал.4,вр.ал.1,вр.чл.20,ал. 3 и ал.4 от НК.
А.Д.А. ***, в това, че
-За времето
от 27.03.***од. до 02.06.***.,вкл.
в гр.Р., в съучастие с В.Д.М. и П.Т.П., като подбудители и помагачи с В.Д.М.,в
условията на продължавано престъпление-на пет пъти,подбудил и подпомогнал
П.Т.П., в условията на продължавано престъпление - на пет пъти (при
легитимиране пред нотариус Ж.Г. при съставяне на нотариален
акт *** от 27.03.***од., пред общинска администрация - Р. при получаване на
Удостоверение за данъчна оценка на недвижим имот № ***/ 06.04.***од. на ДС-Община Р., пред
Началника на службата по геодезия, картография и кадастър - Р. при получаване
на Схема на недвижим имот №***.***од.на СГКК-Р.,пред нотариус К.К. при заверка
на подпис и съдържание на Пълномощно от 27.04.***од., пред нотариус Р.П. при
извършване на нотариален акт№ **/ ***.) съзнателно да
се ползва от неистински официален документ – български документ за самоличност
– българска лична карта № ***, издадена на ***. от МВР
– В.Т. на името на В.И.Г., ЕГН **********, като от
него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност и
деянието е извършено и с цел имотна облага – престъпление по чл.316,вр.чл.308,ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1, вр.чл.20,ал.3 и
ал.4 вр. чл.
26, ал.1 от НК
-За
времето от 27.03.***од. до
02.06.***.,вкл. в гр.Р.,в съучастие с В.Д.М. и П.Т.П., като подбудители и
помагачи с В.Д.М.,в условията на продължавано престъпление- на пет пъти,
подбудил и подпомогнал П.Т.П. в условията на продължавано престъпление-на пет
пъти да състави неистински частни документи
- Нотариален акт за продажба на недвижим имот №***,т.I,рег.№***7,дело
№**/***. ,Нотариален акт за продажба на недвижим имот
№**,т.***,,рег.№***,,дело №***/***,„Декларация за
гражданство и гражданско състояние” по чл. 25, ал.7 от ЗННД от 27.03.***од. , „Декларация за гражданство и гражданско състояние” по чл. 25, ал.7 от ЗННД от ***. и
Декларация по чл. 264, ал.1 от ДОПК от ***.-в частта на подписите на посочения
като автор В.И.Г.,ЕГН **********. и да ги употреби, за да докаже, че
съществува право и правно отношение-че
лицето В.И.Г.,ЕГН ********** е придобил по надлежния ред правото на собственост
на апартамент № ** в гр.Р., ул.”П. № **, ***,по силата на извършената
покупко-продажба на недвижимия имот и че в качеството на собственик има право
да го продава;че съществува правно отношение-че лицето В.И.Г.,ЕГН ********** е
гражданин на Р България,че не
съществува правно отношение – че лицето В.И.Г.,ЕГН ********** е неженен и няма предишни бракове, и че не
съществува дадено задължение -че лицето В.И.Г.,ЕГН ********** няма непогасени
подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски – престъпление по чл.309,ал.1,вр.чл.
20,ал.3 и ал.4,вр. чл. 26, ал.1 от НК.
-През
периода от 27.04.***од. до
02.06.***,вкл. в гр.Р.
в съучастие с В.Д.М.,П.Т.П. и И.П.И., като подбудители и помагачи с В.Д.М., с цел
да набави за себе си, за В.Д.М.,П.Т.П.
и И.П.И. имотна облага, подбудил и
подпомогнал И.П.И. и П.Т.П. да възбудят и поддържат заблуждение у М.Р. ***, че П.Т.П.
е В.И.Г. и
като собственик му прехвърля собствеността на апартамент № ** в гр.Р.,
ул.”П. № **, *** и
с това причинили на М.Р. и А.Р. *** имотна вреда в размер на
66498.22лева, като измамата е в особено големи размери, представляваща
особено тежък случай – престъпление по чл. **1,пр.1,вр.чл. 209, ал.1, вр.чл.20, ал.3 и ал.4 от НК.
-През периода от 27.04.***од. до ***.,вкл. в
гр.Р., в съучастие с В.Д.М.,П.Т.П.
и И.П.И., като подбудители и помагачи с В.Д.М.,и
като помагачи с И.П.И., подбудил и подпомогнал П.Т. ***, да извърши сделка с
имущество - покупко-продажба на недвижим
имот- апартамент № ** в гр.Р., ул.”П. № **, ***, за който знаел, че е придобит
чрез тежки умишлени престъпления по чл. 316,вр.чл.308,ал.3, вр.ал.2, вр.ал.1 от НК, като имуществото е в особено големи размери,на стойност 66498.22
лева и случаят е особено тежък – престъпление по
чл.253,ал.5,вр.ал.4,вр.ал.1, вр.чл.20,ал. 3 и ал.4 от НК.
П.Т. *** в това, че
-За
времето от 27.03.***од. до
02.06.*** год.,вкл. в гр.Р., в съучастие с А.Д.А. и В.Д.М., като
извършител, подбуден и подпомогнат от А.Д.А. и В.Д.М., в условията на
продължавано престъпление - на пет пъти (при легитимиране пред нотариус Ж.Г.
при съставяне на нотариален акт *** от 27.03.***од.; пред общинска
администрация - Р. при
получаване на Удостоверение за данъчна оценка на недвижим имот № ***/ 06.04.***од.
на ДС-Община Р.; пред
Началника на службата по геодезия, картография и кадастър - Р. при получаване
на Схема на недвижим имот №***.***од.на СГКК-Р.; пред нотариус К.К. при заверка
на подпис и съдържание на Пълномощно от 27.04.***од., и пред нотариус Р.П. при
извършване на нотариален акт№ **/ ***.),
съзнателно се ползвал от неистински официален документ – български
документ за самоличност – българска лична карта № ***, издадена на ***. от МВР – В.Т. на името на В.И.Г., ЕГН **********, като от него за самото му съставяне не може да се търси
наказателна отговорност и деянието е извършено и с цел имотна облага – престъпление по чл.316,вр.чл.308,ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1, вр.чл.20,ал.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК.
-За времето от
27.03.***од. до 02.06.***
год.,вкл. в гр.Р., в съучастие с А.Д.А. и В.Д.М.,като извършител, подбуден и
подпомогнат от А.Д.А. и В.Д.М., в условията на продължавано престъпление - на
пет пъти, съставил неистински частни документи – Нотариален акт за продажба на недвижим имот №***,т.I,рег.№***7,дело
№**/***. ,Нотариален акт за продажба на недвижим имот
№**,т.***,,рег.№***,,дело №***/***,„Декларация за
гражданство и гражданско състояние” по чл. 25, ал.7 от ЗННД от 27.03.***од. , „Декларация за гражданство и гражданско състояние” по чл. 25, ал.7 от ЗННД от ***. и
Декларация по чл. 264, ал.1 от ДОПК от ***.-в частта на подписите на посочения
като автор В.И.Г.,ЕГН **********. и
ги употребил , за да докаже, че съществува право и правно отношение-че лицето В.И.Г.,ЕГН **********
е придобил по надлежния ред правото на собственост на апартамент № ** в гр.Р.,
ул.”П. № **, ***,по силата на извършената покупко-продажба на недвижимия имот и
че в качеството на собственик има право да го продава;че съществува правно отношение-че
лицето В.И.Г.,ЕГН ********** е гражданин на Р България,че не съществува правно отношение – че лицето В.И.Г.,ЕГН
********** е неженен и няма предишни
бракове, и че не съществува дадено задължение -че лицето В.И.Г.,ЕГН **********
няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита
и задължителни осигурителни вноски – престъпление по чл.309,ал.1,вр.чл.
20,ал.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК.
-През периода от 27.04.***од. до ***.,вкл. в гр.Р.,в
съучастие с А.Д.А.,В.Д.М. и И.П.И., като извършители с И.П.И., подбуден и
подпомогнат от А.Д.А. и В.Д.М., с цел да набави за себе си, за А.Д.А., В.Д.М. и И.П.И. имотна облага,
възбудил и поддържал заблуждение у М.Р. ***,
че П.Т.П. е В.И.Г. и като собственик му прехвърля собствеността на апартамент № ** в гр.Р.,
ул.”П. № **, *** и
с това причинил на М.Р. и А.Р. *** имотна вреда в размер на
66 498,22лева, като измамата е в
особено големи размери, представляваща особено тежък случай – престъпление по чл. **1,пр.1,вр.чл. 209, ал.1, вр.чл.20, ал.2
от НК.
-През
периода от 27.04.***од. до ***.
,вкл.в гр.Р.,в съучастие с А.Д.А., В.Д.М. и И.П.И. ,като извършител, подбуден и подпомогнат от А.Д.А. и В.Д.М. и подпомогнат от И.П.И., извършил сделка с имущество -
покупко-продажба на недвижим имот- апартамент № ** в гр.Р., ул.”П. № **, ***,
за което знаел, че е придобито чрез тежки умишлени престъпления по чл. 316,вр. чл.308, ал.3, вр.ал.2, вр.ал.1 от НК, като имуществото е
в особено големи размери,на стойност 66
498,22лева и случаят е особено тежък – престъпление по чл.253,ал.5,вр.ал.4,вр.ал.1, вр.чл.20,ал.2
от НК.
И.П.И. *** в това, че
-През
периода от 27.04.***од. до ***,вкл.в
гр.Р., в съучастие с А.Д.А., В.Д.М. и П.Т.П., като
извършители с П.Т.П., подбуден и подпомогнат от А.Д.А. и В.Д.М., с цел да
набави за себе си, за А.Д.А., В.Д.М. и П.Т.П.
имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у М.Р. ***, че П.Т.П.
е В.И.Г. и като собственик му прехвърля собствеността на апартамент № ** в гр.Р.,
ул.”П. № **, *** и
с това причинил на М.Р. и А.Р. *** имотна вреда в размер на
66 498,22лева, като измамата е в особено големи размери, представляваща
особено тежък случай – престъпление по чл.. **1,пр.1,вр.чл. 209, ал.1, вр.чл.20, ал.2
от НК.
-През периода от 27.04.***од. до 22.03.2013год., вкл. в гр.Р., в
условията на продължавано престъпление – на петдесет и шест пъти, сам и в съучастие с А.Д.А., В.Д.М. и П.Т.П. ,като помагач ,а А.Д.А. и В.Д.М., като
подбудители и помагачи, подпомогнал
П.Т. *** да извърши сделка с имущество - покупко-продажба на недвижим имот-
апартамент № ** в гр.Р., ул.”П. № **, *** на стойност 66 498,22лева,за
който знаел, че е придобит чрез тежки умишлени престъпления по чл. 316,вр.чл.308, ал.3,вр.ал.2, вр.ал.1 от НК и извършил финансови операции със сумата от
66 302,64лв./ 33 900 Евро/, за
които средства знаел че са придобити чрез тежко умишлено престъпление по чл. **1,
пр.1,вр. чл. 209, ал.1,вр.чл.20,ал.2 от НК.,като от банковата си сметка в „Първа
Инвестиционна Банка”АД IBAN *** сумата от 48 895,75лв.
/25 000Евро/,наредил прехвърлянето на 17 406,89 /8 900Евро/ в
сметката си в „Първа Инвестиционна Банка”АД IBAN *** извършил теглене на пари в
брой и вътрешнобанкови преводи в сметките си в „Първа Инвестиционна
Банка”АД-IBAN ****** и от които
сметки извършил теглене на пари в брой и чрез АТМ и преводи
по банкови сметки на ДД-М ЕООД и ТД НАП , като имуществото и средствата са в
особено големи размери и случаят е особено тежък – престъпление по чл.253,ал.5,вр.ал.4,вр.ал.1, вр.чл.20,ал.2
и ал.4,вр.чл. 26, ал.1 от НК.
Представителят
на Окръжната прокуратура поддържа обвинението в неговата цялост, както по отношение на всеки един от
подсъдимите, така и досежно всяко едно от предявените им обвинения. Пледира за издаването на осъдителни присъди за всеки от
четиримата, като предлага наказанията за подсъдимите В.М. и А.А. да са
ориентирани към средния размер на кумулативно предвидените санкции „лишаване от свобода“ и „глоба“ в особената част на НК за извършеното от тях, а
спрямо подсъдимите Ив.И. и Пл.П., същите наказания да се сведат под този законоустановен
размер. Не счита за целесъобразно налагане по отношение на всички подсъдими на
предвидените в закона кумулативни санкции, наред с посочените по-горе, а именно
- „лишаване от права“ и „конфискация“.
В хода на
съдебното производство са конституирани като частни обвинители пострадалите от
престъплението по чл. **1,пр.1,вр.чл.
209, ал.1 от НК
- свидетелите М.Р. и А.Р. Д. – Р. ***. Те, ведно с повереника им – адв.Г.Д. ***, поддържат обвинението за квалифицирана измама, за което подсъдимите
са предадени на съд, редом с представителя на държавното обвинение. Претендират
за осъждане и налагане на предвидените в закона санкции за всеки един от
подсъдимите, след като бъдат признати за виновни в извършване на визираното престъпление, от което пряко и непосредствено
са претърпели вреди.
Подсъдимите В.М., А.А., И.И., Пл.П. не дават обяснения пред съда, поради което дадените такива на досъдебното производство са
приобщени към доказателствата по реда на чл.279, ал.2, вр.ал.1, т.4, пр.1 НПК. В тях първите трима не признават вина, отричайки
най-общо каквато и да била съпричастност към инкриминираните деяния, за които
са им повдигнати обвинения и са предадени на съд. Подсъдимият П..П. единствен
признава вината си за случая, подробно обяснява създадената от останалите трима
съподсъдими престъпна група, която е осъществила имотна измама по схемата с
неистинско пълномощно, в чиято реализация са взели участие всички предадени на
съд подсъдими, включително самият той, за което и изказва искреното си съжаление,
изразявайки критично отношение към стореното. Разяснява подробно начина на
действие на групата, сведен най – общо до явяването му пред нотариус с фалшива
лична карта - с личните данни на друго лице, но с негова снимка, представяйки
се за посоченото непознато лице, като за целта „придобивава“ апартамента от майката
на подс.А. - лице, представило се с неистинска лична карта за действителната
собственичка на жилището, а впоследствие след снабдяване с необходимите документи
за продажба на жилището с помощта и съдействието на подсъдимите М. и А.,
вкл.осигуряване на данъчни оценки, скици, удостоверения за платени данъци, упълномощава
подс.И. да се разпорежда с процесното жилище, за собственик и впоследствие
продавач на което се представя, като за целта намери купувач и оформи
неистинските документи за покупко-продажбата на чуждия апартамент, с които
действия е подсигурено и финализирането на сделката по покупко-продажба на
жилището на пострадалите - семейство Р.. Всички тези действия са извършени от
подсъдимите с намерението и уговорката, че всеки от тях ще получи съответен на
участието си дял отт печалбата, състояща се в получената от подс.И. продажна
цена за апартамента, от която последният се е облагодетелствал лично.
Окръжният съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Подс.В.М. е роден на ***г***, български гражданин, разведен, не
работи, със средно образование, към момента на извършване на деянията е неосъждан - реабилитиран двукратно - по право и по закон. /С присъда от 25.05.1989г. по НОХД№3**/89г. , в сила от 08.06.1989г. на РС
– Р., на основание чл.266, ал.1 и чл.54 от НК е осъден на 5м. поправителен труд,
а с присъда №263/09.**.1997г. по НОХД№1575/96г., в сила от 16.07.1999г. на РС –
Р., на основание чл.316, вр.чл.308, ал.1 и чл.54 от НК е осъден на 1г. ЛС, като
на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването е отложено за срок от 3г.. С
определение №296/01.**.2006г. по ЧНД№3481/06г. на РРС е постановена съдебна
реабилитация. Впоследствие осъждан, като с присъда №44/20.02.20**г. по НОХД№2499/2011г. на РС – Р., в сила от
15.06.20**г. е бил признат за виновен, в
това, че:
- на 27.09.***. в гр.Р. проти.законно присвоил чужда движима вещ – 10 000
евро, която владеел и пазел в качеството си на пълномощник на собственичката В.Ц.,
като обсебването е в големи размери, поради което и на основание чл.206, ал.3,
вр.ал.1 и чл.54 от НК му е наложено наказание от 4г. ЛС и лишаване от право да
участва в правни сделки като пълномощник за срок от 3г.,
- на 27.02.***. в гр.Р., в
качеството си на пълномощник на В.Ц., упълномощен с пълномощно
рег.№***/09.02.***. на нотариус Р.П.,
съзнателно действал против законните интереси на представляваната, като
подписал споразумение за прекратяване на предварителен
договор за покупко-продажба на апартамент и от деянието му са последвали
значителни щети, в размер на 15 000евро – собственост на В.Ц., договорени с
негово съгласие, като обезщетение за несключения окончателен договор за покупко
– продажба, поради което и на основание чл.**7, ал.4, вр.ал.2 и чл.54 от НК му
е наложено наказание от 2г. ЛС и глоба в размер на 200лв.
На основание чл.23 от НК е определено едно общо наказание в размер на
4г.ЛС, към което са присъединени останалите две по – леки наказания. С решение
№86/15.06.20**г. по ВНОХД№2**/**г. по описа на ОС – Р. присъдата е изменена,
като наказанията ЛС и глоба са намалени, а наложеното общо наказание е фиксирано
на 3г. ЛС и е постановено отлагане на
изтърпяването му за изпитателен срок от 5г., към което наказание е присъединена
глобата в намаления размер от 150лв., както и лишаването от право за срок от
3г.
Подс.А.А.
е роден на ***г***, български
гражданин, неженен, със средно
образование, работи, неосъждан - реабилитиран по право към 10.07.2002г. /С присъда №111/10.06.1999г. по
НОХД№347/96г. на РС – Бяла, в сила от 10.07.1999г., на основание чл.197, ал.1,
т.3, вр.чл.195, ал.1, т.4,5, вр.чл.26 и чл.54 от НК е осъден на 10м. ЛС, като
на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването е отложено за срок от 3г./.
Подс.П.П.
е роден на ***г***, български
гражданин, неженен, със средно
образование, работи, осъждан – с присъда №96/26.04.2005г. по
НОХД №1018/05г. по описа на РРС, в сила от 30.11.2005г., за престъпление по чл.142а, ал.1, вр.чл.20,
ал.2 и чл.54 НК му е наложено наказание от една година ЛС при общ режим на
изтърпяване, от което с определение от 02.11.2006г. по ЧНД №4952/06г. по описа
на СГС е бил условно предсрочно освободен от изтърпяване на останалата част от
наказанието в размер на 2м.27д. с определяне на изпитателен срок от 6м.
Подс.И.И.
е роден на ***г.в гр.Пловдив, живее в
гр.Р., български
гражданин, женен, с
висше образование, работи като *** към АК - Р., неосъждан.
През периода
2007г.-2010г. подсъдимите В.М. и А.А. били съдружници и стопанисвали съвместно
автомивка, намираща се в близост до Хлебозавода в гр.Р.. Двамата били и семейни
приятели, като В.М. добре познавал майката на подс.А. – С.К. /починала на
15.10.***./.
В началото на ***. подс.М. се
запознал с подс.И.И., чиито ***ски услуги ползвал във връзка с дейността си на
пълномощник по повод покупко - продажба на апартамент, за които си действия е бил
признат за виновен и осъден впоследствие
през 20**г. с посочената по-горе присъда на районен съд – Р., като по време на наказателно производство процесуална
защита му е била оказвана именно от подс.И.И., в качеството му на практикуващ ***.
Във връзка с тази си дейност, свързана с изготвяне на нотариално заверени документи,
вкл. пълномощни, както и сключване на договори с предмет покупко-продажба на апартамент,
подс.М. придобил ясна представа за необходимите административни и юридически,
вкл.нотариални процедури, съответно за преодоляването на евентуалните бюрократични
спънки, които съпътстват осъществяването на
такава една сделка, още повече, ча това му предоставило достъп и до услугите
на нотариусите Р.П. и Ж.Г., както и тези на
***, упражняващ ***ска професия в лицето на подс.И.И.. Всички тези обстоятелства го довели до идеята,
че е напълно възможно да се обогати безнаказано посредством покупко -
продажбата на чужд апартамент, без знанието и съгласието на собственика, с
помощта на останалите подсъдими и на св.И.К., с когото били приятели от
детските си години. За целта подс.М. проучил, че близо до дома му на ул.“П.“ в
гр.Р. – в съседен на неговия жилищен блок, има необитаем апартамент, чиято
собственичката е извън пределите на Р.България.
Това била св.Р. К., която по
силата на нотариален акт №**,т.IV,дело ***/17.02.94г. за
дарение на недвижим имот придобила
от родителите си собствеността над апартамент №** в гр.Р., на ул.”П.”№**, бл.”В.”,*** и на
26.04.2007г. заминала да
работи в Италия, оставяйки
жилището си необитаемо и заключено, ведно с намиращи се вътре документи, включително
такива съдържащи личните й данни, сред които и оригиналният нотариален акт за
собственост на жилището.
В началото на ***. той запознал подс.А.А. с плана си и последният се
съгласил да участва в него срещу процент от продажната цена на апартамента. Двамата
посветили в начинанието майката на подс.А. – С.К., която трябвало да се
представи пред нотариус за собственичката на апартамента, който друго лице да
„закупи“ от нея и след това колкото се може по-бързо да го „продаде“ на някой добросъвестен
купувач, който няма да има представа за престъпната схема, създадена от
подсъдимите. Подходящ за намислената „роля“ се оказал подс.Пл.П., с когото
подс.А.А. бил семеен приятел и добре знаел, че през 2006г. е изтърпял ефективно
наказание лишаване от свобода, т.е. има криминално минало и се нуждае от
парични средства, тъй като издържа две малолетни деца. Така подс.А.А. се
срещнал с подс.П.П. и му предложил „лесен“ начин да си осигури пари, след което
го запознал с подс.В.М. и св.К.. Те му обяснили, че за да получи обещаните пари
той трябва първо да „придобие“ и после да „продаде“ на друго лице апартамент,
представяйки се с фалшива самоличност – като В.И.Г. с ЕГН **********,***, като за целта те ще го водят с автомобил на всички места, където
трябва да подписва документи от името на посоченото лице и да удостоверява
фалшивата си самоличност с лична карта, издадена на името на лицето, за което
се представя. Тази неистинска лична карта те се ангажирали да му предоставят на
място, непосредствено преди легитимацията в дадената институция и след това той
трябвало да им я върне обратно, ведно с издадените от съответното учреждение
документи. Обещали му да няма бюрократични спънки и негативни последици за
него, тъй като предварително всичко ще бъде уговорено с техни познати в
институциите, където е необходимо да полага подпис върху съответните документи.
Относно личността на собственичката на апартамента, която трябвало да му го продаде, подс.М.
обяснил на подс.П.П. само, че тя е клошарка, „не е
наред с главата“ и в момента не го обитава. Предложили за участието да му заплатят сумата от 5 000
евро, като част от продажната цена на апартамента и той се съгласил, като по
този начин предоставил възможност на подсъдимите М. и А. самите те пряко да не участват
в незаконните действия по придобиване и продажба собствеността на имота, нито
да изготвят и подписват фалшиви документи, които по - късно да могат евентуално
да послужат като доказателство за уличаването им в извършване на престъпната дейност, която
намислили.
Така през
м.02.***., чрез св.Д.Д. - помощник – нотариус при нотариус Р.П.,
подсъдимите М. и А. се снабдили с
издаден от Службата
по вписвания в гр.Р. заверен препис от нотариалния акт за дарение, удостоверяващ
правото на собственост на св.Р.К. над процесния имот, а на 23.03.***од. за имота били
издадени схема на самостоятелен обект в сграда под № ***/23.03.***. от
Службата по геодезия, картография
и кадастър-Р. и удостоверение за данъчна оценка №
**********/ 23.03.***. от Община-Р., въз основа на подадени съответно заявление
и молба от майката на подс.А. – С.Х.К., която
за целта се легитимирала и подписала от името на собственичката, като Р.К..
На
27.03.***. подсъдимите В.М.
и А. А. отвели подс.П.П. с
автомобила на подс.М.М. – „Ауди А6“, черно на цвят до нотариус – св.Ж.Г. за да придобие той апартамента, представяйки се за В.И.Г. ***. За целта двамата му
предоставили подправен
документ за самоличност
- неистинска българска лична карта с №***, в която било посочено, че е издадена на 28.04.2004г.от МВР-В.Т.
на името на В.И.Г. с ЕГН ********** и пред св.Ж.Г. подс.П.П. се представил с посочената лична карта, като купувача В.И.Г., а в качеството на продавач по сделката се явила С.Х.К., която се легитимирала като собственичката на
апартамента -
св.Р.К., представяйки неистинска българска лична карта с № *********, в която било посочено,че е издадена на
29.**.2000г.от МВР-Р. на
името на Р.Д.К. с ЕГН
**********. За нуждите на нотариалното производство подс.Пл. П. предоставил подписана от него декларация от с.дата за
гражданство и гражданско състояние по чл. 25, ал.7 от Закона за нотариусите
и нотариалната дейност /ЗННД/, в
която декларирал,че лицето, за което се
представя - В.И.Г. с ЕГН ********** е гражданин на Р България, не е женен и няма предишни бракове. При тези предпоставки нотариусът - св.Ж.Г. изповядала
сделката и издала нотариален
акт №***,том I, рег.№***7,дело № **/***., според който бил
сключен договор за продажба, по
силата на който продавача Р.Д.К. продава на
купувача В.И.Г. апартамента си под №**,
намиращ се в гр.Р., ул.”П.”№**, бл.”В.”, ***. В документа подс.П.П.
се подписал за купувача
В.И.Г.,
а С.Х.К. положила подпис за продавача
Р.Д.К..
По същия начин, чрез предоставената за целта от подсъдимите А. и М.
неистинска лична карта, на 02.04.***. подс.П. П., вече в качеството на собственик на апартамента, подал от името на В.И.Г. ***/02.04.***. за
издаване на удостоверение за данъчна оценка на имота, а до Службата по геодезия, картография
и кадастър – Р., съответно заявление вх.№94-2654/02.04.***. за
издаване на схема на апартамента, въз основа на
които получил
Удостоверение за данъчна оценка на недвижимия имот № ***/ 06.04.***од. и схема на обекта №***.***. от СГКК – Р., след което
неистинската лична карта и посочените документи върнал отново на подсъдимите М. и А., според предварителната
уговорка между тях. На обратната страна на въпросното заявление до Службата
по геодезия, картография и кадастър – Р.,
удостоверявайки получаването на исканата схема на имота на 07.04.***.
подс.П.П. допуснал пропуск, подписвайки се механично с рожденото си име, след
което го задраскал и върху него изписал името В.И., полагайки подпис под него.
С цел да проникнат в заключения апартамент и да го предоставят за оглед на
евентуални купувачи, на **.04.***. подс.А. отишъл в
ателието на ключар - св.Л.Д. и му обяснил, че
трябва спешно да отвори входната врата
на негов собствен апартамент, под
предлог, че ключовете са останали
в лицата, които ремонтират жилището. Откарал го с автомобила си до района, в близост до бл.”В.” и паркирал на отдалечено разстояние, след
което двамата пеша отишли до жилищния блок, където отпред ги чакал подс. П.. Тримата се изкачили
на 5-я етаж във вход”А”, където св.Д.
отключил вътрешната врата на апартамента на св.Р.К..
Следващата стъпка в плана предвиждала намирането на купувач за жилището и това налагало участието на ***,
в лицето на подс.И., който познавал добре подс.М. и св.К. като клиенти. Те го
запознали с подсъдимите А. и П. и му обяснили престъпния начин, по който е
придобита собствеността над
апартамента - чрез ползването
на неистински официални документи /лични
карти/. Предложили му да участва в окончателната продажба на апартамента на трето лице, като пълномощник на „собственика“ В.И.Г., за когото се
представял подс.
П., срещу обещанието да получи съответна
част от платената продажна цена. Подс.И.И. се съгласил да участва в престъпната схема, с цел да се облагодетелства максимално, разчитайки
на правните си познания и практика на ***, тъй като преценил, че по този начин
ще съумее да задържи за себе си по-голяма част от получената сума в сравнение с
уговореното и то без да рискува да бъде уличен в престъпление, гарантирайки
„добросъвестността“ си чрез изготвяне на генерално пълномощно. Подсъдимите М. и А. му
предоставили ключове от апартамента и входната врата на блока, ведно с
двата нотариални акта – този, удостоверяващ правото на собственост на св.Р.К. - нотариален
акт №**,т.IV,дело ***/17.02.94г. и този, според който тя го е
продала на лицето В.И. - под №***,том
I,рег.№***7,дело
№ **/***., ведно с другите изготвени документи, необходими за продажбата – декларацията по ДОПК, декларацията за гражданско и имуществено
състояние, данъчната оценка и схема на имота.
На 27.04.***. подсъдимите А. и М. отново се свързали с подс.П.П. и го
завели при подс.И.. Пред него той подписал множество документи, сред които и
изготвеното от последния пълномощно, по
силата на което В.И.Г. го упълномощава да
продаде собствения му апартамент под №**, намиращ се
в гр.Р., ул.”П.”№**, бл.”В.”,
***., „на когото намери за добре, при условия и начини на плащане каквито прецени, на цена, каквато
намери за добре“, включително да договаря сам със себе си по см.на чл.38,
ал.1 от ЗЗД. Широките правомощия, предоставяни на подс.И. с посоченото
пълномощно давали също така възможност на последния, съглано т.5 от него, да
подпише нотариалния акт пред нотариус при условия и за сума каквито договори, като получи уговорената сума и я задържи до
поискването й от упълномощителя. За
да се застрахова максимално в случай, че измамата се разкрие, подс.И. направил
в т.8 и т.9 на документа изричната
уговорка, че пълномощника не носи отговорност в редица случаи и обстоятелства,
свързани със статута на продавания имот и най-вече с неговата собственост,
вкл.отговорност при евентуална евикция.
Подс. П.
подписал посоченото пълномощно като В.Г., а подс. И. го придружил до съседната
кантора на св.К.К. - нотариус в
района на Р.нски районен
съд с рег.№4**, където в негово присъствие и пред св.Г.А. – помощник – нотариус, подс.П. отново се легитимирал като В.И.Г., представяйки неистинската лична карта. Св.А. извършил
нотариална заверка на положения от подс.П. подпис като
упълномощителя В.И.Г., както
и на съдържанието на пълномощното, което предоставил на подс.И.. Това дало възможност на
последния
с помощта на свои колеги - ***и
да започне предлагането
на апртамента за продажба. Сред тях били св.Св.К. и св.М.В., последният от които се свързал с друг ***
- св.Д.К., а тя от своя страна информирала своя позната - св.П. С., управител
на агенция за недвижими имоти”Хелас”, че въпросният апартамент се продава от подс.И., като
пълномощник на собственика. Св.С. предложила за
продан имота на свой познат, за когото знаела, че търси да закупи семейно жилище
- св.М.Р. и той проявил интерес. За целта св.Д.К. се свързала с подс.И. и заедно със св.П.С., тримата
отишли до апартамента за да извършат оглед. Последният
отключил вратите – от входа и от апартамента, но тъй като по
вратата на жилището личали
следи от разбиване на ключалката, подс.И. ги успокоил, че са правени опити за кражба от апартамента,
като дори ги уверил, че за случая има образувана и полицейска проверка. На въпросите за видимо лошото състояние на жилището,
последният изтъкнал пред двете свидетелки версията, лансирана от подс.М., че предишната
собственичка е била клошарка.
След
този първоначален оглед, св.М.Р. направил собствен оглед на апртамента, придружаван от
св.С. и св.К., на която подс.И. бил предоставил ключа от жилището. Същият
се съгласил да го закупи, като с посредничеството на св.Д.К.
уточнил по телефона с подс.И.
окончателната покупко - продажна цената в размер на 34 000 евро, тъй като според св.К. подс.И. бил упълномощен от собственика да преговаря
в тази връзка. На настояването от страна на св.М.Р. - при изповядване на сделката да присъства лично собственика
на апартамента, подс.И. отначало се възпротивил, с мотива, че лицето работи в гр.Горна Оряховица и е затруднено да пътува, но
тъй като св.М.Р. не отстъпил от искането си, подс.И. се принудил да се съгласи
с поставеното условие. Уговорили се на 02.06.***.в
кантората на Р.П.-нотариус в район Р.нски районен съд,рег.№**7 да се осъществи сделката. На уговорената дата, подсъдимите М. и А. взели с автомобил
подс.П. и го откарали в близост до
посочената нотариална кантора. Когато купувачът –
св.М.Р. пристигнал пред кантората, придружаван от св.К. и св.С., там ги очаквали
само подс.И. и подс.П.. Св.М.Р. пожелал сам да разговаря с подс.П. и предложил да му
преведе парите по негова лична сметка, но
подс. И. не позволил това, обяснявайки,
че
според уговорката му с упълномощителя, плащането
ще стане като парите се преведат по неговата ***ска банкова
сметка.
***, подс.П.П. представил пред
помощник - нотариуса св.Д.Д. неистинската
лична карта, дадена му от подсъдимите
М.
и А. и отново се легитимирал като собственика на
апартамента В.И.Г.. Като такъв подс.П. подписал и декларацията за гражданство и гражданско
състояние по чл. 25, ал.7 от ЗННД от 02.06.***., в която декларирал обстоятелствата, че
лицето В.И.Г. с ЕГН ********** е гражданин на Р България, същият е неженен и няма предишни бракове. По същия начин той подписал и декларацията по чл. 264, ал.1 от ДОПК от ***, в която
декларирал, че лицето В.И.Г. с ЕГН
********** няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за
данъци, мита и
задължителни осигурителни вноски. Подс.И. представил нотариалния акт №***, том I, рег.№***7, дело
№ **/***., ведно с другите издадени по - рано документи, необходими за изповядване на сделката, с които предварително се били снабдили подсъдимите.
Според съставения на тази дата нотариален акт №**,том *** рег.№***, дело
№ 380/***., бил сключен договор за продажба,по
силата на който продавача В.И.Г. продал срещу сумата
от 34 000евро на купувача - св.М.Р. собствения
си апартамент №**, намиращ се в гр.Р., ул.”П.”№**, бл.”В.”, ***, който документ
подс.П.
подписал като
продавачът В.И.Г.. След излизане от кантората,
подсъдимите П. и И. незабелязано от останалите се срещнали с подсъдимите М. и А., които заедно със св.И.К. ги очаквали наблизо за да разберат дали всичко се е развило
според очакванията. След
като получили уверението на подс.И., че всичко е „наред“, тримата
откарали обратно с автомобила подс.П., а подс.И. и св.М.Р. отишли в „Първа
инвестиционна банка” АД –Р., където св.Р. внесъл сумата от 34 000 евро/на левова равностойност
66 498,22лв./ по ***ската банкова сметка ***
***, открита от подс.И. като клиентска такава по см.на чл.39
от Закона за ***урата. Преведените парични средства от св.Р. били
семейна имуществена общност, придобити по време на брака и със
съвместните усилия на двамата съпрузи - св.М.Р. и св.А. Д. - Р..
Подс.И.
предал ключовете от апартамента на св.М.Р., след което потвърдил в нотариалната кантора извършеното плащане, а оттам впоследствие св.Р. се снабдил и с нотариалния
акт за собственост на жилището.
Още на следващия ден - 03.06.***. подс.И.
изтеглил на каса от банковата си сметка част от
внесените пари от продажбата - сумата от 25 000 евро/на левова
равностойност 48 895,78лв./, които предал на
останалите подсъдими за разпрределение помежду им, а на 30.06.***. чрез вътрешнобанков превод наредил и
прехвърлянето на останалата част от 8900 евро/на левова равностойност
17 406,89лв./ в своя лична банкова
сметка *** „Първа инвестиционна банка” АД –Р.- с IBAN
***. С посочените парични средства в размер на 8900
евро, придобити от подс.И., посредством осъществената имотна измама по продажбата на процесния апартамент, последният извършил впоследствие за кратък период от време множество
финансови операции. Така от
банковата сметка IBAN ***, в
която били прехвърлени паричните средства извършил
следните финансови операции:
-на
дата 30.06.***. - теглене на
каса на 308,32 евро;
-на
дата 30.06.***. - прехвърляне
на 400 евро чрез вътрешнобанков превод в
друга негова банкова сметка *** „Първа инвестиционна банка „АД-Р. с IBAN ***;
-на
дата 09.07.***. - прехвърляне
на 2000 евро чрез вътрешнобанков превод в друга негова банкова сметка ***-Р. с IBAN ***;
-на
дата 28.07.***. - прехвърляне
на 1500 евро чрез вътрешнобанков превод в друга негова банкова сметка ***-Р. с IBAN ***;
-на
дата 07.08.***. -
прехвърляне на 431,37 евро чрез вътрешнобанков превод в друга негова банкова
сметка ***-Р. с IBAN ***;
-на
дата 10.03.2010г. - теглене
на каса на 500 евро;
-на
дата 11.03.2010г. - прехвърляне
на 1000 евро чрез вътрешнобанков превод в друга негова банкова сметка ***-Р. с IBAN ***;
-на
дата 29.04.2010г. - прехвърляне
на 500 евро чрез вътрешнобанков превод в друга негова банкова сметка ***-Р. с IBAN ***;
-на
дата 01.06.2010г. - теглене на каса на 200 евро;
-на
дата 01.06.2010г. - прехвърляне
на 300 евро чрез вътрешнобанков превод в друга негова банкова сметка ***-Р. с IBAN ***;
-на
дата 22.06.2010г. - прехвърляне
на 300 евро чрез вътрешнобанков превод в друга негова банкова сметка ***-Р. с IBAN ***;
-на
дата 22.06.2010г. - теглене
на каса на 100 евро;
-на
дата 08.07.2010г. - теглене
на каса на 198 евро;
-на
дата **.07.2010г. -теглене
на каса на 600 евро;
-на
дата **.07.2010г. - прехвърляне
на 400 евро чрез вътрешнобанков превод в друга негова банкова сметка ***-Р. с IBAN ***;
-на
дата 10.08.2010г. - теглене
на каса на 300 евро;
-на
дата 13.08.2010г. - теглене
на каса на 300 евро;
-на
дата 03.09.2010г.
- прехвърляне на 380,61 евро чрез
вътрешнобанков превод в друга негова банкова сметка ***-Р. с IBAN ***;
-на
дата 25.02.2011г. - теглене
на каса на 300евро;
-на
дата 27.06.2011г. - теглене
на каса на 250 евро;
-на
дата 14.09.2011г. - теглене
на каса на 500 евро,
-на
дата 11.06.20**г. - теглене
на каса на 200 евро,
-на дата 15.02.2013г. - теглене
на каса на 1555,20 евро
-на
дата 22.03.2013г. - теглене
на каса на 2000 евро.
От банковата сметка в
„Първа инвестиционна банка „АД-Р. с IBAN
***/в лева/ били извършени следните финансови операции:
-на
дата 31.08.***.-
теглене на АТМ на 400 лв.
-
на
дата 07.09.***. - теглене
на АТМ на 400лв.
От банковата сметка в „Първа
инвестиционна банка „АД-Р. с IBAN ***/в
лева/ били извършени следните финансови операции:
-на
дата 09.07.***. - превод
по банкова смета на ДД-М-ЕООД на 2013,82лв.
-на
дата 13.07.***. - теглене
на каса на 600лв.;
-на
дата 09.07.***.-теглене
на АТМ на 400 лв.,
-на
дата 15.07.***. - теглене
на АТМ на 400лв.;
-на дата 28.07.***. - теглене
на каса на 1000лв.;
-на
дата 01.08.***. - теглене на АТМ на 400лв.,
-на
дата 02.08.***. - теглене на АТМ на 200лв.;
-на
дата 03.08.***. - теглене
на каса на **00лв.,
-на
дата 05.08.***.- теглене на АТМ на
400лв.;
-на
дата 09.08.***. - теглене
на АТМ на 400лв.;
-на
дата 19.08.***.- теглене на АТМ на
400лв;
-на
дата 11.03.2010г. - теглене
на АТМ на 200лв.,
-на
дата **.03.2010г.теглене на АТМ на 400лв.;
-на
дата 04.04.2010г. - теглене
на АТМ на 400лв.;
-на
дата 24.04.2010г. - теглене
на АТМ на 400лв.;
-на
дата 27.04.2010г. - теглене
на АТМ на 200лв.;
-на
дата 29.04.2010г. - превод
по банкова сметка ***,80лв.;
-на
дата 29.04.2010г. - превод
по банкова сметка ***,80лв.;
-на
дата 29.04.2010г. - превод
по банкова сметка ***,82лв.,
-на
дата 30.04.2010г. - теглене
на АТМ на 400лв.;
-на
дата 29.05.2010г. - теглене
на АТМ на 200 лв.;
-на
дата 03.06.2010г. - теглене
на АТМ на 200лв.,
-на
дата 03.07.2010г. - теглене
на АТМ на 400лв.;
-на
дата 14.07.2010г. - теглене
на АТМ на 400лв.;
-на
дата 19.07.2010г. - теглене
на АТМ на 400лв.
-на
05.09.2010г.теглене на АТМ на 400лв.
-на
**.09.2010г.теглене на АТМ на 300лв.
Впоследствие
опитите на подс.П. да получи обещаната му част от парите не се увенчали с успех, като
подсъдимите М.
и А. дори му забранили да ги търси на стопанисваната
от тях автомивка до Хлебозавода, с обяснението, че св.М.Р.
често ползва услугите им за автомобила си – джип м.“Мерцедес“ и
може лесно да го
разпознае и свърже с тях двамата. При последващ разговор между подс.П. и подс.А., последният окончателно му заявил, че няма как да получи обещаната сума, понеже според обясненията които му дал, подс.И. бил взел много повече от предвидения дял, а останалата част си присвоил подс.М..
Междувременно, собственичката на жилището - св.Р.К. разбрала от свои познати, че апартамента й е продаден и в
него се е настанило семейство Р., поради което се завърнала в страната през
м.август, 2010г. и завела гражданско дело срещу новите приобретатели за връщането
на собствения й имот. Тогава св.М.Р. се срещнал в офиса на
св.П.С. с нея и
св.Д.К., която от
своя страна се свързала по телефона с подс.И.. Последната му обяснила за възникналата неприятна ситуация
и споделила притесненията, изказани от св.Р., че е станал жертва на имотна
измама. Поканила подс.И. при тях за да разсее
съмненията му, като за целта го помолили да им предостави документа от
отчетната сделка, между него и упълномощителя, видно от който последният
действително е получил парите от продажбата на апратамента. Подс.И. се явил видимо
притеснен в офиса на св.С. и то едва в края на деня за да представи разписка, написана на компютър и
подписана от подс.П. като лицето В.И.Г., удостоверяваща плащане на неизвестна сума „от продажбата на апартамента“, в която като датата на получаване на парите била
посочена 30.04.***. На въпроса, отправен от св.М.Р. как
е предал на продавача парите на 30.04.***., след като плащането
по продажбата е станало едва след два
месеца - на
02.06.***., подс. И. реагирал ядосано и
обяснил, че вероятно се е объркал. Прибирайки разписката в папката с документи, на присъстващите
направило впечатление, че в нея има и други документи, необходими за продажбата на апартамента, сред които и
скица на имота. На зададен въпрос от св.К. защо тези документи са в
него, след като би трябвало да са предадени на предишния собственик на имота,
подс.И. предпочел да не отговаря и напуснал офиса.
Впоследствие, в хода на образуваното по случая след жалбата на св.М.Р. до полицията досъдебно производство,
причинениете на последния и съпругата му – св.А.Д. – Р. имуществени вреди
не били възстановени на пострадалите. В резултат на стреса и
негативните изживявания по повод воденото гражданско дело срещу тях от страна
на собственичката за отстраняването им от имота и обстоятелството, че
понастоящем, в резултат от престъпните действия на подсъдимите, семейството с
две деца остава без жилище и без средства да си закупи друго такова, здравословното
състояние на св.М.Р. рязко се влошило, същият преживял мозъчен инсулт, развил
хронична исхемична болест на сърцето, хипертонична болест – *** – та степен, съпътствана от стенокардия и
неинсулинозависим захарен диабет – II – ри тип.
Гореописаната фактическа
обстановка съдът приема за установена, според
обясненията на подс.Пл.П., дадени на
досъдебното производство и приобщени към доказателствата по реда на чл.279,
ал.2, вр.ал.1, т.4, пр.1 НПК, от показанията на свидетелите Р.К., Б.П., А.Б.,
М.Р., А.Д. – Р., А.Д., И.В., В.И., Д.В., Ст.А., М.И., Ж.Г., И.С., Л.Д., М.В., В.Г.И.,
тези на починалия св.Ст.К./дадени на досъдебното производство и приложени към
доказателствата по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1,т.4,пр.2 от НПК/, тези на нотариусите
К.К., Г.А., Д.Д., дадени на досъдебното производство и приобщени към
доказателствения материал на осн.чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2, пр.2 от НПК,
частично от показанията на св.И.К., дадени пред съда, ведно с приобщената на
осн.чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2, пр.2 от НПК част от депозираните от свидетеля на
досъдебното производство, от тези на св.Д.К., дадени на досъдебното
производство и приобщени на основание чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 от НПК, така
също от показнията на св.П.С., дадени в хода на съдебното следствие,
включително приобщената на осн.чл.281, ал.5, вр.ал.1,т.1 част от прочетените й
показания от досъдебното производство, както и от приложените по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, съдържащи се в пет тома – справки
за съдимост на подсъдимите, нотариалните актове – с №**,т.IV,дело ***/17.02.94г., с №***,том I,рег.№***7, дело **/09г. и с №**, том ***, рег.№***, дело
***/09г, извлечения
от общия нотариален регистър, автобиографии на подсъдимите, актове за
смърт на С.К. и св.С.Д., удостоверение за наследници на С.Х.К., множество документи
и справки, предоставени от : Данъчна служба – Р., Дирекция „МДТ“ към Община – Р.,
Служба по геодезия и кадастър – Община - Р., отдел „Гражданско състояние“ –
Община - Р., МП-АВ - Служба по вписванията – Р., сред които схемите на имота, молби,
заявления, удостоверения, декларации, справки от банки и извлечения от банкови сметки, справки от мобилни оператори Виваком и Мобилтел, справки от ПП-КАТ-Р., разписка
с дата 30.04.***, протоколи за
доброволно предаване, както
и от заключенията на техническите, графическите, почерковата
и идентификационната експертизи, изготвени на
досъдебното производство, както и от приобщените писмени доказателства в хода
на съдебното следствие – копия от удостоверения за раждане на децата на подс.П.П.,
епикризи и решение на ЛК за призната инвалидизация на св.М.Р., отчетини извлечения
от четири банкови сметки на подс.И.И. в ПИБ, оформени в четири отделни папки по
съдебното дело.
Съдът дава вяра на показанията
на посочените по-горе свидетели, като
последователни и логични, вътрешно непроти.речиви и кореспондиращи едни с
други, както и с писмените доказателства и доказателствените средства, събрани
по делото, което сочи на тяхната обективност и достоверност. Единствено относно
подробностите по извършените предварителни огледи на апартамента и това по чия
инициатива и настояване парите по сделката са преведени по банковата сметка на
подс.И., свидетелките С. и К. допускат известни отклонения от твърдяното на
досъдебното производство. Наличните проти.речия обаче са преодоляни по реда на
чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 НПК, като след прочитане от съда на показанията им от досъдебното производство
/за С. частично, а за Д.К. изцяло/, същите са потвърдили истинността им, обяснявайки
несъответствията с липсата на ясен спомен за всички подробности, което е
разбираемо, с оглед изминалия продължителен период от време от обективиране на
събитието до пресъздаването му в съдебно заседание, което според съда по
никакъв начин не опровергава извода за правди.стта на показанията на двете
свидетелки като цяло, напротив говори за техния стремеж колкото се може
по-обстойно и обективно да отразят фактите и обстоятелствата, досежно предмета
на разследване по делото, които те лично са възприели. Посочените
доказателствени източници и най-вече обективните находки по делото, отразени в
заключенията на изготвените експертизи по делото, са напълно в синхрон с
обясненията на подс.Пл.П., липсват доказателства по делото, които да ги
опровергават, с изключение на обясненията, дадени от другите съподсъдими и показанията
на св.И.К., в частта, където отрича да е участвал в престъпния замисъл, поради
което съдът намира обясненията на подс.Пл.П. за правдиви и ги кредитира
напълно, тъй като същите нямат характера на т.н. „оговор“, доколкото излагат
последователно, логически и житейски обосновано обстоятелствата от значение за
предмета на доказване, досежно време, място, начин на извършване на инкриминираните
деяния и участието на всеки от подсъдимите в тях и в това отношение напълно кореспондират
по съдържание и насоченост с останалия
събран доказателствен материал. Ето защо съдът кредитира изцяло посочените
обяснения и отчита тези на останалите съподсъдими единствено като защитна теза
в частите, където не кореспондират с изнесеното от подс.П.П.. В тези им части
обясненията, дадени от подсъдимите В.М., А.А. и И.И. на досъдебното
производство остават изолирани от останалата доказателствена маса, поради проти.речието
им с установеното от нея и проследени последователно в хода на досъдебното
производство, разкриват освен фрагментарност и лаконичност, което говори за
избирателност при поднасяне на каквато и да било информация, досежно предмета
на обвинението, с оглед реализиране най – пълно на правото им на защита, но и
вътрешни проти.речия, което затвърждава у съда впечатлението за изграждане и
нагаждане на защитна теза, базирана на
поетапното приобщаване на нови доказателства в развоя на наказателния
процес.
Така например подс.А. в
обясненията си при разпита от 16.07.2013г. е заявил, че е семеен приятел от
„дълги години“ с подс.П., който бил
идвал у майка му и тримата са обядвали заедно, твърди също, че не познава и не
е ползвал услугите на св.Л.Д. като ключар, което се опровергава от заснетите
кадри на охранителна камера, монтирана на етажната площадка пред процесния
апартамент, въз основа на които е изготвена и идентификационната техническа
експертиза по делото, която категорично сочи именно подс.А. като едно от лицата
до св.Д., в момента, когато последният отключва вратата на жилището. По – нататък,
разпитан вече на 18.03.2014г. подс.А. съобщава, че подсъдимите П. и М. не се
познават, докато при предявяване на разследването на 19.06.2014г. и след
запознаване с обясненията, дадени от подс.В.М., явно воден от стремежа си да се
присъедини към защитната му теза /свързана с лансираната от последния версия за интимна
връзка на подс.П. и починалата към него момент майка на подс.А., станала пък от
своя страна причина за „отмъщението“ на последния чрез последващи интимни
контакти със съпругата на подс.П./, подс.А. не се свени да заявяви и то едва в
края на досъдебното производство, че „действително съм имал интимни отношения
със съпругата на Пл.П.“, а по повод отношенията на майка му с подс.П.П.
утвърждава – „В. ми е говорил, че ги е виждал“, което пък не съответства на
предходното изразено от него утвърждение при предишния му разпит, че подс.М. не познава подс.П.. Воден единствено от желанието да уеднакви
твърденията си с тези на подс.М. в края на разследването, обяснимо с намерението
на двамата подсъдими да опровергаят дадените от подс.П. уличаващи ги обяснения
с мотива за наличие на лична ревност у последния по повод хипотетичната интимна
връзка на съпругата му с подс.А., подс.А. изпада в още едно проти.речие със
заявеното от него на 16.07.2013г., като заявява следното:„Знам от майка ми, че П.
е ходил да обядва при нея вкъщи, на които обеди аз не съм присъствал“,
верността на което обстоятелство няма как да бъде проверено, с оглед
настъпилата смърт на майка му към този момент.
Прави впечатление, че подс.М.
в разпита си от 16.07.2013г. заявава от
своя страна първоначално същото - че не познава подс. П.П., нито св.М.Р., по
никакъв повод не е ходил при нотариус Р.П., при което последното се опровергава
от диспозитива на обвинението, за което му е издадена предходната осъдителна
присъда. В разпита си посочва също така, че св.И.К. познава едва от ***. и то
само като клиент, с когото не е „в никакви отношения“. Тези му твърдения се
разминават както с дадените му обяснения по-късно по делото, но и с обясненията
на подс.А.А., в които последния твърди, че именно от подс.М. е разбрал за
връзката на майка му с подс.П.П., при което е нелогично да не познава последния,
както и с показанията на св.К., в които същият заявява, че с подс.М. се
познават и са приятели от деца, напълно оправдано предвид разликата от една
година във възрастта им. Проти.речието се задълбочава с обясненията, депозирани
при разпита от 18.03.2014г., когато отново утвърждава, че не познава „лицето
Пл.П.“, а на **.06.2014г. за да изгради новата версия, обосноваваща евентуален
мотив на подс.П. за „оговор“ срещу него и подс.А.А. заявява: „знам лицето Пл.П.
по физиономия…идвал е на автомивката при А.…“ и продължава- „засичал съм го с
майката на А., която познавах добре…двамата се държаха за ръце, прегръщаха се…“
за да се обоснове и твърдението, подкрепено от подс.А.А. след това на
19.06.2014г., а именно - „А.…сподели, че е преспал с жената на П., за да му
отмъсти…“. В същия разпит, подс.М. отново потвърждава, че не е ползвал услугите
на нотариусите Ж.Г. и Р.П., което както съдът посочи по-горе се опровергава от
дейността му на пълномощник, за която е получил предходната си присъда от
Районен съд – Р., видно от която именно при тези нотариуси е извършвал нотариални
действия и то в същия период от време, когато са осъществявани и
инкриминираните понастоящем деяния. Нещо повече, в проти.вес на първоначално
заявеното в предишния разпит, сега той посочва, че познава „лицето М.Р.“, тъй
като последния „ползва услугите на автомивката“, което обстоятелство съвпада с
обясненията на подс.А.А., където сочи, че именно това е изтъкнатата пред него
от подсъдимите А. и М. причина да не ги
посещава на автомивката след извършване на имотната измама с цел да не бъдат
разкрити от св.М.Р., още повече, че в допълнителния си разпит, даден в хода на
съдебното следствие, последният свидетел заявява, че действително е
ползвал услугите на въпросната автомивка
през ***., тъй като тогава притежавал джип „Мерцедес“, Модел „МL
***“, черен на цвят.
В обясненията, дадени от
подс.И.И. в разпита му от 10.06.2014г., последният отрича каквато и да било
съпричастност с инкриминираните деяния, за които му е повдигнато обвинение, но
не отрича познанството си с всеки един от подсъдимите и със св.И.К., с изключение
на подс.Пл.П.. Това проти.речи на обясненията на последния, дадени пред съдия,
в които категорично сочи, че с оглед поведението на подс.И. при подписване и
нотариална заверка на пълномощното и последващите му действия по изповядване на
покупко – продажбата, той самият си е направил логичния извод за явно съдружие
и съучастие на подс.И. в престъпната дейност на останалите подсъдими, изразен в
твърдението „…разбрах, че ***а е техен човек – на А., и. и в.…***а ме накара да
подпиша някакви документи, това пълномощно го подписах пред ***а като човека от
личната карта“, за да достигне до заключението:
„***а беше наясно какво става“. По нататък, досежно изповядването на
сделката, подс.П.П. заявява в същия разпит – „Купувача искаше да говори с мен,
а ***а не му даваше и подскачаше…купувача искаше да даде парите от продажбата
на мен, а ***ът искаше парите да се преведат по банков път на негова сметка“,
които обстоятелства напълно се подкрепят от изнесеното от очевидците – св.МР.,
св.П.С., св.Д.К.. По повод това
обстоятелство – начина на разплащане с упълномощителя и обективирането на
т.нар.отчетна сделка по пълномощието, твърденията на подс.И.И. не само проти.речат
на установеното с посочените доказателствени източници, но съдържат и вътрешни
проти.речия, което затвърждава у съда извода за недостоверност на обясненията
му. Така в разпита си на досъдебното производство, подс.И. установява, че още
при подписване на пълномощното се е уговорил с упълномощителя по негово желание
„в случай на сделка парите да преминат през ***ската ми сметка…след което аз да
му ги предам, по начин, който той посочи – в брой или по банков път“, а по –
надолу в разпита си твърди противното, че всъщност инициативата за това е била
негова собствена – „аз му казах, че в такъв случай е най-добре парите да минат
през моята ***ска сметка и после да си уредим отношенията“, защото се
застрахова, че „по този начин ще ми бъде платен хонорара за тази сделка“. В
края на разпита си обаче подс.И. въвежда ново проти.речие с така заявеното
дотук, обяснявайки извършването на „отчетната сделка“ с упълномощителя с
изтегляне на 25 000 евро от банковата си сметка, които твърди, че е предал на
последния на ръка, ведно с добавени „мои лични пари в брой“ и добавя „предадох
цялата сума на В. срещу разписка и от тази сума В. ми заплати уговорения хонорар“,
което не съответства на изразеното преди това твърдение, че е настоял парите да
постъпят по клиентската му сметка за да си удържи от тях дължимия хонорар. Нещо
повече, въпросната разписка категорично опровергава твърденията на подс.И., че
е предал продажната цена на подс.П., тъй като тя е с дата 30.04.***., а не
02.06.***., на която дата е изтеглена посочената сума от 25 000 евро.
Предвид горните констатации, съдът намира,че обясненията на
подсъдимите М., А. и И., досежно посочените по-горе факти и обстоятелства,
които са от значение за предмета на доказване са недостоверни и изразяват
единствено защитна позиция, доколкото не намират подкрепа в останалата част от
доказателствения материал, което сочи на тяхната необективност, а наличните
вътрешни проти.речия в самите обяснения на всеки един от подсъдимите, както и
едни с други ги дискредитират като правдиви и истинни.
С оглед изложеното съдът прави
следните правни изводи:
С деянието си всеки
един от подсъдимите В.М. и А.А., П.П. е осъществил от обективна и субективна
страна състава престъплението по чл.316,вр.чл.308,ал.3,
вр. ал.2, вр. ал.1, вр.чл.20, ал.3 и
ал.4 /за първите двама/ и чл.20,
ал.2 /за третия/, вр. чл. 26, ал.1 от НК,тъй като за
времето от 27.03.***од. до 02.06.***.вкл. в гр.Р., в съучастие помежду си, първите двама като подбудители и помагачи, а
третия като пряк извършител, в условията на продължавано
престъпление - на
пет пъти, П.П., подбуден и подпомогнат от В.М. и А.А. (при легитимиране пред нотариус Ж.Г. при съставяне на нотариален
акт *** от 27.03.***од., пред служител на общинска
администрация - Р. при получаване на
Удостоверение за данъчна оценка на недвижим имот № ***/ 06.04.***од. на
ДС-Община Р., пред Началника на службата
по геодезия, картография и кадастър - Р. при получаване на Схема на недвижим
имот №***.***од.на СГКК-Р., пред
нотариус К.К. при заверка на подпис и съдържание на Пълномощно от 27.04.***од. и пред нотариус Р.П. при извършване на
нотариален акт№**/***.) съзнателно се ползвал
от неистински официален документ – български документ за самоличност –
българска лична карта № ***, издадена на ***. от МВР –
В.Т. на името на В.И.Г. с ЕГН **********, като от него за самото му съставяне не може да се търси
наказателна отговорност и деянието е извършено и с цел имотна облага.
От обективна страна подсъдимите М. и А. са подбудили подс. П., като са го склонили да извърши посоченото престъпление, разяснявайки подробно ролята му в съвместната им
дейност, а именно да се представя и подписва пред съответните институции и
служби, както и пред посочените нотариуси със самоличността на лицето, посочено
във въпросната неистинска лична карта на
името на В.И.Г., като го мотивирали за участие с обещанието, че за действията
си ще получи имотна облага – парична сума от 5 000евро. Подс.П. от своя страна
извършил исканите активни действия, като пет пъти се е легитимирал като лицето В.И.Г.
пред посочените институции и лица, като за целта използвал предоставения от
подсъдимите М. и А. неистински официален документ за самоличност – лична карта.
С действията си по предоставяне на фалшивия документ и оказване на помощ по
превозването до определените за целта места, също така с даване на разяснения и
даване на обещание за отстраняване на евентуални бюрократични спънки, както и
това, че няма да последват негативни последици за него самия, подсъдимите М. и А.
са осъществили и помагачество по отношение на визираното престъпление, тъй като
по този начин обективно са улеснили и направили възможно извършването му от
страна на подс.П..
Налице е и продължавано престъпление по см.на
чл.26,ал.1 от НК, доколкото всяко едно от отделните пет деяния,
осъществява един и същ престъпен състав, извършени са през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и еднородност на формата на вината,
по начин такъв, че последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предходните.
Въпросният документ е неистински по см. на чл.93, т.6 от НК и представлява
български документ за самоличност, на който му е придаден вид, че е издаден на
лицето В.И.Г., различно от това, за което е бил издаден, видно от справката от
МВР – Р. на л.43т.2 от ДП, а така също от разпита на св.В.Г.И. в съдебно
заседание, където последният установява, че действително е притежавал лична
карта на негово име с посочения номер и на карта и ЕГН, фигуриращи в престъпно
създадените инкриминирани документи, като разликата е само в размяната на
бащиното и фамилното му име и утвърждава, че никога и по никакъв повод не е
участвал в сделки на територията на гр.Р..
От субективна страна, видно от
обясненията на подс.П. и степента на синхронизираност и разделност на ролите в
действията
на подсъдимите, всеки един
от тримата е действал съответно при пряк умисъл, всички взаимно обединени от съзнанието, че всеки от
останалите действа съвместно с него за постигане на целената обща проти.правна
и користна цел – престъпно ползване, с оглед облага – получаване на пари от
бъдеща имотна измама, на неистински документ за българска самоличност, който
отразява факти и обстоятелства, не отговарящи на действителността. Подсъдимите ясно са осъзнавали проти.правния
характер на действията си и са искали настъпването на целните общественоопасни
последици, което се обективира в действията им. Деянието им е
извършено с цел имотна облага от придобиване на
чужд апартамент, който
впоследствие и по измамлив начин да бъде продаден и така да се снабдят с
парични средства.
В условията
на реална съвкупност с действията си всеки един от подсъдимите осъществил и
състав на престъплението по чл.309,ал.1, вр.чл.20,ал.3
и ал.4 /за М. и А./ и вр.чл.20,ал.2 /за П./, вр. чл. 26,
ал.1 от НК, тъй като за времето от 27.03.***од. до 02.06.*** г.,вкл. в гр.Р., в съучастие помежду си,
подсъдимите М. и А. като подбудители и помагачи, а подс.П. като пряк извършител, в
условията на продължавано престъпление - на пет пъти, П.П., подбуден и подпомогнат от В.М. и А.А.,
съставил неистински частни документи - Нотариален акт за продажба на
недвижим имот №***,т.I,рег.№***7,дело
№**/***. ,Нотариален акт за продажба на недвижим имот
№**,т.***,,рег.№***,дело №***/***, Декларация за гражданство и гражданско
състояние по чл. 25, ал.7 от ЗННД от 27.03.***од. , Декларация за гражданство и гражданско
състояние” по чл. 25, ал.7 от ЗННД от ***. и Декларация по чл. 264, ал.1 от ДОПК от ***.-в частта на
подписите на посочения като автор В.И.Г.,ЕГН **********. и ги употребил,
за да докаже, че съществува право и
правно отношение-че лицето В.И.Г.,ЕГН ********** е придобил по надлежния
ред правото на собственост на апартамент № ** в гр.Р., ул.”П. № **, ***,по
силата на извършената покупко-продажба на недвижимия имот и че в качеството на
собственик има право да го продава;че съществува правно отношение-че лицето В.И.Г.,ЕГН
********** е гражданин на Р България, че не съществува правно отношение – че лицето В.И.Г.,ЕГН
********** е неженен и няма предишни
бракове, и че не съществува дадено задължение -че лицето В.И.Г.,ЕГН **********
няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита
и задължителни осигурителни вноски.
От обективна страна подсъдимите М. и А. подбудили подс.П., като го склонили да извърши посоченото престъпление, чрез разясняване начина на
извършване на престъплението, давайки му уверения, че
няма да бъде разкрито ползването от негова страна на чужда самоличност при изготвяне на инкриминираните частни документи, както и
чрез обещанието,че след това ще получи съответна имуществена облага. В
резултат именно на тези увещания подс.П. е извършил
визираното документно престъпление подправка на частен
документа на пет пъти - чрез полагане на
подпис в
посочените пет частни документа, в частта за
автор като лицето В.И.Г. и е съставил документите за да установи волеизявление на
физическо лице за пораждане на негови права и задължения, като по този начин е
придал вид на документа, че съдържа волеизявление на лице, което не е участвало
в неговото съставяне и документът е употребен за да бъде доказано, че
съществуват права и задължения за физическото лице .
Престъплението е довършено, тъй като
впоследствие документите са употребени от подс.П. като доказателство за
наличието
или не на горепосочените права и правни отношения, при които си действия е бил подпомогнат от подсъдимите М. и А. с предоставяне на средство - неистински документ за самоличност-лична карта,с който да се
легитимира като В.И.Г., чрез даване на разяснения и съпровождане до местата,
където подс.П.
е съставял неистинските частни документи.
Налице е и продължавано престъпление по
см.на чл.26,ал.1 от НК, доколкото всяко едно от
отделните пет деяния, осъществява един и същ престъпен състав, извършени са
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност
на формата на вината, по начин такъв, че последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предходните.
Въпросните документ са неистински по см. на чл.93, т.6 от НК, тъй като им е
придаден вид, че изхождат от лице, което в действителност не е техен автор.
От субективна страна, видно от обясненията
на подс.П. и степента на синхронизираност и разделност на ролите в
действията
на подсъдимите, всеки един
от тримата е действал съответно при пряк умисъл, всички взаимно обединени от съзнанието, че всеки от
останалите действа съвместно с него за постигане на целената обща проти.правна
и користна цел – престъпна подправка на частни документи, които отразяват факти
и обстоятелства, не отговарщи на действителността. Подсъдимите ясно са осъзнавали проти.правния
характер на действията си и са искали настъпването на целените от тях общественоопасни последици, което се обективира в действията им.
С действията си всеки един от подсъдимите В.М., А.А., П.П. и И.И. са
осъществили престъпния състав на чл. **1,пр.1,вр.чл. 209,ал.1,вр.чл.20,ал.3 и ал.4 /за първите двама/ и чл.20, ал.2 /за последните двама/ от
НК, тъй като през периода от 27.04.***од. до 02.06.***.,вкл. в гр.Р. в съучастие помежду си – подсъдимите А. и М., като подбудители и помагачи, с цел да
набавят за себе си и за
подсъдимите П.П.
и И.И. имотна облага, подбудили
и подпомогнали последните двама
/подсъдимите И.И. и П.П./ като извършители да възбудят и поддържат заблуждението
у св.М.Р. ***, че подс.П.П. е лицето В.И.Г. и като собственик му прехвърля
собствеността на апартамент № ** в гр.Р., ул.”П. № **, ***,
с което причинили
на св.М.Р. и св.А.Р. Д. - Р.
***
имотна вреда в размер
на 66498,22лева, като измамата е в
особено големи размери и представлява
особено тежък случай.
От
обективна страна подсъдимите М. и А. са
подбудили подс.П П., като са го склонили да извърши посоченото престъпление посредством даване на обяснения за начина на извършване на престъплението, уверения, че
няма да бъде разкрит, предвид
ползването на чужда самоличност, както и
обещание, че след това ще получи съответната
облага -парични средства в размер на
5000 евро. Те подбудили и подс.И.И., като го склонили да участва в
извършването на престъплението, отново като
му разяснили начина на придобиването на апартамента, а именно чрез
ползване на неистински официален
документ-лична карта
с чужда самоличност и съставени неистински частни
документи, необходими за осъществяване на измамливата сделка, както
и чрез обещанието, че след това ще
се облагодетелства с парични средства, получени от
продажбата на апартамента. Подсъдимите П.П. и И.И., в съизвършителство помежду си, мотивирани и подпомогнати по посочения по-горе начин от
подсъдимите М. и А. са взели участвали в самото изпълнително деяние
на извършената измама.Това същите сторили, като
с действията си са създали и продължили да поддържат създадените
вече неверни представи у св.М.Р., относно факта, че подс. П.П. е в действителност лицето, за което се представя - В.И.Г. и като собственик му прехвърля
собствеността на апартамента си. За целта
подс.П.П. подписал нотариалния акт за сделката като „мнимия“ продавач – В.И.Г.,
а подс.И.И.
допълнително формирал и поддържал така създаденото
заблуждение с представяне на н.акт №***,том
I,рег.№***7,дело
№ **/***., ведно с останалите
престъпно създадени инкриминирани документи, необходими за
продажбата, както и чрез уверението, че представлява по
пълномощие
действителния собственик на апартамента, за какъвто
се представял подс.П.П.. Престъплението
е довършено, тъй като от съвместните измамливи действия на подсъдимите,
извършени с користна цел и чрез постъпването на средствата от измамата,
представляващи платената цена за покупката на жилището от страна на св.М.Р. по
клиентска сметка в банката на името на подс.И.И., на пострадалите обективно била причинена имотна вреда на ст.-т 66498,22лева.
Това е така,
доколкото единствено въз основа на създадените от четиримата подсъдими неверни
представи, че придобива имот от действителния му собственик, св.М.Р. се мотивирал да извърши акт на
имуществено разпореждане със своите и на
съпругата си общи парични
средства.
При извършване на измамата подсъдимите П. и И. обективно били
и подпомогнати от подсъдимите М. и А. чрез предоставянето на необходимите средства – престъпно
създадените документи - неистинският официален документ-лична карта, с която подс.П.П. да се легитимирал като В.И.Г., собственик
на въпросния недвижим имот и са
съпровождали същия до нотариалната кантора за
изповядване на сделката, а също така
са предоставили
на подс.И.И. нотариалния
акт №***,том I,рег.№***7,дело № **/***. и другите документи, необходими за легитимирането на подс.П.П. като
действителен собственик и за
извършването на продажбата.
Извършената измама е „в особено
големи размери”по см.на ТР 1/98г.на ВКС,като представлява и „особено тежък
случай” по см.на чл.93,т.8 от НК, с оглед размера
на настъпилите вредни последици, които надхвърлят
значително границите на посочения критерий, с оглед на високоорганизирания
характер и усложнената престъпна дейност, както с оглед начина на извършване на престъплението, посредством
улесняващи го документни престъпления, така и с оглед броя и степента на
координация между извършителите и различните форми на съучастие между тях.
От субективна страна, видно от обясненията на подс.П.П. и установената цялостна насока
и съгласуваност, разкриващи се в действията на подсъдимите - както съпътстващи, така и последващи престъпното им
поведение, същите
са извършили престъпленията при пряк умисъл, преследвайки користна цел. Налице е била формирана общност в
умисъла за извършване на измамата , в реализирането на който всеки един от
тях е участвал с предварително определената му роля, при
съзнаване действията на другите подсъдими.
Същите много добре
са съзнавали проти.правния характер на стореното и настъпването на общественоопасните последици, тъй като целели пряко настъпването на
вредоносния резултат – причиняване на имотна вреда на св.М.Р. за сметка на тяхното лично облагодетелстване чрез пряко
обогатяване с получената продажна цена по сделката, заплатена от св.М.Р.. Всеки
от тях добре съзнавал, че участва в създаване и поддържане на неверни представи
у св.М.Р., видно от обясненията на подс.П.П. и активното поведение на подс.И.
по време на процеса по предлагане за продан на процесното жилище, оформяне на
пълномощното и реализация на покупко-продажбата, както и след това по опита му
за прикриване на факта, че отчетна сделка с подс.П. на практика не е имало,
посредством създаването на разписка с неввярно съдържание. Всеки от подсъдимите,
още в момента на създаване на неверните представи у св.М.Р. е имал съзнание за
фактите, че в резултат на съвместните им задружни усилия и действия, насочени
към и по извършване на въпросната сделка се „продава“ жилище от несобственик, с
което ще се ощети приобретателя при евентуално последващо съдебно отстраняване
на имота, както и това, че няма как да „продават“ собственост, каквато не
притежават, но всички те искали настъпване на вредоносния резултат по отношение на сем.Р., водени единствено
от желанието си за облагодетелстване по неправомерен начин.
С действията си
всеки един от подсъдимите В.М., А.А., Пл.П. осъществил и състав на престъпление
по
чл.253,ал.5,вр.ал.4,вр.чл.20,ал. 3 и ал.4/за първите
двама/ и вр.чл.20, ал.2/за последния/ от НК, тъй
като през периода от 27.04.***од. до 02.06.***,вкл. в гр.Р., в съучастие помежду си и с подс.И.И. – В.М. и А.А. като подбудители и помагачи, а И.И. като помагач, подбудили и подпомогнали подс.П.П., като пряк извършител да извърши сделка с имущество – покупко-продажба на
недвижим имот-апартамент № ** в гр.Р., ул.”П. № **, ***,
за който знаели, че е придобит чрез тежки умишлени
престъпления по
чл.316,вр.чл.308,ал.3, вр.ал.2,вр.ал.1, като имуществото е в
особено големи размери, на стойност 66 498,22лв., а случаят е особено тежък.
От
обективна страна подсъдимите М. и А. са
подбудили подс.П., скланяйки го да извърши въпросната сделка с даване на разяснения за начина на
извършването й, обещания, че няма да бъде разкрит от полицията, тъй
като използва чужда
самоличност, мотивирайки го с обещание за парична печалба от извършеното в размер на 5000
евро. Именно под влияние на тези доводи, подс.П.П. се решил да
извърши действията, към които го подтикнали останалите двама подсъдими. В тази
си дейност той реално получил помощ не само от тях двамата,
но и от подс.И.И., посредством предоставяне на неистинския
официален документ-лична карта, с който да се легитимира като В.И.Г. - собственик
на въпросния недвижим имот, чрез превоза му от
и до нотариалната кантора за изповядване на сделката, чрез осигуряване на средства
–
предоставяне на издадения нотариален акт №***,том I,рег.№***7, дело № **/***., като титул за собственост на В.И.Г. и другите
извадени документи, необходими за легитимирането му
като действителен собственик и за извършването на сделката по покупко
- продажбата, а подс.И. е съдействал с намирането на купувач на апартамента и с провеждане на
предварителните преговори, относно параметрите на сделката,
вкл.продажната цена.
С действията си подс.И.И. е осъществил състава на
престъплението по чл.253,ал.5,вр.ал.4,вр.ал.1,вр.чл. 20, ал.2 и ал.4, вр.чл. 26, ал.1 от НК, тъй като през периода от 27.04.***од. до 22.03.2013год., вкл. в гр.Р., в условията на продължавано
престъпление – на петдесет и шест пъти,
сам и в съучастие с А.Д.А. ,В.Д.М. и П.Т.П. ,като помагач ,а А.Д.А. и В.Д.М.,като подбудители и
помагачи,подпомогнал П.Т. *** да извърши сделка с имущество - покупко-продажба
на недвижим имот- апартамент № ** в гр.Р., ул.”П. № **, *** на стойност 66 498,22лева,за който знаел, че е придобит чрез тежки умишлени
престъпления по чл. 316,вр.чл.308,ал.3,вр.ал.2,
вр.ал.1 от НК и освен това самостоятелно и независимо от останалите подсъдими е извършил последващи финансови операции със сумата от 66 302,64лв. /33 900 евро/,за които средства е знаел че са придобити чрез въпросната престъпна сделка, която е квалифицирана като тежко
умишлено престъпление по чл. **1, пр.1,вр.чл.209,ал.1,вр.чл.20,ал.2 от НК., като от банковата си сметка в „Първа
Инвестиционна Банка”АД IBAN ***й сумата от 48 895,75лв./25 000евро/, а после наредил прехвърлянето на останалата част от 17 406,89
/8 900Евро/ в сметката си в „Първа Инвестиционна Банка”АД IBAN ***, от която сметка
извършил теглене на пари в брой,
вътрешнобанкови преводи в сметките си в „ПИБ”АД-IBAN
******, от които сметки отново
извършил теглене на пари в брой и чрез АТМ и преводи по банкови сметки на ДД-М
ЕООД и ТД НАП, като имуществото и средствата
са в особено големи размери и
случаят е особено тежък.
Подс.И.И., освен
посоченото по-горе престъпление, извършено от него в съучастие с останалите
трима подсъдими, сам е
извършил на петдесет и пет пъти и финансови операции с придобитите от имотната измама парични
средства, подробно изброени при излагане на фактическата обстановка в настоящото изложение,
поради което за него е налице едно
продължавано престъпление по см.на чл.26,ал.1 от НК.
Извършеното „пране
на пари“ разкрива признаците на „особено големи размери” по см.на ТР 1/98г.на ВКС и
освен това представлява „особено тежък
случай” по см.на чл.93,т.8 от НК, предвид вида и характера на настъпилите
вредни последици за пострадалите, които са не само имуществени, но същите са рефлектирали сериозно и
невъзвратимо в посока уронване на здравето, социалния статус и житейската
обезпеченост и сигурност на едно младо семейство с деца. Изключително високата
степен на обществена опасност на това деяние се извежда също така от високоорганизирания
характер и начина на извършване на престъплението, изразен в съучастническа дейност на множество лица, в извършване на
множество документни престъпления, улесняващи и подготвящи осъществяването на
това престъпление и не на последно място за това допринася и факта, че подобен
род престъпления, извършвани и от лица, занимаващи се с юридическа дейност се
отразява негативно на престижа на ***ската професия и води до обяснима загуба
на доверието на гражданите в правораздавателната система като цяло, от което
пък следва неизбежно обществен и ценностен разпад.
От субективна страна, видно от
обясненията на подс.П.П. и установените с
останалия събран доказателствен материал координирани действия на всички четирима подсъдими, същите
са извършили престъпленията при пряк умисъл. Налице е била формирана
общност в умисъла за извършване на измамата ,в реализирането на който всеки
един от тях е участвал с предварително определената му роля, съзнавайки и
действията на другите подсъдими, водени от користна
цел, а именно да
се облагодетелстват по неправомерен начин. Подсъдимите са
съзнавали, че посоченият недвижим имот е бил
придобит, посредством използването
на неистински официални документи – лични карти на лицата, представили се за продавач и купувач
пред нотариуса –св.Ж.Г., изповядала първоначалната сделка и това обуславя
знанието на всеки един от подсъдимите за наличието на
предикатните престъпления по чл. 316, вр. чл.308,
ал.3,вр.ал.2, вр.ал.1 от НК, а подс.И.И.
отделно е съзнавал и обстоятелството, че паричните средства, с които е извършил финансовите операции по банковите си сметки са придобити от
извършената измама по чл.**1, пр.1,вр.чл.209,ал.1,вр.чл.20,ал.2 от НК, което
именно в този
случай се явява и предикатното
престъпление.
Възраженията, направени в
пледоариите на защитниците на подсъдимите В.М., А.А. и И.И., най – общо могат
да се сведат до доводи за недоказаност на обвинението по един несъмнен начин,
базирани на интерпретация на доказателствения материал, в който по отношение на
техните поддзащитни са налице предимно косвени доказателства. Действително, по
делото е налице поредица от косвени доказателства, които обаче са обединени по своето съдържание и насоченост по начин, че
разкриват цялата престъпна дейност на подсъдимите в нейната хронологическа и
логическа, с оглед правилата на формалната и житейска логика последователност.
Анализът на отделните доказателства и доказателствени средства, които бидейки
убедителни, взаимно допълващи се, безпротивречиви вътрешно и съответни едни на
други съдът е кредитирал и обосновал по-горе решението си за това, не води до
друг възможен правен извод за авторството на посочените трима подсъдими по
отношение на въведените им с обвинителния акт обвинения, поради което съдът
намира обвинението спрямо тях за доказано по несъмнен начин. Наистина, с оглед
характера на престъпната дейност, усложнена откъм броя извършители и видове
извършени престъпления, която разкрива една йерархичност, отразена и в
квалификациите и степените на съучастие, според обвиненията на всеки от
подсъдимите, няма как практически да има множество преки доказателства за
инициаторите на самата структура, освен обясненията на подс.П.П., подкрепени от
обективираното в експертните заключения по делото и съответстващи напълно на
изложеното от свидетелите, както и от изобилните писмени документи по делото. Допълнителен
мотив, затвърждаващ убеждението на съда за доказаност на авторството по
отношение на обвиненията на посочените подсъдими е и фактът, че е алогично и
житейски неправдоподобно лицето, което е на най-ниското ни. в очертаната група,
натоварен с функциите на прост изпълнител, поради което поемащ и най -голям
риск от евентуално разкриване на извършеното от него, сам, без участието,
помощта, уговорките и разясненията на останалите подсъдими да осъществи
самостоятелно цялостната престъпна дейност и то скоростно - в рамките на един
месец. Напротив, всички събрани
доказателства свидетелстват, че престъпленията са осъществени от добре и
внимателно замислена и организирана група от лица, които за целта се познават
добре от дълги години, обвързани са със семейни, приятелски или облигационни
отношения, поради което си имат взаимно доверие, че няма да се предадат едни
други. От друга страна, същите с лекота се справят с бюрократични и юридически
спънки в различни държавни институции, което навежда на мисълта за изградена
схема и натрупан достатъчно опит в такъв род дейност. Несъстоятелността на
защитните тези на посочените трима подсъдими вече е обсъдена от съда, като
единствено по отношение на св.И.К. следва да се спомене, че обяснимо с правата
му на свидетел в процеса, същият не е длъжен да дава показания, които биха го
уличили в извршване на престъпление, поради което само частта от показанията му
пред съда, където отрича да е имал информация и участие в престъпната дейност
на останалите, поради проти.речие с обясненията на подс.П., кредитирани изцяло
от съда, следва да се преценят като недостоверни.
С оглед изложеното дотук,съдът счита, че подсъдимите следва да бъдат признати за виновни
и
да им се наложат съответните наказания.
При индивидуализацията на наказанието за подсъдимия
В.Д.М. съдът отчита като смекчаващи отговорността
обстоятелства липсата на минали осъждания, а като отегчаващи такива
прецени по-високата степен на съучастие, изразена в ръководната му роля в
престъпната съучастническа дейност и лошите характеристични данни, предвид
наличните минали осъждания, независимо от настъпилата реабилитация, както и
наличието на невъзстановени вреди. При
така установения лек превес на последните, съдът определя наказанията за всяко
от отделните престъпления, ориентирано около и над средата на предвиденото в
особената част на НК за извършеното, а именно – ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от
свобода за престъплението по чл.316, вр.чл.308, ал.3, вр.ал.2, вр.ал.1,
вр.чл.20, ал.3 и 4, вр.чл.26, ал.1 от НК, ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от
свобода за престъплението по чл.309, ал.1, вр.чл.20, ал.3 и 4, вр.чл.26, ал.1
от НК, ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода за престъплението по чл.**1,вр.чл.209,
ал.1, вр.чл.20, ал.3 и 4 от НК и ШЕСТ ГОДИНИ лишаване от свобода за
престъплението по чл.253, ал.5,вр.ал.4, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.3 и 4 от НК, към
което присъединява и наказанието ГЛОБА в размер на 15 000лв. На основание чл.23
от НК наложеното общо наказание за изтърпяване измежду така определените е
най-тежкото – ШЕСТ ГОДИНИ лишаване от свобода, което следва да се търпи при
първоначален СТРОГ режим в затворническо общежитие от закрит тип, съгласно
чл.60, ал.1,вр.чл.61,т.2 ЗИНЗС и към което съдът присъединява и наказанието
ГЛОБА в размер на 15 000лв.
Налице са предпоставките за
групиране на това наказание с наложеното на подсъдимия по НОХД№2499/11г. по
описа на РРС в размер на три години лишаване от свобода, тъй като деянията по
двете присъди са извършени преди да има влязла в сила присъда, за което и да е
от тях. Определеното общо наказание в размер на ШЕСТ ГОДИНИ лишаване от свобода
следва да се търпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от
закрит тип, ведно с наказанието ГЛОБА в размер на 15 000лв., тъй като липсват
материално-процесуалните предпоставки за приложение на чл.66, ал.1, а предвид
високата обществена опасност на деянието, съдът намира, че така най – пълно ще
се постигнат целите, визирани в чл.36 от НК и най-вече тези на личната
превенция. Предвид данните по делото, относно имотното състояние на подсъдимия,
съдът намира за нецелесъобразно да се наложи конфискация на имуществото му, а
така също и лишаване от права, доколкото същият е безработен.
При
индивидуализацията на наказанието за
подсъдимия
А.Д.А. съдът отчита като смекчаващи
отговорността обстоятелства липсата на минали
осъждания, а като отегчаващи такива прецени по-високата степен на съучастие,
изразена в ръководната му роля в престъпната съучастническа дейност и лошите
характеристични данни, предвид наличните минали осъждания, независимо от
настъпилата реабилитация, както и наличието на невъзстановени вреди. При така установения лек превес на
последните, съдът определя наказанията за всяко от отделните престъпления,
ориентирано около и над средата на
предвиденото в особената част на НК за извършеното, а именно – ЧЕТИРИ ГОДИНИ
лишаване от свобода за престъплението по чл.316, вр.чл.308, ал.3, вр.ал.2,
вр.ал.1, вр.чл.20, ал.3 и 4, вр.чл.26, ал.1 от НК, ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА
лишаване от свобода за престъплението по чл.309, ал.1, вр.чл.20, ал.3 и 4, вр.чл.26,
ал.1 от НК, ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода за престъплението по чл.**1,вр.чл.209,
ал.1, вр.чл.20, ал.3 и 4 от НК и ШЕСТ ГОДИНИ лишаване от свобода за
престъплението по чл.253, ал.5,вр.ал.4, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.3 и 4 от НК, към
което присъединява и наказанието ГЛОБА в размер на 15 000лв. На основание чл.23
от НК наложеното общо наказание за изтърпяване измежду така определените е
най-тежкото – ШЕСТ ГОДИНИ лишаване от свобода, което следва да се търпи при
първоначален СТРОГ режим в затворническо общежитие от закрит тип, съгласно
чл.60, ал.1,вр.чл.61,т.2 ЗИНЗС и към което съдът присъединява и наказанието
ГЛОБА в размер на 15 000лв., тъй като липсват материално-процесуалните
предпоставки за приложение на чл.66, ал.1, а предвид високата обществена
опасност на деянието, съдът намира, че така най – пълно ще се постигнат целите,
визирани в чл.36 от НК и най-вече тези на личната превенция. Предвид данните по
делото, относно имотното състояние на подсъдимия, съдът намира за
нецелесъобразно да се наложи конфискация на имуществото му, а така също и
лишаване от права.
При
индивидуализацията на наказанието за
подсъдимия
П.Т.П. съдът отчита като смекчаващи
отговорността обстоятелства полагането на
труд и грижи за две малолетни деца, направените признания, с които обективно е
допринесъл за разкриване на престъпленията, изразеното съжаление за стореното,
а като отегчаващо такова прецени миналото му осъждане и наличието на
невъзстановени вреди. При така установения лек превес на първите над вторите,
съдът определя наказанията за всяко от отделните престъпления, ориентирано между минималния и средния предвиден размер в
особената част на НК за извършеното, а именно – ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода
за престъплението по чл.316, вр.чл.308, ал.3, вр.ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2,
вр.чл.26, ал.1 от НК, ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода за престъплението по
чл.309, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26, ал.1 от НК, ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от
свобода за престъплението по чл.**1,вр.чл.209, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК и ПЕТ
ГОДИНИ лишаване от свобода за престъплението по чл.253, ал.5,вр.ал.4, вр.ал.1,
вр.чл.20, ал.2 от НК, към което присъединява и наказанието ГЛОБА в размер на 10
000лв. На основание чл.23 от НК наложеното общо наказание за изтърпяване измежду
така определените е най-тежкото – ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, което следва
да се търпи при първоначален СТРОГ режим в затворническо общежитие от закрит
тип, съгласно чл.60, ал.1,вр.чл.61,т.2 ЗИНЗС и към което съдът присъединява и
наказанието ГЛОБА в размер на 10 000лв., тъй като липсват
материално-процесуалните предпоставки за приложение на чл.66, ал.1, а предвид
високата обществена опасност на деянието, съдът намира, че така най – пълно ще
се постигнат целите, визирани в чл.36 от НК и най-вече тези на личната
превенция. Предвид данните по делото, относно имотното състояние на подсъдимия,
съдът намира за нецелесъобразно да се наложи конфискация на имуществото му, а
така също и лишаване от права. Липсват основания за приложение на чл.55, ал.1
от НК, тъй като наличните смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито
изключителни по същността си, нито многобройни за да обусловят по-ниско
наказание за подс.А.А., още повече, че на фона на високата обществена опасност
на деянията приложението на чл.55 от НК би се оказал неоправдано снизхождение,
с оглед тежестта на причинения престъпен резултат.
При
индивидуализацията на наказанието за
подсъдимия
И.П.И. съдът отчита като смекчаващи
отговорността обстоятелства полагането на
труд, а като отегчаващо такова прецени наличието на невъзстановени вреди,
степента на съучастие и причинения по –
тежкък престъпен резултат, с оглед осъществената от него и самостоятелна
престъпна дейност, квалифицирана по чл.253, ал.5, което повишава степента на
обществена опасност на престъплението и на дееца. При така установения превес
на вторите, съдът определя наказанията за всяко от отделните престъпления,
ориентирано над средния предвиден размер в особената част на
НК за извършеното от него, а именно –ШЕСТ ГОДИНИ лишаване от свобода за
престъплението по чл.**1,вр.чл.209, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК и СЕДЕМ ГОДИНИ
лишаване от свобода за престъплението по чл.253, ал.5,вр.ал.4, вр.ал.1,
вр.чл.20, ал.2 и ал.4, вр.чл.26, ал.1от НК, към което присъединява наказанието
ГЛОБА в размер на 17 000лв. и лишаване от право да заема държавна или
обществена длъжност, свързана с управление и разпореждане с държавно и общинско
имущество, както и да упражнява професия за заемане на която се изисква ю.
образование за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ. На основание чл.23 от НК наложеното общо
наказание за изтърпяване измежду така определените е най-тежкото – СЕДЕМ ГОДИНИ
лишаване от свобода, което следва да се търпи при първоначален СТРОГ режим в
затворническо общежитие от закрит тип, съгласно чл.60, ал.1,вр.чл.61,т.2 ЗИНЗС
и към което съдът присъединява и наказанието ГЛОБА в размер на 17 000лв. и
лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност, свързана с
управление и разпореждане с държавно и общинско имущество, както и да упражнява
професия за заемане на която се изисква ю. образование за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ.
Липсват материално-процесуалните предпоставки за приложение на чл.66, ал.1, а
предвид високата обществена опасност на деянията, съдът намира, че така най –
пълно ще се постигнат целите, визирани в чл.36 от НК и най-вече тези на личната
превенция. Предвид данните по делото, относно имотното състояние на подсъдимия,
съдът намира за нецелесъобразно да се наложи конфискация на имуществото му.
На основание чл.253, ал.6 от НК съдът е
присъдил подсъдимите солидарно да заплатят равностойността на липсващия предмет
на престъплението в размер на 66302,64лв., а така също да заплатят солидарно на
частните обвинители направените от тях деловодни разноски за ***ско
възнаграждение в размер на 2 300лв. С оглед изхода на делото, подсъдимите са
осъдени да заплатят съразмерно и направените по делото разноски на досъдебното
производство.
Мотивиран така съдът постанови
присъдата си по това дело.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: