Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. Перник, 10.04.2017
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ гр. с. в
публично съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛОРА СТЕФАНОВА
С участието на секретаря Д.А.,
като разгледа гр. д. № 3093/2016 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по иск с
правна квалификация чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба, предявена
от “Инфракорект строй” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: Перник, ул. Кракра, бл. 4, ап.
36, представлявано от Румен Георгиев Цинцов против Община Перник, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски №
1, представлявано от кмета Вяра Церовска.
Ищецът твърди, че по устно
възлагане на кмета на кметство „Изток”, община Перник през 2011 г. е извършил
ремонтни работи при гробищен парк в кв. Изток – гр. Перник. Сочи, че същите са
приети от възложителя, за което е съставен протокол обр. 19, подписан на
31.08.2011 г. Твърди, че до настоящия момент не му е заплатена стойността им в
размер на 17957.85 лв.
Сочи също, че по устно
възлагане от кмета на кметство „Изток” през 2011 г. е извършил реконструкция на
алея в паркова зона кв. Изток. Възложената работа е приета от възложителя, за
което е съставен протокол обр. 19 от 30.09.2011 г. Ответникът не е изпълнил
задължението си да заплати стойността на реализираните СРР в размер от 7785.46
лв.
Сочи, че постигнатото устно
съгласие между страните за извършване на СМР е нищожно, поради неспазване
изискуемата от ТЗ и ЗОП писмена форма. Затова твърди, че ответникът е получил
изпълнение по нищожни договори, изразяващо се в извършени СМР, т. е. – без
валидно правно основание. Поради това дължи връщане на стойността на
извършената дейност, предвид обективната невъзможност същата да бъде върната в
натура.
Искането към съда е да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 17957.85 лв., представляваща стойността на извършени през 2011 г.
строително-ремонтни работи в гробищен парк в кв. Изток, общ. Перник, за които е
съставен протокол обр. 19 от 31.08.2011 г. и сумата от 7785.46 лв.,
представляваща стойността на реконструкция на алея в паркова зона кв. Изток,
общ. Перник, за което е съставен протокол обр. 19 от 30.09.2011 г., поради извършването
им без правно основание – в изпълнение на нищожен договор за строителство,
поради неспазване на изискуемата от закона писмена форма. Заявена е претенция
за присъждане на направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение.
Исковата молба с приложенията е
връчена на ответника. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор.
Искът е оспорен като неоснователен. Ответникът твърди, че не е страна по спорното
правоотношение. Сочи, че съгласно изискванията на ЗОП и НВМОП може да сключи договор за извършване на СМР
само след провеждане на обществена поръчка, респективно малка обществена
поръчка. Твърди, че такава не е провеждане за извършване на сочените от ищеца
СМР и не е сключван договор за осъществяването им. Сочи, че кмета на район
Изток не е изпълнил изискванията, въведени със заповед № 374/10.03.2008 г. на
кмета на община Перник за предварително съгласуване и заверка на контролните
листове от компетентните длъжностни лица от общинската администрация при
сключване на договор за строителство, поради което дори при наличието на такъв,
същият не обвързва община Перник. Моли иска да бъде отхвърлен като
неоснователен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът чрез
процесуалния си представител адв. С. поддържа предявения иск. Моли съда да го
уважи по подробно изложени в писмени бележки съображения. Завява претенция за
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът,
чрез юрисконсулт Алексиева оспорва предявеният иск. Моли съда да го уважи по
изложени в писмена защита съображения. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Съдът като прецени
процесуалната допустимост на исковете, взе предвид становищата на страните и
обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:
Исковете са предявени от
надлежно процесуално легитимирани страни и при наличието на правен интерес,
поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество са
неоснователни по следните съображения:
Съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1
от ЗЗД който е получил нещо без основание е длъжен да го върне. Нормата е
тълкувана по задължителен за съдилищата начин с Постановление на Пленума на
Върховния съд № 1/1979 г. Фактическите основания за приложението и са извършването
на престация при начална липса на основание. Такъв е случаят на изпълнение на
задължение по нищожна сделка. Съгласно чл. 34 от ЗЗД всяка от страните дала
нещо по сделка, която е призната за нищожна е длъжна да го върне.
По така предявеният иск в тежест на
ищеца е да установи извършената от него престация и еквивалентната и парична
стойност. В тежест на ответника е установяване на основанието за престирането и
че то се е осъществило. /в този смисъл Решение № 9/03.02.2017 г. на ВКС,
постановено по гр. д. № 2656/2016 г./.
Твърдението на ищеца е, че е
извършил строително монтажни работи в гробищен парк на кв. „Изток”, общ. Перник
на обща стойност 17957.85 лв. и реконструкция на алея в паркова зона “Изток” –
община Перник на стойност 7785.47 лв.
Парковете и гробищните паркове,
в зависимост от площта им, респективно над или под 1 хектар, съгласно чл. 137,
т. 3, б. Е и т. 4, б. Г от ЗУТ, във вр. с т. 10, приложение № 2 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата
на видовете строежи/Наредба № 3/, представляват строежи от трета, респективно
четвърта категория. Затова установяването на извършените в тях строителни
работи съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1, респ. 2 от Наредба
№ 3, се осъществява чрез изготвянето на съответните актове и протоколи. Същите,
ако са оформени съгласно предвиденото в Наредбата имат доказателствена сила
при установяване на
обстоятелствата, свързани със започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация
(приемане) на строежите./чл. 1, ал. 4 от Наредба № 3/. От горното следва, че
ЗУТ и Наредба № 3 предвиждат форма за доказване на извършването и приемането на
СМР, а именно съставянето на съответния образец на протокол за това. По делото
не са представени изготвени и подписани от страните образци на изискуемите по
Наредба № 3 протоколи, от които да се установява, че ищецът е извършил сочените
от него строително монтажни работи. Представените протоколи обр. 19 не са
подписани от ответника или негов представител, поради което не могат да служат
за установяване на отразените в тях обстоятелства.
Предвид изискването на чл. 2,
ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 3, е приложима забраната на чл. 164, ал. 1, т.
3 от ГПК за установяване на извършените СМР с гласни доказателства. Затова за тези обстоятелства не могат да се
ценят и показанията, дадени от свидетелите Снежанка Викторова и Валери Йорданов.
Последните са допуснати за установяване наличието на устна уговорка между
страните за извършване на СМР, а не за реалното им осъществяване. Освен това в
показанията и не се съдържат конкретни данни относно вида, характера и обема на
ремонтната дейност.
От приетите по делото съдебно
техническа и съдебно икономическа експертиза също не може да се установи, че
ищецът е извършил описаните в исковата молба СМР. От констатацията на вещото
лице А.Ц., че към датата на извършения от него оглед - 01.11.2016 г. и
02.11.2016 г., на място съществуват
реализирани строително монтажни работи, по никакъв начин не обуславя извод, че
те са извършени именно от ищеца през 2011 г.
Предвид всичко изложено съдът
намира, че по делото не е доказан фактът на твърдяната от ищеца престация,
тежестта за което пада върху него. По тази причина предявеният иск е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Съдът не следва да обсъжда
възраженията на ответника свързани с неспазване от страна на кмета на кметство
“Изток” на действащите вътрешни правила в община Перник за възлагане на СМР,
тъй като те са ирелевантни по отношение преценка основателността на исковата
претенция. Биха имали значение на правоизключващо възражение в случай, че
исковата сума се претендираше на основание валидно съществуваща облигационна
връзка между страните. Отделен е въпросът дали такава действително е налице.
Твърдението на ищеца, че в ТЗ е предвидена писмена форма за действителност на
договора за строителство не почива на съществуващата нормативна регламентация. Уредбата
на договорът за изработка, частен случай на който се явява договорът за
строителство се съдържа в чл. 258 и сл. от ЗЗД, които не предвиждат форма за
действителност на същия. Чл. 160, ал. 2 от ЗУТ предвижда писмена форма за
уреждане отношенията между участниците в строителството, но това е форма за
доказване, а не за действителност.
Не почиват и на съществуващата
към процесния момент нормативна уредба твърденията на ищеца, че соченото от
него възлагане е извършено в противоречие с разпоредбите на ЗОП. Съгласно чл. 14, ал. 1
от ЗОП, в редакцията му от ДВ бр. ДВ, бр. 28
от 6.04.2004 г., действаща към процесния момент, разпоредбите на същия закон се
прилагат задължително при възлагане на обществени поръчки за строителство,
които имат стойност над 1 800 000 лв. без ДДС, а условията и редът за възлагане
на обществени поръчки под праговете по чл. 14, ал. 1
от ЗОП се определят с наредба, приета от Министерския съвет - Наредбата за възлагане на малки
обществени поръчки, приета с ПМС № 249 от 18.09.2004 г. /ред. ДВ бр.
53/30.06.2006 г./ Съгласно разпоредбата на чл. 2
от същата при договори за строителство на стойност между 45 000 лева и 100 000
лева възложителите могат да не провеждат малка обществена поръчка, но са длъжни
да съберат не по-малко от три оферти, които съдържат техническо и финансово
предложение, освен когато това е обективно невъзможно. Следователно за
строителство на стойност под 45000 лв., какъвто е настоящият /възлагането е за
СМР на стойност съответно 17957.85 лв. и 7785.47 лв./ не е необходимо
провеждането на процедура по ЗОП или някоя от процедурите по НВМОП. Така
изложените разсъждения на съда нямат отношение към преценка основателността на
заявената от ищеца претенция, доколкото, по – горе е прието, че по делото не е
установено извършване на твърдяната от ищеца престация, което е достатъчно
основание за отхвърляне на предявения от него иск.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 от ГПК в полза на ответника следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8
от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от НЗПП определя на 200 лв.
Мотивиран от изложеното, Съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ, предявените на
основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД искове за осъждане на Община Перник, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски №
1, представлявано от кмета Вяра Церовска да заплати на “Инфракорект строй” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: Перник, ул. Кракра, бл. 4, ап. 36, представлявано от Румен
Георгиев Цинцов сумата от 17957.85 лв., представляваща стойността на извършени през 2011 г., без основание – в изпълнение на
нищожен, поради неспазване на изискуемата форма за действителност, договор за
строителство, строително-монтажни дейности в гробищен парк в кв. „Изток”, общ.
Перник и сумата от 7785.46 лв., представляваща стойността на извършени през
2011 г., без основание – в изпълнение на нищожен, поради неспазване на
изискуемата форма за действителност договор за строителство, строително –
монтажни дейности, изразяващи се в реконструкция на алея в паркова зона кв.
„Изток”, общ. Перник, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
3, във вр. с ал. 8 от ГПК “Инфракорект строй” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: Перник, ул. Кракра, бл. 4, ап. 36, представлявано от Румен
Георгиев Цинцов да заплати на Община Перник, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1, представлявано от кмета
Вяра Церовска сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пернишки
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: