РЕШЕНИЕ
№ 426
гр. Перник, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ Въззивно гражданско
дело № 20211700500585 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 260608/26.05.2021 г., постановено по гр.д. № 7685/2017 г. по описа на
Пернишки районен съд е отхвърлен предявеният иск от С. К. Й., ЕГН ********** от ***, И.
С. М., ЕГН ********** от ***, И. Б. Й., ЕГН ********** от ***, Д. Й. К., ЕГН **********
от ***, Б. Й. И., ЕГН ********** от ***, К. С. Й., ЕГН ********** от ***, Д. С. Т., ЕГН
**********, от ***, Ц. С. Т., ЕГН **********, от ***, Е. Н. П., ЕГН **********, от ***, Д.
З. П., ЕГН ********** от ***, Й. З. Ц., ЕГН ********** със съдебен адрес ***, чрез адв.Б.Б.,
против П. П. Т., ЕГН ********** от ***, В. П. Т., ЕГН **********, от ***, И. Д. Т., ЕГН
********** от ***, Б. М. С., ЕГН ********** от ***, П. М. А., ЕГН **********, от ***, В.
В. Т., ЕГН ********** от ***, Б. Р. Т. ЕГН **********, ***, П. В. А. ЕГН **********, от
***, М.В. М. ЕГН ********** от ***, В. С. Т. ЕГН ********** от ***, А. П. К.
ЕГН********** от ***, Р. П. Р. ЕГН ********** от ***, с който ищците искат да бъде
установено, по отношение на ответниците, с общ наследодател - Т.П.С., бивш жител на
с.***, към 1958г.- че към момента на образуването на ТКЗС в с.***, общия наследодател на
ищците - Ц. П. Д. - бивш жител на с.***, Община ***, е бил изключителен собственик на
следния недвижим имот, находящ се в землището на с.***,а именно : НИВА с площ от
около 1,5 дка в местността “***”, при съседи : братя Б. и Н. Г., Т.П., път и наследниците на
Д.Н. и който имот понастоящем представлява и попада в урегулирани поземлени имоти
1
УПИ У1,УПИ VII и УПИ VIII в кв.*** и поземлен имот имот пл.№ *** в кв.*** по сега
действащия план за регулация и застрояване на с.***,одобрен със заповед № III- 234 от
09.04.1976г., като неоснователен и недоказан.
Със същото решение ищците са осъдени да заплатят на ответниците общата сума от 1 370,00
лв., представляваща сторени по делото разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
В установения от закона срок, И. С. М., К. С. Й., Д. С. Т., И. Б. Й., Ц. С. Т., Д. Й. К., Е. Н.
П., Д. З. П., Й. З. Ц., Б. Й. И., С. К. Й., чрез адв.Б.Б., са депозирали въззивна жалба срещу
така постановеното решение. В жалбата се излагат подробни доводи по същество срещу
формираните изводи от първоинстанционният съд, като се моли същото да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно, а предявения иск да бъде уважен.
Жалбоподателите възразяват, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по
делото доказателства, което е довело до постановяване на неправилно и необосновано
съдебно решение. Отделно от това се възразява срещу неоправданото разширяване предмета
на доказване вместо формиране на извод относно точното местоположение на имотите и
съответствието им с процесния, с което и ще разреши спора за материално право.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемите не са депозирали отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемите П. П. Т., В. П. Т., И. Д. Т., Б. М. С., ЕГН ********** от
с.***, П. М. А., В. В. Т., Б. Р. Т., В. С. Т. и А. П. К., чрез процесуалния си представител адв.
А., изразяват становище, че въззивната жалба е неоснователна, поради което и обжалваното
решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание въззиваемата М.В. М., чрез особения си представител адв. В. Б.
изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, поради което и обжалваното
решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание въззиваемият П. В. А., чрез особения си представител адв. В. В.
изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, поради което и обжалваното
решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание въззиваемата Р. П. Р. не изразява становище по жалбата.
Въззивната жалба е допустима, отговаря на изискванията на чл.260 - чл.263 от ГП
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са налице основания
за обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка относно правилността
му въз основа на наведените в жалбата доводи.
Съдът намира за неоснователно възражението, че настоящето производство е недопустимо.
В процесния случай е налице спор за материално право по смисъла на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ
между страните по делото, доколкото ищците като наследници на Ц. П. Д. са заявили за
възстановяване процесния имот и в процедурата по ЗСПЗЗ местонахождението на
процесния имот е установено от административния орган, като попадащо върху вече
възстановени на ответниците по реда на ЗСПЗЗ имоти. За допустимостта на иска е без
2
значение дали има издадено решение на органа по поземлена собственост за възстановяване
правото на собственост на един и същи имот в лицето на различни заявители или
административният орган е констатирал, че реституционната процедура не може да бъде
приключена, преди разрешаване на спора по съдебен ред.
Настоящият въззивен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решението е
неправилно по следните съображения:
От фактическа страна:
Видно от доказателствата по делото жалбоподателите, които са били ищци в
първоинстанционното производство, със заявление №1385/27.02.1992г., под №15 ,са
заявили възстановяването в стари реални граници на процесния имот, представляващ нива с
площ от около 1,5 дка. в местността “***” на с.***, общ.***, в качеството им на наследници
на Ц. П. Д..
Безспорно се установява, че с Решение № 3684 от 17.06.1994г. на Поземлена комисия/ПК/-
с.Драгичево е признато правото на жалбоподателите на възстановяване на правото на
собственост върху процесния имот.
С писмо изх.№ 389/ 27.07.2012г. на ОСЗ Перник жалбоподателите са уведомени, че правото
им на собственост не се възстановява поради това, че не били представени скица и
удостоверение по чл. 13,ал.4 от ППЗСПЗЗ. Същото уведомление е било получено с писмо
изх.№ 457 от 08.06.2017г. на Общинска служба по земеделие. С молба вх.№ 12/ТР- 4864 от
26.09.2012г. е бил внесен за разглеждане в Община Перник, помощен план за имот 1 по
плана на с.***, местността „***”. Видно от протоколно решение №ПП-1-5 от проведено
заседание на 04.02.2014г. на комисията, назначена със заповед №922/01.06.2011г. на Кмета
на Община Перник, същата е приела представения помощен план за имот пл.№ 1 по плана,
действащ от 1976г. в местността „***” на с.***. В същото решение е записано още, че
имота съгласно действащия регулационен план на с.***, попада в урегулирани поземлени
имоти, както следва : УПИ VI,УПИ VII и УПИ VIII в кв.***и поземлен имот пл.№ ***-
възстановени на други собственици.
Видно от заявление №2116/26.02.1992г. /стр.342 от делото/ въззиваемите са заявили
възстановяването в стари реални граници следните имоти, в качеството им на наследници
на Т.П.С., а именно: под №27 -нива с площ от 4дка., находяща се в землището на местност
“***” на с.***, под №26- нива с площ от 4дка., находяща се в местността „***“ на с.*** и
под №34- ливада с площ от 1,5дка., находяща се в местността „***“ на с.***.
С Решение №2/10.03.1999г. на ОСЗ- гр.Перник /стр.345 от делото/ е признато правото на
възстановяване в стари реални граници на наследниците на Т.С. върху нива с площ от
4дка., находяща се в землището на местност “***” на с.***, нива с площ от 4дка., находяща
се в местността „***“ на с.*** и ливада с площ от 1,5дка., находяща се в местността „***“
на с.***.
Безспорно се установява, че с Решение №1744/19.09.2007г. на ОСЗГ- гр.Перник /стр.390 от
делото/ е признато правото на възстановяване на правото на собственост в стари реални
3
граници на въззиваемите върху нива с площ от 5,420дка., находяща се в местността „***“ на
с.***, като със същото решение е възстановено и правото на собственост върху същия имот.
Това решение е постановено по реда на чл.18ж ППЗСПЗЗ.
Видно от Решение №2322/28.09.2011г. на ОСЗ- гр.Перник /стр.433 от делото/ е признато
правото на възстановяване на правото на собственост в стари реални граници на
въззиваемите върху ливада с площ от 2,633дка., находяща се в местността „***“ на с.***,
като със същото решение е възстановено и правото на собственост върху същия имот. Това
решение е постановено по реда на чл.18ж ППЗСПЗЗ.
По преписката на ОСЗ няма приложено решение, с което същата служба да се произнася по
признатото за възстановяване право на собственост в полза на въззиваемите върху имота
под №27 от заявлението за възстановяване, а именно нива с площ от 4дка., находяща се в
землището на местност “***” на с.***.
Видно от заключението по СТЕ на вещото лице Р.М.Г. съгласно преписка за приет помощен
план, представен от наследниците на Т.С. П., имот пл. № *** е записан на наследници на
Т.С. П.. Имотът е нанесен в кадастралния план на с. ***, като поземлен имот № ***в кв. ***.
По изготвеното заснемане по молба вх. № 12/ТР-4864 от 26.09.2012 г. и пренасянето на
имота към сега действащия план на с. ***, одобрен със Заповед № III-234 от 09.04.1976 г.,
процесният имот попада в ПИ № *** по сега действащият кадастрален план на с. ***, в
УПИ VI, УПИ VII и УПИ VIII кв. *** по сега действащият регулационен план на с. ***,
одобрен със Заповед № III-234 от 09.04.1976 г. Урегулираните поземлени имоти върху които
попада процесният имот, а именно УПИ VI, УПИ VII и УПИ VIII кв. *** по сега
действащият регулационен план на с. ***, са отредени за жилищно застрояване. Посочените
урегулирани поземлени имоти попадат върху ПИ № *** по сега действащият кадастрален
план на с. ***, който е записан на наследници на Т.С. П. на основание приет помощен план
и Решение № 1744 от 15.09.2007 г. на ОСЗ- гр. Перник.
Видно от удостоверение от 12.03.2007г. на Община Перник по реда на чл.13, ал.5 ППЗСПЗЗ
/стр.431 от делото/ за нивата с площ 4дка., в местността „***“ на с.***,описана в Решение
№02 от 10.031999г. на ОСЗ- гр. Перник, попада в УПИ VI в кв.*** със 790кв.м., в УПИ VII в
кв.*** с 822кв.м. и в УПИ VIII в кв. *** със 735 кв.м. В същото удостоверение е посочено
къде попада и останалата част от нивата.
А по делото е прието като доказателство и удостоверение по реда на чл.13, ал.5 ППЗСПЗЗ
/стр.435 от делото/ за ливадата с площ 1,5дка., в местността „***“ на с.***.
За ПИ № *** по сега действащият кадастрален план на с. *** е налице изготвен и одобрен
помощен план на името на ответниците. Имотът по помощния план и заснетия имот по
представения протокол от заседание на комисия от 04.02.2014 г. на Община Перник и
графичната част към същия от м. 09.2012 г. и схема от заснемане от същата година на името
на наследниците на Ц. П. Д., не са идентични като графика и площи. Заснетият имот на
наследниците на Ц. П. Д. попада вътре в ПИ № *** по сега действащият кадастрален план
на с. ***, записан на наследници на Т.С. П..
4
Видно от заключението по СТЕ на вещото лице Р.М.Г., от 21.09.2020г., доработено със
заключение от 27.10.2019г., вещото лице след като се е запознало с представените по делото
писмени документи, както и след като е извършило съответните справки в Община Перник
и ОСЗ- гр. Перник, вкл. и след като изслушало показанията на разпитаните по делото
свидетели, установило, че процесният имот попада в имот пл. № *** по кадастралния план
на с. ***, целият с площ от 4 670 кв. м. Процесният имот попада в ПИ № *** по сега
действащият кадастрален план на с. ***, в УПИ VI, УПИ VII и УПИ VIII кв. *** по сега
действащият регулационен план на с. ***, одобрен със Заповед № III-234 от 09.04.1976 г.
Вещото лице е изпълнило задачите след извършване на геодезическо заснемане.
Геодезическите измервания са извършени през месец септември 2019 г. В близост до имота
е създадена работна геодезическа основа, състояща се от две точки - РТ 101 и РТ 102.
Същите са определени чрез спътников метод с използване на двучестотен GNSS приемник
M6-CHCNAV, в режим RTK съгласно изискванията на инструкция РД-02-20- 25 от
20.09.2011 г. за определяне на геодезически точки с помощта на ГНСС. Заснемането е
извършено по полярен метод. При полските измервания е използвана тотална станция
„Торсоп“ GTS 228. Изчислението на работната геодезическа основа е извършено с програма
за параметрично изравнение на ъглово-линейни мрежи „TPLAN”. Канцеларската работа по
изработването на плана е извършено с програмна система „Кроки” 3.0.
Видно от декларация от 03.08.1992г. на Р. Т. П. /стр.412 от делото/, подписана от същия
като наследник на Т.П.С., претендираният за възстановяване имот в местност “***” е с
граница имот на Ц. П..
В първоинстанционното производство са извършени два огледа на място.
Видно от обясненията на ищеца Е.Н. П., снаха на Ц. П., същата знае процесния имот от
1949г., когато е сключила брак, до внасянето му в ТКЗС през 1958г. Същата подробно
индивидуализира имота по съществуващи стари реални граници и заявява, че местността се
нарича “***”, като местността „***“ се намира в съседство под асфалтовия път.
Разпитани са свидетелите Д.Ц.Д., А.Н.И. и Р. Б. И., посочени от въззиваемите, съгласно
които процесният имот е бил собственост на Т.С. и се намира в местност “***”, като
местността „***“ се намира в съседство под асфалтовия път.
От правна страна:
Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в Решение № 60110 от 18.10.2021 г.
на ВКС по гр. д. № 46/2021 г., II г. о., ГК, Решение № 18/19.02.2016 г. по гр. д. № 4592/2015
г. на ВКС, ІІ г. о., Решение № 35 от 31.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 419/2011 г., II г. о., ГК,
в случаите, когато страните са претендирали възстановяване право на собственост върху
различни имоти и в административното са установили правото на собственост с опис-
декларация /която е сред документите по чл. 12 ЗСПЗЗ/ на различни наследодатели, следва,
че всяка от тях е установила собствеността на праводателя си към момента на внасяне на
имота в ТКЗС и съдът не може да отхвърли иска, поради недоказване на правото на
собственост, а следва да формира извод относно точното местоположение на имотите и
5
съответствието им с процесния, с което и ще разреши спора за материално право.
При това положение може да се направи обоснован извод, че спорът по делото е за точното
местоположение на двата имота в старите им реални граници, в който случай искът по чл.
14, ал. 4 ЗСПЗЗ е единственият способ да се установи имотът на коя от страните е бил
ситуиран на мястото, съответстващо на процесния имот. Съгласно същото решение в тази
хипотеза предмет на доказване е не правото на собственост, а старите реални граници към
момента на обобществяване на притежаваните от всяка от страните имоти и в този случай за
установяване на собствеността е достатъчен всеки от документите, визирани в чл. 12 ЗСПЗЗ.
Предвид гореизложеното съдът намира, че и двете страни имат признато право на
възстановяване в стари реални граници на притежаваните от наследодателите им имоти,
находящи се в местността “***” на с.***, общ.***. В полза на жалбоподателите е
постановено Решение № 3684 от 17.06.1994г. на Поземлена комисия/ПК/-с.Драгичево върху
нива с площ от 1,5дка., а в полза на въззиваемите е постановено Решение №2/10.03.1999г.
на ОСЗ- гр.Перник /стр.345 от делото/ върху нива с площ от 4дка. Поради това и в
процесния случай съдът намира, че не следва да обсъжда въпроса за правото на
възстановяване правото на собственост в полза на страните по делото.
В полза на въззиваемите обаче е постановено и друго решение на ОСЗ, което има
отношение към процесния случай. С Решение №1744/19.09.2007г. на ОСЗГ- гр.Перник е
признато правото на възстановяване на правото на собственост в стари реални граници на
въззиваемите върху нива с площ от 5,420дка., находяща се в местността „***“ на с.***, като
със същото решение е възстановено и правото на собственост върху същия имот. Видно от
заключението по СТЕ на в.л. Р.М.Г. след представяне на помощен план от наследниците на
Т.С. П. същият имот е нанесен като имот пл. № *** по кадастралния план на с. ***.
Видно от удостоверение от 12.03.2007г. на Община Перник по реда на чл.13, ал.5 ППЗСПЗЗ
/стр.431 от делото/ нивата с площ 4дка., в местността „***“ на с.***,описана в Решение
№02 от 10.03.1999г. на ОСЗ- гр. Перник, попада в УПИ VI в кв.*** със 790кв.м., в УПИ VII
в кв.*** с 822кв.м. и в УПИ VIII в кв. *** със 735 кв.м. В същото удостоверение е посочено
къде попада и останалата част от нивата.
Не се спори по делото, а и от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства се
установява, че местностите „***“ и “***” са съседни такива в землището на с.***, общ.***,
като понастоящем ги разделя асфалтов път.
Предвид гореизложеното съдът намира, че с Решение №1744/19.09.2007г. на ОСЗГ-
гр.Перник, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Т.С. П. върху
нива от 5,420дка. в местността „***“, реалното местоположение на част от възстановения
имот се намира в местността “***” на с.***, общ.***.
В същото време съдът намира, че предмет на настоящето производство с правно основание
чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е да установи точното местоположение на имота, притежаван от общия
наследодател на ищците - Ц. П. Д. към 1958г., когато е образуването на ТКЗС в с.***, и
дали същият съвпада с имот, притежаван от Т.С.- наследодател на ответниците.
6
От съвкупната преценка на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства съдът
намира, че жалбоподателите са доказали, че имотът на наследодателя им Ц. П. се ситуира на
процесното място и попада в ПИ № *** по сега действащият кадастрален план на с. ***, и в
УПИ VI, УПИ VII и УПИ VIII кв. *** по сега действащият регулационен план на с. ***,
одобрен със Заповед № III-234 от 09.04.1976г.
От съвкупната преценка на приетите като доказателства извлечение от емлячния регистър
на с.***/стр.28 от първоинстанционното дело/ и удостоверение от 24.06.2021г. на кметство
***/стр.10 от въззивното дело/ е видно, че наследодателят на жалбоподателите Ц. П. е
притежавал нива в местността “***” с площ около 1320кв.м. Същият е придобил тази нива
по наследство от баща си П. Д.- б.ж. на с.***, поч. на ***. Същото извлечение от емлячния
регистър съдържа схема на имота в мащаб 1:1000, дължина на границите от четирите
страни, дължина на диагонала на четириъгълника, както и посочване на съседите на имота
към този момент. Настоящият състав на съда намира, че извлечението от емлячния регистър
не е оспорено като съдържание от насрещните страни и представлява достатъчно писмено
доказателство по смисъла на чл.12 ЗСПЗЗ както за правото на собственост, така и за
границите на спорния имот. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 166
от 26.03.2009 г. по гр. д. № 6240/2007 г., ВКС, II г. о. и Решение № 348 от 18.06.2010 г по гр.
д. № 657/2009 г., ВКС, I г. о., се приема, че в производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ
принадлежността на правото на собственост може да се установява с изброените в чл. 12, ал.
2 ЗСПЗЗ писмени доказателства, които съдът следва да зачете, след като не е направено
оспорване. Същият имот, отразен в емлячния регистър, е претендиран за възстановяване със
заявление №1385/27.02.1992г., под №15, от наследниците на Ц. П..
Видно от обясненията на ищеца Е.Н. П., която е на **години, като живее в с. *** от
66години и познава добре процесния имот, който Ц. П. е притежавал в наследство от баща
си. Същият имот е имал за граници:от юг- гора /***/, от запад- имот на Н., от изток- имот на
Б. и Н. /по прякор ***/, а от север- имот на Т. П..
Видно от заключението по СТЕ на вещото лице Р.М.Г., от 21.09.2020г., доработено със
заключение от 27.10.2019г., вещото лице след като се е запознало с представените по делото
писмени документи, както и след като е извършило съответните справки в Община Перник
и ОСЗ- гр. Перник, вкл. и след като изслушало показанията на разпитаните по делото
свидетели, е установило, че процесният имот попада в имот пл. № *** по кадастралния
план на с. ***. При изготвяне на заключението вещото лице е съпоставило данните и по
двата помощни плана, изготвени по възлагане на двете страни по делото. Процесният имот
попада в ПИ № *** по сега действащият кадастрален план на с. ***, и в УПИ VI, УПИ VII и
УПИ VIII кв. *** по сега действащият регулационен план на с. ***, одобрен със Заповед №
III-234 от 09.04.1976г. Предвид изложеното съдът приема, че със същото заключение са
установени местоположението и границите на процесния имот, претендиран за
възстановяване от жалбоподателите и към настоящия момент.
Съдът намира за безспорно установено от всички гласни и писмени доказателства, че
местностите „***“ и “***” са съседни такива в землището на с.***, общ.***, като
7
понастоящем ги разделя асфалтов път. Нещо повече в полза на въззиваемите има
постановено решение, с което е признато правото на възстановяване на правото на
собственост върху нива с площ от 4дка. в местността “***” на с.***. Към 1958г., когато е
образувано ТКЗС, е съществувал обикновен полски път, но същите две местности отново са
били отделни такива.
Макар и съседна, местността „***“ е различна местност на с.***, поради което и
въззиваемите имат право на възстановяване на правото си на собственост в стари реални
граници в същата местност. Местоположението на притежаваните от наследодателя им
имоти е различно от процесното. Този извод на съда са подкрепя и от обясненията на ищеца
Е.Н. П., от декларацията от 03.08.1992г. на Р. Т. П. /стр.412 от делото/, както и от
показанията на св. А.Н.И., съгласно които имотът на наследодателя на въззиваемите се е
„простирал от слога към корията и е бил граничен на имота на Т.С.“.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите Д.Ц.Д., А.Н.И. и Р. Б. И. в частта им
относно границите на притежавания от Т.П.С. имот. От една страна същите свидетелстват за
граници на чужд имот за периода преди 1958г., т.е. преди повече от 60 години, когато
същите са били деца, а от друга страна показанията им противоречат на другите събрани по
делото доказателства, както и помежду си.
Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено друго такова, с което да бъде признато за установено по
отношение на ответниците, с общ наследодател - Т.П.С., бивш жител на с.***, към 1958г.- че
към момента на образуването на ТКЗС в с.***, общия наследодател на ищците - Ц. П. Д. -
бивш жител на с.***, Община ***, е бил изключителен собственик на следния недвижим
имот, находящ се в землището на с.***,а именно : НИВА с площ от около 1,5 дка в
местността “***”, при съседи: братя Б. и Н. Г., Т.П., път и наследниците на Д.Н. и който
имот понастоящем попада в ПИ № *** по сега действащият кадастрален план на с. ***, и в
УПИ VI, УПИ VII и УПИ VIII кв. *** по сега действащият регулационен план на с. ***,
одобрен със Заповед № III-234 от 09.04.1976г.
Съдът намира, че не следва да обсъжда възражението на въззиваемите за придобиване на
процесните имоти по давност
По разноските:
С оглед изхода на делото съдът намира, че следва да присъди разноски в полза на
жалбоподателите по реда на чл. 81 ГПК, във вр. с чл. 78 ГПК и за двете съдебни инстанции.
Поради това и съдът намира, че следва да осъди въззиваемите да заплатят на
жалбоподателите сумата в размер на 828,16лв., представляваща направени разноски във
въззивното производство, от които сумата от 128,00лв. за държавна такса и сумата от
700,00лв. за адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да осъди въззиваемите да заплатят на
жалбоподателите сумата от 2171,33лв., представляваща направени в първоинстанционното
производство разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение, експертиза и
8
възнаграждения на особените представители.
Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260608/26.05.2021г., постановено по гр.д. № 7685/2017г. по описа на
Пернишки районен съд, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск на С. К. Й., ЕГН ********** от ***, И. С. М., ЕГН
********** от ***, И. Б. Й., ЕГН ********** от ***, Д. Й. К., ЕГН ********** от ***, Б. Й.
И., ЕГН ********** от ***, К. С. Й., ЕГН ********** от ***, Д. С. Т., ЕГН **********, от
***, Ц. С. Т., ЕГН **********, от ***, Е. Н. П., ЕГН **********, от ***, Д. З. П., ЕГН
********** от ***, Й. З. Ц., ЕГН ********** със съдебен адрес ***, чрез адв.Б.Б., против П.
П. Т., ЕГН ********** от ***, В. П. Т., ЕГН **********, от ***, И. Д. Т., ЕГН **********
от ***, Б. М. С., ЕГН ********** от ***, П. М. А., ЕГН **********, от ***, В. В. Т., ЕГН
********** от ***, Б. Р. Т. ЕГН **********, ***, П. В. А. ЕГН **********, от ***, М.В. М.
ЕГН ********** от ***, В. С. Т. ЕГН ********** от ***, А. П. К. ЕГН********** от ***, Р.
П. Р. ЕГН ********** от ***, които ответници имат общ наследодател - Т.П.С., бивш жител
на с.***, че към момента на образуването на ТКЗС в с.***през 1958г., общият наследодател
на ищците - Ц. П. Д. - бивш жител на с.***, Община ***, е бил изключителен собственик на
следния недвижим имот, находящ се в землището на с.***,а именно : НИВА с площ от
около 1,5 дка в местността “***”, при съседи: братя Б. и Н. Г., Т.П., път и наследниците на
Д.Н. и който имот понастоящем попада в ПИ № *** по сега действащият кадастрален план
на с. ***, и в УПИ VI, УПИ VII и УПИ VIII в кв. *** по сега действащият регулационен
план на с. ***, одобрен със Заповед № III-234 от 09.04.1976г.
ОСЪЖДА П. П. Т., ЕГН ********** от ***, В. П. Т., ЕГН **********, от ***, И. Д. Т., ЕГН
********** от ***, Б. М. С., ЕГН ********** от ***, П. М. А., ЕГН **********, от ***, В.
В. Т., ЕГН ********** от ***, Б. Р. Т. ЕГН **********, ***, П. В. А. ЕГН **********, от
***, М.В. М. ЕГН ********** от ***, В. С. Т. ЕГН ********** от ***, А. П. К.
ЕГН********** от ***, Р. П. Р. ЕГН ********** от ***, да заплатят на С. К. Й., ЕГН
********** от ***, И. С. М., ЕГН ********** от ***, И. Б. Й., ЕГН ********** от ***, Д. Й.
К., ЕГН ********** от ***, Б. Й. И., ЕГН ********** от ***, К. С. Й., ЕГН ********** от
***, Д. С. Т., ЕГН **********, от ***, Ц. С. Т., ЕГН **********, от ***, Е. Н. П., ЕГН
**********, от ***, Д. З. П., ЕГН ********** от ***, Й. З. Ц., ЕГН ********** със съдебен
адрес ***, чрез адв.Б.Б., следните суми:
-сумата от 2171,33лв., представляваща направени в първоинстанционното производство
разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение, експертиза и възнаграждения на
особените представители.
-сумата от 828,16лв., представляваща направени разноски във въззивното производство, от
9
които сумата от 128,00лв. за държавна такса и сумата от 700,00лв. за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280, ал. 1 и
ал. 2 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10