Р Е Ш Е Н И
Е № 775
Гр.Сливен,
28.06.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми
състав в публично съдебно заседание на първи юни, през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Мария Каранашева
при участието на секретаря Маргарита Ангелова
като разгледа докладваното гр.д.№ 27 по описа за
на Сливенски районен съд,
за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба ищцата твърди е работила като държавен
служител от надзорно-охранителния състав на ГДИН при МП на длъжността командир
на отделение с местоизпълнение на служебните задължения –територията на
Затвора,гр.Сливен до 10.12.2015г.. Сочи се, че ищцата е имала право да ползва,
докато е траело служебното й
правоотношение допълнителен платен годишен отпуск, поради положен извънреден
труд над 50часа за отчетен период, който не й е бил предоставен за ползване от
ответника, поради което се е трансформирал в
право да претендира обезщетение.Твърди се, че посочените вземания за
обезщетение не са своевременно заплатени
на ищцата от ГДИН. Сочи се, че ищцата е работила като командир на отделение,
полагал е извънреден труд, полагала е 24-, 12-, 8 -часови. дежурства, че почивките са били по време на непрекъсваем
производствен процес, че времето на инструктажите, разводите, приемането и
сдаването на пост и отводите, представляват част от работното й време.
Поискано е, да бъде осъден
ответника да заплати на ищцата сумата от по 7200лв, представляваща
обезщетенията за неизползвани по 12дни годишно допълнителен платен годишен
отпуск за периодите от 1.01.2003г. до 30.06.2014г. законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, както и
направените по делото разноски.
Съдът е квалифицирал предявения иск за заплащане на ответника на сумата от
7200лв, представляваща обезщетения за
неизползвани по 12дни годишно допълнителен платен годишен отпуск за периодите
от 1.01.2003г. до 30.06.2014г., като
такива с правно основание чл.чл.229,ал.4
от ЗМВР отм./ 1997,изм.21.02.2013г./вр.чл.212,ал.4 от ЗМВР от 2006г.
Указано е на ищцата, че
доказателствената тежест по отношение на твърденията му, че е е работила като командир на отделение,
полагала е извънреден труд, полагал е 24-, 12-, 8 -часови. дежурства, че почивките са били по време на непрекъсваем
производствен процес, че времето на инструктажите, разводите, приемането и
сдаването на пост и отводите, представляват част от работното време на ищеца,
е нейна.
В едномесечния срок за отговор, отговор
от ответника, е постъпил. Оспорени са предявения иск изцяло по основание и
размер. Посочено е, че за 25.02.2003г. до 10.12.2012 сумите за обезщетения за
неползван допълнителен отпуск са погасени по давност. Твърди се, че за периода
от 10.12.2012г. до 30.06.2014г. иска е неоснователен, тъй като ищцата не е
имала отработени часове над 50часа.Поискано е да бъдат отхвърлени предявените
искове като неоснователни и да бъдат присъдени на ответника направените по
делото разноски.
В съдебно заседание ищцата, редовно
призована, не се явява. Адвокат пълномощника й Н.П. моли да бъдат уважени
предявените искове и да бъдат присъдени на доверителката му направените по
делото разноски.Подробни съображения развива в писмена защита.
В съдебно заседание ГДИН при МП, редовно
призовани, явява се юриск.П.С. която моли
да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани,
прави възражение за погасителна давност по отношение на претенциите и моли да
бъдат присъдени на доверителя й направените по делото разноски-юрисконсултско
възнаграждение. Подробни съображения развива в писмена защита.
С
протоколно определение от 1.06.2018г. е допуснато изменение на предявения осъдителен
иск за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск да се счита предявен за
сумата от 8192.43лв
Съдът на основание чл.235, ал.2 от ГПК след като обсъди становището на страните и
представените и приети по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
От удостоверение на Т.Н.Д. се
установява, че в периода от 1.01.2003 г. до 01.06.2014 г. е заемала длъжности,
както следва: от 25.03.1987 г. г до 1.12.1993 г. – наздирател, от 01.12.293 г.
до 1.01.95 г. старши надзирател, от 01.01.95 до 01.03.97 г.- - главен
надзирател първа степен, от 1.03.97 г. до 01.06.2010 г – главен надзирател
втора степен от 1.06.2003 до 1.12.2012 г. главен надзирател трета степен и от
3.12.202 г. главен надзирател първа степен. В удостоверението е посочено, че за
периода от 1.01.2003 до 31.12.2003 г Д. има ползван годишен отпуск в размер на
41 работни дни, за периода от 1.01.2004 до 31.12.2004 г Д. има ползван годишен
отпуск в размер на 40 работни дни, за периода от 1.01.2005 до 31.12.2005 г Д.
има ползван годишен отпуск в размер на 31 работни дни, за периода от 1.01.2006
до 31.12.2006 г Д. има ползван годишен отпуск в размер на 47 работни дни, за
периода от 1.01.2007 до 31.12.2007 г Д. има ползван годишен отпуск в размер на
45 работни дни, за периода от 1.01.2008 до 31.12.2008 г Д. има ползван годишен
отпуск в размер на 40 работни дни, за периода от 1.01.2009 до 31.12.2009 г Д.
има ползван годишен отпуск в размер на 40 работни дни, за периода от 1.01.2010
до 31.12.2010 г Д. има ползван годишен отпуск в размер на 29 работни дни, за
периода от 1.01.2011 до 31.12.2011 г Д. има ползван годишен отпуск в размер на
46 работни дни, за периода от 1.01.2012 до 31.12.2012 г Д. има ползван годишен
отпуск в размер на 23 работни дни, за периода от 1.01.2013 до 31.12.2013 г Д.
има ползван годишен отпуск в размер на 41 работни дни, за периода от 1.01.2014
до 06.06.2014 г Д. има ползван годишен отпуск в размер на 21 работни дни. В
удостоверението е посочено, че за положен извънреден труд над нормативното
определено време над 50 часа за отчетен период, Д. е компенсирана със заповед
от 16.01.2012 г. на Началника на затвора с три работни дни.От удостоверението
се установява, че ищцата е работила при ответника до 10.12.2015г., когато
служебното правоотношение й е прекратено поради придобиване право на
пенсия на основание чл.226, ал.1,т.13 от ЗМВР.
От справка за ползвани болнични от Т.Н.Д.
за периода от 28.05.2003 г. до 25.09.2011 г. се установява, че е ползвала
болнични в размер на 35 календарни дни за периода от 4.12.2004 г. до 08.01.2005 г.
От справка за
платените дни при напускане по чл. 234, ал. 8 от ЗМВР се установява, че на Т.Н.Д.
при прекратяване на служебното правоотношение е изплатено обезщетение за
неползван платен годишен отпуск в размер на 49 дни, като същият включва
следните дни платен отпуск: три работни дни за
Със заповед на
Министъра на правосъдието от 26.01.2007 г. в Раздел І „ Видове отпуски” т. 2
буква В е предвидено, че държавните служители по ЗМВР от ГДИН и ГД „Охрана”
ползват видовете отпуски при условията и в размерите, предвидени в чл. 212 и
чл. 213 от ЗМВР във вр. чл. 20, ал. 4 – допълнителен платен годишен отпуск по
реда на чл. 211 ал. 5 от ЗМВР за компенсиране на работа извън редовното работно
време до 12 работни дни. В Раздел ІІ, т. 9, б. Б е предвидено, че размера на
допълнителния платен годишен отпуск по т. 2, б. В се определя, както следва: за
работещите на смени със сумирано отчитане на работното време за отработени над
50 часа в тримесечния отчетен период; в т.9т.1 е предвидено, че конкретния
размер на отпуска по т. 9 се определя пропорционално на времето отработено над редовното работно време. В случай, че
служителя е отработил повече от 96 часа през годината, това време не се
компенсира. В т. 16 е предвидено, че се забранява компенсирането на платения
годишен отпуск с парично обезщетение, освен в случаите при освобождаване от
служба. В заповедта в т. 6 е предвидено, че платения годишен отпуск се ползва
до края на годината, за която се отнася, а в т. 19 е предвидено, че органите
разрешаващи ползването на отпуск да спазват стриктно разпоредбата на т. 6 и да
създадат необходимата организация за ползване от служителите на неползвани
отпуски за предходни години.
Със заповед от
10.10.2007 г на Министъра на правосъдието в т. 10 е предвидено, че за държавни служители в структурни звена,
в които характера на работа изисква да се работи непрекъснато, включително в
почивни и празнични дни се разработва месечен график, като в тези случаи им се
осигурява 48 часа непрекъсната седмична почивка, като по възможност единия от
почивните дни е събота или неделя. В т. 11 е предвидено, че в структурните
звена които характера на работа изисква непрекъснатост на работния процес се
въвежда работа на смени по утвърден месечен график. В т. 18 е предвидено, че работното време на
служителите, работещи на смени се изчислява сумарно за тримесечен период и
изчисляването на нормата работно време в часове се извършва като броя на
работните дни включени в периода се умножават по нормалната продължителност на
работния ден. В т. 20 е предвидено , че максималната продължителност на
работната смяна при сумирано изчисляване на работното време е до 12 часа, а за
служители с намалено работно време до 1 час над намаленото работно време. В т.
21 е предвидено, че за държавните служители по изключение могат да се установят
24-часови работни смени, когато числения състав или местоживеенето на служителите
не позволява организирането на работа на 8 часови и 12 часови смени или
организацията на дейността и спецификата на работата го изискват. В т. 22 е
предвидено, че ръководителите на териториалните звена определят със заповед
структурите и дейностите , в които ще се работи на смени, продължителността на
работните смени за отделните звена и дейности и времето за почивки при 12
часовите и 24 часовите работни смени. В т. 23 е предвидено,ч е положеният труд
от държавните служители над редовното
работно време се документира в специална книга. Книгата се води и съхранява от
служител, определен със заповед на ръководителя на териториалното звено или със
заповед на упълномощено от него лице. В т. 24 е посочено, че положения труд над
редовното работно време се отчита почасово с протокол, протокола се съставя в
два екземпляра от лицата изготвящи графика и ръководителя на звеното, който е
положил труда и се утвърждава от ръководителя на териториалното звено. В т. 28
от заповедта е предвидено, че работата над редовно работно време на държавните
служители по т. 10 се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск до 12
работни дни за отработеното време над 50 часа, а в т. 29 е предвидено, че редът
за разрешаване и ползване на допълнителния отпуск по т. 27 се определя със
заповедта за отпуските на държавните служители.
Със заповед на
Министъра на правосъдието от 6.08.2012 г.
в т. 5.1. е предвидено, че разпределението на работното време на смени се извършва при
спазване на установения в ГДИН ред за организациите и изпълнението на отделните
дейности в ГДИН. В т. 5.2. е предвидено, че когато числения състав или
изпълнението на специфична дейност, не позволява организирането на работата на
8 и 12 часови смени, могат да се установят 24 часови работни смени. В т. 10.2.
е посочено, че отработените часове над нормативно установения брой за
съответния период се отчитат с протокол. В т.15.1. е предвидено,че положения
извънреден труд се документира в книгата за извънреден труд. В т. 16 е
предвидено, че положения труд от държавните служители извън установеното
работно време се компенсира при условията и в размерите, определени в чл. 211
от ЗМВР. В т. 17.3 е предвидено, че реда за ползване на допълнителния платен
годишен отпуск се определя със заповедта за отпуските на държавните служители.
Със заповед от 29.08.2013 г. на Министъра на правосъдието
в т.1.1. е предвидено извън графика допълнителния платен годишен отпуск по чл.
213 ал. 1 т. 3 от ЗМВР да се ползва по възможност в рамките на календарната
година, в която възниква правото за този вид отпуск. В годината, в която
държавния служител навършва пределната възраст за служба по ЗМВР, полагаемия се
платен годишен отпуск за календарната година да се осигурява и да се ползва в
размер пропорционално на времето за навършване на определена възраст.
От показанията на
свидетелката Тошева се установява, че ищцата през
От назначената и
изпълнена съдебно икономическа експертиза се установява, че нормата работно време за ищцата за периода
месец януари
Съдът кредитира
изцяло заключението на вещото лице като обективно, безпристрастно и компетентно
изпълнено.
От изслушването на
вещото лице в съдебно заседание се установява, че неизплатения размер на
обезщетението за неползван допълнителен платен годишен отпуск е 8 192.43
лв.
Съдът приема горната фактическа
обстановка като ясна и непротиворечива от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, които са непротиворечиви и кореспондират помежду си.
Въз основа на така приетата за установена
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.
По предявения главен осъдителен иск с правно основание
чл.229,ал.4 от ЗМВР отм./
1997,изм.21.02.2013г./вр.чл.212,ал.4 от ЗМВР от 2006г.отм. за осъждане
на Главна дирекция Изпълнение на наказанията да заплати на Т.Н.Д. сумата от 8 192.43
лв, представляваща брутните обезщетения за неизползвани по 12дни годишно
допълнителен платен годишен отпуск за периодите от 1.01.2003г. до 30.06.2014г.Безспорно се доказа в
производството ищцата е работила при ответника до 10.12.2015г., когато
служебното й правоотношение е прекратено
поради придобиване право на пенсия. В чл. 211, ал. 3 е посочено, че
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени, сумирано за тримесечен период.
В чл. 19, ал. 1, т.1 от ЗИНЗС е предвидено, че служители в ГДИН и
териториалните й служби са държавни служители, които пряко осъществяват
дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение задържане
под стража. В чл. 19, ал. 2 изрично е предвидено, че за този вид служители се
прилагат разпоредбите относно държавната служба в ЗМВР, доколкото в ЗИНЗС не е
предвидено друго. Безспорно се установи по делото, че ищеца е работил като
главен надзирател І-ва степен в затвора,гр.Сливен
при ответника ГДИН. От назначената и изпълнена съдебно икономическа експертиза,
както и от представените и приети по делото писмени доказателства, а също и от
показанията на разпитания по делото свидетел, се установи по безспорен и
категоричен начин, че при сумарното изчисляване на тримесечен период на
положения от ищеца труд, ответника не е заплатил обезщетения за неизползвани по
12дни годишно допълнителен платен годишен отпуск за периодите от
1.01.2003г. до 30.06.2014г. на ищеца.В
чл. 211, ал. 2 е визирано, че за държавните служители, които изпълняват
служебните си задължения при вредни, опасни или специфични условия на труд се
установява намалено работно време, като работното време на работещите на 24
часови смени се изчислява сумарно за тримесечен период. В чл. 211 , ал. 3 е
предвидено, че работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени сумирано за
тримесечен период. От показанията на разпитания по делото свидетел, както и от
заключението на вещото лице изрично е посочено, че принципа на 24 часовите
дежурства е определено, като началото на дежурството е определено в 7:15
часа сутринта и започва с инструктаж, въоръжение и приемане на
постовете, а края на дежурството приключва на следващия ден в 9.00 сутринта,
когато приключва със сдаване на дежурството и докладване, От показанията на
свидетеля, безспорно се установи, че по време на хранене през дежурство,
служителите на ответника не напускат територията на затвора гр. Сливен и са
непрекъснато на разположение на главния надзирател. Установи се в
производството, че по време на приемане, сдаване на дежурство, по време на
почивката за хранене и отдих служителите носят работно облекло и следва да
реагират на всяка заповед на главния надзирател. В разпоредбата на чл.212, ал.5,
т.2, предл. 2-ро от ЗМВРотм./ в сила от 1.03.2003 до 24.02.2006г. / работа над редовното работно време се компенсиран
с допълнителен отпуск за отработено време над 50 часа 50 часа за отчетен
период за държавните служители работещи
на 8, 12,24часови работни смени.В разпоредбата на чл.229, ал.1 т.9 от същия
закон е предвидено , че държавните служители в МВР имат право на допълнителен
платен годишен отпуск по чл.212,ал.5 до
12 работни дни.В чл.229, ал.4 е предвидено, че се забранява компенсирането на
този вид отпуск с парично обезщетение освен при освобождаване. В разпоредбата на чл.211, ал.5, т.2, предл.
второ от ЗМВР отм./ в сила от 24.02.2006 до 27.06.2014г. / работа над редовното работно време се
компенсиран с допълнителен отпуск за отработено време над 50 часа 50 часа за
отчетен период за държавните служители
работещи на 8, 12,24часови работни смени.В разпоредбата на чл.212,ал.1, т.2 от
същия закон е предвидено , че държавните служители в МВР имат право на допълнителен
платен годишен отпуск по чл.212,ал.5 до
12 работни дни.За ищеца е възникнало право да иска обезщетения за неизползвани
по 12дни годишно допълнителен платен годишен отпуск за периодите от
1.01.2003г. до 30.06.2014г. В чл.212,
ал.4 е предвидено, че се забранява компенсирането на този вид отпуск с парично
обезщетение освен при освобождаване. Ответника не доказа в производството, че
за съответните години на ищцата да е издавана заповед, с която да е определян
допълнителния платен годишен отпуск за положен извънреден труд при сумарно
отчитане на работното време. Безспорно се установи по делото, че ответника
дължи на ищеца сумата от 8 192.43
лв, за периодите от 1.01.2003г. до
30.06.2014г.В този смисъл и определение №405 от 22.04.2016г. по
гр.д.№1513/2016г. ІVГ.О.,ГК на ВКС, решение №208 от 28.12.2015г. по
гр.д.№6566/2014г. ІІІГ.О,ГК на ВКС, решение №243/5.10.2016г. по
гр.д.№1513/2016г. ІVГ.О., ГК на ВКС, решение №55 от 7.04.2015г. по
гр.д.№5169/2014г., ІІІ ГVО,ГК на ВКС
По направеното възражение за изтекла
погасителна давност в отговора по
отношение на обезщетенията е неоснователно. Предявеният иск не е погасен по
давност.Съгласно разпоредбата на чл.229,ал.4 от ЗМВР / действала от 2003 до
12.07.2006г. се забранява компенсирането с обезщетение на допълнителния платен
годишен отпуск освен при освобождаване.Аналогична е и разпоредбата на чл.212,ал.4 от ЗМВР/отм. от
24.02.2006г., а именно че се забранява компенсирането на отпуските с парично
обезщетение, освен при прекратяване на служебното правоотношение. Служебното
правоотношение е прекратено до
10.12.2015г. от този момент е започнала да тече тригодишната давност за
изплащане на обезщетението неизползвани по 12дни годишно допълнителен платен
годишен отпуск за периодите от 1.01.2003г.
до 30.06.2014г. и от 10.12.2015г. е започнала да тече тригодишната
погасителна давност за предявяването на иска.Исковата молба е подадена
2.01.2018г. и към този момент не са изтекли три години от прекратяването на
служебното правоотношение.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК по направеното
искане от страна на адвокат пълномощника на ищеца да му бъдат присъдени
разноски в размер на 1 500 лв. за предявения иск и с оглед на направеното
възражение от юрисконсулта на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар, съдът приема че ще
следва да бъдат присъдени на ищеца направените по делото разноски в размер на
739.62 лв., съразмерно на уважената част от исковете и на основание вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, от НМРАВ.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК ще
следва да бъде осъден ответника да заплати по сметка на СлРС държавна такса по
предявения иск в размер на 327.69 лв., както и депозита за назначената и изпълнена съдебно икономическа
експертиза, в частта заплатена от бюджета на СлРС в размер на 200 лв.
Така мотивиран,СлРС
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция Изпълнение на наказанията при Министерство на
правосъдието, гр. София, бул. Н.
Столетов № 21 да заплати на Т.Н.Д.,
ЕГН ********** *** на основание чл.229,ал.4 от ЗМВР отм./
1997,изм.21.02.2013г./вр.чл.212,ал.4 от ЗМВР от 2006г./отм. ДВ брой 53
от 27.06.2014 г./ сумата от 8 192.43 лв / осем хиляди сто деветдесет и два
лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща брутните обезщетения за
неизползвани по 12дни годишно допълнителен платен годишен отпуск за периодите
от 1.01.2003г. до 30.06.2014г., ведно
със законната лихва, считано от датата на входиране на исковата молба 2.01.2018
г.,
ОСЪЖДА Главна дирекция Изпълнение на наказанията при Министерство на
правосъдието, гр. София, бул. Н.
Столетов № 21 да заплати на Т.Н.Д.,
ЕГН ********** *** на основание чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от 739.62лева/седемстотин тридесет и
девет лева и шестдесет и две стотинки/,
представляваща направени по делото разноски, съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Главна дирекция Изпълнение на
наказанията при Министерство на правосъдието,
гр. София, бул. Н. Столетов № 21 да
заплати по сметка на СлРС сумата от 527.69 лв. /петстотин двадесет и седем
лева и шестдесет и девет стотинки/,
представляваща държавна такса по предявения иск и разноски за назначената
експертиза.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок
от връчването му на страните с въззивна жалба пред СлОС.
Препис от страните
да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: