№ 4162
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА Гражданско
дело № 20211110138470 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от К. ВЛ. Т., ЕГН:**********, действаща чрез своята майка К. Б.
К., ЕГН:**********, иск по чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК срещу ВЛ. ХР. Т.,
ЕГН:********** за увеличаване на месечна издръжка, дължима от родител на ненавършило
пълнолетие дете, от 200 лв. на 450лв., считано от 01.07.2021г.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищцата, като същият е осъден с
решение №17459 от 20.01.2020г. по гр.д. № 43183/2019г. по описа на СРС, 89 състав да му
заплаща месечна издръжка в размер на 80,00 лв. Сочат се увеличени нужди на детето с оглед
изминалия период от определяне предишния размер на издръжката и израстването на К.Т..
Твърдят, че са се увеличили нуждите от средства за образование, спорт и извънкласни
занимания.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на искова молба, с който оспорва иска.
Твърди, че заплаща разходи за детето отделно от определената издръжка. Детето често
остава при своя баща, като същият закупува вещи на дъщеря си. Посочва, че няма
възможност да заплаща издръжка в претендирания размер, тъй като е безработен. Иска от
съда да отхвърли иска.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
К. ВЛ. Т. е дъщеря на ВЛ. ХР. Т.а.
1
С решение №III-113-206/01.08.2013г. по гр.д. № 7588/2013г. по описа на СРС, 89състав,
ответникът е осъден да заплаща издръжка в размер на 200лв.
От справка от НАП се установява, че В.Х. е получавал доход от 2411лв. до месец март
2021г., за месец април 2021г. е получавал 800 лв. Към настоящия момент В.Х. не работи.
От Удостоверение от НОИ се установява, че В.Т. получава помощи по КСО за безработица в
размер от 1486,10 лв. за периода месец юни 2021г. до месец 1 януари 2022г.
От изготвения социален доклад от ДСП МЛ. се установява, че детето живее с майка си,
като родителите са разделени. Келара посещава родителски кооператив и извънкласни
занимания.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е. не е
обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на качеството
„ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение,
пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (в този смисъл е и т. 2 от ППВС
№ 5 от 16.11.1970 г.). Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между
нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото лице. И тъй
като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил възможност при
промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150
СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно и съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите
на задълженото лице.
В конкретния случай се установи, че ищецът не е навършил пълнолетие.Установи се, че
детето посещава детска градина. От определяне размера на присъдената издръжка по
съдебен ред на детето са изминали около три години. Съдът намира, че израстването на
детето в периода от определяне предишния размер на тяхната издръжка само по себе си
води до увеличаване на необходимите средства за издръжката им. Издръжка се дължи от
двамата родители, независимо при кого детето живее, но отглеждащият родител следва да
поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в
натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството,
част от които са в полза и на детето. Оттук следва, че ответникът трябва да поеме по-голям
дял на паричната издръжка на ищеца.
Ответникът е в трудоспособна възраст и няма данни да е нетрудоспособен по здравословни
причини, т. е. да не може да се приеме, че той е в невъзможност да дава издръжка (ППВС №
5/1970 г., т. 11). Издръжката е алиментно задължение и следва от самия закон.
Предвид изложеното, съдът намира, че искът с правно основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2
2
СК е изцяло основателен и следва да бъде уважен, като издръжката бъде увеличена от
размера от 200 лв. на 350лв. Издръжката се дължи от датата на предявяване на исковата
молба 01.07.2021 г., до настъпване на законово основание за нейното изменение или
прекратяване. За горницата над 350 лв. искът следва да се отхвърли.
По изпълнението на решението: Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът
постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради
което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
По разноските:
Право на разноски възниква за ищеца, който претендира и доказва сторените такива в
размер на 1050лв, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.Направено е
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съгласно Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения, минималният размер на
адвокатското възнаграждения по дела за издръжка е в размер на 300 лв. Настоящият състав
намира, че размерът на адвокатското възнаграждение е прекомерен. Надвишава повече от
три пъти минимума, определен в цитираната наредба. Ето защо намира възражението за
основателно и намаля адвокатския хонорар до размера от 400 лв. Като съгласно правилото
на чл. 78, ал. 1 ГПК присъжда разноски съобразно уважената част от иска, а именно 240 лв.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответника следва да се заплати сумата от 160 лв.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК, ответникът дължи държавна такса върху увеличението на
размера на издръжката в размер на 216 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна издръжка
от ВЛ. ХР. Т., ЕГН:**********, определена с решение №17459 от 20.01.2020г. по гр.д. №
43183/2019г. по описа на СРС, 89 състав в полза на К. ВЛ. Т., ЕГН:**********, действаща
чрез своята майка К. Б. К., ЕГН:**********,като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК ВЛ. ХР. Т., ЕГН:**********, да
заплаща на К. ВЛ. Т., ЕГН:**********, действаща чрез своята майка К. Б. К.,
ЕГН:********** месечна издръжка в размер на 350 лв., считано от 01.07.2022г., до
настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката ведно със
законната лихва от забавата върху всяка просрочена вноска до окончателното й заплащане,
като отхвърля иска за горницата над 350 лв. до пълня предявен размер от 450 лв.
3
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. ГПК ВЛ. ХР. Т., ЕГН:********** да заплати на К. ВЛ.
Т., ЕГН:**********, действаща чрез своята майка К. Б. К., ЕГН:********** сумата от
240лв, представляваща разноски пред първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК К. ВЛ. Т., ЕГН:**********, действаща чрез своята
майка К. Б. К., ЕГН:********** да заплати на ВЛ. ХР. Т., ЕГН:********** сумата от 160 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ВЛ. ХР. Т., ЕГН:**********, да заплати по сметка
на Софийския районен съд сума в размер на 216лв., представляваща държавна такса върху
присъдената издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок, считано от 03.05.2022г.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4