№ 1066
гр. София, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Алина К. Т.
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100510556 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение
№ 13195/27.07.2023 г. по гр.д. № 39459/2022 г. по описа на СРС, 144 състав, с което са
отхвърлени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД, предявени от жалбоподателя срещу М. С. Б. за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца, сумите, както следва:
1447,45 лв., ведно със законната лихва от 25.01.2022 г. до погасяването – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г., 240,45 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 07.01.2022
г., 22,09 лв., ведно със законната лихва от 25.01.2022 г. до погасяването – цена за
дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г., 4,48 лв. – мораторна
лихва за периода от 31.08.2019 г. до 07.01.2022 г.
Жалбоподателят - „Топлофикация София“ ЕАД, твърди, че решението е
неправилно и моли същото да бъде отменено, като исковете бъдат уважени. Твърди, че
от приетите по делото доказателства се установява, че ответникът се явява потребител
на топлинни услуги в имота, поради което изводът на районния съд в обратния смисъл
1
се явява неправилен. Претендира разноските по производството.
Ответникът по жалбата – М. С. Б., оспорва жалбата, като счита, че обжалваното
решение е правилно и моли същото да бъде потвърдено.
Третото лице помагач на страната на въззивника – „Б.Б.“ ООД, не подава
отговор на предявената въззивна жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за
установяване дължимостта на сумите, както следва: 1447,45 лв., представляваща
стойността на топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. за имот,
намиращ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 108160, ведно със законната лихва, считано
от 25.01.2022 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение) до погасяването; 240,45 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 15.09.2019 г. до 07.01.2022 г.; 22,09 лв., ведно със законната лихва, считано от
25.01.2022 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение)
до погасяването, представляваща цена за дялово разпределение за периода от м.07.2019
г. до м.04.2020 г.; 4,48 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 31.08.2019 г. до 07.01.2022 г.
Ищецът – „Топлофикация София” ЕАД, твърди, че е в облигационно отношение
с ответника, по силата на което му предоставя топлинни услуги в имот, намиращ се в
гр. София, ж.к. ****, аб. № 108160, като ответникът дължи заплащането на цената им.
Сочи, че ответникът не е заплатил в определения в общите условия срок стойността на
доставената му топлинна услуга за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. Ето защо,
ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
ответника, което е уважено и е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
03.02.2022 г. по ч.гр.д. № 3509/2022 г. по описа на СРС, 144 състав. Заповедта за
изпълнение е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и с оглед
указанията на съда ищецът е предявил установителни искове за сумите, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
С обжалваното решение исковете са отхвърлени, като първостепенният съд е
стигнал до фактически и правни изводи за недължимост на претендираните суми,
предвид липсата на облигационно отношение между страните.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо.
2
За основателност на иска за главница за топлинна енергия в тежест на ищеца при
условията на пълно и главно доказване е да докаже: съществуване на облигационно
отношение между страните за процесния период по договор за предоставяне на
топлинна енергия, по силата на което ответникът дължи заплащането на цената на
предоставената топлинна енергия в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, аб. №
108160, че за периода, предмет на делото, е доставил реално на ответника топлинна
енергия с цена, възлизаща на претендираната в исковата молба стойност.
Противно на изложеното от районния съд в обжалваното решение, съгласно
договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните
имоти от 15.11.1984 г., се установява, че процесният имот е придобит от ответника М.
С. Б. и А.В.Б.. Липсват доказателства, от които да се установява, че имотът е придобит
в режим на съпружеска имуществена общност или че ответникът Б. е придобила частта
от имота, собственост на А.В.Б.. От посоченото следва, че за целите на настоящото
производство по делото се установява ответникът М. С. Б. да е собственик на 1/2
идеална част от процесния апартамент, предвид презумпцията на чл. 30, ал. 2 ЗС.
На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, поради което
следва да се приеме, че ответникът като собственик на 1/2 идеална част от
топлоснабдения имот, предмет на делото, се явява потребител на топлинни услуги и
дължи заплащането на половината от цената на предоставената топлинна услуга в
апартамента, предмет на делото.
Следва да се установи дали ищецът е изпълнил задължението си да достави
реално на ответника топлинна енергия за процесния период с цена, възлизаща на
претендираната стойност.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, неоспорено от страните, което се възприема изцяло от съда като обективно
и компетентно дадено, се установява, че стойността на реално доставената топлинна
енергия в имота за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. възлиза на сумата в размер
на 2311,73 лв. В заключението е посочено и какво е количеството на потребената
енергия за отделните периоди и по компоненти, като начислените суми са съгласно
действащата през исковия период нормативна уредба в областта на енергетиката.
Към дължимата цена за топлинна енергия следва да се добави сумата в размер
на 22,09 лв., дължима за дялово разпределение през процесния период, съгласно
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза е посочило също така, че потребителят е платил сумата в
размер на 941,49 лв., с което плащане е погасил част от задължението за топлинна
енергия.
3
Следователно, по делото се доказва, че ответникът дължи в полза на ищеца ½
част от сумата в размер на 1392,33 лв., представляваща незаплатена цена на топлинни
услуги (в това число и цена за дялово разпределение) за периода от м.05.2018 г. до
м.04.2020 г. за имот, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 108160
По възражението за давност, релевирано в срока за отговор на исковата молба:
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия
потребителите на топлинна енергия заплащат цената на месечни вноски.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.
111 б. „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време -
месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време – така
ТР № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната
разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и
вземанията на „Топлофикация София” ЕАД се погасяват с изтичане на 3-годишен
давностен срок.
Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. „в” ЗЗД, с изтичане на който
вземанията на „Топлофикация София” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в
който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно
общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими вноски за топлинни енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. С оглед посоченото и предвид датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.01.2022 г., от който момент се
счита, че се предявени исковете, с които се прекъсва давностният срок, то в случая
погасени по давност са задълженията за главница, изискуеми до 25.01.2019 г., т.е. за
задълженията за периода от м.05.2018 г. до м.12.2018 г., но съгласно съдебно-
счетоводната експертиза същите са погасени чрез плащане и не се претендират. Ето
защо, възражението за давност е неоснователно.
Въззивният съд достигна до фактически и правни изводи за наличието на главен
дълг, представляващ дължимо и непогасено задължение по договор за предоставяне на
топлинни услуги за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., което възлиза на сумата в
общ размер на 1392,33 лв., ½ част от което се дължи от ответника.
Както беше посочено, съгласно общите условия на „Топлофикация София”
ЕАД, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинни
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно,
за периода от 15.09.2019 г. до 07.01.2022 г. ответникът дължи на ищеца лихва за
забавено изпълнение на задължението за заплащане на топлинна енергия, която лихва
4
е в размер на 1/2 част от сумата от 240,45 лв.
Ответникът не дължи лихва за забавено изпълнение на задължението за
заплащане на цена за дялово разпределение, доколкото в общите условия не е
предвиден срок за изпълнение, а ищецът не е представил доказателства за отправена
покана за заплащане на задължението (чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
С оглед изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с
която искът за главница за топлинна енергия е отхвърлен до сумата в размер на 685,12
лв., искът за главница за дялово разпределение е отхвърлен до сумата в размер на 11,04
лв., както и искът за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия е
отхвърлен до сумата в размер на 120,22 лв., като вместо него следва бъде постановено
решението, с което исковете бъдат уважени в посочените части.
В останалата обжалвана част решението на районния съд следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът по
жалбата следва да бъде осъден да заплати в полза на жалбоподателя сумата в размер на
749,34 лв., представляваща разноски за първоинстанционното и заповедното
производство, както и сумата в размер на 279,04 лв., представлява разноски за
въззивното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 13195/27.07.2023 г. по гр.д. № 39459/2022 г. по описа на
СРС, 144 състав, в частта, с която са отхвърлени искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД, предявени от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* срещу М. С. Б., ЕГН ********** за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца, сумите, както следва: сумата
до 685,12 лв., ведно със законната лихва от 25.01.2022 г. до погасяването – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г., сумата до 120,22 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 07.01.2022 г., сумата до 11,04 лв., ведно със
законната лихва от 25.01.2022 г. до погасяването – цена за дялово разпределение за
периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. С. Б., ЕГН **********, дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
5
79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД сумата в размер на 685,12 лв., представляваща
незаплатена цена за топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. за
имот, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 108160, ведно със законната лихва,
считано от 25.01.2022 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение) до погасяването; 120,22 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 15.09.2019 г. до 07.01.2022 г.; 11,04 лв., ведно със законната лихва, считано от
25.01.2022 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение)
до погасяването, представляваща цена за дялово разпределение за периода от м.07.2019
г. до м.04.2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционното решението в останалата обжалвана
част, с която: искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр.
чл. 200 ЗЗД за установяване на дължима главница за топлинна енергия е отхвърлен за
сумата над 685,12 лв. до пълния предявен размер от 1447,45 лв., искът с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на дължима мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия е отхвърлен за сумата над 120,22 лв. до
пълния предявен размер от 240,45 лв., искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД за установяване на дължима главница за дялово
разпределение е отхвърлен за сумата над 11,04 лв. до пълния предявен размер от 22,09
лв., искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на
дължима мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение е отхвърлен за
сумата в размер на 4,48 лв. и за периода от 31.08.2019 г. до 07.01.2022 г.
ОСЪЖДА М. С. Б., ЕГН **********, да заплати в полза на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер 749,34
лв., представляваща разноски за първоинстанционното и заповедното производство,
както и сумата в размер на 279,04 лв., представлява разноски за въззивното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач - „Б.Б.“ ООД, на
страната на въззивника - „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6