Р Е
Ш Е Н
И Е
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Плевен,25.01.2021 год.
Плевенският районен съд,ІІІ – ти наказателен състав в
публично заседание на пети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ МИТЕВА
при секретаря Марияна Колева , като разгледа докладваното от
съдия Дария Митева НАХД № 2110/2020
година по описа на Плевенския районен съд, за да се произнесе съобрази следното
:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на М.Й.М. ***, ЕГН ********** против
Наказателно постановление №20-0938-002894, издадено от * *Пътна полиция към ОДМВР-Плевен, с което
на е наложена
на основание чл
179ал2 вр с
чл179 ал1т5 от ЗДвПглоба в размер на 200 лв.
за нарушение на чл. 25, ал.1 ЗДвП.
С жалбата се навеждат
конкретни доводи за незаконосъобразност на НП. Твърди се, че в нарушение на
процесуалните правила са съставени два
акта за едно нарушение,с което е предизвикано птп с три
участници,като и в двата АУАН часът и мястото на нарушението съвпадат. Отправя
се искане наказателното постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна не
взема становище по основателността на жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради,
което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства,
обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото частично
отменяне по следните съображения:
Относно нарушението по чл. 25, ал.1 ЗДвП.
Както в АУАН, така и в НП досежно визираното нарушение е приета за установена следната фактическа
обстановка:
На 23.06.2020г около 15:45 часа в *,паркинга на *,като водач
на собственият си товарен автомобил ***с рег.номер ***извършвайки маневра ,за
да излезе от паркинга ,удря своята дясна странична част в задната част на
паркирания товарен автомобил ***с рег.номер ***,собственост на ***,като
реализира ПТП с материални щети.Предприемайки маневра ,създава опасност за участниците
в движението,без да се съобразява с тях.
Горната установено в АУАН и НП фактическа обстановка бе
потвърдена от разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Д.Л.Д.-
актосъставителя,които не е пряк очевидец на настъпилото ПТП , а го е посетил
след подаден сигнал,като подробно преповтаря написаното от него в АУАН и твърди
пред съда че пострадали от предприетата маневра от жалбоподателят са два
автомобила ,но той е съставил два АУАН,за едно ПТП,тъй като счита че щом има
един нарушител а два пострадали автомобила от него трябва за всеки пострадал да
се състави по отделно АУАН и протокол за ПТП.
В тази насока са и
показанията на свидетелят В.И.С.,който е служител на ЧЕЗ и които е очевидец на
приетата от жалбоподателят маневра на паркинга с която е „побутнал“ както той
се изразява двата описани в два различни АУАН-а автомобила.
Съдът кредитира техните показания,като точни логични и
последователни ,съответстващи на останалите доказателства по делото.
Действително неспазването на правилата, при извършване на
маневра и създавайки опасност за другите участници в движението представлява
нарушение и на общото правило визирано в чл. 25, ал.1 ЗДвП, а именно маневрите
да се предприемат, само ако няма да се създаде опасност за участниците в
движението. Трайна е практиката на ВКС, обаче, че в случай, че с деянието си
деецът нарушава, както обща норма, така и специална норма, визираща конкретно
правило за поведение, същият може да бъде признат за виновен само за
нарушението на специалната норма. Така Решение № 229/23 януари 2017г., трето
наказателно отделение, наказателно дело № 753/2016г., Решение № 169/30.05.2017
г., Второ наказателно отделение, К.Н.Д. 441/17 Решение № 20/ 05 февруари 2016
г., I НО, наказателно дело № 1663 по описа за 2015г., Решение № 567 от
07.02.2013 г. по нак. д. № 1961/2012 г. на Върховен
касационен съд,
В чл. 25, ал.1 е предвидено общото задължение на водачите на
МПС при извършване на каквато и да била маневра да се съобразяват с останалите
участници в движението. В този смисъл е и практиката на Административените
съдилища, в която се приема, че нормата на чл. 25, ал.1 ЗДвП не съдържа
конкретно правило за поведение , а само общото задължение да не се създава
опасност. Така Решение от 15.12.2008 г. по к.н.а.х. дело № 1946/2008 г. на
Административен съд Пловдив, ХIХ с-в
Конкретното съдържание на „съобразяването“ с останалите
участници в движението при различните видове маневри е дадено в редица
специални разпоредби –чл. 25, ал.2 /уреждащ хипотезата на маневра, съчетана с
навлизане в съседна пътна лента/, чл. 44, ал.2 /уреждащ хипотеза на маневра
свързана с навлизане в насрещна пътна лента и разминаване/, чл. 37 /уреждащ
маневрата завой/, чл. 38, ал.2 /уреждащ завиването в обратна посока/, чл. 48
/преминаване през кръстовище/ и други. От изложените принципни постановки че
специалната норма, изключва приложението на общата следва, че нарушението може
да бъде квалифицирано по чл. 25, ал.1 ЗДвП само в хипотезите, когато дадена
маневра не е регулирана от специални правила за предимство- излизане от реда на
паркираните превозни средства или влизане между тях, отклоняване надясно или
наляво по платното за движение, без навлизане в друга лента за движение и др.
Да се приеме обратното на практика би било равнозначно на това да се обезсмисли
съществуването на специалните норми. На практика всяко едно нарушение на
правилата на ЗДвП представлява нарушение на общото правило да не се създава
опасност за движението. А освобождаването на административно наказващите органи
от задължението да квалифицират деянието по точно нарушената разпоредба с
възможността да се позоват на общата норма на чл. 25, ал.1 ЗДвП съществено би
ограничило правото на защита на жалбоподателите.
В същото време, както в АУАН, така и в НП нарушението е
квалифицирано като такова по чл. 25, ал.1 ЗДвП- предприемайки маневра, създава
опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях.ПТП.
За да предизвикат целените с издаването им правни последици,
АУАН и наказателното постановление, като писмено обективирани
волеизявления следва да съдържат отнапред определени в закона минимален обем
информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да
обхваща АУАН и наказателното постановление са посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в 42, т. 3, 4 и 5 чл. 57, ал. 1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават,
както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват
мотивите - фактическите и правни основания, от които следва постановения от
административно наказващия орган резултат. Изискването за обосноваване на
наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на
същото, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените
интереси на гражданите и организациите - страни в административно наказателното
производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите
се довеждат до знанието на адресата съображенията, въз основа на които
административно наказващият орган е пристъпил към налагане на конкретно
административно наказание. Това подпомага лицето, чиято юридическа отговорност
е ангажирана в избора на защитните средства и въобще при изграждането на
защитата срещу такива актове. От друга страна пък, наличието на мотиви улеснява
и прави възможен контрола за законосъобразността и правилността на акта,
упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално
допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви според Закона
за административните нарушения и наказания е такова, че тяхното неизлагане към
наказателното постановление или противоречието в същите /разминаване между
фактически основания на нарушението и дадената правна квалификация/ съставлява
съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта. В този смисъл
следва да е налице съответствие между описаното в АУАН и НП административно
нарушение от фактическа страна и дадената му правна квалификация. Недопустимо е
ангажиране на административно наказателната отговорност на нарушителя при
допуснато несъответствие между факти и правната норма под която се подвеждат .
/така Решение № 207 от 15.02.2017 г. по н. д. № 2830 / 2016 г. на XXIV състав
на Административен съд – Пловдив, Решение № 468 от 01.03.2016 г. по н. д. №
3356 / 2015 г. на Административен съд – Пловдив и др.
С оглед гореизложеното разминаването между фактическото
описание на нарушението и дадената му правна квалификация във всички случаи
води до накърняване правото на защита на нарушителя защото го лишава от
възможност да разбере срещу какво точно обвинение следва да се защитава- срещу
фактите така както са описани в обстоятелствената част или срещу съставомерните факти, които следват от състава на
повдигнатото обвинение с посочената правна квалификация.
На второ място в процесния АУАН като друг участник в ПТП фигурира само
товарен автомобил ***с рег.номер ***,собственост на ***, като е съставен и друг
АУАН ***/26.06.20г въз основа на което е издадено друго НП ***/08.07.20,приложени
като доказателства към преписката като фигурира само товарен автомобил ***.Като
и в двата акта става въпрос за едно и също нарушение едно ПТП с трима участници
в него,на една и съща дата в един и същи час.Вместо административно наказващият
орган да състави един АУАН с две нарушения между тримата участници в
ПТП,неправилно контролният орган е състави два акта за едно и също нарушение-чл25ал1 от
ЗДвП като е посочил по един от невиновните участници във всеки АУАН.Неправилно
са издадени и две НП за едно и също административно нарушение,с това
административно наказващият орган е
нарушил чл 17 от ЗАНН и принципът ,че никой не може
да бъде наказван два пъти за едно и също нещо-non bis in idem.
С оглед допуснатите съществени процесуално нарушение НП в следва
да бъде отменено.
По направените по делото разноски:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр.
94 от 2019 г.): „В съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс“, а според
правната норма, отразена в чл. 143, ал.1 от ЗАП: „Когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ“. Видно от приложения по делото (стр. 32)
договор за правна помощ е че адв. Д.П. *** е осъществявал правна помощ в
настоящото производство на жалбоподателят е посочена сумата от 3008/триста/лв.
Съгласно чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнагражения,
издадена от ВАС: „За процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела с определен материален интерес възнаграждението при интерес до 1000 лв. (какъвто е настоящият
случай“ е в размер на 300 лева.
Поради изложеното и на осн. чл. 63, ал3 от ЗАНН (Нова - ДВ,
бр. 94 от 2019 г.) с чл. 38 ал. 2 вр. с ал.1 от ЗА вр. с 8, ал.1, т.1
от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждение, издадена от ВАС, съдът намира,че О.н.М. *Пътна Полиция,
представляван от * *Пътна полиция ***следва да бъде осъден да заплати на
М. * М. ***, ЕГН ********** сумата от 300,00 лева за направените по
делото разноски за адвокатско
възнаграждение .
Така мотивиран и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20-0938-002894, издадено
от * *Пътна полиция към ОДМВР-Плевен, с
което на М.Й.М. ***, ЕГН ********** е
наложена на основание чл 179ал2 вр с чл179 ал1т5 от ЗДвП глоба в размер на 200 лв.
за нарушение на чл. 25, ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД МВР –Плевен
, *Пътна Полиция, да заплати на М.Й.М. ***, ЕГН ********** сумата от 300,00 лева за направените по
делото разноски за адвокатско
възнаграждение .
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: